Определение № 129 от 21.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1050/2018 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от З. С. Д., подадена чрез адв. Д. А., против въззивно решение № 462 от 13.12.2017 г. по възз.гр.д № 720/2017 г. по описа на Окръжен съд- Хасково, с което е потвърдено решение № 574/09.10.2017 г. по гр.д. № 722/2017 г. по описа на Районен съд – Хасково, с което са отхвърлени исковете му с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, предявени против Диагностично-консултативен център „Св. Георги“ ЕООД /ДКЦ „С. Г./ за признаване за незаконно на уволнението на З. С. Д., извършено със заповед № 16/03.02.2017 г. и отмяна на заповедта, за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност „инженер поддръжка на апаратура и имущество, той и домакин“. Касаторът счита, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост и следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по повдигнати въпроси. Твърди, че се осъществява и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, тъй като въззивно решението е очевидно неправилно. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответната страна по касация – ДКЦ „Св. Георги“, [населено място]. Върховният касационен съд, състав на III г.о. отделение на ГК на ВКС, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК намира следното: Касационната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването. Окръжен съд – Хасково се е произнесъл като въззивна инстанция по предявените от З. С. Д. против ДКЦ „Св. Геортги“, [населено място] обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ за признаване на прекратяването на трудовото му правоотношение от страна на работодателя за незаконосъобразно, за отмяна на заповедта, с която е уволнен, както и за възстановяването на заеманата от него преди уволнението длъжност – „инженер по поддръжка на апаратура и имущества“. Въззивният съд е потвърдил първостепенното решение, с което исковете са отхвърлени като неоснователни, като е извършил собствена обоснована преценка на събраните доказателства /писмени, гласни и заключението по приетата ССЕ/ във връзка с установените факти и възраженията и доводите на страните. Посочил е, че работодателят е издал две заповеди, като с първата № 4/06.01.2017 г. е отправил предизвестие на служителя за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ КТ – съкращаване в щата, а с втората – заповед № 16/03.02.2017 г., връчена на служителя на същата дата, е прекратен трудовия договор преди да е изтекъл срокът на отправеното предизвестие, считано от 06.02.2017 г. Съдът е приел, че е допустимо работодателят на прекрати трудовото правоотношение и преди изтичането на предизвестието, като за неспазения срок ще дължи обезщетение съгласно чл. 220, ал. 1 КТ. Окръжен съд – Хасково е съобразил, че действително в процесната заповед не е посочено основанието, на което се уволнява З. С. Д., но самата тя препраща към предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение, поради което не може да се възприемат оплакванията на ищеца за немотивираност. Двете основания, предвидени в чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, не са взаимоизключващи се, поради което дори уволненият да не е разбрал точно на кое основание е прекратен трудовият договор, уволнението не може да бъде отменено само поради това. Уволненият служител е оспорил компетентността на управителя на ДКЦ „Св. Георги“ да утвърди структурата и щата на дружеството на работодателя при съобразяване на данните по делото, че то представлява лечебно заведение. Като е съобразил нормативните разпоредби на чл. 69, ал. 2, т. 5 ЗЛЗ и чл. 24, ал. 1 ПРУПДТДДУК, съдът е посочил, че с договор ТД-17/29.12.2016 г. за възлагане на управлението на ДКЦ „Св. Г.“, [населено място], е уговорено, че управителят приема организационно-управленска структура, одобрява правила за организация на вътрешната стопанска сметка, работна заплата и други вътрешни правила на дружеството. При преценка на събраните писмени доказателства, съдът е направил извод, че промяната и утвърждаване на щатно разписание са в кръга на правомощията на управителя на дружеството. Прието е, че органът, който изготвя и утвърждава щатно разписание, е работодателят на ищеца. Направен е изводът, че щатното разписание, с което е съкратена заеманата от ищеца длъжност е утвърдено от компетентен орган и е влязло в сила преди датата на извършване на уволнението. Съдът е установил, че е налице реално съкращаване в щата. С цел оптимизиране на разходите на 06.01.2017 г. управителят на ДКЦ „Св. Георги“, [населено място] е приел нова организационно-управленска структура, въз основа на която е извършена промяна в структурата на щата. В новото щатно разписание не съществува длъжността на „инженер по поддържка на медицинска апаратура, техника, той и домакин“. Длъжността е премахната и са отпаднали съответните трудови функции, което е довело до намаляване числеността на персонала. Поради изложеното неоснователно се явява оплакването на З. С. Д. за липса на извършен подбор, доколкото в случая е съкратена единствената съществуваща длъжност и липсва задължение по чл. 329 КТ. Изложените съображения са обусловили извода за неоснователност на предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ. Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване са формулирани множество процесуално-правни и материално-правни въпроси и питания. При съобразяване на правомощията на касационната инстанция, настоящият състав намира, че е необходимо уточняване на поставените въпроси и групирането им с оглед предметния им обхват и претендираните специални основания. Касаторът се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК във връзка с няколко групи въпроси. Първата от тях се отнася до проблема за мотивирането на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение във връзка с пълноценното упражняване правото на защита на уволнения работник или служител. Твърди се, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 462/17.06.2010 г. по гр.д. 789/2009 г. по описа на ВКС, III г.о. В т. 7 от изложението се сочи, че въпросът относно законността на уволнението във връзка с липсата с липсата на мотиви и неточно посоченото уволнително основание, е разрешен в противоречие с решение № 462/17.06.2010 г. по гр.д. № 789/2009 г. и решение № 347/07.10.1997 г. по гр.д. № 307/1997 г. по описа на ВКС, III г.о. Настоящият състав намира, че не е налице разминаване относно отбелязаното правно и фактическо основание за прекратяване на трудовия договор, каквото е налице в цитираното решение по чл. 290 ГПК. Съдът е съобразил константната практика на ВКС, според която е допустимо заповедта за прекратяване на трудово правоотношение да препраща към друг акт или документ, който да съдържа основанието за уволнението, който е връчен на страната какъвто е настоящият случай. Доводите във връзка с липса на процесното уволнително основание и твърдението, че всъщност се касае за закриване на част от предприятието на работодателя - ответник, представляват оплаквания по същество на спора и не могат да бъдат разгледани в настоящото производство по чл. 288 ГПК, в което единствено се преценява налице ли са основания за допускане на касационно обжалване В т. 2 от изложението се поддържа, че следва да бъде допуснато касационно обжалване по въпроси във връзка с компетентността на управителя да утвърди структурата и щата на лечебно заведение към Министерство на отбраната, както и да съкращава щата. Касаторът не сочи на кое от допълнителните основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.1-3 ГПК се позовава. Поддържа, че компетентен орган е министърът на отбраната, при съгласуване на действията си с министъра на здравеопазването. В атакуваното решение Окръжен съд – Хасково е съобразил делегираните правомощия на управителя на лечебното заведение, предвидени със сключения договор за възлагане на управление, приложен като доказателство по делото, като е съобразил и правилата на относимата нормативна уредба. Повдигането на този въпрос пряко кореспондира с оплакванията на касатора за незаконосъобразност на издадената заповед и се цели да се получи различно разрешение от касационната инстанция, като се оспорва правилността на извода на долния съд. Поради това може единствено да се разглежда като касационно основание, но не и като основание за допускане на касационно обжалване. Нещо повече, следва да се посочи, че право на управителя, с когото е сключен договор за възлагане на управлението, по който лицето се е задължило в определения срок, срещу възнаграждение, да постигне на свой риск определен стопански резултат, е да приложи специалното уволнително основание по чл.328, ал.2 КТ – в този смисъл решение № 259/20.12.2017 г. по гр.д. № 1235/2017 г. по описа на ВКС, IV г.о. Поставени са множество процесуално-правни питания, свързани с правомощията на въззивната инстанция и задълженията на съда да извърши собствена преценка на събраните доказателства и да изложи мотиви. Настоящият състав намира, че не е налице противоречие с решение № 241/17.10.2012 г. по гр.д. № 850/2011 г. по описа на ВКС, II г.о., решение № 217/09.06.2011 г. по гр.д. № 761/2010 г. по описа на ВКС, IV г.о. относно изискването за съдържанието на съдебното решение и съдържанието на мотивите съгласно чл. 235 и чл. 236, ал. 2 ГПК. Касаторът сочи, че решението подлежи на касационно обжалване, тъй като съдът не е направил правилна квалификация на спорното право и не е обсъдил всички твърдения, възражения и оплаквания на въззивника, в резултат на което се е произнесъл в противоречие с решение № 752/18.11.1988 г. по описа на ВКС, III г.о., определение № 545/30.06.2010 г. по т.д. № 249/2010 г. на ВКС, I т.о., решение № 129/05.03.1986 г. по гр.д. № 682/1985 г. по описа на ВКС, I г.о., Постановление № 1 от 13.07.1953 г. на Пленума на ВС, Постановление № 1 от 10.11.1985 г. по гр.д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, решение № 217/09.06.2011 г. по гр.д. № 761/2010 г. по описа на ВКС, IV г.о. В тази връзка поддържа, че въпросът относно задълженията на въззивния съд е разрешен в противоречие с решение № 415/25.01.2012 г. по гр.д. № 1332/2010 г. по описа на ВКС, I г.о., решение № 196/11.04.2012 г. по т.д. № 994/2010 г. по описа на ВКС, II т.о. Несъгласието с решаващите изводи на съда в никакъв случай не може да се приравни с претендираната липса на мотиви, още повече, че настоящата инстанция констатира, че въззивният съд подробно и обосновано е разгледал доводите и възраженията на З. С. Д.. Що се касае до оплакването, че не са обсъдени доводите, че е съвместявал и други длъжности, в самото оплакване се съдържа твърдението, че за тези длъжности трудовото правоотношение не е прекратено, т.е. твърденията за трудово правоотношение по вътрешно съвместителство, не са относими към предмета на настоящия трудов спор относно законосъобразността на основното трудово правоотношение. Формулиран е и въпросът „Допустимо и възможно ли е в търговски дружества – лечебни заведения към и структурата на Министерство на отбраната да се съкрати длъжността на ищеца-инженер по поддръжката, той и домакин, или тя не може да бъде съкратена, тъй като е нормативно и императивно предвидена съгласно Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор?“. В изложението е допусната неточност при обосноваване на основанията за допускане на касационно обжалване, като се твърди, че „съществуването на длъжността на ищцата и изпълнението на изпълняваните от нея по длъжностна характеристика трудови функции на счетоводител и фактически изпълняваните длъжности и функции – касиер, личен състав, административна служба и т.н.“. Очевидно е, че тези доводи не кореспондират с предмета на настоящия спор. Впоследствие се твърди, че уволнението на ищеца било в противоречие с разпоредбите на Закона за отбраната и въоръжените сили, както и с Постановление № 54/05.03.2013 г. на МС. Касаторът счита, че необсъждането на изложените оплаквания във връзка с длъжностите, които фактически е съвместявал, е довело до очевидна неправилност на атакуваното решение. Във връзка с основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК се поддържа и че всъщност е налице закриване на част от предприятието на работодателя, предвид извършените уволнения на служители, отговарящи за цяло административно звено – счетоводител, главен счетоводител и инженер по поддръжката, поради което заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение поради съкращаване в щата е незаконосъобразна. Твърди се, че въззивното решение по всички тези проблеми е постановено при несъобразяване с установените по делото обстоятелства и при превратно тълкуване на закона. Не може се приеме, че необсъждането на оплаквания и възражения на жалбоподателя относно обстоятелства, които не са установени по делото, е довело до неправилно приложение на императивна правна норма. В изложението касаторът въвежда твърдения за факти, които обаче не са били доказани и съдът не е изградил решаващата си воля въз основа на тях. В случая Окръжен съд – Хасково е разгледал казуса в рамките на заявените оплаквания за незаконност на уволнението. Касационната инстанция извършва самостоятелна преценка на правилността на въззивното решение и в случай, че са нарушени правни норми и принципи, които нарушения го опорочат до такава значителна степен, че неправилността му произтича без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост, служебно или по искане на жалбоподателя го допуска до касационно обжалване. предвид изложеното следва да бъде заключено, че не е налице основание за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, т. 3 ГПК. Твърди се, че въпросите: „Разминавания, непълноти, несъответствия и бланкетни основания в заповедта за прекратяване на трудовия договор, когато не е спазен срокът за предизвестие, описани подробно в исковата молба, становището по доклада на съда, писмената защита и отговора на въззивната жалба, правят ли уволнението незаконно?“, „Мотивите за уволнението трябва ли да се съдържат в самата заповед или могат да се „допълват“ или „конкретизират“ в хода на съдебното дирене и това недопустимо ли е с оглед принципа за равнопоставеност на страните в гражданския процес?“, „Допустимо и възможно е търговски дружества – лечебни заведения към и структурата на Министерство на отбраната да се съкрати длъжността на ищцата – счетоводител или тя не може да бъда съкратена, тъй като е нормативно императивно предвидена в посочените законови разпоредби, правилни и заповеди?“, „При конкретната фактическа обстановка – съкращаване на длъжността счетоводител и главен счетоводител, инженер по поддръжката на цялото административно звено, и преминаване на дейността на счетоводството, част от която е изпълнявана от ищцата към външна счетоводна кантора, говори за друго основание за уволнение – закриване част от предприятието /административното звено, в което се включва и счетоводството и инж. по поддръжката, по утвърдената от министъра структура/, поради което основанието е това – закриване на част от предприятието, а не съкращение на щата, поради което уволнението е незаконосъобразно?“, „Кой е компетентният орган да приема структурата и щата, както и да съкращава щата на дружествата – лечебни заведения към Министерството на отбраната или управителя на дружеството?“, „В еднолични търговски дружества, които са структури на Министерство на отбраната, и които при определени условия са и част от Българската армия, какво е правното значение на фактически изпълняваните от ищеца длъжности „служител по сигурността на информацията“ съгласно ЗЗКИ и „служител ОМП“ съгласно ЗОВС и подзаконовите актове по ОМП, при уволнение, основано на съкращение на щата за длъжността инженер по поддръжка на медицинска апаратура и техника, той и домакин? Трябва ли работодателят да докаже съкращение на щата за тези длъжности и отпадане и на тези функции, за да е уволнението законосъобразно?“, „За задължението на въззивната инстанция за постановяване на решението в съответствие с правилата на тежестта на доказване и очевидната неправилност по въпроса, че уволнението е законосъобразно, тъй като заповедта е мотивирана, като е посочено точно, ясно и конкретно фактическото и правно основание за издаването ѝ, съкращението на щата е извършено от компетентен орган, като е налице реално съкращение на щата“, „По процесуалния въпрос за обсъждането на доказателствата, доводите и възраженията на страните в съкупност и поотделно, който въпрос е относим и към изводите на съда по закоността на уволнението, който въпрос касае обсъждане на доказателствата въз основа на които съдът е възприел фактическата обстановка и е изградил правните си заключения?“, са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Очевидно е, че въпросите не визират конкретни изводи на въззивния съд, обусловили решаващата му воля, а представляват оспорвания по същество на спора – касционни основания и не могат да обусловят допускане на касационно обжалване, доколкото не отговарят на изискванията за общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК предвид дадените задължителни указания за тълкуване на закона, съдържащи се в Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1 /2009 г. на ОСГТК на ВКС. От друга страна въпросът относно задължителното съдържание на заповедта за уволнение е вече изяснен в практиката на ВКС, като изрично е прието, че тя може да препраща към друг документ, станал достояние на уволнения работник или служител, поради което не може да се възприеме тезата, че е налице претендираното специално основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – решение №60/05.06.2013 г. по гр.д. № 546/2012 г. по описа на ВКС, IV г.о., решение № 642/12.10.2010 г. по гр.д. № 1208/2009 г. по описа на ВКС, IV г.о., решение № 379/24.06.2010 г. по гр.д. № 410/2009 г. по описа на ВКС, IV г.о., решение № 278/19.05.2011 г. по гр.д. № 1276/2010 г. по описа на ВКС, IV г.о. и решение № 49/08.02.2011 г. по гр.д. № 842/2010 г. по описа на ВКС, IV г.о., всички постановени по реда на чл. 290 ГПК. Въпросите относно съкращаването на длъжността „счетоводител“ настоящият състав намира, че е излишно да коментира предвид предмета на спора. По въпроса относно твърденията за фактически изпълняваните от ищеца длъжности въззивният съд не е формирал правно-релевантни изводи. Тези доводи не са приети за установени и въобще липсва произнасяне при съобразяването им, поради което и този въпрос не отговаря на изискванията за общо основание. А въпросът за правомощията на въззивния съд и съдържанието на мотивите вече беше коментиран във връзка с позоваването на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение