Определение № 5849 от 13.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2474/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Профилирана математическа гимназия „Константин Величков“, [населено място], чрез адв. И. А., срещу решение № 137/19.04.2024г. по в.гр.д. № 158/24г. на Окръжен съд Пазарджик, с което са уважени предявените срещу касатора от Ц. М. Д. искове по чл.344, т.1, т.2 и т.3 КТ вр. с чл. 225, ал.1 КТ за отмяна на извършеното със заповед № 1584/31.05.2023г. на директора на ПМГ „Константин Величков“, [населено място] уволнение; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност “старши учител по английски език“ и за присъждане на обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение в периода 31.05.2023г. - 31.11.2023г. Касаторът иска отмяна на въззивното решение, изтъквайки необоснованост на преценката на съда за тежестта на описаното в т.1 от уволнителната заповед нарушение; твърди, че то е тежко и нему съответства дисциплинарното наказание „уволнение“, а съдът е нарушил съдопроизводствените правила, за да достигне до обратния извод. Възразява срещу приетото от въззивната инстанция, че ищцата не е отказала да даде обяснения чрез скъсване на искането за това. В контекста на тези оплаквания, в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставят в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК въпросите кога нарушението на трудовата дисциплина е тежко по смисъла на чл. 190, ал.1, т.7 вр. с чл. 189, ал.1 КТ; следва ли за приложението на чл. 189 КТ да се съобразява характера на извършваната дейност, значимостта на неизпълнените трудови задължения и „дисциплинарното минало“ на служителя, както и въпросът спазено ли е изискването на чл. 193 КТ, ако работодателят не изчака изтичане на дадения от него срок за депозиране на обяснения преди да връчи уволнителната заповед, когато служителят отказва да даде такива. Касаторът се позовава бланкетно и на основанието на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Насрещната страна по жалбата – ищцата Ц. М. Д., чрез адв. П. Г., възразява срещу наличието на предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване и оспорва оплакванията в касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за касационното производство. Съдът намира за допустима касационната жалба, а искането за допускане на касационно обжалване за неоснователно по следните съображения: За да заключи, че уволнението е незаконно и като такова подлежи на отмяна, въззивният съд, след пълно възпроизвеждане на твърденията на страните по исковата молба, отговора й, въззивната жалба и отговора й, както и на съдържанието на събраните по делото доказателства, е приел следното: Между страните е съществувало валидно трудово правоотношение, в рамките на което ищцата е заемала длъжността “старши учител по английски език““. То е прекратено на 31.05.2023г. с процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание – уволнение за това, че ищцата: 1. / Възпрепятствала е достъпа до 23 кабинет в час по английски език на 28.04.2023г., четвърти учебен час с 9а клас, чрез поставяне на учебен чин и нареждане от нея на учениците да поставят раниците си на чина пред вратата. Така е застрашила живота и здравето на учениците и е нарушила задълженията си по чл.219 ал.2 т.2 от ЗУПО; по чл.49 ал.1 т.6 от Правилника за вътрешния трудов ред /ПВТР/, утвърден със заповед №79 от 15.09.2023г.; по чл.5 ал.1 т.14 от Наредба №15 от 2019г. за статута и професионалното развитие на училището, директорите и другите педагогически специалисти /НСПРУДДПС от 2019г./; по чл.34 ал.1 от Наредба №8121з-647 от 01.10.2014г. за правилата и нормите на пожарната безопасност и експлоатация на обектите /НПНПБЕО от 2014г./. Така описаното е нарушение на трудовата дисциплина по чл.187, т.7 и т.10 от КТ; 2 / Пускала е през месец март 2013г. по време на учебни часове по английски език на учениците от десетите класове -10б, 10в, 10г. и 10д филма “Балът на чудовищата“ със смущаващи сцени на насилие, расизъм или от сексуален характер. Така е допуснала нарушения в изпълнение на задълженията си съгласно чл.219 ал.2 т.1 от ЗУПО; чл.5 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от НСПРУДДПС №15 от 22.07.2019г.; раздел V т.12 и т.34 от Длъжностната характеристика на старши учител, чл.78 ал.1 т.1 от ПДПМГ “К. Величков“-Пазарджик и чл.47 ал.1 т.2 и т.3 от ПВТР. Посоченото е нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.187, т.7 и т.10 от КТ, както и определени при възникването на ТПО актове от раздел V т.12 и т.34 от длъжността характеристика.; и 3 / На 06.04.2023г. по време на посещение на учебни часове по английски език в 10г и 9д клас е установено, че учениците работят с учебници на ниво В1, а не ниво В1.1, съгласно изискването на НООП /Наредба №5/2015г./, като по този начин служителят е допуснал нарушение в изпълнение на задълженията си по чл.219 ал.2 т.1 от ЗУПО; НООП-Наредба №5 от 2015г., чл.5 ал.1 от Наредба №15 от 22.07.2019г. /НСПРУДДПС/; раздел V, т.1 и Раздел IX т.1 от длъжностната характеристика на старши учител; чл.78 ал.1 т.1 и т.11 от ПВТР - нарушение по чл.187 т.1, т.2 и т.10 КТ. По отношение на първото уволнително основание въззивният съд е приел, че за него са изискани писмени обяснения по реда на чл. 193 КТ с писмо № 652/ 28.04.2023г., с което на ищцата е бил даден тридневен срок за депозирането им. Отчел е, че този срок, с оглед липсата на спор между страните, изтичал на 31.05.2023г. (първият работен ден на ищцата след отпуск за временна нетрудоспособност), когато на ищцата е връчена уволнителната заповед и е заключил, че по този начин работодателят не е спазил определения от самия него срок за депозиране на писмени обяснения, поради което по отношение на описаното в т.1 от заповедта нарушение не е спазена процедурата по чл. 193 КТ. Въпреки този извод, във въззивното решение се съдържат мотиви и по същество, съгласно които не се установявало, че именно ищцата е автор на деянието и успоредно с това, че събитието се преекспонира от работодателя, защото учениците не били оставени без надзор, животът и здравето им не са били поставени в опасност, чинът не е препятствал по какъвто и да било начин отварянето и затварянето на вратата на кабинета и нямало реално настъпили последствия от затруднения достъп до класната стая. Посочено е и че с описаното в т.1 от уволнителната заповед деяние не се нарушава фактическия състав на нито един от цитираните от работодателя нормативни актове. Въззивният съд е приел, че за второто деяние работодателят не е искал писмени обяснения от ищцата, доколкото представеното искане не съдържа конкретика, позволяваща извод, че следва да бъдат дадени обяснения именно за филма „Балът на чудовищата“, както и че в частта по т.2 заповедта е немотивирана, а прожектирането на въпросния филм в час не е било в нарушение на трудовите задължения на ищцата. За посоченото в т.3 на уволнителната заповед нарушение въззивният съд е приел, че писмени обяснения са изискани и такива са депозирани в срок, но заповедта в тази част е немотивирана, доколкото описаното в нея „нарушение“ не е такова на нито едно от цитираните от работодателя нормативни и други изисквания за заеманата от ищцата длъжност. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно даденото в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Явно е, предвид приетото от правна страна от въззивния съд, че поставените от касатора въпроси по приложението на чл. 189 КТ не са обуславящи извода за незаконност на уволнението. Същият е решаващо мотивиран от приетото, че по отношение на първите две уволнителни основания не е спазена процедурата по чл. 193, ал.1 КТ, а третото не представлява нарушение на трудовата дисциплина т.е. въззивният съд не се е занимал с въпроса дали наложеното дисциплинарно наказание съответства на тежестта на допуснатите нарушения, защото е приел, че такива няма. Отделен е въпросът, че при формирано категорично заключение за нарушение процедурата по чл. 193 КТ по отношение на първите две простъпки на ищцата съдът недопустимо ( вж. чл. 193, ал.2 КТ) се е занимал със съществото на спора по т.1 и т.2 от процесната заповед. Тези мотиви (по съществото на спора) нямат самостоятелно, а още по – малко определящо значение за крайния извод за незаконност на уволнението. Въпросът дали работодателят трябва да изчака изтичане на дадения от него срок за депозиране на писмени обяснения по чл. 193 КТ преди да връчи уволнителната заповед е относим към крайния извод на въззивната инстанция за незаконност на уволнението. Той се поставя в контекста на липсващ спор между страните по приетото по делото, че тридневният срок за писмени обяснения изтича в деня на връчване на уволнителната заповед 31.05.2023г. т.е. уволнението е извършено преди дадения срок за обяснения да изтече. В подобна хипотеза „предварителни“, според изискването на чл. 193, ал.2 КТ, обяснения не са приети, поради което и уволнението подлежи на отмяна само на формално основание. Следва да се отбележи, че касаторът е формулирал въпроса си във връзка с приложението на чл. 193 КТ при условие, което не е било приемано от въззивната инстанция, а именно – длъжен ли е работодателят да изчака даденият от него тридневен срок да изтече, при положение, че служителят на третия ден от срока е скъсал писмените искания за обяснения и категорично отказва да дава писмени или устни обяснения. По делото не е установено ищцата да е скъсала искането за обяснения на 31.05.2023г. Въззивният съд е приел, че както е описано в уволнителната заповед, искането за писмени обяснения е скъсано от ищцата при връчването му на 28.04.2023г. т.е. преди срокът за депозирането им да започне да тече. Въпреки това, доколкото е безспорно, че определеният от работодателя срок е изтичал на 31.05.2023г., а уволнителната заповед е връчена на тази дата т.е. преди срокът да изтече, разпоредбата на чл. 193, ал.3 КТ не може да намери приложение за случая. Не е прието нещо различно в соченото от касатора решение №53/31.05.2017г. по гр.д.№ 2943/2017г. по описа на ВКС, ІІІ ГО. Със същото е споделена константната практика на ВКС, че работодателят следва да осигури на служителя разумен според обстоятелствата срок, в който служителят да упражни правото си да даде обяснения по чл. 193 КТ. По настоящото дело не е било спорно дали изтичащият на 31.05.2023г. срок е разумен, а ответникът не е възразил, съответно не е било обсъждано дали ищцата е имала реална възможност да депозира обяснения по време на ползвания отпуск по болест. В обобщение, липсва основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. При този изход на спора в настоящото производство на ищцата се следват разноски за касационното производство, които са за адвокатско възнаграждение в размер на 2400 лева, съгласно представения договор за правна защита и съдействие и списък по чл. 80 ГПК. Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Върховния касационен съд