Определение № 287 от 13.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4719/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Пазари В.“ЕАД срещу решение №.265078/27.07.21 по г.д.№.10138/20 на СГС, ІІ Вс. – с което е потвърдено решение №.73369/26.03.20 по г.д.№.59323/19 на СРС, ІІ ГО, 119с, за уважаване на предявените срещу касатора искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1-т.3 КТ. Ответната страна Б. Д. Б. оспорва жалбата; претендира разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел, че страните са били обвързани от трудов договор /ищецът е работил на длъжност „инспектор пазари”/, който е бил прекратен на основание чл.328 ал.1 т.5 КТ /поради липса на качества за ефективно изпълнение на работата/ от работодателя, без в процеса той да е доказал наличието на това основание. В заповедта за уволнение са изложени мотиви, че на 3.09.19 изпълнителният директор - след постъпил сигнал за изсъхнали и падащи клони на пазарната площадка на Женския пазар и след като се убедил лично, че има опасност за работещите там и минаващите граждани, възложил на ищеца да изготви докладна, въз основа на която да се изпрати искане за незабавни мерки до р-н В.; служителят грубо отказал-което, освен че било нарушение на Правилника за вътрешния трудов ред /П./, демонстрирало и липса на ангажираност към трудовия процес, оперативност, съобразителност и комуникативност; предвид задължението му ежедневно да инспектира пазарната площадка и да поддържа връзки с длъжностните лица от СО, районните администрации и други инстанции, отговарящи за чистотата и екологията, той не съобразил рисковете от евентуално падащи клони за търговците на площадката и минаващите граждани, не уведомил ръководството на „Пазари В.“ЕАД, нито районната администрация за възникнал проблем, не предприел никакви оперативни действия по предотвратяване на евентуален инцидент от падащи сухи клони, които видимо били достатъчно големи, а опасността - лесно предвидима; на база гореизложеното работодателят е приел, че е на лице основанието на чл.328 ал.1 т.5 КТ и е уволнил ищеца поради липса на качества за ефективно изпълнение на работата. В длъжностната характеристика за заеманата от Б.Б. длъжност „инспектор пазари” са посочени задължения - ежедневна инспекция на пазарната площадка при старание за оперативно разрешаване на възникнали проблеми във връзка с осъществяване на търговската дейност, при съблюдаване на регламентите на нормативните актове и заповеди, извършване на периодични обиколки на площадката, търсене на началника на същата, експерта по стопанска дейност и младши експерта при възникване на проблем, който не може да реши, изготвяне на справки и отчети, свързани с дейността му, информиране на началника на площадката при констатиране на неспазване на чистотата и замърсяване, изпълнение на други задължения, които се възлагат във връзка с работата; изисквания за качество на работата - умение за комуникиране с клиенти, лоялност към работодателя, добра координация на дейностите, контрол на почистването на района, стопанисван от дружеството, способност за колективна работа, за бързо и адекватно реагиране при поставени задачи; изисквания към заемащия длъжността - организираност, прецизност, комуникативност, дискретност, тактичност, способност за вземане на бързи решения, умения за точна оценка на разнородни ситуации и казуси, инициативност. Съдът се е позовал на и цитирал постановките на т.3 от ТР 4/1.02.21 по т.д.№.4/17, ОСГК, вкл. посочвайки, че фактическият състав на основанието на чл.328 ал.1 т.5 КТ включва елементите трайно неефективно изпълнение на работата във времево, количествено или качествено отношение, причинено от липса на качества за изпълнение на работата; липсващите качества означават фактическа липса на знания, умения и навици за изпълнение на работата; законът не урежда съдържанието на заповедта, но необходимостта да се посочи фактическото основание за прекратяване на трудовия договор поради липса на качества се извлича от правилата за индивидуализация на волеизявлението, при отчитане на принципите за защита на правото на труд и законоустановеност на основанията за уволнение; за индивидуализация на волеизявлението е достатъчно в заповедта да се изброят кои знания, умения и навици липсват или да се посочи в както се състои трайното неефективно изпълнение на работата /начинът, по който работникът се справя с възложената работа/. Въззивната инстанция е намерила, че в конкретния случай работодателят, чиято е тежестта да установи законността на уволнението, както при излагане на фактическите основания за прекратяване на трудовия договор в мотивите на заповедта, така и в хода на съдебното дирене, не е доказал, че ищецът, чрез поведението си на работното място, е проявил трайна неспособност във времево, количествено или качествено отношение да се справя с възложената му работа, като неизпълнението на служебните отношения е обусловено от липса на посочените в заповедта за уволнение качества - ангажираност към трудовия процес, оперативност, съобразителност и комуникативност. Отразено е, че анализът на мотивите в заповедта за уволнение налага извод, че работодателят е съсредоточил твърденията си за наличие на това уволнително основание чрез описание поведението на ищеца при случая с изсъхналите клони на дърво, надвиснало над пазарната площадка на Женския пазар /че на работника било изложено да изготви докладна, а той грубо отказал/. Действително заповедта съдържа изброяване кои свои задължения съгласно длъжностна характеристика работникът не е изпълнил /нарушил П., не съобразил рисковете от евентуално падащи клони, не уведомил ръководството и районната администрация за възникнал проблем, не предприел никакви оперативни действия по предотвратяване на евентуален инцидент от падащи сухи клони/. От съдържанието й, обаче, не се установява да се касае за трайно неизпълнение на трудови функции, за маниер на работа по причина липса на изброените в заповедта качества. Наличието на тази предпоставка не се установява и от събраните гласни доказателства, които съдът е обсъдил /посочил е, че от показанията на св.А. и св.М. не се установява на ищеца трайно във времето да липсват качества, навици или умения за справяне с работата-св.А. е изложил свои впечатления във връзка с надвиснали, изсъхнали клони на дърво над пазарната площадка на Женския пазар, за който случай обърнал внимание на ищеца, както и че при посещението на площадката след няколко седмици клоните още били там; заявил и, че имало жалби от чистачите, но от показанията му става ясно за наличието на вътрешно-организационен проблем - чистачите на двете площадки били разменени, не можели да се стиковат; не може да се приеме за установено, обаче, че причината за тези проблеми в организацията на работа е липсата на ангажираност към трудовия процес, оперативност, съобразителност, комуникативност у ищеца; тези обстоятелства не се установяват и от св.М./. В допълнение и с оглед поставения от работодателя акцент върху неизпълнение от страна на работника на задължения съгласно длъжностната му характеристика, съдът се е позовал и на реш.№.564/22.01.13 по г.д. №.1774/11, ІV ГО/ и е разграничил липсата на качества и дисциплинарното нарушение като основания за прекратяване на трудовото правоотношение. Посочил е, че в конкретния случай вменяването от страна на работодателя на поведение на работника, дало основание за прекратяване на трудовото правоотношение, по същество представлява твърдение за нарушение на трудовата дисциплина, но при недокрай конкретизирани обстоятелства и без да е проведено дисциплинарно производство съобразно разпоредбите на КТ. Поради това и доколкото по делото не е доказано трайност на неизпълнението на трудовите функции по причина липса на качества, е прието, че не се касае за безвиновно поведение или състояние на работника, относими към основанието на чл.328 ал.1 т.5 КТ. Отделно от изложеното е отразено и, че когато при установени нарушения на трудовата дисциплина работодателят обосновава решението си да не търси дисциплинарна отговорност от провинилия се работник заради стриктните изисквания на чл.195 ал.1 КТ и не е в състояние мотивирано да посочи /а при оспорване-да докаже/ всяко нарушение по обективни признаци /да посочи време и място, в какво и спрямо кого е изразено грубото отношение, липса на ангажираност към трудовия процес и т.н./ - с подвеждането на тези обстоятелства под сборното основание на чл.325 ал.1 т.5 КТ се нарушава трудовото законодателство. Твърденията за нарушение на трудови задължения не са обосновани с обективно състояние на липса на качества у работника, за което да е установено, че е трайно и обуславя невъзможност за справяне с трудовите функции. Като е избрал да прекрати трудовото правоотношение на процесното основание вместо да реализира дисциплинарната отговорност на ищеца, работодателят е упражни незаконосъобразно работодателската си власт /възраженията, че заповедта е подписана от лице без работодателска власт, са намерени за неоснователни/, което обуславя незаконност на уволнението. Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава общо на основанието на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, като в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, пункт втори, формулира въпроса “Предвид, че липсата на качества за изпълнявана длъжност може да се прояви инцидентно в извънредна /рискова/ ситуация, какъв следва да е критерият за преценка на „трайно неизпълнение на трудовите функции“ поради липса на качества?“ и сочи практика т.3 ТР 4/1.02.21 по т.д.№.4/17; в пункт първи от изложението се оплаква от неизясняване на точната фактическа обстановка и необсъждане в пълнота на събраните доказателст ва в тяхната хронология и причинно-следствена връзка, поради нарушение на логически и опитни правила, довело до грешки при формулиране на вътрешното убеждение /т.12 ТР 1/17.07.01 по тълк.д.№.1/01, ОСГК/, а в пункт трети-от неправилен извод, че като е избрал процесното основание по чл.328 ал.1 т.5 КТ вместо да реализира дисциплинарната му отговорност, работодателят е упражнил незаконосъобразно работодателската власт“ /реш.№.564/22.01.13 по г.д.№.1774/11, ІV ГО, реш.№.301/23.06.11 по г.д.№.531/10, ІV ГО, реш.№.120/16.04.14 по г.д.№.3128/13, ІV ГО, реш.№.420/8.01.13 по г.д.№.1014/11/. Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване не са налице. Съдебната практика по въпроса за прекратяване на трудов договор на основание чл.328 ал.1 т.5 КТ е обобщена с Тълкувателно решение №.4/1.02.21 по тълк.д.№.4/17, ОСГК, цитирано и от касатора. В решението е прието, че основанието по чл.328 ал.1 т.5 КТ е формулирано като общо оценъчно и неопределено понятие - „липсата на качества за изпълнение на работата“. Съдържанието му включва признаците трайно неизпълнение на трудово задължение в качествено, количествено или във времево отношение, причинено от липса на знания, умения или навици. В тълкувателното решение не е предвидено изключение, респективно при всички хипотези основанието на чл.325 ал.1 т.12 КТ изисква признака трайност /не е достатъчно инцидентно неизпълнение на трудовото задължение, в каквато и да е обстановка/. Специфичното при липсата на качество е именно, че състоянието е трайно, макар видимите му проявления да са инцидентни и не винаги да съставляват дисциплинарно нарушение /в този смисъл и реш.№.564/ 22.01.13 по г.д.№.1774/11, ІV ГО/. Въззивният съд сам се е позовал на горепосочената налична задължителна практика и я е съобразил-приемайки, че в случая не е налице признака трайност и това обуславя незаконосъобразност на уволнението. Предвид изложеното не е налице твърдяната хипотеза на чл.280 ал.1 ГПК. Други правни въпроси в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК не се съдържат. В пункт първи е налице оплакване за допуснато процесуално нарушение-като дори да се приеме, че е налице годно общо основание, съдът не се е отклонил от цитираната практика и е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните; несъгласието на касатора с изложените мотиви не е основание за допускане на касационно обжалване, респективно в производството по чл.288 ГПК не може да се изследва въпроса правилно ли, въз основа на доказателствата по делото, въззивният съд е направил определени доказателствени изводи; необосноваността и незаконосъобразността като пороци на въззивното решение са основание за обжалването му съгласно чл.281 т.3 ГПК и биха могли да бъде обсъждани едва при разглеждане на касационната жалба по същество-след евентуалното й допускане до касация предвид критериите на чл.280 ал.1 ГПК, а не в настоящата фаза на селекция по тези критерии. Аналогичното важи и за пункт трети от изложението – който е свързан с конкретните факти и обстоятелства по делото, съставлява оплакване за неправилност, а не правен въпрос – а и приетото в тази връзка няма самостоятелно значение за изхода на спора, доколкото решаващите изводи на съда са основани на липса на доказана трайност на неизпълнението на трудовите функции по причина липса на качества. Предвид изложеното, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. С оглед изхода на спора на ответната страна се дължат направените разноски в размер на 1500лв. платен адвокатски хонорар. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,