Определение № 694 от 03.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2595/2013 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Дом за деца и младежи с умствена изостаналост „ [населено място] срещу решение от 17.01.2013г по гр.дело № 329/2013г. на Окръжен съд Монтана, с което в трудов спор са уважени искове по чл. 344 ал. т.1 и т.2 и т.3 от КТ за незаконосъобразност на уволнение по чл. 325 ал.1 т.3 от КТ,преквалифицирано от съда по основанието на чл.325 ал.1 т.8 КТ В приложеното към жалбата изложение е поставено като въпрос задължителното мотивиране на решението ,с довод ,че въззивният съд не е извършил самостоятелна преценка на доказателствата ,не е обсъдил всички доводи. Сочи се основанието по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК поради противоречие с ППВС № 1/1953г и ТР № 1 /04.01.2001г ОСГК ,както и с реш.№216/2011г по т.д.№87/2010 ТК на ВКС по същия процесуален въпрос. По критерия за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК се сочи въпрос, с оглед императивните разпоредби на чл. 90 ал.2 КТ и на чл. 90 ал.3 КТ ,необходимо ли е изрично писмено изявление от работника за превръщане на безсрочен трудов договор в такъв със срок ,при положение че заеманата от него длъжност вече е определена за заемане с конкурс от работодателя, или в този случай е достатъчно съгласието, изразено в допълнително споразумение. Въпросът ще е от значение за точното прилагане на закона с оглед правомощията на работодателя за определяне на конкурсни длъжности. В отговор ответника по жалбата Б. А. П. ,чрез пълномощник адв.В.М., оспорва да е налице основание за допускане до обжалване по двата въпроса, съдът е мотивирал акта си и противоречие се сочи без обосновка. По поставения материален въпрос е налице непротиворечива практика по чл.67 ал.3 КТ ,която съдът е приложил, не се касае за непълни и неясни норми .Претендира разноски. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. В изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК се извежда не процесуалноправен въпрос, а оплакване за нарушение на задължението на съда да мотивира и преценява съгласно чл. 188 ГПК (отм), чл. 235 ал.3 ГПК. Без конкретни доводи за това кое решаващо доказателство, или съображение на защитата е останало необсъдено ,съответно в какво се изразява решаващото му значение за изхода на делото, Върховен касационен съд не приема да са формулирани конкретни процесуални въпроси, относими към решаващата дейност на съда. Процесуален въпрос по допускане до обжалване не може да се формулира относимо и когато се игнорира съдържанието на постановеното решение ,в неговата съобразителна част. В случая решението съдържа мотивите на съда, обсъдени са установените релевантни обстоятелства, съответни на тях са и правните изводи .Правната тезата на работодателя не е била възприета, което не означава ,че не е обсъдена. Това, че касаторът не е съгласен с изводите на съда за приложимия закон не е достатъчна като обсоновка, че решението е постановено в противоречие с ТР № 1 /04.01.2001г ОСГК, не става ясно от изложението защо се изтъква противоречие с реш. .№216/2011г по т.д.№87/2010 ТК. Съдържанието на въззивното решение в случая не дава основание да се поставят общи въпроси, свързани с процесуалните му действия. На следващо място, въпросът за начина по който следва да бъде изразено желанието на работник или служител ,за се измени трудовият му договор от безсрочен в срочен, е решен в практиката на ВКС. Желанието следва да е изразено писмено, недвусмислено и отделно, подписването на допълнително споразумение, както е в случая, не изпълнява условието на чл.67 ал.3 КТ, а условието на тази императивна норма се отнася до всички случаи на предложен от работодателя срочен трудов договор, без оглед на основанията. Като оправдава едно установено закононарушение спрямо трудовите права на ищеца, с друго свое закононарушение, а именно че е обявил длъжността за заемане с конкурс в разрез с условията на императивната правна норма на чл. 90 ал.2 КТ, касаторът не може да формулира правен въпрос, относим към основанията на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Въпрос по смисъла на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК следва също да е правен, а не да изразява тези и виждания, противни на законоустановения правен ред. Ответникът в производството е установил разноски в размер на 1000 лева ,които следва да се присъдят Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.