Определение № 303 от 24.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5366/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. М. Ц., подадена чрез адв. И. И., против решение № 160 от 04.08.2023г., постановено по въззивно гр.дело №279/2023г. на Габровския окръжен съд. С обжалваното решение е потвърдено решение № 101 от 31.05.2023г. по гр.дело № 302/2023г. на РС-Севлиево и по този начин са отхвърлени, предявените от Ц. против „Еди Стобарт Лоджистикс България” ЕООД искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3, във връзка с чл.225, ал.1 КТ-за признаване за незаконно уволнение, извършено на основание чл.328, ал.1, т.5 КТ със Заповед №761/08.12.2022г. и за отмяната му; за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за времето, през което е останала без работа в размер 6 600 лева. В касационната жалба се поддържа неправилност на въззивното решение, поради допуснати съществени нарушения на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът по касационната жалба - „Еди Стобарт Лоджистикс България” ЕООД, чрез пълномощника адв.С. В., в писмен отговор излага становище за отсъствие на предпоставките за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Оспорва жалбата, като неоснователна, претендира разноски. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 283, изр. 1 от ГПК и отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК; подадена е против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателката подържа наличие на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Формулира правни въпроси, за които счита, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: 1. Възможно ли е препращане от заповедта за прекратяване на ТПО по чл.328, ал.1, т.5 КТ към друг съпътстващ документ или това може да бъде направено единствено в самата заповед; 1а. Ако това е възможно трябва ли те да бъдат връчени едновременно на работника/служителя; 1б. Ако не трябва да бъдат връчени едновременно, към кой момент следва да бъде връчен съпътстващия документ; 2. Когато в доклада на първоинстанционния съд указанията и разпределението на доказателствената тежест драстично се разминават с постановеното в съдебното решение, както и в случаите, в които в докалада първоинстанционният съд е пропуснал да укаже необходимостта от доказване на правнорелевантните факти, какви процесуалноправни действия следва да предприеме въззивният съд; 2а. Следва ли въззивният съд да отмени първоинстанционното решение и да върне делото за ново разглеждане на първостепенния съд и да постанови изготвянето на нов доклад или следва да изготви доклад и сам да установи правнорелевантните факти, след което да се произнесе по същество; 3. Необходимо ли е да се доказва причинно-следствената връзка между липсващите качества на работника, посочени като основание за уволнението му и задълженията, посочени в длъжностната характеристика. Върховният касационен съд, състав на ІV гражданско отделение, за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, намира следното: Разгледани са искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ. От фактическа страна е прието, че ищцата е работила в ответното дружество в периода от 06.05.2022г. до 09.12.2022г. на длъжността „диспечер транспортни средства“, по силата на трудов договор №929/05.05.2022г. и допълнително споразумение към него от 01.08.2022г. Със Заповед № 761 от 08.12.2022г., на основание чл. 328, ал.1, т.5 КТ, е прекратено трудовото й правоотношение, считано от 09.12.2022г. с оглед липсата на качества, навици и умения, необходими за изпълнение на ангажиментите по трудовото правоотношение с работодателя, които качества са подробно описани в Известие за прекратяване на ТПО по следния начин: липса на самоорганизираност при изпълнение на ежедневните рутинни задължения; липса на мотивираност; липса на концентрация; липса на комуникативни умения и липса на екипност. Заповедта за уволнение и известието за прекратяване са връчени на Ц. на 08.12.2022г. при отказ, в присъствието на двама свидетели. На ищцата е изплатено обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за неизползван годишен отпуск и по чл.220, ал.1 КТ-за срока на неспазване на предизвестието. За да потвърди първоинстанционното решение, с което исковете по чл. 344 КТ са отхвърлени, въззивният съд е приел, че заповедта за уволнение и известието за прекратяване са надлежно връчени на работничката Ц., която е отказала да ги подпише и отказът й е удостоверен от двама свидетели, единият от които е разпитван в първоинстанционното производство. С оглед оплакванията във въззивната жалба съдът е посочил, че при ответника не е установено да съществува вътрешна система за атестиране на служителите, поради което липсата на атестация на ищцата не може да се вмени като нарушение във връзка с преценката на работодателя относно наличието или липсата на качества на работника. Според съда, мотивирането на заповедта за уволнение по чл.328, ал. 1, т.5 КТ може да бъде направено и в друг документ, към който тя препраща и който е бил известен на работника или служителя към момента на прекратяване на трудовото правоотношение; мотивирането може да стане било като всяко липсващо качество на работника или служителя бъде изрично посочено в заповедта за уволнение, било като бъде посочен начинът, по който той се справя с възложената работа и/или да бъдат посочени задълженията, които не е в състояние да изпълни. В случая, съдът е приел, че според т.3, т.5, т.6, т.7, т.8 от длъжностната характеристика, която е подписана от ищцата, тя е трябвало да полага грижи за качествената и безаварийна работа на водачите на МПС, стриктно да води отчетната документация по експлоатация на автомобилите, да издава пътни листове при излизане на работа на автомобилите, както и всички необходими документи, да следи за спазване правилата по техническа безопасност, противопожарна охрана и опазване на околната среда от водачите на МПС, да приема сигнали от водачите на МПС за забелязани нередности по автомобилите и взема мерки за тяхното своевременно отстраняване. В изготвеното известие за прекратяване на трудово правоотношение изрично са посочени качества, които ищцата не притежава и по какъв начин същите са повлияли на изпълнението на вменените й с длъжностната характеристика трудови задължения. Съдът е приел, че от съставените и представени по делото писмени доказателства и от безпротиворечивите показания на разпитаните свидетели пропуските в работата на ищцата са продължили през цялото време, в което същата е полагала труд при работодателя, т.е. липсата на качества за заеманата длъжност е трайна. Според съда ангажираните доказателства установяват, че допусканите от ищцата пропуски и грешки в работата са съществени и са довели до влошаване на отношения с партньори и налагане на финансови санкции на дружеството и водачите на МПС. По изложените съображения съдът е намерил уволнението за законосъобразно, а предявените искове-за неоснователни и ги е отхвърлил. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на въззивно решение. Поставените от касатора първа група въпроси и последният трети въпрос, дори в едната си част да покриват общия селективен критерии по чл. 280, ал.1 ГПК, не отговарят на допълнителната предпоставка в сочената хипотеза на чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК, поради което не е налице това основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна поради неточно тълкуване на съдебна практика или осъвременяване тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото-когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая липсва обосноваване от касационната жалбоподателка на посочените хипотези. По естеството си въпросите представляват оплакване срещу правилността на въззивния съдебен акт по чл. 281, т. 3 ГПК, поставени са във връзка с изложените в касационната жалба твърдения за неправилна оценка на установените по делото факти, погрешен анализ на доказателствата, както и неправилно интерпретиране на свидетелските показания, довело до необосновани логически изводи на въззивния съд, което би било релевантно в производството по разглеждане на касационната жалба (чл. 290 ГПК) и по което касационният съд не може да се произнесе в производството по чл.288 ГПК (ТР №1/19.02.2010г. по тълк.дело №1/ 2009г. на ОСГТК на ВКС). Отделно от това по приложението на чл. 328, ал.1, т.5 КТ е налице трайно установена съдебна практика, включително и задължителна такава, с която изводите на въззивния съд са в пълно съответствие. Според тази съдебна практика (напр. ТР № 4/01.02.2021г. по тълк. дело № 4/2017г. на ОСГК на ВКС, решение № 202/19.06.2012г. по гр.д.№ 804/2011г., решение № 60258/18.08.2022г. по гр. д. № 3443/2020г., решение № 60259/ 18.08.2022г. по гр.д. № 4104/2020г.-всички на IV ГО на ВКС и мн. други) заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.5 от КТ трябва да бъде мотивирана, като за индивидуализация на волеизявлението е достатъчно в заповедта да се изброят кои знания, умения или навици липсват или да се посочи в какво се състои трайното неефективно изпълнение на работата (начинът по който работникът се справя с възложената работа). И в двата алтернативни варианта се постига целта на закона и работникът или служителят могат да упражнят правото си на защита. В тежест на работодателя е при оспорване на уволнението да установи липсата на качества, чрез доказване на факти, имащи отношение към начина, по който работникът/служителят се справя с възложената му работа-действията, бездействията му, получените резултати. Въззивният съд изцяло се е съобразил с тази практика при постановяване на обжалваното решение, като е извършил съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, въз основа на която е стигнал до извода, че оспорваното уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ е законосъобразно. Съдът е съобразил цитираната съдебна практика на ВКС, както и решение № 81/08.05.2012г. по гр. д. № 1363/2010г. на ІV ГО, съгласно което мотивирането на заповедта за уволнение на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 ГПК може да бъде направено и в друг документ, към който препраща заповедта и който е бил известен на работника към момента на прекратяване на трудовото правоотношение. На третия въпрос-следва ли да се доказва причинната връзка между липсващите качества у работника или служителя за ефективно изпълнение на възложената работа и изискванията на длъжностната характеристика, отговор е даден в решение № 165/06.07.2011г. по гр. д. № 1611/2009г. на IV ГО. В него е прието, че за изпълнението на определена работа може да съществуват нормативно установени изисквания към работника и да са установени негови задължения. Възможно е също работодателят да е връчил на работника длъжностна характеристика, в която е посочил по-подробно задълженията, както и качества, които работникът трябва да притежава. Наличието на нормативни изисквания и връчването на длъжностна характеристика улесняват доказването на съдържанието на трудовото правоотношение и на специфичните изисквания към работника, но липсата им не означава, че на работника не са му необходими никакви качества и той няма трудови задължения. Трудовите задължения на работника се уреждат в трудовия договор чрез посочване на естеството на неговата работа, а естеството на възложената работа определя и качествата, необходими за изпълнението й. Отделните задължения на работника и качества, необходими за изпълнението им може да бъдат доказани с всички доказателствени средства. В случая даденото от въззивния съд разрешение не е в противоречие с приетото в трайно установената съдебна практика, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване. От своя страна, наличието на съдебна практика, изключва приложението на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, като основание за достъп до касация. Не е налице основание за допускане на касационен контрол на въззивното решение и по втората група процесуалноправни въпроси, свързани с направени от касаторката оплаквания за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила от първоинстанционния съд във връзка с доклада по делото. По отношение на правомощията на въззивния съд във връзка с доклада по делото е налице задължителна практика - ТР № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, според която въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада (чл. 269, изр. 2 ГПК), а единствено при позоваване на такива от страната във въззивната жалба или в отговора. В тази хипотеза въззивният съд дължи даване на указания на страните за възможността за посочване на относими към делото доказателства, което са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. Във въззивната жалба на ищцата, сега касатор, са направени оплаквания във връзка с доклада по делото. Въззивният съд е изложил подробни мотиви по повод тези оплаквания и изрично е посочил, че такива нарушения не са констатирани, тъй като докладът на състава на РС-Севлиево е пълен и обстоятелствен. Предвид изложените съображения, не следва да се допуска касационно обжалване на решението на ОС-Габрово. С оглед изхода на делото касаторката следва да плати, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника по касация разноските за платено адвокатско възнаграждение, съобразно представените писмени доказателства за сторени такива в размер 1 680 лева. Така мотивиран Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО