Определение № 36 от 20.01.2011 г. на ВКС по д. № 1188/2010 г.

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК. ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Л. С. срещу въззивното решение на Окръжен съд Монтана /ОС/ по гр.д. №162/10 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са отхвърлени исковете на касатора срещу ПК „Б. мел” по чл.177 и чл.224 от КТ - за сумата от общо 3 700 лв., представляващи възнаграждение за ползван, но незаплатен платен отпуск и обезщетение за неползван такъв за времето от 2002 до 2009 г., когато касаторът заемал длъжността председател на ПК „Б. М.”,[населено място] мел,обл. М.. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима. За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.3 от ГПК – според него при решаване на делото неточно е приложен материалният закон – чл.224, ал.1, чл.86, ал.1,т.4 и чл.337 от КТ, и не са преценени всички доказателства по делото – експертиза и протокол на ОС на ПК, сочещи на дължимост на претендираната сума като обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ. Намира, че точното приложение на сочените разпоредби е и от значение за развитието на правото. Позоваването е само формално – не е поставен конкретен материално или процесуалноправен въпрос в контекста на специфичното по предпоставки и цел основание на чл.280, ал.1,т.3 от ГПК. Според указаното в ТР №1/10 г. на ОСГТК на ВКС за допускане на касационното обжалване касаторът следва да формулира ясно и точно такъв въпрос от предмета на спора. Въпросът, освен за спора, е от значение и за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато законът е неясен, непълен или противоречив, което налага изясняване на точното съдържание на правната норма чрез тълкуване, както и когато липсва съдебна практика по прилагането му или създадената е остаряла, така че е необходима промяната и осъвременяването й при нови обществено - икономически условия. Тези предпоставки за допускане на обжалването касаторът не твърди и не обосновава. Изложението му сочи на неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – осн. по чл.281, т.3 от ГПК, за които ВКС не се произнася в това производство. Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.