Определение № 5470 от 27.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2139/2025 г.

Производство е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. И. Й., чрез пълномощник В. Б., против решение № 46/11.03.2025г. по в.гр.д.№ 45/25г. по описа на Окръжен съд Шумен, с което, като е потвърдено първоинстанционното решение, са отхвърлени предявените от касатора срещу Основно училище „Васил Априлов“ [населено място], [община], [област] искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ за признаване на извършеното със заповед №РД07- 94/29.04.2024 г. уволнение за незаконно и неговата отмяна; за възстановяване ищцата на заеманата от нея преди уволнението длъжност и за заплащане на сумата от 28 507,41 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение. Касаторът Й. иска отмяна на въззивното решение като постановено в нарушение на материалния закон. В контекста на основното оплакване по касационната жалба, че член на състава на конкурсната комисията не е отговарял на законовото изискване по чл. 14, ал.3 от Правилника за създаването, устройството и дейността на обществените съвети към детските градини и училища, в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поставят в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК няколко въпроса, които настоящият състав уточнява и обобщава като такъв дали при спор за отмяна на уволнение по чл. 325, т. 8 КТ съдът извършва проверка доколко проведеният конкурс е отговарял на общите изисквания на закона, включително тези за състава на конкурсната комисия. Насрещната страна по жалбата – ответникът Основно училище „Васил Априлов“, [населено място], чрез адв. М. В., възразява срещу наличието на основания за допускане на касационно обжалване и оспорва касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима, а по искането за допускане на касационно обжалване настоящият състав съобрази следното: Според установената от въззивния съд фактическа обстановка, между страните е съществувало валидно трудово правоотношение на основание чл. 68, ал. 1, т. 4 КТ във вр. с чл. 70, ал. 1 КТ, по силата на което ищцата е заемала длъжността „директор“ на ОУ „Васил Априлов“ [населено място], което било прекратено със заповед №Д07-244 от 31.08.2019 г. на началника на РУО – [населено място]. С решение №107/04.2023г. по гр.д. №236/2023 на ВПРС (влязло в сила на 10.04.2024г.) ищцата била възстановена на заеманата от нея допреди уволнението длъжност "директор" на ОУ „Васил Априлов“ [населено място]. Със заповед № РД 07-93 от 29.04.2024г. била възстановена на заеманата преди уволнението длъжност при условията на трудов договор № РД 07-6/31.08.2017г., считано от 29.04.2025 г. Със заповед №РД07-94 от 29.04.2024г. на началника на РУО – [населено място] трудовото правоотношение на ищцата било прекратено на основание чл. 325, т. 8 от КТ, поради постъпване на работа на служителя, спечелил конкурса, обявен със заповед №РД15- 1/03.01.2024г. на началника на РУО – [населено място]. Заповедта е връчена на ищцата на 29.04.2024г. Със заповед №РД15-1/03.01.2024 г. на началника на РУО – [населено място] е бил обявен конкурс за заемане на длъжността „директор“ на ответното училище, както и за други училища. С последваща заповед №РД15-3/06.02.2024 г. е била назначена 5-членна комисия за провеждане на конкурса. Същият е бил проведен на два етапа - първият писмен (тест), вторият устен (събеседване и защита на концепциите на кандидатите). В проведения конкурс участвала и ищцата. Конкурсът бил спечелен от кандидата Г. Р. Т., която събрала най-много точки от двата етапа (протокол №2 от 05.03.2024 г.), с която на 08.03.2024 г. на основание чл. 107 КТ във вр. с чл. 96 КТ било сключено споразумение № РД07-61/08.03.2024г., съгласно което заела длъжността на 08.03.2024 г. В конкурсната комисия е участвала като представител на обществения съвет към ОУ “Васил Априлов“, [населено място] Ю.С. Р.. Въззивният съд е възпроизвел съдържанието на събраните по делото доказателства – писмени и свидетелски показания, касаещи създаването на обществения съвет към ответното училище и участието на Ю. Р. в него. Въззивният съд е изяснил от правна страна, че в производството по иска за отмяна на уволнението на основание чл. 325, ал. 1, т. 8 от КТ съдът следва да извърши проверка доколко проведеният конкурс е отговарял на общите изисквания, установени в закона, с оглед зачитане последиците от провеждането му и тази проверка се отнася до правилата за разгласяване (чл. 91, ал. 1 КТ), процедурата по допускане на кандидатите (чл. 93, ал. 1 КТ), изискването на чл. 91, ал. 2, т. 2 КТ провеждането на конкурса от назначена комисия по чл. 94 КТ. Като е отчел, че оплакванията на ищцата не касаят разгласяването, допускането на кандидатите и правилата за оценяването им, а изискването на чл. 217, ал. 5 ЗПУО е спазено, тъй като началникът на РИО – [населено място] е включил Ю. С. Р. в състава на конкурсната комисия въз основа на избора й за председател на обществения съвет към училището съгласно протокол №2/13.02.2023г. и не е имал задължение да проверява дали тя е законно избрана, въззивният съд е намерил проведения конкурс за законосъобразен, а уволнението на ищцата за законно. Въззивният съд е отказал да разгледа основаното на забраната по чл.14, ал.3 от ПСУДОСДГУ едно лице да участва в състави на обществения съвет повече от шест години възражение на ищцата, че Ю. Р. незаконно е участвала в състава на конкурсната комисия, позовавайки се на съдебна практика (решение №609 от 30.04.1992 г., ІІІ г.о на ВКС, определение № 469 от 27.04.1994 г. на ВКС ІІІ г.о и определение №696/2009 г. по ч. гр. д. №581/2009 г. на ІІІ г. о, последното по реда на чл. 274, ал.3 ГПК), според която при спор за законност на уволнението по чл. 325, ал. 1, т. 8 КТ негов предмет не са решенията на работодателя или други органи, взети във връзка с провеждането на конкурс по чл. 98-91 от КТ и формиране на конкурсната комисия, както и нейните решения. Затова участник, който е бил допуснат, участвал е и е бил класиран на място, което не води до възникване на трудово правоотношение с него, не можел да обоснове възражения за недоказан законен състав на назначената комисия, провела конкурса, след като длъжността е конкурсна по закон и трудовият договор е бил по чл. 68, ал.1 т.4 КТ. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно даденото в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Въпросът на касатора във връзка с обхвата на дължимата от съда при разрешаване спор за законност на уволнение по чл. 325, ал. 1, т. 8 КТ проверка за законосъобразно провеждане на конкурса и конкретно включва ли тя такава за законност на състава на конкурсната комисия отговаря на общия селективен критерий на чл. 280, ал.1 ГПК. По въпроса е формирана съдебна практика на ВКС - цитираните от касатора р. №796/22.07.2004г. по гр.д.№ 1723/2002г., ВКС, ІІІ ГО и р. № 200/ 21.11. 2019г. по гр.д.№ 792/2019г., ВКС, ІІІ ГО, както и служебно известно на настоящия състав р. № 637/ 27.10.2010г. по гр.д.№ 883/ 2010г., ВКС, ІV ГО, според която при спор за отмяна на уволнение по чл. 325, т. 8 КТ съдът извършва проверка доколко проведеният конкурс е отговарял на общите изисквания на закона, с оглед зачитане на последиците от провеждането му. Съществуването на практика на ВКС дисквалифицира соченото от касатора основание по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК и касационният контрол следва да се допусне на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за проверка съответствието на разрешението на въззивния съд с приетото в цитираните решения. Касаторът не дължи държавна такса. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на III г. о.