Определение № 17 от 07.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6070/2013 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. К. Б. чрез адв. В. М. срещу решение №150 от 17.07.2013г по гр.дело № 176/20131г. на Окръжен съд [населено място], с което след отмяна на решение №49 от 09.04.2013г на Кърджалийски районен съд отхвърлен иска на касаторката за отмяна на дисциплинарно наказание уволнение, ,наложено със заповед №13 от 03.12.2012г на управителя на ТИТИ И Н. О. ,възстановяване на работа и обезщетение. В изложение съдържащо се в касационната жалба ,като основание за допускане на касационно обжалване цитира чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по въпроси: допустимо ли е да се приеме връчване на искане за даване на обяснения по чл. 193 ал.1 КТ при условията на отказ от работника, ако се сочат само имената на свидетел на отказа без данни за датата или момента на узнаване, може ли да се приеме за дата на връчването ,когато такава липсва посочена и в случай ,че данните относно връчването и искането на даване на обяснения са материализирани в един и същи хартиен носител. Сочи се основанието по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по въпрос „относно прилаганието на чл. 195 ал.1 КТ „ и се цитират три решения на ВКС по чл. 290 ГПК, според които немотивираността на заповедта за уволнение е основание за допускане до касационно обжалване. Отговор не е постъпил След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. По така формулираните в изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК въпроси, свързани с „връчването” на писмен документ, в случая представляващ изходящо от работодателя искане за даване на обяснения по конкретно нарушение и удостоверяване на отказ за получаването му, е налице установена и последователна практика на ВКС. Няма ограничение в доказателствените средства, формата и съдържанието на свидетелстващи документи или отбелязвания върху документи, удостоверяващи отказ на работника да получи адресирано до него писмо, известие или искане, изходящо от работодателя, няма ограничения включително по отношение на гласни доказателства, каквито са събрани по делото и в случая са преценени от съда, при това с оглед представянето на още един свидетелстващ документ - констативен протокол от 03.12.2012г ,съставен и подписан за това ,че в присъствието на управителя и след проведен разговор, нарушителя отказва да даде писмени обяснения и да подпише протокола. При тези обстоятелства, преценени решаващо от съда, въпросите за пропуски или непълноти в оформянето на отказ от получаване на искане за даване на обяснения по реда на чл. 193 ал.1 ГПК са поставени неотносимо, без връзка с обсотятелствата по делото и без значение за неговия изход. Оспорва се извод на съда по фактите и тяхната установеност, а правното разрешение, че като отказала да дава обяснения, ищцата не може да се позовава на нарушение по чл. 193 ал.1 КТ, са в съответствие с установената практика на ВКС, изразена в решения №432/2010г по гр.д№1322/2009г ІІІг.о ,реш. по гр.д №1022/2011г ІІІ г.о и реш. по гр.д.№1284/2010г ІІІ г.о.на ВКС. При отказ да получи покана за даване на обяснения от приносителя, работникът или служителят съм се лишава от възможност да се запознае с твърденията и въпросите на работодателя.Тъй като за искането по чл. 193 ал.1 от КТ поначало не е необходимо органът на дисциплинарна власт да спазва конкретна процесуална форма, отказът на работника или служителя да удостовери получаването на писмено известие или да подпише друг документ, се установява с всички доказателствени средства и подлежи на преценка от съда с оглед установените по делото обстоятелства. Не е налице и основанието по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по така поставените въпроси, които при конкретно преценяваните от съда обстоятелства имат ясен отговор в съдебната практика и са разрешени от въззивния съд в съответствие с тази практика Съображения по второто изтъкнато основание ,за противоречие на обжалваното решение с практиката на ВКС, не са изложени, нито е формулиран правен въпрос. По прилагането на чл. 195 ал.1 КТ действително е налице съдебна практика на ВКС, но липсва твърдение в какво се състои съдържателният пропуск на заповед за дисциплинарно уволнение по настощето дело. На основание чл. 190 ал.1т.2КТ в заповедта се сочи нарушение „неявяване на работа повече от три последователни дни през периода от 14.112012г до 30.11.2012г” Ето защо ,Върховният касационен съд, ІІІ г.о.