Определение № 496 от 30.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1114/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от И. И. П., подадена чрез адв. А. Т., против въззивно решение № 8100/28.11.2019 г. по гр. д. № 447/2019 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 497163/ 28.09.2018 г. по гр. д. № 28053/2018 г. по описа на Софийски районен съд, с което e отхвърлен предявеният от И. И. П. срещу "КРЕМИКОВЦИ" АД - в несъстоятелност иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за заплащане на сумата 321 000 лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение, дължимо за периода м. 06.2000 г. - м. 03.2018 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда - 02.05.2018 г. до окончателното изплащане на сумата и са присъдени съдебни разноски. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на решението – основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че съдът не е съобразил, че след прекратяването на договора по чл. 123, ал. 1 КТ, правоотношението на ищеца с предишния му работодател ответника „КРЕМИКОВЦИ” АД се е възстановило и искът е основателен за периода след м. юни 2003 г. Иска се отмяна на решението и уважаване на предявения иск. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът се позовава на основанията за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Формулирал е следните въпроси: 1. „Длъжен ли е съдът да обсъди и обоснове решението си на всички доказателства по делото?” и 2. „Длъжен ли е съдът да приложи материалния закон, който е действал по време на осъществяване на релевантния факт – в конкретния случай сключването на договора между ответника и „КРЕМИНОВЦИ 2000” ЕООД?”, за които твърди, че са разрешени в противоречие практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Ответникът – "КРЕМИКОВЦИ" АД - в несъстоятелност, чрез процесуалния си представител юрисконсулт П. М., в представения писмен отговор, излага съображения, че не са налице основания за допускане до касационна проверка, а по същество обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Върховният касационен съд, състав на ІV гражданско отделение, за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна с правен интерес да обжалва постановения съдебен акт, срещу въззивно решение, което съгласно чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК е с допустим предмет на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима. За да потвърди решението, въззивният съд е приел, че „КРЕМИКОВЦИ“ АД не е активно материалноправно легитимиран по спора, тъй като след 01.06.2000 г. работодател на ищеца - И. И. П., на основание чл. 123, ал. 1 КТ, е дружеството „КРЕМИКОВЦИ 2000" ЕООД. Установено е, че трудовото му правоотношение с „КРЕМИКОВЦИ 2000“ ЕООД е било прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ - поради неявяването му на работа през продължителен период от време. С решение от 16.10.2010 г. по гр. д. № 22905/2010 г. по описа на Софийски районен съд, влязло в сила на 15.11.2010 г. - в уволнението на ищеца, извършено със заповед № 1 от 10.03.2010 г. е признато за незаконно и е отменено и същият е възстановен на работа в „КРЕМИКОВЦИ 2000“ ЕООД на заеманата преди уволнението длъжност - „снабдител" в отдел „Недвижими имоти“ и „КРЕМИКОВЦИ 2000“ ЕООД е осъдено да му заплати обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ. Установено и от представените съдебни решения е, че по предявени от ищеца искове срещу „КРЕМИКОВЦИ“ АД и „КРЕМИКОВЦИ 2000“ ЕООД за заплащане на обезщетения по чл. 213 и чл. 226 КТ, вр. с чл. 123 КТ - решение от 25.07.2003 г. по гр. д. № 9494/2001 г на Софийски районен съд, потвърдено с решение от 03.11.2005 г. по гр. д. № 4458/2004 г. на Софийски градски съд и решение 22.05.2008 г. по гр. д. № 103/2007 г. на Софийски апелативен съд, влязло в сила на 22.05.2008 г., че между страните в настоящото производство е разрешен въпросът, че работодател на ищеца след 01.06.2000 г. е „КРЕМИКОВЦИ 2000" ЕООД, а не ответникът „КРЕМИКОВЦИ" АД. Фактът, че към 2001 г. ищецът е бил в трудово правоотношение е уставен и от останалите събрани по делото доказателства. Допускането на касационното обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, да е решен в противоречие с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Атакуваното въззивно решение е валидно и допустимо. Не е налице основание за допускане на касационното обжалване по поставените въпроси. Първият поставен въпрос е обуславящ решаващата воля на съда, но не е налице противоречие между решаващите мотиви на въззивния съд и цитираните в изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК съдебни актове, нито се установява бланкетно посоченото основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Въззивният съд е съобразил установената практика, че в мотивите на решението е длъжен да обсъди всички доказателства за правно релевантните факти, като посочи кои намира за установени. В исковата молба ищецът е твърдял, че не е встъпвал в правоотношение с дружеството „КРЕМИКОВЦИ 2000“ ЕООД и през целия процесен период е бил в трудово правоотношение с ответника, който не го е допускал на работа. Въззивният съд е изследвал всички събрани по делото доказателства и е направил обоснован извод, че ищецът след 01.06.2000 г. – началото на исковия период е работил при дружеството „КРЕМИКОВЦИ 2000“ ЕООД, където след като е отменено като незаконно уволнението му е възстановен на заеманата длъжност „снабдител". Предвид това обстоятелство въззивният съд е приел, че възражението на ответника за липса на материална легитимация по иска е доказано. Вторият въпрос е общо теоритично зададен и не отговаря на общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. За пълнота на изложението следва да се посочи, че по него не се разкрива и поддържаната специфична предпоставка за допускане на касационното обжалване по чл. 208, ал. 1, т. 3 ГПК. При заявено позоваване на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК касаторът следва да изложи обосновани съображения, които да аргументират тезата му, че формулираният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Двете предпоставки следва да съществуват кумулативно и жалбоподателят да обоснове значимостта на въпроса, който е повдигнал и необходимостта същият да бъде разрешен от касационната инстанция или да получи различно разрешаване с оглед променените социално-икономически условия в страната. В случая касаторът се позовава бланкетно на основанието по т. 3 и не сочи неяснота или непълнота на нормативната уредба, или нуждата от осъвременяване на вече дадени разрешения по поставения въпрос. Несъгласието с правните изводи на съда не може да послужи като основание за допускане на касационна проверка, а единствено може да обоснове касационно оплакване за неправилност на въззивното решението. Предвид изложеното не са налице основания за допускане на касационна проверка по поставения въпрос. При този изход на спора в тежест на касатора следва да бъдат възложени и претендираните ответника по касация разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 /сто и петдесет/ лева. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.