Определение № 5750 от 10.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1556/2024 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от М. С. Г., чрез адвокат М. Г., срещу въззивно решение № 7 от 05.01.2024 г., постановено от Добричкия окръжен съд, по въззивно гр.д. № 761/2023 г. Касаторът излага съображения за неправилност. Обосновава допускане на касационно обжалване с хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК; позовава се и на очевидна неправилност – чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Насрещната страна “Водоснабдяване и канализация – Добрич“ АД, представлявано от изпълнителния директор С. К., чрез адвокат Д. К., отговаря в срока по чл. 287 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, евентуално, че касационната жалба е неоснователна. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Въззивният Добрички окръжен съд, като отменил решението на първостепенния Добрички районен съд, отхвърлил исковете на М. С. Г. срещу Водоснабдяване и канализация – Добрич“ АД за отмяна на заповед за уволнение, като незаконна, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и за възстановяване на заеманата длъжност, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ. Осъдил служителя да заплати на работодателя сторените по делото съдебноделоводни разноски. Дължимите държавни такси по делото и разноските за изготвяне на допуснатата по делото експертиза са останали за сметка на съдебната власт. За да постанови този резултат, въззивният съд установил, че ищецът М. С. Г. е заемал длъжността „юрисконсулт” в ответното дружество „Водоснабдяване и канализация – Добрич“ АД първоначално въз основа на срочни, а впоследствие въз основа на безсрочен трудов договор от 14.08.2020 г. и допълнителни споразумения към него. Връчени са му две длъжностни характеристики (от 17.08.2020 г. и последваща – от 17.12.2021 г.), като за анализиране на трудовите функции на ищеца е релевантна по-новата и тя следва да бъде съобразявана по въпросите във връзка с изпълнението и прекратяването на трудовия договор. Съдът установил, че със заповед от 08.02.2022 г. трудовото правоотношение на Г. е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ. С решение № 395 от 10.05.2022 г. по гр.д.№ 806/2022 год. на Районен съд Добрич уволнението е признато за незаконно и той е възстановен на длъжността “юрисконсулт” в дружеството. Със заповед от 12.12.2022 г. на изпълнителния директор на дружеството М. Г. е възстановен, считано от 12.12.2022 г., на заеманата преди уволнението длъжност. Със заповед от 14.12.2022 г. между него и А. А. - инспектор услуги в отдел “Приходи“, е сформиран екип със задача: извършване на обстойна проверка на абонатите на „Водоснабдяване и канализация Добрич” АД по адреси в област Добрич, по време на която да се следи за нарушения, свързани с кражба на вода, неправилно отчитане и повреди във водомерните устройства, просрочени задължения и други нередности. Началникът на район Добрич е следвало да връчва на екипа списък с адреси и абонати, които да бъдат проверени за деня. От всеки от участниците в екипа е изисквано да изготвя ежедневен писмен доклад за констатираните нередности. Изпълнението на посочените дейности от Г. в периода от възстановяването му на длъжността „юрисконсулт” до прекратяване на трудовото му правоотношение е установено. Със заповед от 25.01.2023 г. на изпълнителния директор е утвърдено ново длъжностно разписание, в сила от същата дата, като са съкратени следните длъжности: 1 щатна бройка “главен юрисконсулт”, 4 щатни бройки „юрисконсулт” и 2 щатни бройки “чистач, производствени помещения”. Нови длъжности не са били създадени, нито пък трансформирани съществуващи такива. Няма промяна в длъжностните характеристики на длъжности, които не са били премахнати с новото щатно разписание с възлагане/преразпределение на трудовите функции на съкратените длъжности; на останалите на работа служители не са възлагани за изпълнение на задължения, съставляващи част от тези на съкратените длъжности „юрисконсулт“. Дружеството е публикувало обява за търсене на служител за длъжността “юрисконсулт“, която е престояла на сайта за обяви по-малко от 24 часа, като съдът достигнал до заключение, че става дума за грешка, а не за действително търсене от работодателя на лице, което да заеме длъжността “юрисконсулт“. Заключението е сторено след преценка и на показанията на свидетеля П. И. П., специалист ТРЗ, който обяснява, че при активиране на обяви за служители на дата 21.03.2023 г. погрешно активирал изтекла вече обява за длъжността „юрисконсулт“. Съдът намерил, че наличието на обявата, с престой за по-малко от денонощие, не може да обоснове извод, че няма извършено реално съкращаване на щата. Съдът установил още, че процесуалното представителство на дружеството по дела пред съдилищата в периода 14.12.2022 г. - 10.02.2023 г. е било осъществявано от адв. Д. К.. Данните за ползвани услуги на външен адвокат са потвърдени и от свидетелите П. и Д.. Съдът, също така, установил, че сочените от Г. служителки в дружеството – М. Г. Д. и В. И. П. – Г., са заемали длъжности, които не са сходни с неговата. Те са били завеждащи регистратура за неквалифицирана информация. Трудовите функции на същите са: задължения по записване, обработване и сортиране на информация, подготвяне на отчети и кореспонденция с рутинен характер, отговаряне на телефонни и електронни запитвания и препращането им до компетентното лице, отчитане, приемане използване, разпределение, съхранение и др. подобни на материали, както и задължения по подготовка на документация и провеждане на процедури по възлагане на обществени поръчки. Изискуемото образование е висше юридическо, а професионалния опит – специализация в областта на деловодството и регистрация на документи. Съдът намерил, че част от трудовите задължения са идентични с отпадналите задължения за юрисконсулт според длъжностната характеристика от 17.08.2020 г., но от значение по спора са разписаните трудови функции и задължения по актуалната длъжностна характеристика за юрисконсулт от 17.12.2021 г. Съдът е развил съображения, че едни и същи трудови задължения могат да имат различно съдържание, отнесени към различни трудови функции – напр. задължението за изготвяне на документи. При преценката за идентичност на трудовите задължения следва да се изхожда от естеството на работа, от свойствените задължения за длъжността. В случая дори и изискванията за двете длъжности са различни относно притежавани познания, умения и опит, независимо от еднаквото равнище на образование. Съдът заключил, че трудовите функции на длъжностите „юрисконсулт“ и „завеждащ регистратура за неквалифицирана информация“ бележат минимални сходства, а различията им са съществени. М. Д. е сключила трудов договор на 19.12.2022 г., прекратен по взаимно съгласие от 16.03.2023 г., шест дни след уволнението на ищеца Г.. Въззивният съд в пълнота е възпроизвел свидетелските й показания, снети в първа инстанция. Отказал да ги кредитира, като се аргументирал изрично и подробно. Намерил е, че е възможна нейна заинтересованост във вреда на работодателя – бивш служител е, изразяващ недоволство от положението си в дружеството. Тези данни съдът е преценил и с неспособността й да даде точна информация за продължителността на времето, през което е изпълнявала трудовите си задължения, за задачите, които е получавала и по чие нареждане, за точното им естество и тяхното изпълнение, което тя счита за затруднено поради офталмологичен проблем; липсата на конкретика за твърдяни от нея факти. Съдът достигнал до извода, че в дружеството е извършено реално съкращаване на щата, като са премахнати всички щатни бройки за длъжност “юрисконсулт“. Наред с това, в дружеството е преустановено изпълнението на премахнатите трудови функции за длъжността, те са престанали да съществуват като съдържание на отделна длъжност или част от друга, което означава, че е премахната и дейността, за която е създадена длъжността „юрисконсулт“ и „главен юрисконсулт“. Длъжностната характеристика от 17.12.2021 г. за заеманата от Г. длъжност е релевантна за установяване на присъщите на длъжността трудови функции и именно те следва да се съобразяват във връзка с реалното съкращаване и прекратяването на трудовия договор с ищеца. Обстоятелството, че не е прекратено трудовото правоотношение и с Т., заемаща длъжност юрисконсулт, не следва да бъде приравнявано на липса на съкращаване на всички щатни бройки – в случая съкращаването е реално. Не е налице основание служителят Е. Т. да продължи да заема несъществуващата длъжност “юрисконсулт“, която фактически не изпълнява от 02.11.2022 г. С нея трудовото правоотношение не е прекратено по други съображения – продължително отсъствие поради тежко онкологично заболяване, множество медицински интервенции, вкл. оперативни, лечение в чужбина. В тази връзка, подбор между Г. и Т. не е следвало да бъде извършван, тъй като длъжностите и на двамата са съкратени. Задължение за подбор със служителя М. Д. не може да възникне, тъй като трудовите функции на различните им длъжности съществено се различават. В заключение е прието, че работодателят законосъобразно е прекратил трудовото правоотношение на М. Г., като е доказал фактите, включени във фактическия състав на уволнителното основание по чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ. Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване с хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Поставя въпроса - налице ли е реално съкращаване на щата и следва ли да се счита за преустановено извършването на дадена трудова функция за определена длъжност само поради това, че е длъжността е съкратена, а дейността се извършва и се е извършвала от служители, назначени на други длъжности, като поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по този въпрос в противоречие с решение № 334 от 19.12.2013 г. по гр. д. № 1241/2012 г. на ВКС, IV г.о. и решение № 760 от 16.10.2009 г. по гр. д. № 2260/2008 г. на ВКС, III г.о. Въпросът се явява неотносим спрямо приетото от въззивния съд. Той не е установил, че правната работа на юрисконсулта продължава да се извършва от служител, който е на трудов договор с работодателя. Възлагането й с граждански договор на лица, които не са в трудово правоотношение с работодателя, не може да промени извода за реално съкращаване на щатната численост. Твърденията на свидетелката Д. за фактически възлагани задачи по правно обслужване на търговското дружество, като изготвяне на искови молби, жалби и наказателни постановления, съдът не е кредитирал, а и трудовите функции, които тя има за заеманата от нея длъжност, съществено се различават с тези на юрисконсулта; не е променена и длъжностната й характеристика. Цитираните съдебни решения не установяват каквото и да е противоречие с постановеното от въззивния съд, напротив, тълкуването в обжалвания съдебен акт е в пълен унисон с това по относимите правни норми. В решение № 17/31.01.2013 г. по гр.д. № 1168/2012 г. по описа на ІV ГО ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, е прието, че няма реално съкращаване на щата, когато за изпълнение на същата трудова функция по съкратената длъжност, работодателят наема друго лице на мястото на уволнения работник, ако по своето естество новото правоотношение, независимо от възприетото от страните наименование, е трудово. Изяснено е, че трудов е договорът, когато рискът се носи от възложителя на работата, а изпълнителят дължи спазване на трудова дисциплина и изпълнение на нарежданията на възложителя, при уговорено твърдо възнаграждение. В случая нито се твърди, нито се установява, че възлагането на правната работа от работодателя на външно лице – адвокат, е по трудово правоотношение. В допълнение, следва да се посочи, че тълкуването, дадено в решението на ВКС се споделя непротиворечиво в съдебната практика и в случая е възприето и от въззивни съд В решение № 760 от 16.10.2009 г. по гр. д. № 2260/2008 г. на ВКС, III г.о. е разяснено, че съкращението на щата е фиктивно, когато дейността на закритата длъжност е запазена като съществена част от трудовата функция на друга длъжност. То е реално /действително/, когато част от трудовата функция на премахнатата длъжност е преминала към една или няколко други длъжности, но не съставлява тяхната основна дейност, а е прибавена към съществуващите преди това трудови функции. Не се установява поддържаното противоречие с въззивното решение на Добричкия окръжен съд. Той не е установил, че дейността на юрисконсулта се е запазила след съкращаването на бройките за тази длъжност, още по-малко, че съставлява съществена част от трудовите функции на друга длъжност. Нещо повече, дори въззивната инстанция да беше кредитирала изцяло показанията на свидетелката Д. и да беше приела, че на нея е възлагано извършване на част от задълженията на юрисконсулта, то те не съставляват нейна основна дейност. Според разясненията в посоченото от касатора решение, при подобен случай е извършено действително съкращаване на щата. Следващият повдигнат в изложението правен въпрос е: при съкращаване на щата на определена длъжност, кои дейности трябва да са преустановени - тези, които са типични за длъжността и фигурират в длъжностната характеристика, или тези, които лицето реално е изпълнявало продължителен период преди прекратяване на договора, включително и към момента на съкращаването, като се поддържа противоречие между постановеното от въззивната инстанция и това от ВКС в решение № 50041 от 07.07.2023 г. по гр. д. № 1785/2022 г. на ВКС III г.о. Според касатора (поне според исковата му молба), след като фактически е изпълнявал трудови функции по друга длъжност към датата на уволнението му, то е следвало прекратяването на трудовия договор да е по изпълняваната нова длъжност, като се извърши подбор между служителите, изпълняващи сходни трудови функции. По този въпрос също няма основание за допускане на касационно обжалване. Възлагането и фактическото изпълняване на дейност, различна от тази, която се дължи по длъжностната характеристика за длъжността, за която е сключен трудовият договор, не променя трудовите функции на заеманата длъжност, следователно не е от значение при преценката има ли реално съкращаване на длъжността. По делото касаторът заема длъжността „юрисконсулт“, но след възстановяването му на работа, поради възлагане на юридическата дейност на дружеството изцяло на външен изпълнител, му е разпоредено да изпълнява нетипични функции (по естеството си възлагане по чл. 120, ал. 1, предл. 1 КТ). Няма как съществуването в дружеството - работодател на дейност по отчитане и установяване на повреди на водомери на клиенти, да има отношение към въпроса реално ли е съкращаването на щата за длъжността „юрисконсулт“. В цитираното в изложението към касационната жалба решение № 50041 от 07.07.2023 г. по гр. д. № 1785/2022 г. на ВКС III г.о. не е прието нещо различно. Напротив, в мотивите му съдебният състав е изяснил, че възлагането на трудови функции по заместване или поради необходимост, не прави длъжността, на която е назначен служителят различна, т.е. няма отношение към преценката за евентуална трансформация. В случая фактически изпълняваната дейност от Г. не го прави отчетник/инспектор услуги. Промяната в трудовия договор (характера на работата), за която е нает работника/служителя не може да се извърши с фактически действия, дори и с нарочна заповед по чл. 120 КТ, извън срока на производствена необходимост или престой. В отговора по чл. 290 ГПК в цитираното по-горе решение на ВКС е тълкувано, че има реално съкращаване в щата и при наличието на трансформация, когато трудовата функция на съкратената длъжност се прехвърля към друга длъжност със съществено различаваща се трудова функция, както и когато тя се преразпределя между други длъжности със съществено различаващи се трудови функции. В случая не е установена трансформация на длъжността юрисконсулт, а заличаване на длъжностите по щатното разписание, изцяло отпадане на дейността, осъществявана от юрисконсултите и изцяло възлагането й на лице, което не е в трудови правоотношения с работодателя. Това, че юрисконсулт временно е изпълнявал отчетническа дейност, не означава, че работодателят е прехвърлил трудовите функции по правното обезпечаване на дружеството към тези на отчетниците и тази дейност е станала съществена за тях. Следващите правни въпроси в изложението към касационната жалба са по приложението на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, а именно: допустимо ли е съдът, при постановяване на съдебното решение, да прави изводи въз основа на предположения, а не въз основа на констатациите на вещото лице по допуснатата съдебна експертиза и прието заключение и да не посочва кои точно доказателства са обусловили изводите му (противоречие с решение № 761 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 215/2010 г. на ВКС, IV г.о. и решение № 14 от 26.04.2022 г. по т. д. № 1349/2021 г. на ВКС, II т.о.); задължен ли е съдът да постанови решението си само след като извърши преценка на всички относими към спора доказателства или е допустимо да постанови решението си, без да обсъди част от тях или като обсъди същите едностранно (според касатора в обжалваното решение съдът не е обсъдил: експертизата на вещото лице, възлагателните протоколи за извършваната от Г. дейност, показанията на св. Д.). Твърди се противоречие на въззивното решение с решение № 11 от 03.02.2017 г. по гр.д. № 50424/2016 г. на ВКС, III г.о.; решение № 554 от 08.02.2012 г. по гр. д. № 1163/2010 г. на ВКС, IV г.о.; решение № 296 от 05.04.2017г. по гр.д. №1776/2016 г. на ВКС, IV г.о.; решение № 156 от 24.11.2016 г. по т. д. № 1214/2015 г. на ВКС, II т. о.; решение № 171 от 06.12.2018 г. по гр. д. № 3945/2017 г. на ВКС, III г.о. Първият от въпросите е некоректно зададен, а и няма отношение към действително постановеното от въззивния съд. Вещото лице е дало заключение, че ведно с множество обяви от 21 и 22.03.2023 г., работодателят е публикувал на страницата на jobs.bg обява за длъжността „юрисконсулт“, която е престояла в периода ОТ 21.03.2023 г. от 16:26:77 ч. до 13:13:05 ч. на следващия ден, когато била спряна от служител ТРЗ при работодателя. Съдът е приел за установени горните факти, позовавайки се на съдебната експертиза – тя е обсъдена, не е игнорирана от доказателствения материал, съдът е кредитирал заключението и то изцяло, не го е преиначил. Друг е въпросът, че в изпълнение на задълженията си по чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК е обсъдил това доказателствено средство, ведно с други, за да достигне до крайно заключение, че няма реално търсене на юрисконсулт от работодателя, а публикацията се дължи на грешка. Несъгласието с направените изводи, не значи, че съдът не е обсъдил или е преиначил доказателствата по делото. Съдът, също така, е посочил кои други доказателства и обстоятелства е обсъдил, ведно с експертизата и въвеждането на твърдение за обратното в съдържането на въпроса не отговаря на данните по делото. Няма основания за допускане на касационно обжалване и по въпроса относно задължението за преценка на всички относими към спора доказателства. Той е принципно значим по всяко исково производство, но в случая не се установи поддържаното противоречие с тълкуването, дадено в цитираните съдебни актове на ВКС. Както стана ясно, въззивният съд е обсъдил заключението на вещото лице, противно на твърдението, че не го е сторил. Показанията на свидетелката Д., заемала длъжността „завеждащ регистратура юридически лица“ за периода януари, февруари и началото на март 2023 г., съдът е отказал да кредитира, като подробно се е обосновал. Всички доказателства, за възлаганата на Г. дейност след възстановяването му на работа, са неотносими към обстоятелството има ли реално съкращаване на бройките по щата за юрисконсулт; те не биха могли да обосноват и извод за злоупотреба с права от работодателя при уволнението. Следващите въпроси са за преценката на свидетелски показания и на противоречиви доказателства: длъжен ли е съдът да извърши преценка на свидетелски показания, дадени от заинтересовано лице - служител на една от страните по делото и то, показания, противоречащи на други доказателства по делото, и трябва ли да изложи съображения за наличие или не на основания да не бъдат кредитирани показанията; заинтересовано лице ли се явява свидетелят, който не може да отговори конкретно на поставен въпрос (поддържа противоречие с решение № 22 от 04.02.2019 г. по гр. д. № 2644/2018 г. на ВКС, IV г.о.; решение № 50083 от 20.12.2022 г. по гр. д. № 3417/2021 г. на ВКС, II г.о.; решение № 50242 от 29.11.2022 г. по гр. д. № 117/2022 г. на ВКС, IV г.о.); при събрани по делото противоречиви доказателства длъжен ли е въззивният съд мотивирано да каже защо и на кои дава вяра, на кои не, кои възприема и кои не (според касатора такива противоречиви доказателства са събрани във връзка с публикуваната обява за свободна бройка за длъжността „юрисконсулт“; с това преустановени ли са да се изпълняват трудовите задължения на длъжността; само и единствено лицата, назначени като юрисконсулти ли са изпълнявали тези функции и др.) Твърди противоречие на въззивното решение с решение № 135 от 21.06.2019 г. по гр. д. № 165/2019 г., на ВКС, III г.о.; решение № 24 от 28.01.2010г. по гр.д.№ 4744/2008г. на ВКС, II г.о., решение № 50058 от 14.06.2023 г. по гр. д. № 2950/2022 г. на ВКС, I г.о.; решение № 50242 от 29.11.2022 г. по гр. д. № 117/2022 г. на ВКС, IV г.о. Въпросите имат отношение към тълкуването на чл. 172 ГПК, чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК и не съответстват точно като твърдения, съставляващи част от питането, на извършените от съда процесуални действия и постановеното от него. По делото са разпитани двама свидетели. Показанията на Д. не се подкрепят от други доказателства, като същевременно съдът е изложил съображения, че няма да ги кредитира - не само с оглед евентуалната й предубеденост срещу работодателя, но още и поради тяхното съдържание, вътрешни противоречия, липса на конкретика. Не отговаря нито на данните по делото, нито на изложените от съда съображения, съдържащото се в питането на касатора твърдение, че показанията на тази свидетелка са изключени само защото не могла да отговори на конкретен въпрос – тя не уточнява нито един конкретен факт, за който твърди, че се е осъществил, включително колко време фактически е работила при ответника. Показанията на свидетеля П. И. П. не противоречат на никое от доказателствата по делото, въпреки обратното твърдение в питането на касатора. Той не отрича установеното със съдебната експертиза, а обяснява как се е стигнало до публикуване на обявата и защо тя е била видна в сайта за време под 24 часа. Като служител на ответника, съдът би могъл, ако конкретните обстоятелства го сочат, да приеме за евентуално заинтересован този свидетел, но показанията му съдът преценява, доколко са резултат на непосредствени впечатления, непротиворечиво депозирани, и неопровергани от други доказателства по делото, както е сторил в случая Добричкия окръжен съд. Не се установява и противоречие с дадените в цитираните от касатора решения на състави на ВКС разясненията, че съдът е свободен да прецени дали да се довери на показанията на заинтересованите свидетели и в каква степен; че като преценява данните за заинтересованост може да приеме, че заинтересованият свидетел е възприел вярно правнорелевантните факти и ги възпроизвежда добросъвестно; че не съществува забрана въз основа на показанията на заинтересовани свидетели да бъдат приети за установени факти, които ползват страната, за която свидетелят се явява заинтересован; че преценката на съда за достоверността на показанията следва да бъде обоснована с оглед останалите събрани по делото доказателства; че когато изключва показанията на свидетел, съдът е длъжен да посочи защо или дори и да ги кредитира, какво възприема или не за установено. Всъщност, въззивният съд е процедирал точно според горните указания. Доказателствата са противоречиви, когато сочат на различни фактически изводи относно едни и същи релевантни за спора факти, напр. според едни - фактът се е осъществил, според други - не. По делото няма противоречиви доказателствени средства, така че питането в тази му част се явява неотносимо, както и цитираната практика. Независимо от това, настоящият състав намира за нужно да поясни, че всички доказателства, вкл. противоречивите относно един и същи релевантен факт, се преценяват заедно и поотделно по правилата на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, като съдът приема за установени или не дадени факти от значение за делото, въз основа на тази преценка и с оглед последиците от разпределението на доказателствената тежест. Точно така е процедирал и въззивният съд. Не е имал основание да сочи кои от доказателствата, установяващи един и същи релевантен факт по различен начин, ще приеме и кои – не. Изрично е посочил, че няма да кредитира показанията на свидетелката Д., но съображенията не са с оглед противоречието с други доказателствени средства. В изложението следват два материалноправни въпроса, свързани с приложението на чл. 329, ал. 1 КТ: при съкращаване на щата, подбор измежду кои лица следва да се извърши - измежду тези, които заемат съкращаваната длъжност или измежду тези, които са изпълнявали дейности, сходни с реално изпълняваната от уволнения работник или в подбора трябва да участват и двете групи работници, по който въпрос се твърди противоречие с решение № 382 от 27.11.2013 г. по гр. д. № 50/2013 г. на ВКС, IV г.о. и решение № 118 от 03.06.2013 г. по гр. д. № 987/2012 г. на ВКС, III г.о.; при определяне дали да бъде извършен подбор и съответно кои работници да бъдат включени в него задълженията само по длъжностните характеристики и наименование на длъжностите ли се сравняват или следва да бъдат изследвани реално изпълняваните трудови задължения - твърди се противоречие с решение № 210 от 08.10.2018 г. по гр. д. № 4971/2017 г. на ВКС, IV г.о.; решение № 249 от 17.06.2015 г. по гр. д № 294/2015 г. на ВКС, IV г.о.; решение № 121 от 31.05.2022 г. по гр. д. № 2888/2021 г. на ВКС, IV г.о.; решение № 293 от 14.06.2012 г. по гр. д. № 229/2012 г., на ВКС, IV г.о.; решение № 153 от 24.07.2017 г. по гр. д. № 4092/2016 г. на ВКС, IV г.о.; решение № 23 от 08.04.2020 г. по гр. д. № 1853/2019 г. на ВКС, IV г.о.; Въпросите са неотносими, защото в случая съдът е приел, че няма изискване за извършване на подбор – заличени са всички длъжности „юрисконсулт“. На следващо място, липсва противоречие и с цитираните решения. По логиката на касатора е трябвало да се извърши подбор между него и всички отчетници/инспектори продажби, за да се прецени кой е по-подходящ да остане на длъжност юрисконсулт, което противоречи не само материалния закон, но и на житейската логика. Ако пък смята, че е трябвало да се установи кой е по-подходящ между тях и него да остане на длъжността, която фактически е изпълнявал по възлагане от работодателя преди уволнението, това е неприложимо спрямо съкратената длъжност за юрисконсулт. Относно служителката със заболяване – нейната длъжността е също съкратена, така че не е възможно да се прави подбор кой от тях да бъде предпочетен да остане на несъществуващата длъжност „юрисконсулт“. Договорът на тази служителка не е бил прекратен, но по други причини. Между длъжностите на ищеца Г. и свидетелката Д. пък не е установено сходство и работодателят няма задължение по чл. 329, ал. 1 ГПК да извърши подбор между тях. Така изложените от състава на ВКС съображения са относими и към следващия въпрос, поставен с твърдение за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК: налице ли е реално съкращаване на щата при положение, че в един продължителен период от време, от около година, не са прекратени трудовите договори на всички служители, заемащи съкратената длъжност и същите продължават да работят, а е съкратен само един от тях и съответно последното не представлява ли злоупотреба с право. Въпросът е поставен и некоректно, защото съдът е установил по променения щат 4 бройки за юрисконсулт, от които към датата на съкращаването, заети са били 2. След закриване и на четирите щата за юрисконсулт, договорът е прекратен с ищеца Г., а с втория служител са съществували обективни пречки за уволнението му непосредствено след извършеното съкращаване. На следващо място, в исковата молба доводът за злоупотреба от работодателя при уволнението на Г. не се основава на подобни твърдения. В случаите, когато ищецът – работник или служител твърди, че заповедта за уволнението му е незаконосъобразна поради злоупотреба от страна на работодателя, трябва да обоснове иска на твърдения за злоупотреба, като изложи конкретни факти и обстоятелства, от които могат да се направят подобни изводи с предявяването на исковата молба. По-късното позоваване и на други факти е недопустимо, защото променя предмета на спора, с който е сезиран надлежно съдът. Доводът за наличие на злоупотреба с права е правен; на изследване и съответно доказване подлежат конкретните фактическите твърдения, от които, според страната, се следва извод за нарушение на чл. 8, ал. 1 КТ /виж решение № 239/2012 г. по гр.д. № 779/2011 г. на ІV ГО на ВКС, решение № по гр.д. № на ІV ГО на ВКС/. Няма основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение и по следващия поставен от касатора въпрос: длъжен ли е съдът да изследва твърдяната в исковата молба злоупотреба с право от страна на работодател, който не допуска възстановен работник да изпълнява трудовите си задължения за длъжността, а му възлага нови, след което прекратява договора. По този въпрос се твърди противоречие с решение № 50059 от 06.06.2023 г. по гр. д. № 1951/2022 г. на ВКС, III г.о.; решение № 70 от 27.07.2020 г. по гр. д. № 2550/2019 г. на ВКС, III г.о.; решение № 71 от 24.07.2013 г. по гр. д. № 284/2012 г. на ВКС, IV г.о.; решение № 50254 от 13.02.2023 г. по гр. д. № 3408/2021 г. на ВКС, IV г.о. (хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК) Първо, следва да се посочи, че съдът се е произнесъл по довода за злоупотреба с право от работодателя, поради „недопускането му до работа“, т.е. отново е направено невярно твърдение в питането. Ако на касатора не му харесва заключението на въззивната инстанция, че презумпцията за добросъвестност по чл. 8, ал. 2 КТ не е оборена, то това не е равнозначно на липсата на изследване от страна на втората инстанция на твърдяните по исковата молба факти. На следващо място, този въпрос няма и отношение към спорния – има ли реално съкращаване на щата, съответно към законосъобразността на уволнението на Г.. Дали работодателят е имал основания и по надлежен ред ли е възложил на служителя изпълнение на неспецифични за длъжността му функции би имало отношение към нежеланието, евентуално отказът му да ги изпълнява, съответно има ли от негова страна виновно неизпълнение на трудови задължения, все обстоятелства, които са без значение за настоящия спор. И да има злоупотреба от работодателя при възлагане на работа, която не съответства на заеманата от служителя длъжност, това не води до злоупотреба при извършеното съкращаване на щата и прекратяването на трудовото правоотношение на това основание. Съображенията на въззивния съд, че фактически възложените на Г. функции по отчитане на водомери е в рамките на трудовите му функции да организира и осъществява дейност за уреждане на въпроси от договорен характер, макар и да са необосновани, така или иначе не влияят върху извода, че липсва злоупотреба при уволнението на Г.. Касаторът се позовават още и на очевидна неправилност на въззивното решение – чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Оплакванията в касационната жалба, които очертават предмета на касационната проверката, са за неправилност, които не могат да обусловят извод за наличие на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. По неправилността на въззивния акт касационната инстанция се произнася по съществото на касационната жалба, с решение. В процедурата по чл. 288 ГПК извършва предварителна селекция за допускане на касационно обжалване. Хипотезата на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК обхваща онези случаи, в които, и без въпроси по чл. 280, ал. 1 ГПК и без наличието на допълните условия по т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, е установима твърдяната неправилност на въззивния съдебен акт, защото правни норми са приложени в смисъл, противоположен на действителното им съдържание или е приложена несъществуваща разпоредба, или грубо са нарушени правилата на формалната логика, което е довело до очевидна необоснованост. Съдът и сам, служебно, не установи причини, поради които да допусне касационно обжалване в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 2 В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване. Касаторът следва да заплати на насрещната страна сторените в инстанцията съдебни разноски – 1440 лв. заплатен по банков път адвокатски хонорар, ведно с ДДС. Мотивиран от горното, съдът