Определение № 1433 от 23.03.2026 г. на ВКС по д. № 534/2026 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 7, вр. ал.5 АПК. Производството по адм. дело № 600/2025 г. по описа на Административен съд – Враца е образувано по жалба на Я. Л. С. срещу решения № 638 и № 639 по протокол № 42 от 16.12.2025 г. на Общински съвет – Враца, постановени в производство по чл. 45ж от ППЗСПЗЗ, с които е отказано предоставяне на конкретно посочени земеделски имоти в землището на [населено място] и [населено място] като обезщетение на наследниците на М. Н. С. и Н. Н. С.. С определение № 1940 от 30.12.2025 г. Административен съд – Враца е прекратил образуваното пред него дело и го е изпратил по подсъдност на Административен съд София- град, излагайки съображения, че жалбоподателят е с постоянен адрес в [населено място], а съгласно разпоредбата на чл. 133, ал. 1 от АПК делата по оспорване на индивидуални административни актове, каквито са обжалваните решения на Общински съвет – Враца, се разглеждат от административния съд по постоянен адрес или седалището на посочения в акта адресат. С определение № 3904 от 30.01.2026 г. по адм. дело № 1031/2026 г. Административен съд София – град е приел, че по правилото на § 19 от ПЗР на ЗИД АПК /ДВ, бр. 102/2022 г./ индивидуалните административни актове по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ и отказите за издаването им, с изключение на тези, издадени от Министъра на земеделието и храните, могат да се обжалват пред районния съд по местонахождение на имота по реда на АПК, поради което в случая компетентен да разгледа жалбата срещу оспорените решения на Общински съвет – Враца е Районен съд – Враца. Поради това е прекратил производството по делото и на основание чл.135, ал.5 АПК е повдигнал спор за подсъдност пред смесен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд. Настоящият смесен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд приема, че спорът е подсъден на Административен съд- Видин поради следното: Разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА, вр. пар. 27, ал. 2 ПЗР ЗСПЗЗ, вр. чл. 45ж, ал. 2 ППЗСПЗЗ предвижда, че общинските съвети предоставят земи от общинския поземлен фонд, включително пасища и мери по чл. 19 ЗСПЗЗ, когато ОСЗ е признала право на възстановяване на собствеността върху земеделска земя в съществуващи или възстановими стари реални граници или когато се налага изпълнение на съдебни решения за признато право на собственост или обезщетяване на собствениците, чиято собственост не може да бъде възстановена. Решението на Общинския съвет е елемент от административната процедура, уредена в чл. 45ж ППЗСПЗЗ. След постановяването му общинската служба по земеделие постановява решение по чл. 45ж, ал. 3 ППЗСПЗЗ за възстановяване правото на собственост, придружено със скица на имота, което решение на ОСЗ завършва процедурата по чл. 45ж ППЗСПЗЗ и има конститутивен характер за правото на собственост върху земеделските земи. Това решение, както и отказът за издаването му, са индивидуални административни актове, попадащи в приложното поле на параграф 19, ал. 1 от ЗИД на АПК (ДВ бр. 39 от 2011 г., изм. бр. 58 от 2017 г. ), регламентиращ компетентността на районния съд. Решението на общинския съвет по чл. 45ж, ал. 2 ППЗСПЗЗ не приключва реституционната процедура, а е част от нея. Същото се взема в изпълнение правомощията му по чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА и чл. 8, ал. 1 ЗОбС - за разпореждането с имот, общинска собственост, но с него не се възстановява правото на собственост, респективно то не е актът, с който се обезщетяват заявителите, на които не може да се възстанови собствеността. Следователно същото не попада сред актовете, които на основание на § 19, ал. 1 ЗИД на АПК /ДВ, бр. 39/2011 г., изм. бр. 58/2017 г./ подлежат на обжалване пред районния съд, а на основание чл. 45, ал. 3 ЗМСМА може да бъде оспорено по реда на АПК пред съответния административен съд. В този смисъл е и приетото в т. 10 от Тълкувателно постановление № 2/2014 г. от 19.05.2015 г. по тълк. д. № 2 от 2014 г. на Общото събрание на Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, както и трайно установената практика, формирана по реда на чл. 135, ал. 4 АПК от смесени петчленни състави на ВКС и ВАС: определение № 89 от 14.11.2018 г. по гр. д. № 80/2018 г.; определение № 88 от 8.11.2018 г. по гр. д. № 71/2018 г.; определение № 2329 от 14.05.2024 г. по ч. гр. д. № 1242/2024 г.; определение № 3002 от 11.06.2025 г. по ч. гр. д. № 1651/2025 г.; определение № 270 от 23.01.2025 г. по ч. гр. д. № 4795/2024 г. и др. Настоящият смесен петчленен състав от Върховния касационен съд и Върховния административен съд, счита, че компетентен да разгледа спора по жалбата на Я. Л. С. срещу решения № 638 и № 639 по протокол № 42 от 16.12.2025 г. на Общински съвет – Враца, е Административен съд- Враца. Местната подсъдност по чл. 133, ал. 1 от АПК се определя не по постоянния адрес на жалбоподателя, а по постоянния адрес на адресата на оспорения акт. В случая Общински съвет – Враца е постановил оспорените решения по искане, направено от Общинска служба "Земеделие"– Враца и съответно страни в производството са ОСЗ – Враца и Общински съвет – Враца и на основание чл.133, ал.1 АПК спорът е местно подсъден на Административен съд- Враца. Подалият жалбата Я. Л. С. е заинтересована страна по това производство, но той не е адресат на административния акт и съответно неправилно Административен съд – Враца е приел, че спорът е местно подсъден на Административен съд – София -град в чиито район е постоянният адрес на жалбоподателя. Предвид изложеното и на основание чл. 135, ал.7, вр. ал.5 АПК, настоящият петчленен състав от съдии от Върховния касационен съд и Върховния административен съд