Определение № 4146 от 19.09.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2583/2024 г.

Производството е по чл.274 ал.2 изр.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на В. Д. М. срещу определение на Върховен касационен съд, ІV-то гражданско отделение, № 2669 от 30.05.2024 г. по ч.гр.д.№ 1937/ 2024 г., в частта му, с която е оставена без разглеждане частната касационна жалба с вх. № 14947/ 27.06.2024 г. на В. Д. М. против определение № 1597/19.06.2023 г. на Софийски апелативен съд, постановено по в.ч.гр.д. № 1413/2023 г. в частта, с която е потвърдено определение № 4686/11.04.2023 г. по гр.д. № 11411/2022 г. по описа на Софийски градски съд за връщане на въззивна жалба на В. Д. М. срещу решение от 29.07.2022 г., постановено по гр.д. № 56908/ 2020 г. на Софийски районен съд. Жалбоподателката поддържа, че в подадената пред другия състав на ВКС частна касационна жалба надлежно били формулирани основания за допускане на касационно обжалване и неправилно в обжалваното определение било посочено, че такива липсват. Поддържа също, че според установената съдебна практика определението на Софийски апелативен съд подлежало на обжалване на общо основание, тъй като били налице условията по чл.280 ал.1 т.1, 2 и 3 ГПК. Твърди, че всички инстанции, разглеждали исканията й, тълкували в противоречие с КРБ, ЕКПЧ и ХОПЕС разпоредбата на чл.3 от Закона за правната помощ. Моли определението да бъде отменено в обжалваната част. Ответната по частната жалба страна „Диджитал Нейчър България“ ЕООД не взема становище. Върховният касационен съд намира частната жалба за допустима, но разгледана по същество, тя е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, другият състав на ВКС приел, че основното производство е образувано по искова молба на В. Д. М. срещу „Диджитал Нейчър България“ ЕООД, с която са предявени искове по чл.357 ал.1 пр.2 КТ – за установяване съществуването на трудово правоотношение между страните по договор от 16.03.2020 г. и по договор от 11.05.2020 г. за периода от 16.03.2020 г. до 12.09.2020 г., както и искове по чл.128 т.2 КТ за сумата от 650 лв., по чл.213 ал.2 КТ за сумата от 3 950 лв., а при условията на евентуалност и искове по чл.266 ал.1 вр. чл.79 ал.1 ЗЗД за сумата от 650 лв. и по чл.82 вр. 79 ал.1 ЗЗД за сумата от 2 200 лв. Другият състав на ВКС приел, че съгласно разпоредбата на чл.274 ал.4 ГПК, не подлежат на касационно обжалване определения, постановени по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. На основание чл.280 ал.3 т.3 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по трудови спорове, с изключение на решенията по искове по чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 КТ и по искове за трудово възнаграждение и обезщетения по трудово правоотношение с цена на иска над 5 000 лв. В конкретния случай предмет на делото е трудов спор по смисъла на чл.357 ал.1 КТ – за установяване съществуването на трудово правоотношение между страните, който не попада в предметния обхват на предвидените в чл.280 ал.3 т.3 ГПК изключения, както и осъдителни искове за заплащане на трудово възнаграждение и обезщетение, чиято цена е под 5 000 лв. Обжалваното въззивно определение не подлежи на касационен контрол, така, както не би подлежало и въззивното решение по съществото на спора. Постановеният по тези съображения акт е законосъобразен. Не всички въззивни определения подлежат на касационно обжалване, в определени случаи законодателят постановява производството да приключи само в две инстанции. Гражданските дела, образувани по трудови спорове /с предвидените в закона изключения/ и тези, с които са предявени искове с цена до 5 000 лв, приключват окончателно във въззивната инстанция, съгласно чл.280 ал.3 ГПК. А съгласно чл.274 ал.4 ГПК, определенията по делата, приключващи окончателно във въззивната инстанция, не подлежат на касационно обжалване. Същото е прието в обжалваното определение, а изложените в частната жалба срещу това определение съображения нямат отношение към решаващите съображения на другия състав за недопустимост на частната жалба. Затова няма основание постановеният акт от другия състав на ВКС да бъде отменен в обжалваната част. По изложените съображения съдът