Определение № 3080 от 18.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2921/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Д. П., подадена чрез пълномощника адв.Д. К., против решение № 474/17.04.2023г., постановено по въззивно гр.дело №591/2023г. на Варненския окръжен съд. С обжалваното решение е потвърдено решение № 223 от 24.01.2023г. по гр.дело № 2916/2022г. на Варненския районен съд, с което са отхвърлени, предявените от Д. П. против Детска градина № 7 „Ал.С.Пушкин“-Варна, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3, във връзка с чл.225, ал.1 КТ- за признаване в отношенията между страните, че заповед № 576/14.09.2022г., за прекратяване, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 от КТ, на трудовото правоотношение между ищцата и ответника, учредено с трудов договор № 329/01.06.2020г., е незаконосъобразна и отмяна на същата; за възстановяване на ищцата на заеманата преди прекратяването на трудовия договор длъжност „старши учител“; за осъждане на ответника да плати на ищцата сумата 11 096,40 лева, представляваща обезщетение за времето, през което е останала без работа поради незаконното уволнение, включваща сбора от месечното брутно трудово възнаграждение за период от шест месеца, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба в съда - 28.09.2022 г. до окончателното плащане В касационната жалба се поддържа неправилност на въззивното решение, поради допуснати съществени нарушения на материалния закон -чл. 328, ал.1, предл.2 и чл. 329 КТ, на съдопроизводствените правила-чл. 235, ал.2 и чл. 236, ал.2 ГПК и необоснованост. Ответникът по касационната жалба-Детска градина №7 „Ал.С. Пушкин“ [населено място], чрез пълномощника адв.Г. К., в писмен отговор излага становище за отсъствие на предпоставките за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Оспорва жалбата, като неоснователна, претендира разноски. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 283, изр. 1 от ГПК и отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК; подадена е против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК касаторът преповтаря оплакванията от касационната жалба и подържа наличие на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Твърди противоречие на решението с практиката на ВКС (без да цитира такава) по въпросите: 1. Допустимо ли е работодателят да утвърди щатно разписание, в което да се съкращават определени длъжности и след извършен подбор да утвърди друго щатно разписание, в което се съкращават различен брой длъжности; 2. Допустимо ли е при извършен подбор, въз основа на утвърдено щатно разписание, работодателят да утвърждава друго щатно разписание; 3. Допустимо ли е при съкращаване на щата на длъжността „Старши учител“, на следващия месец да бъде обявено ново работно място на длъжност „учител“ и може ли да се приеме, че е налице реално съкращаване на щата; 4. Следва ли да се приеме, че обявяването по-късно на свободно работно място е ирелевантно, тъй като излиза извън темпоралния обхват на съдебна проверка. Според жалбоподателката са налице основанията за допускане на въззивното решение до касационен контрол и по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следните въпроси, които са според нея са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: 5. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички възражения, направени във въззивната жалба или е ограничен единствено от наведените възражения в исковата молба; 6. Длъжен ли е съдът да извърши проверка за незаконосъобразност на извършения подбор, при направено възражение относно скалата на оценка по определени критерии; 7. При липса на скала на оценките за извършването на подбора, какви са правомощията на въззивния съд; 8. Подлежи ли на съдебен контрол притежаваната от членовете на комисията по подбора, назначена от работодателя, професионална квалификация. Не на последно място сочи, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационен контрол, поради това, че е очевидно неправилно. Върховният касационен съд, състав на IV гражданско отделение, за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, намира следното: Предявени са искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3, във връзка с чл.225, ал.1 КТ. За да потвърди първоинстанционното решение, с което исковете са отхвърлени, въззивният съд е приел от фактическа страна следното: ищцата е работила в Детска градина №7 в гр.Варна, по силата на безсрочен трудов договор № 329/01.06.2020г. и допълнителни споразумения към него на длъжността „старши учител“. Със заповед № 447/31.05.2022г. на директора на детската градина е преустановен учебно-възпитателния процес в сграда- филиал на детското заведение, намираща се в гр.Варна на ул. „Княз Дондуков“ №31, а със заповед № 478/27.06.2022г. на директора на ДГ е преустановена цялостната дейност във филиалната сграда, считано от 01.07.2022г. Ищцата е декларирала, че е запозната със съдържанието и на двете заповеди. Според щатното разписание към 01.06.2022г. щатните бройки на педагогическия персонал са били общо 13 - 1 щатна бр. - „специалист с ръководни функции“; половин щатна бр. - „зам. директор учебна дейност“; 7 щатни бройки - „старши учител“; 4 щатни бройки - „учител“ и половин щатна бройка - „учител по музика“. Със заповед № 550/29.08.2022г. на директора на детската градина са съкратени 3 щатни бр. от педагогическите специалности-1 бр. „учител“ и 2 бр. „старши учител“; 0,5 бр. педагогически специалист - „учител по музика“; 1 щатна бр. непедагогически персонал - „помощник-възпитател“, поради преустановяване дейността на филиала към детското заведение и невъзможността да се осигури норма преподавателска заетост за всички педагогически специалисти, работещи в детската градина. Утвърдено е ново щатно разписание на длъжностите, което е влязло в сила 01.09.2022г. Със заповед № 551/29.08.2022г. директорът на детската градина е назначила комисия, в която освен нея участват още главният счетоводител и завеждащият административна служба; подборът е осъществен между педагозите на длъжност „учител“, „старши учител“ и „учител по музика“, въз основа на десет критерия, вписани в заповедта. На 01.09.2022г. е проведен тест за оценка на квалификацията на оценяваните служители относно единия от критериите-познаване на нормативната уредба по длъжностна характеристика, на който ищцата е получила 7,45 точки, отговарящи на ниско ниво на познаване на материята. Според протокол № 3/05.09.2022г. при осъществяване на подбора, комисията е съобразила образование; ПКС; общ педагогически стаж и допълнителна квалификация; качествено и ефективно изпълнение на работата; ниво на ангажираност при необходимост за работа извън нормата на преподавателска заетост за учебната година; участие в председателства на комисии; нарушение на трудовата дисциплина; водене на задължителна учебна документация по реда на Наредба № 8. Относно познаването на нормативната уредба са съобразени резултатите от тестовото изпитване според утвърдената за оценка точкова система с протокол № 2/01.09.2022г. на комисията за подбор. Въз основа на така посочените критерии, комисията е извършила класиране на служителите, участващи в подбора, при което ищцата Д. Д. П. е класирана на последното десето място със 17,38 точки. Наред с другите три служителки с най-нисък брой точки, ищцата е предложена за съкращение на щата. Във връзка с изготвеното класиране и най-ниските резултатите на педагогическите специалисти, заемащи длъжността „старши учител“, със заповед №572/13.09.2022г. са съкратени 3 щатни бройки от педагогическите специалисти - 3 бр. „старши учител“ и 0,5 бр. „учител по музика“, като е утвърдено ново поименно щатно длъжностно разписание в детското заведение-щатната бройка на педагогическия персонал е 9,5, от които 1 щатна бр.-„специалист с ръководни функции“; 0,5 щатна бр.-„зам. директор учебна дейност“; 4 щатни бройки - „старши учител“ и 4 щатни бройки - „учител“. По делото е безспорно установено, че Д. П. е член на общинския координационен съвет към синдикалната организация на СБУ. Директорът на детската градина е отправил искане до синдикалната организация към СБУ и тя е дала съгласие за прекратяване на трудовия договор на ищцата, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. II от КТ, поради съкращаване на щата. С декларация от 14.09.2022г. П. е заявила, че не е трудоустроена, не страда от заболяване, посочено в Наредба № 5 за болести, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила по КТ и не се ползва от такава. На 14.09.2022г. на ищцата е връчена заповед № 576/14.09.2022г., с която трудовото й правоотношение е прекратено, считано от 15.09.2022г. Заповедта е мотивирана по следния начин: „Със Заповед № 550/29.08.2022г. са съкратени следните длъжности по щатно разписание 3 (три) щатни бройки от педагогическите специалисти - 1 бр. учител, код по НКЦД 23425002 и 2 бр. старши учител, код по НКПД 23425003, работещи в ДГ № 7 „Ал. С. Пушкин"; 0.5 (половин) щатна бройка педагогически специалист - учител по музика, код по НКПД 23425006; 1 (една) щатна бройка непедагогически персонал - помощник - възпитател, код по НКПД[ЕИК]. Налице е извършен подбор между лицата, заемащи сходни длъжности, на основание чл. 329 и е получено предварително съгласие, на основание чл. 333, ал. 4 от КТ чрез Отговор на искане с вх. № 715/12.09.2022г. и е приложен към него Протокол от 09.09.2022г. от Общо събрание на СО към СБУ при ДГ № 7 „Ал. С. Пушкин“. След съобразяване на резултатите от подбора и даденото съгласие от синдикалната организация със Заповед № 572/13.09.2022г. е утвърдено ново длъжностно поименно щатно разписание, с което се съкратени 3 (три) щатни бройки от педагогическите специалисти - 3 бр. старши учител, код по НКПД 23425003; 0,5 щатна бройка педагогически специалист - учител по музика, код по НКПД 23425006“. Според приетото в първоинстанционното производство заключение на съдебно-икономическа експертиза числеността на педагогическия персонал в детската градина към 01.06.2022г. и към 01.08.2022г. е общо 13, а към 15.09.2022г. общата численост е 9,5, като трудовите функции на длъжностите „учител“, „старши учител“ и „учител по музика“ са идентични преди и след уволнението на ищцата. Тези на старшия учител са по-разширени спрямо учителя, а на учителя по музика са насочени към обучението по конкретната дисциплина. Според експерта извършеното точкуване по заложените критерии в заповедта за обявяване на подбора съответства на приложените по делото документи. По отношение на неучаствалите в подбора служители вещото лице е установило, че служителката К. Х. е ползвала в периода от 09.06.2020г. до 20.10.2022г. отпуск поради бременност и раждане, за гледане на дете и платен годишен отпуск, след което е напуснала детското заведение, а служителката Г. П. е ползвала отпуск по чл.163, чл.164, чл. 155 и чл. 156а от КТ в периода от 07.02.2021г. до 30.11.2022г.- платен отпуск поради бременност и раждане; отпуск за гледане на дете и платен годишен отпуск. По делото е установено, че брутното трудово възнаграждение на ищцата за предходния пълен отработен месец, предхождащ уволнението е в размер на 1 849,40 лева, като за периода от 15.09.2022г. до датата на съдебното заседание - 10.01.2023г., размерът на изчисленото обезщетение за оставане без работа и 7 005,70 лева, а за период от 6 месеца, считано от 15.09.2022г. е на стойност 11 096,40 лева. При така установеното от фактическа страна, въззивният съд е направил извод, че работодателят е доказал предпоставките на чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 от КТ- за реално премахване на отделни длъжности от утвърдения общ брой на служителите в учреждението, поради преустановяване на съответстващите им трудови функции. Съкращаването на щата е извършено със заповедта № 572/13.09.2022г., с която е коригирано щатното разписание в детското заведение, като заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е произвела действие на датата на влизането му в сила-15.09.2022г. Според съда е ирелевантно обстоятелството, че считано от 21.10.2022г. е обявена нова щатна бройка за длъжността учител, тъй като касае период, попадащ след темпоралния обхват на съдебната проверка. Отделно от това е съобразено, че на 28.10.2022г. е било прекратено трудовото правоотношение на учителката К. Х., на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ, поради което назначаването на друг педагогически специалист на освободеното място не би рефлектирало на извода за доказаност на реалното съкращаване на щата. С оглед оплакванията, направени във възизвната жалба на ищцата съдът е посочил, че процесната заповед за уволнение е мотивирана-съдържа подробно описание на основанието, на което се извършва уволнението, съкратените щатни бройки, приложимото правно основание, обстоятелствата относно двете заповеди за съкращаване на щатното разписание и даденото съгласие на синдикалната организация. По повод твърдението, че не е изискано предварително съгласие от Инспекция по труда, съдът е посочил, че ищцата не е навела твърдения, нито е доказала да попада сред някой от посочените категории работници и служители, ползващи се с предварителна закрила по силата на посочената норма. Напротив, изрично в декларацията от 14.09.2022г. е заявила, че не е трудоустроена, не страда от заболяване, посочено в Наредба № 5 за болести, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила по КТ и не се ползва от такава. По повод възраженията, че подборът е следвало да извърши само между „старши учители“ съдът е посочил, че от съществено значение са изводите на съдебната експертиза, според които основната част от трудовите задължения и компетенции на двете длъжности-„старши учител“ и „учител“ съвпадат напълно, а с оглед конкретните функции, по които се различават, следва да се приеме, че двете длъжности са сходни, и неучастието на учителите при подбора би довело до незаконосъобразност на същия. В случая оценяването на квалификацията и уменията за изпълнение на работата както на едните, така и на другите е било задължително с оглед законосъобразността на протичане на процедурата. Отделно от това съдът е съобразил, че по силата на заповед № 550/29.08.2022г. са съкратени три щатни бройки от педагогическите специалности, а именно 1 бр. „учител“ и 2 бр. „старши учител“, работещи в ДГ № 7 „Ал. С. Пушкин“. И единствено поради по- ниските резултатите на съпоставяните служители, заемащи длъжност „старши учител“, впоследствие със заповед №572/13.09.2022г. са съкратени 3 щатни бройки от педагогическите специалисти - 3 бр. „старши учител“. Във връзка с твърдението на ищцата за незаконосъобразност на подбора, поради това, че тя притежава по-висока квалификация в сравнение с останалите съпоставени служители съдът е посочил, че при преценката относно обективния критерии по чл. 329 от КТ за професионална квалификация, подлежат на изследване и съпоставка данните относно придобитото образование, знания, степени и нива на оценяваните служители. В случая при оценяването на ищцата относно професионалната й квалификация са взети предвид: образование; ПКС; общ педагогически стаж и допълнителна квалификация, като по критерия „степен на образование“ е получила 1 т., тъй като е завършила висше образование и има образователно - квалификационна степен „бакалавър“. По критерия „придобита професионално - квалификационна степен“ е получила 2 т., тъй като притежава Трета ПКС. По критерия „допълнителна квалификация“ - 0,5 т. с оглед 5 преминали обучения с присъден ECTS кредит и 0,88 т. за 14 часа вътрешно - институционална квалификация за последната учебна година. По критерия „общ педагогически стаж“ - 2 точки за 19 г., 4 месеца и 21 дни стаж. Съдът е съобразил и заключението на СИЕ, според което отразеното от членовете на комисията отговаря на действителното положение съобразно приложените писмени доказателства за образование, професионална квалификация, допълнителна квалификация и общ педагогически стаж. Видно от оценката на ищцата същата не е с най-добра професионална квалификация, както твърди в исковата си молба, а по някой от обективните подкритерии дори и има най- ниска квалификация спрямо другите съпоставяни служители. В допълнение съдът е посочил, че работодателят е длъжен да проведе подбора съобразно нормативно регламентираните критерии, но каква относителна тежест ще отдаде на всеки от критериите с оглед спецификата на производството или службата, респ. значението им за конкретната дейност, която служителят изпълнява, е въпрос на негова преценка. Съдът може да проверява само обективното съответствие на оценката по приетите от работодателя показатели с действителните качества на работника. Съставът на окръжния съд е съобразил и разликата с последния служител, който с оглед резултатите не e предложен за съкращение, е 12 точки. Оценяването е извършено въз основа на обективни и предварително определени критерии, като поставените точки се основават на приложените писмени документи и отразяват действително подлежащия на присъждане резултат, който е обективно и законосъобразно определен. По повод твърдението, че комисията не разполага с нужната професионална квалификация съдът е посочил, че специално назначената от работодателя комисия за подбора е негов помощен орган, като титуляр на правото на подбор и в тези случаи си остава работодателят, който взема правнорелевантното решение за неговото упражняване. Преценката на работодателя относно членовете на комисията и притежаваната от тях квалификация не подлежи на съдебен контрол. Работодателската правоспособност имплицитно съдържа в себе си правомощието за самостоятелно осъществяване на подбора по чл. 329 от КТ, като назначаването на комисия единствено допринася за по-голяма обективност и възможност за по-задълбочено и всестранно оценяване на качествата на служителите. Във връзка с твърдението за осъществена от страна на работодателя злоупотреба с право при извършването на подбора съдът е изложил съображения, че ако при осъществяване на правото на подбор, работодателят е осъществил и фактическия състав на злоупотребата с права, пострадалият работник или служител може да търси друга защита, различна от тази по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, включително и чрез осъдителен иск, за реализиране на последиците, с които закона свързва злоупотребата с права. Съдът е компетентен да провери единствено дали е извършен подбор, включени ли са в него всички необходими участници, приложени ли са законовите критерий и при извършено оспорване от ищеца - основават ли се приетите по отделните показатели оценки на действителните му качества. Преценката относно това дали е извършена злоупотреба с права при уволнението е неотносима към неговата законност при разглеждане на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ. По отношение на останалите възражения - относно оценката в подбора по т.6 - за участие в председателски комисии; оценката за нарушения на трудовата дисциплина; включените нормативни актове в оценката, касаеща познаването на нормативната уредба; оценка за ниво на ангажираност за работа извън нормата на преподавателска заетост; оценка за водене на задължителна учебна документация, както и, че съкращението е извършено след утвърждаване на списък по образец 1 и образец 2 съдът е посочил, че не следва да ги разглежда, тъй като са преклудирани, а обсъждането по същество на преклудирани твърдения на ищеца за пръв път, направени пред въззивната инстанция би довело до нарушение на принципите на чл. 6, чл. 8 и чл. 9 от ГПК. В обобщение съдът е направил категоричния извод, че подборът, така както и цялата процедура по съкращаване на щата на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. II от КТ и последвалото го уволнение, обективирано в процесната заповед № 576/14.09.2022 г. е законосъобразно извършена, поради което предявеният иск за признаването му за незаконно и неговата отмяна се явява неоснователен. С оглед обуславящия характер на същия по отношение на другите два кумулативни съединени иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, последните също подлежат на отхвърляне, поради тяхната неоснователност. При тези мотиви на въззивния съд, състав на ВКС намира, че обжалвания съдебен акт не следва да се допуска до касационно обжалване. Първите два, поставени въпроса, освен, че са необуславящи решаващите изводи на въззивния съд за законосъобразност на уволението, са с фактически характер и отговорът им е свързан с обсъждане на доказателствата по делото. По подобни въпроси, съгласно приетото по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК, във фазата по селектирането на жалбите касационната инстанция не се произнася. Извън това следва да се допълни, че въззивното решение е изцяло съобразено със съдебната практика на ВКС (решение № 306/09.10.2013г. по гр.дело № 1851/2013г. на IV ГО и решение № 329/04.11.2014 по гр.д. № 108/2013г. на IV ГО), според която правото на работодателя да прекрати трудовия договор с работника на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ възниква след валидно взето решение за съкращаване на щата. Изготвянето на щатно разписание въз основа на взетото решение за промяна в щата е последваща техническа дейност, която няма отношение към законността на уволнението. В цитираните решения е прието, че заповедта на работодателя, с която се закрива щатна бройка за съответната длъжност, е доказателство, което установява по несъмнен начин, че преди извършване на уволнението, работодателят е израззил воля за съкращаване на щата, с което фактът на извършено съкращаване е доказан. Прието е и че, дали въз основа на решението на работодателя са били изготвени щатни разписания и доколко те са отразили точно промените в щата, е без правно значение за законността на уволнението на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ, извършено след валидно взето решение за съкращаване на щатната бройка, взето от компетентния за това орган. В същия смисъл е и решение № 296/27.06.2012г. по гр. дело № 1712/2011г. на IV на ВКС. Видно от мотивите на обжалваното решение, в съответствие с цитираната съдебна практика въззивният съд е съобразил, че със заповедта от 29.08.2022г. са съкратени 3 щатни бройки от педагогически специалисти и е утвърдено ново щатно разписание на длъжностите, влязло в сила на 01.09.2022г.; конкретната причина обусловила необходимостта от извършване на това съкращение е преустановяването на дейността на филиала на детската градина и невъзможността да се осигури норма на преподавателската заетост за всички педагогически специалисти; след извършения подбор, на основание чл.329 КТ, при съобразяване с резултатите от него и след дадено съгласие от синдикалната организация, със заповедта от 13.09.2022г. е утвърдено ново длъжностно и поименно щатно разписание, с което са съкратени три щатни бройки „старши учител“. Съдът е приел, че съкращаването на щата е извършено реално по смисъла на чл. 328, ал.1, т.2 КТ, като заповедта от 13.09.2022г., с която е коригирано щатното разписание, съвпада по време с действието на оспорената заповед за уволнение, доколкото в същата е посочено, че влиза в сила на 15.09.2022г. Предвид изложеното, не е налице и соченото допълнително основание по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Не е налице основание за допускане до касационно обжалване на въззивното решение и по следващите два въпроса-трети и четвърти касаещи времевия период на съдебна проверка при обявено свободно работно място след съкращаване на щата. Така формулирани тези питания не отговарят на изискванията на чл. 280, ал.1 ГПК, тъй като са фактически, а не правни. Въпросите касаят изцяло анализ и оценка на доказателствата по делото и обосноваността на изводите на съда относно реалното съкращаване на щата. Дори да се приеме, че въпросите изпълняват общата предпоставка за достъп до касационен контрол, не е налице допълнителната по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Съгласно тази установена задължителна съдебна практика основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ в хипотезата „съкращаване на щата“ се преценява винаги с оглед заеманата от уволнения работник или служител конкретна трудова функция. То е приложимо само когато съкращаването на щата е реално - тоест когато не само е премахната длъжността като щатна бройка, но и когато трудовата функция е престанала да съществува като съществено съдържание на отделна длъжност. С решение №17/31.01.2013г. по гр.д.№1168/2012г. и решение №222/31.07.2014г. по гр.д. №5394/2013г. и двете на IV ГО е прието, че няма реално съкращаване на щата, когато за изпълнение на същата трудова функция по съкратената длъжност, работодателят наема друго лице на мястото на уволнения работник и когато по своето естество, новото правоотношение, независимо от възприетото от страните наименование, е трудово. В случая, приетото от въззивния съд, че обявяването от работодателя на нова щатна бройка, във връзка с освободено след прекратяване на ТПО с ищцата работно място е без правно значение за преценката дали реално е премахната конкретната длъжност, заемана от ищцата не противоречи на цитираните правни разрешения, а е в пълно съответствие с тях. Петият, формулиран в изложението въпрос, за който касаторката счита, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, също не обуславя селектирането на касационната жалба. По въпроса е налице задължителна практика на ВКС, с която въззивният съдебен състав изцяло се е съборазил. Съгласно приетите правни разрешения, като инстанция по съществото на правния спор въззивният съд е длъжен в рамките на проверката по чл. 269 ГПК, след обсъждане на всички доказателства по делото, на доводите и възраженията на страните, да формира свои собствени решаващи мотиви по предмета на делото и в зависимост от възприетото становище за крайния резултат по спора - да потвърди или да отмени първоинстанционното решение. В случая, въззивният съд е изпълнил процесуалните си задължения, като мотивите му съдържат подробен анализ и оценка на всички правнорелевантни факти, доказателства, обсъждане на доводи и възраженията на страните; посочване на кои факти се приемат за установени и въз основа на кои доказателства, кои се считат за недоказани и защо. Не следва да се допуска касационно обжалване и по 6 и 7 въпрос от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, които са некоректно зададени и не съответстват на установените по делото факти и обстоятелства. Дори да се приеме, че питанията са свързани със задължението на съда да провери законосъобразността на извършения подбор по така уточнения въпрос е налице задължителна практика на ВКС-ТР № 3 от 16.01.2012г. по тълк.дело № 3/2011г. на ОСГК на ВКС, както и трайна и непротиворечива практика- решение № 109/ 21.05.2013г. по гр. № 1756/2011 г. на IV ГО, решение № 107/18.02.2010г. по гр. д. № 3293/20о8г. на IV ГО, решение № 65/ 2б.02.2015г. по гр. д. № 5184/2014 г. на IV ГО и др.) Според цитираната практика преценката на работодателя по чл.329, ал.1 КТ кой от работниците и служителите има по-висока квалификация и работи по-добре подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Приема се, че в това производство, при въведен довод за нарушение на чл. 329, ал. 1 КТ, изразяващо се в липса на обективна преценка на трудовите качества на уволнения служител, съдът проверява основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии на действително притежаваните от работника или служителя квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. Законодателят е посочил общо критериите за оценка, без да определя тяхната тежест и работодателят е длъжен да проведе подбора съобразно нормативно регламентираните критерии. Съдът като преценява обосноваността на оценките по чл. 329 КТ, решава дали правото на подбор е осъществено, съобразно установения правен режим. В случая, решаващите мотиви на въззивното решение за законосъобразност на уволнението се основават на крайния извод за съответствие на дадените на ищцата оценки при подбора с действително притежаваните от нея качества. Съдът е достигнал до този извод след съвкупен анализ на събраните по делото доказателства. Спазил е процесуалното правило относно тежестта на доказване на законосъобразността на подбора, възложена на работодателя, който следва да установи включително обективността на преценката на качествата на подложените на подбор работници или служители. Ето защо въззивното решение съответства на указанията на ТР № 3 от 16.01.2012 г. на по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС. Наличието на съдебна практика по приложението на чл. 329, ал.1 КТ, която не следва да се осъвременява, поради липса на данни за промени в законодателството или обществените условия, изключва допускане на касационното обжалване в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. И по последният формулиран от касатрката въпрос не следва да се допуска касационно обжалване, доколкото същият не е предпоставил решаващите мотиви на въззивния съд, а и не е налице допълнителната предпоставка по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Съдебната практика на ВКС е категорична в становището си, че работодателят може да извърши подбора по чл. 329, ал. 1 КТ чрез различни способи, включително да ползва и помощни комисии, като не е длъжен да оформя в писмен вид нито техните заключения, нито процеса на оценка. Въпрос на доказване е да установи действителното извършване на подбор, лицата между които го е сторил, по какви показатели са сравнявани те, както и че са запазени трудовите правоотношения с тези работници и служители, които са по- квалифицирани и работят по-добре. Въпросът за дейността на назначената от работодателя комисия по подбора и персоналния й състав е въпрос на работодателска преценка, който не подлежи на съдебен контрол. Назначаването, съответно съществуването на подобна комисия не е предвидено в нормативен акт, поради което и липсват нормативон определени правила за дейността й и критерии при подбора на членовете й. Превдид изложеното не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Варна и по последния въпрос. Атакуваното решение не е очевидно неправилно. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма, както и когато е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка или необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл. 280, ал.1, т.1-т.3 ГПК. В случая решението на въззивния съд не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Затова касационното обжалване не може да се допусне и на това основание. С оглед изхода на делото касаторката следва да бъде осъдена да плати на ответника по касация разноски в размер 1 575 лева за платеното адвокатско възнаграждение. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО