Определение № 4593 от 29.09.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1523/2026 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Националната здравноосигурителна каса, срещу въззивно решение № 1350 /15.12.2025 г. по в.гр.д. № 2181 /2025 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 2903 /31.07.2025 г. по гр.д. № 12355 /2024 г. на Варненския районен съд, с което е уважен предявеният от В. Д. Д. срещу жалбоподателя НЗОК иск с правно основание чл.213, ал.1 КТ за заплащане на сумата от 13 650 лв., представляваща обезщетение за незаконно недопускане до работа за заеманата от В. Д. Д. длъжност „контрольор“ в отдел “Договаряне и контрол на болничната помощ“ при РЗОК - В. в периода от г. до г..

Ответникът по касационната жалба В. Д. Д. в писмен отговор оспорва основанията за допускане на касационно обжалване.

Жалбата е допустима, тъй като е подадена от страна по делото, която има право и интерес от касационно обжалване срещу въззивно решение по искове, за които не е предвидено ограничение за касационно обжалване и жалбата е редовна.

По наличието на основания за допускане на касационно обжалване:

В представеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя правни въпроси, за които твърди, че осъществяват основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК:

1. Прекратява ли се трудово правоотношение по силата на закона или става ли правно неприложимо трудовото правоотношение, когато заеманата длъжност е нормативно определена за заемане от държавен служител и е започнало производство по § 36 ПЗР на ЗИДЗДСл, но липсва изричен акт за прекратяване по чл.325, т.12 КТ?

Жалбоподателят твърди, че въпросът е разрешен в противоречие с решение № 1678 /2003 г. по гр.д. № 978 /2002 г. на ВКС и решение № 200 /02.10.2014 г. по гр.д. № 1127 /2014 г. на ВКС;

Първата част от този въпрос е обуславяща. Въззивният съд е приел следното:

З а да възникне служебно правоотношение, е необходимо предходното трудово да бъде прекратено. За тази цел изрично е предвидено в чл.325, ал.1, т. 12 КТ основание за прекратяване на трудов договор в случаите, в които длъжността бъде определена за заемане от държавен служител.

В конкретния случай ответната страна (НЗОК) не възразява и не доказва, че трудовото правоотношение с ищеца е прекратено на основание чл. 325, т. 12 КТ или на друго, предвидено в КТ основание, поради което въззивният съдебен състав приема, че през процесния период трудовото правоотношение между страните по делото, установено с влязло в сила съдебно решение, не е прекратено и валидно съществува, следователно поражда присъщите му права и задължения за страните по него.

Въззивният съд е приел също, че подаденото заявление за назначаване като държавен служител не представлява изявление за прекратяване на трудовото правоотношение (Решение № 200 /02.10.2014 г. по гр.д. № 1127 /2014 г. на ВКС).

В разглеждания случай въззиваемият не е назначен на същата длъжност по служебно правоотношение, а отказ за издаване на акт за назначаването му за държавен служител е постановен с решение на управителя на НЗОК, влязло в сила на 10.09.2024 г. Следователно през процесния период трудовото правоотношение не е прекратено.

Безспорно е между страните, че през процесния период работодателят не е допускал работника до работа. Не се установява наличие на основание за недопускането.

Видно от изложеното за мотивите му приетото от въззивния съд не е в противоречие със следното разрешение, за което жалбоподателят твърди, че се съдържа в посоченото от него решение № 1678 /2003 г. по гр.д. № 978 /2002 г. на ВКС, препис от което не представя и което не се съдържа в електронните бази данни на ВКС: „Трудовото правоотношение с лице, заемащо длъжност, определена за заемане от държавен служител, се прекратява при назначаването му по служебно правоотношение, както и при отказ за назначаване, като след нормативната трансформация не може да съществува валидно трудово изпълнение на длъжността “ (потъмняването е от жалбоподателя).

Въззивният съд е приел, че от значение е, че през периода на претенцията трудовото правоотношение с ищеца не е било прекратено, че за периода на претенцията ищецът не е бил назначен по служебно правоотношение за длъжността и не му е било отказано да бъде назначен.

Видно от изложеното за мотивите му приетото от въззивния съд не е в противоречие и с приетото в решение № 200 /02.10.2014 г. по гр.д. № 1127 /2014 г. на ВКС, на което се е позовал и въззивният съд. В това решение е разгледан следният правен въпрос: Законосъобразно ли е прекратяването на трудовия договор на основание чл.327, т.9 КТ без наличието на писмено изявление от служителя, което да изразява неговата категорична воля за прекратяване на трудовото правоотношение на длъжността? Даден е следният отговор: Незаконосъобразно е прекратяването на трудовия договор на основание чл. 327, т. 9 КТ без наличието на писмено изявление от служителя, което да изразява неговата категорична воля за прекратяване на трудовото правоотношение на длъжността. Когато след възникване на трудово правоотношение длъжността бъде определена с нормативен акт за заемане от държавен служител и нормативно се предвиди възможност за преминаване от трудово в служебно правоотношение, подаденото заявление за назначаване като държавен служител не представлява изявление за прекратяване на трудовото правоотношение. Съображенията за това: … всички основания за прекратяване на трудовото правоотношение в обективното ни право са изчерпателно уредени от обикновения законодател, като Кодексът на труда провежда техниката на групирането им по критерии. В чл. 327 КТ са основанията, които пораждат потестативно (преобразуващо) право на работника или служителя да прекрати трудовото правоотношение без предизвестие. То е в групата на тези, които се упражняват извънсъдебно. За да породи ефект, изявлението на работника или служителя следва да е в писмена форма (чл. 335, ал. 1 КТ), да е насочено към работодателя и да инкорпорира ясна и категорична воля за прекратяване на трудовото правоотношение. Само тогава едностранното изявление с адресат е годно да породи правни последици – да прекрати трудовото правоотношение от момента на получаването (чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ). По съществото на спора този състав на ВКС е приел следното: Заявлението по чл. 8 ЗДСл. и декларациите по чл. 7 ЗДСл, които касаторът е подал, изявяват ясната му и категорична воля за възникване на ново (служебно) правоотношение. Съставените документи са без значение за трудовото правоотношение и в частност, не инкорпорират изявление на касатора за прекратяване на трудовото правоотношение. Те са от значение за факти, чиято уредба е в административното право. Следователно незаконна е и подлежи на отмяна заповедта за уволнението на касатора по чл. 327, т. 9 КТ.

Въззивният съд не е приел обратното на приетото в това решение – че трудовото правоотношение с ищеца е прекратено въпреки липсата на изричното му писмено изявление до работодателя за това на основание чл.327, т.9 КТ.

Видно от посоченото за мотивите му, приетото от въззивния съд, че подаденото заявление за назначаване като държавен служител не представлява изявление за прекратяване на трудовото правоотношение, е в точно съответствие с приетото в това решение на ВКС, на което въззивният съд се е позовал.

2. Разпростира ли се силата на пресъдено нещо на влязло в сила съдебно решение относно съществуването на трудово правоотношение и върху бъдещи периоди, настъпили след съществена нормативна промяна, засягаща правния режим на длъжността?

Въпросът не е обуславящ, защото въззивният съд не е изложил такъв мотив. Както беше посочено, той е приел, че от значение е дали страните са били обвързани от трудово правоотношение за периода от време, за който се претендира обезщетение на посоченото основание и че в конкретния случай са били обвързани, тъй като трудовото правоотношение е съществувало преди това и не е било прекратено.

3. Допустимо ли е присъждане на обезщетение по чл.213, aл.1 КТ за период, през който длъжността по силата на подзаконов нормативен акт е определена за заемане от държавен служител и не може законосъобразно да бъде изпълнявана по трудово правоотношение?

Жалбоподателят твърди, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Въпросът не е обуславящ. Както беше посочено, въззивният съд е приел, че от значение дали са били обвързани от трудово правоотношение, а не дали длъжността е могла да бъде изпълнявана поради определянето и за заемане от държавен служител. Твърдението, че такава длъжност не може да бъде заемана (изпълнявана) по трудово правоотношение, е аргумент за това, че съществуващо трудово правоотношение за такава длъжност следва да бъде прекратено от работодателя.

Жалбоподателят се позовава и на очевидна неправилност – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, пр. 3 ГПК.

Очевидната неправилност е отделно основание за допускане на касационно обжалване, такава форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален ии явна необоснованост.

Настоящият състав намира, че за да е очевидна, неправилността на обжалваното решение трябва да е толкова съществена, че да може да бъде установена при прочит на решението (на мотивите към него). Такава неправилност може да бъде обусловена от такъв порок на въззивния акт, който да може да бъде установен пряко от неговото съдържание, без да бъде извършван анализ на доказателствата и на осъществените процесуални действия на съда и страните. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение и при установените от инстанцията по същество факти.

В конкретния случай при запознаване с обжалваното решение настоящият състав не установи то да е постановено в явно нарушение на материалния или процесуалния закон, нито извън тези закони, нито да е явно необосновано (фактическите изводи на съда да не съответстват на обсъдените от него доказателства). Или: При запознаване със съдържанието на обжалваното решение (на мотивите към него) настоящият състав не може да установи основателността на наведените доводи за неправилност по чл.281, т.3 ГПК.

Поради изложеното настоящият състав приема, че не са осъществени наведените основания за допускане по касационно обжалване.

С оглед този изход от производството касационният жалбоподател няма право на разноски. Ответникът иска да му бъдат присъдени разноски в размер на 650 евро, заплатени от него за приподписване на отговора на касационната му жалба, за които представя списък на разноски и адвокатско пълномощно, в което е удостоверено уговарянето и заплащането им. С оглед изхода от това производство искането му е основателно.

Воден от изложеното съдът