Определение № 2396 от 07.08.2023 г. на ВКС по гр. д. № 611/2023 г.

ВКСIV гражданско отделение07.08.2023 г.докладчик Йорданов

Диспозитив

Не допуска до касационно обжалване въззивно решение № 226 /15.12.2022 г. по в.гр.д. № 313 /2022 г. на Разградския окръжен съд. Осъжда Професионална гимназия по икономика „Робер Шуман“, гр. Разград, да заплати на М. С. Н. сумата 500 (петстотин) лева разноски за процесуално представителство в касационното производство. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

Мотиви

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Професионална гимназия по икономика (ПГИ) „Робер Шуман“, гр. Разград, срещу въззивно решение № 226 /15.12.2022 г. по в.гр.д. № 313 /2022 г. на Разградския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 660 /07.10.2022 г., постановено по гр.д. № 1156 /2022 г. на Разградския районен съд, с което са уважени предявените от М. С. Н. срещу жалбоподателя искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т. 3 КТ. Ответникът по касационната жалба М. С. Н. в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване. Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение по искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, за които не е предвидено ограничение за касационно обжалване. За мотивите на въззивния съд: Въззивният съд е намерил първоинстанционното решение за валидно и допустимо във всички негови части. Ищцата е въвела възражение, че заповедта за уволнение не може да и бъде връчвана по време на отпуск за временна нетрудоспособност (предпоследния абзац на стр.2 от въззивното решение). На отмяна подлежи уволнението, а то е извършено с двете заповеди - с едната на ищцата е наложено дисциплинарно наказание, а с другата е прекратено трудовото и правоотношение, поради което правилно ищцата е оспорила и двете (абзац втори на стр.3 от въззивното решение). Въззивният съд е установил, че ответникът е наложил на ищцата дисциплинарно наказание „уволнение“ за няколко отделни нарушения на трудовата дисциплина, които е обсъдил. Уволнението е извършено с две заповеди – за налагане на дисциплинарно наказание уволнение на основание чл.195 КТ и за прекратяване на трудовия договор от работодателя без предизвестие на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ. Въззивният съд е установил, че за периода от 26.01 до 30.04.2022 г. ищцата е отсъствала от работа, за което е представяла издавани и болнични листове, някои от които са оспорени (обжалвани) от работодателя по съответния ред и отменени с решения на ТЕЛК и че в деня, в който и е връчена „при отказ да я получи“ заповедта за уволнение, също е имала издаден болничен лист, за който няма данни да е отменен. Въззивният съд е приел за неправилен извода на районният съд, че не следва да разглежда спора за дисциплинарното уволнение по същество поради нарушение на процедурата по чл.193 КТ, тъй като е приел, че за част от нарушенията са искани обяснения. Но въззивният съд е приел, че е налице друго основание да не разглежда спора за дисциплинарното уволнение по същество – позоваването от ищцата на закрилата по чл.333, ал.1, т.4 КТ – че работникът или служителят има право да бъде уволнен по време на ползването на отпуск в случай на временна нетрудоспособност само след предварително разрешение на инспекцията по труда. Въззивният съд е приел, че по делото е безспорно, че на 23.05.2022, когато е отказала да и бъде връчена заповедта за уволнение, ищцата не е била на работното си място, била е в отпуск за временна нетрудоспособност, поради което се ползва от тази закрила, а се и позовава на нея с исковата си молба. Уволнението и е извършено без предварително работодателят да е поискал разрешение от Инспекцията по труда за същото, поради което то следва да бъде отменено само на това основание, без да се разглежда спорът по същество. По наличието на основания за допускане на касационно обжалване: Касационната жалба на ПГИ „Робер Шуман“ се изчерпва с твърдение, че обжалваното решение е недопустимо, алтернативно неправилно, поради което е обжалвано. В касационната жалба не се съдържат никакви конкретни доводи за недопустимост и неправилност на въззивното решение (не се сочи нито един конкретен негов порок). Предвидените в чл.291 ГПК пороци дори не са посочени по вид. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят ПГИ „Робер Шуман“ се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като извежда следните въпроси (дословно): Въпрос: Може ли съдът да основе решението си на факти, които опорочават потестативно право на работодателя да прекрати трудовия договор, но не са посочени от ищеца в исковата молба и следва ли съдът да се произнесе по всички въведени от ответника възражения, в т.ч. по своевременно заявено възражение за прихващане? Твърди, че въпросът е разрешен в противоречие с решение № 92 /14.04.2016 г. по гр.д. № 4515 /2015 г. на ВКС, IV г.о., с което е даден отрицателен отговор на този въпрос. Първата част от въпроса (всъщност първият въпрос) е свързан с довод, че въззивният съд се е произнесъл по довод за незаконност на уволнението, който не е бил въведен с исковата молба като основание на иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ – ищцата не се позовава на защитата на чл.333 КТ, с което въззивният съд е постановил недопустим съдебен акт. Въпросът не е обуславящ. Както е посочено по-горе за мотивите на въззивния съд, той е приел, че ищцата е въвела възражение, че заповедта за уволнение не може да и бъде връчвана по време на отпуск за временна нетрудоспособност. С това се е позовала на защитата по чл.333, ал.1, т.4 КТ. Констатацията на въззивния съд е обоснована, позоваването се съдържа на стр.2 на исковата молба, в края на втория абзац (л.4 по първоинстанционното дело). Съответно – не е допуснато противоречие с посоченото решение на ВКС и с установената практика на ВКС по поставения въпрос. Втората част от въпроса (всъщност вторият въпрос) е свързан с довод, че въззивният съд е пропуснал да се произнесе по своевременно наведено възражение за прихващане, тъй като липсва каквото и да било обсъждане на това възражение. Този въпрос не е обуславящ, тъй като във въззивната жалба на ПГИ „Робер Шуман“ не се съдържа никакъв довод за неправилност на извода на първоинстанционния съд за неоснователност на възражението за прихващане, нито довод за основателността на това възражение, нито довод за неоснователността на иска по чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 т.1 КТ, нито се съдържа искане въззивния съд да преразгледа и се произнесе по това възражение. Съответно и по този въпрос не е допуснато противоречие с посоченото решение на ВКС и с установената практика на ВКС по поставения въпрос (по чл.269, изр.второ ГПК). Въпрос: Подлежи ли на отмяна по иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ заповед с правно основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ за прекратяване на трудово правоотношение, която е издадена на основание предходно издадена заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” по чл.195 от КТ? Въпросът е свързан с довод, който се съдържа във въззивната жалба, че на отмяна подлежи само заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, а не и заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. Жалбоподателят твърди, че в съдебната практика няма произнасяне по този въпрос. Въпросът е обуславящ, във въззивната жалба се съдържа довод за недопустима отмяна на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ. Въззивният съд е приел, че ищцата обжалва и двете заповеди - с едната и е наложено наказание, а с другата е прекратено трудовото и правоотношение, поради което правилно е оспорила и двете и законосъобразно първоинстанционният съд е отменил и двете. Няма съмнение за недопустимост на въззивното решение, с което е потвърдено първоинстанционното решение, с което е уважен иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ. Предмет на иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ е законосъобразността на уволнението, а то е извършено с двете заповеди. При извод за основателност на иска на отмяна подлежат и двете заповеди, втората, която е обусловена от първата, не може да остане висяща. От изложеното дотук настоящият съдебен състав приема, че няма съмнение за недопустимо произнасяне от въззивния съд, нито е осъществено основание по чл.280, ал.2 или ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски, а следва да бъде осъден да заплати на ответника поисканите от нея и направени от нея разноски за процесуално представителство в размер на 500 лева, за които е представила списък на разноски и договор за процесуално представителство, в който е отразено уговарянето и заплащането на разноските. Воден от изложеното съдът

Цитирани разпоредби

14