Определение № 448 от 21.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 333/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. В. Г., подадена чрез адв. В. Д. от Адвокатска колегия [населено място], срещу Решение №1316 от 13.11.2019 г. на Варненски окръжен съд (В.), постановено по в. гр. д. №1906/2019 г. С това решение В., след като е отменил Решение №3775 от 30.08.2019г. на Варненски районен съд (В.), постановено по гр.д.№ 4968/2019г., с което са уважени предявените от Д. В. Г. против ОП“Зоопарк – СЦ“ [населено място] искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, както и в частта за разоските, е постановил отхвърляне на иска за признаване за незаконно и отменяне уволнението на Д. В. Г., извършено на основание чл. 325, ал. 1, т. 9 от КТ със Заповед № 3/12.03.2019 г. на Директора на ОП „Зоопарк - СЦ“ - В., на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ; на иска за възстановяване на Д. В. Г. на заеманата до уволнението длъжност – „Пазач животни зоопарк“ в ОП „Зоопарк - СЦ“ - В., на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ; на иска за осъждане на Общинско предприятие „Зоопарк - СЦ“ - В., да заплати на Д. В. Г. сумата 1000,00 лв. (хиляда лева), представляваща обезщетение за оставането на ищеца без работа в резултат от незаконното уволнение за периода 13.03.2019 г. до 08.05.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 01.04.2019 г. до окончателното ѝ изплащане, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ, и е осъдил Д. В. Г. да заплати на Общинско предприятие „Зоопарк - СЦ“ - В., сумата от 1 195 лв. /хиляда сто деветдесет и пет лева/, представляваща сторени разноски за държавна такса и процесуално представителство пред двете инстанции, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, нарушение на материалния закон и процесуалните правила – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК. Искането е за отмяна на решението и уважаване на предявените искове. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поддържа, че съдът се е произнесъл по обуславящи изхода на спора материално- правни въпроси в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, които са и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото - основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Като такива сочи въпросите :1. „Следва ли да се приеме, че е налице невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа, ако в експертно решение на ТЕЛК за преосвидетелстване са посочени противопоказни условия на труд, ако като същите са посочени в експертното решение за първоначално трудоустрояване и вече са изпълнени от работодателя?“ и 2.“ Възниква ли задължение за работодателя да трудоустрои работника на същата длъжност, ако с експертно решение на ТЕЛК се продължава срока на трудоустрояване, при същите заболявания и при същите условия на труд, посочени в началното решение за трудоустрояване?-във връзка с които твърди противоречие с Решение № 706 от 22.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2688/2008 г., II г. о., Решение № 279 от 27.10.2015 г. по гр. д. № 327/2015 г. на Върховен касационен съд, IV г. о. Касаторът поставя и въпрос под № 3 в изложението, във връзка с който поддържа само основанието по чл.280 т.3 ГПК. Това е въпросът: „Налице ли са предпоставките по чл.325, ал.1, т.9 от КТ, ако работодателят сам се е поставил в състояние да не може да предложи подходяща работа на трудоустроеното лице?“ Независимо от предпоставките изложени по – горе, касаторът се позовава и на очевидна неправилност по реда на чл. 280, ал. 2 от ГПК, като за обосновка на това основание препраща към оплакванията, релевирани в касационната жалба. Ответната страна ОП“Зоопарк – СЦ“ [населено място] в представен писмен отговор чрез адв. Блаа М. от ВАК, взема становище, че не са налице основания за допускане касационно обжалване на въззивното решение и за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за настоящото производство в размер 500лв. съгласно приложен договор за правна помощ, списък на разноските и платежно нареждане, удостоверяващо изплащането. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежно конституирана страна в производството с интерес от предприетото процесуално действие, в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което се явява допустима. Не са налице обаче поддържаните основания по чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд съобрази следното: Предявени са от Д. В. Г. против ОП“Зоопарк – СЦ“ [населено място] искове по чл.344, ал.1, т.1, 2 и т.3 от КТ- за отмяна на уволнението, извършено на основание чл. 325, ал. 1, т. 9 от КТ като незаконосъоразно, за възстановяване на заеманата преди уволнението работа и за заплащане на обезщетение за принудителна безработица поради незаконното уволнение. Първоинстанционният съд е счел исковете за основателни.За да обоснове извода си е посочил, че прекратяването на трудовото правоотношение между страните е незаконосъобразно, защото в предприятието на работодателя е имало друга подходяща за здравословното състояние на работника работа съгласно чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ, а именно „работник озеленяване“, който факт е установил въз основа на представеното от ответника поименно разписание на длъжностите към 01.01.2019 г. Въззивният съд с обжалваното решение е приел, че исковете са неоснователни. Приел за безспорно между страните, че са били в трудовоправни отношения като ищецът е заемал длъжността „Пазач животни зоопарк“ в ОП „Зоопарк - СЦ“ – В.; че съгласно чл. 17 от Правилника за вътрешния трудов ред, утвърден със Заповед № 19/30.01.2017 г. на директора на ОП „ЗООПАРК-СЦ“, се полага нощен труд от лицата, упражняващи длъжността – пазач животни зоопарк, съгласно утвърден график всеки месец; че при постъпването си на работа ищецът е подписал декларация, с която се е съгласил да полага нощен труд във връзка с изпълняваната от него длъжност, което е в съответствие и с производствената му характеристика; е в длъжностното разписание, в сила от 01.09.2017 г., е била определена численост от 5 броя за длъжността пазач на животни зоопарк, като според поименното разписание от същата дата два броя са били незаети; че според поименното разписание в сила от 01.01.2018 г., на длъжността пазач животни зоопарк са били назначени 4 работника и една бройка е останала незаета. Езспорно е и това, че с Експертно решение № 0648 от 27.02.2018 г. на ТЕЛК е определена за срок от една година 80 % трайно намалена работоспособност на ищеца, като Лекарската комисия е дала предписание, че освидетелстваният може да изпълнява настоящата длъжност при спазване на посочените противопоказни условия на труд (тежък физически труд, нощен труд, нервно-психично напрежение), пазач дневна смяна; че с Експертно решение № 0300 от 31.01.2019 г. на ТЕЛК е определена за срок от три години 50 % трайно намалена работоспособност и Лекарската комисия е дала предписание, че лицето може да изпълнява настоящата си длъжност при спазване на противопоказните условия на труд (тежък физически труд, нервно-психично напрежение, нощен труд), като Решението е влязло в сила на 15.02.2019 г.; че съгласно представените работни графици за длъжността пазач в предприятието на ответника се установява, че след постъпването си на работа ищецът е полагал нощен труд (декември 2017 г. и януари 2018 г.) като след влизане в сила на решението на ТЕЛК от 27.02.2018 г. е полагал само труд дневна смяна за дните, през които не е бил в болничен или в отпуска (март 2018 г. – март 2019 г.), независимо от приетото за безспорно между страните, че ищецът изобщо не е полагал нощен труд; че от длъжностно разписание от 01.01.2019 г. е установено, че за длъжността „пазач на животни зоопарк“ са определени 5 броя численост на персонала по трудово правоотношение, а от поименното разписание на длъжностите към 01.01.2019 г. - че към тази дата длъжността „пазач животни зоопарк“ се е заемала от 6 работника; че със Заповед № 3/12.03.2019 г. е прекратено трудовото правоотношение между страните, считано от 13.03.2019 г., на основание чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ, поради невъзможност за работника да изпълнява задълженията си по трудовия договор по здравни показания на заключение на ТЕЛК, а именно полагане на нощен труд, като ищецът е уведомен за прекратяване на правоотношението и е подписал заповедта. С олед приетото във въззивното производство ново доказателство, допуснато поради процесуални нарушения на първоинстанционния съд във връзка с доклада - Справка за актуално състояние на действащите трудови договори към 19.09.2019 г., е счел за установено, че от 06.02.2019г., която дата предхожда датата на прекратяване на процесното трудово правоотношение (13.03.2019 г.), до 19.09.2019 г. на длъжността работник озеленяване е била назначена Б. К. Н.. Поради това е обосновал извод, че към 01.01.2019 г. длъжността „работник озеленяване“ е била свободна, но същата е заета на 06.02.2019 г. и поради това твърдението на работодателя, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение не са били налице свободни длъжности в предприятието, следва да се счита за доказано. Счел е за ирелевантен въпросът колко точно свободни бройки е имало за длъжността пазач животни зоопарк, защото за тази длъжност се изисква полагането на нощен труд, което според ТЕЛК е противопоказно условие на труд за ищеца. При така приетото за установено от фактическа стана въззивният съд е приел, че уволнението е законосъобразно.За да обоснове извода си е посочил, че първата предпоставка по чл. 325, ал. 1, т. 9 KT, а именно наличието на невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайно намалена работоспособност, или по здравни противопоказания въз основа на заключение на трудово-експертната лекарска комисия, е била налице. Лекарската комисия е приела, че ищецът не следва да полага нощен труд, а такъв несъмнено е задължителен за длъжността пазач животни зоопарк, както се установява от представените по делото доказателства във връзка с условията за изпълняване на длъжността. Обстоятелството, че за определен период от трудовото правоотношение ищецът изобщо не е полагал нощен труд не променя този извод, защото това може да се дължи на договореност между колегите или направена отстъпка от работодателя с цел оптимизиране на работния процес. Право на работодателя е да прецени дали е възможно да организира работата по начин, който позволява някой от работниците да полага само дневен труд, но за първия липсва такова задължение, доколкото поставя в неравностойно положение останалите работници когато естеството на работата налага полагането и на нощен труд. Посочил е и това, че в случая е неприложима хипотезата на чл. 315, ал. 1 КТ за ежегодно определяне на работни места за трудоустрояване, защото от всички представени щатни разписания се установява, че за процесния период в предприятието не са работили повече от 50 работника. При тези мотиви на въззивния съд Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК. Съображенията за това са следните: Първите два въпроса не обосновават извод за наличие на основание за достъп до касация. На първо място въпросите са некоретно формулирани и привързани не към решаващите изводи на съда, а към оплакването на касатора за неправилност и необоснованост на решението, които като основания по чл.281 ГПК подлежат на преценка само ако обжалването бъде допуснато, но не и във фазата по селекция. Въпросите са и фактически, доколкото отговорът им предполага преценка на установените по делото факти, което отново е извън производството по чл.280 ГПК. Въпроси, свързани с фактите, подлежащи на установяване в процеса, макар и релевантни за спорното право, са фактически и с поставянето им не се обосновава наличие на общо основание по смисъла на чл.280 ГПК. Същевременно не се установява и наличие на поддържаното допълнително основание по чл.280 т.1 ГПК, тъй като посочените съдебни актове са неотносими, постановени при различна фактическа и правна обстановка и дават отговор на различни от поставените с изложението правни въпроси. Въпреки това и за пълнота на изложението следва да се посочи следното: Съгласно трайната практика на ВКС, формирана по реда на чл.290 ГПК / пр.: Решение №17 от 20.02.2014 г. по гр. дело №2517/2013 г. на ВКС, IV г.о.; Решение № 192 от 22.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6866/2014 г., IV г. о., ГК; Решение № 195 от 30.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1997/2014 г., III г. о., ГК, и др./ основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 325, т. 9 КТ се състои от два елемента, които трябва да са налице кумулативно. В компетентността на ТЕЛК е със заключението по експертното решение да се посочи болестта, довела до инвалидност, и наличието на съответните здравни противопоказания на заболяването във връзка с условията на труд, характерни за заеманата от работника или служителя длъжност. Освен това е необходимо и кумулативното условие - при работодателя да няма друга работа, подходяща за здравословното състояние на работника или служителя, или последният да не е приел предложената му такава. Съгласно нормата на чл.315 КТ работодателят с повече от 50 работници и служители има задължението да определя ежегодно работни места, подходящи за трудоустрояване от 4 до 10 процента от общия брой на работниците и служителите в зависимост от икономическата си дейност. Приема се, че тези работни места, според естеството на извършваната дейност в предприятието, може да са за различни длъжности и да позволяват наемането или трудоустрояването на работници и служители с различен вид увреждания и с различна степен на нетрудоспособност. Ако естеството на дейността и нейната организация позволяват, работодателят може да промени трудовата функция на отделен работник така, че от нея да отпаднат занапред медицински противопоказния за работника, който я е заемал, но работодателят няма задължение да организира своята дейност по начин, че да съответства на нуждите от трудоустрояване вън от задълженията му по чл. 315 КТ. Приема се, че вън от хипотезата на чл. 315 КТ, в случаи и като процесния, когато при работодателят работят по-малко от 50 работника и той няма задължението по цитирания законов текст, работодателят е длъжен, при наличието на съответна възможност, да предложи друга подходяща или да трудоустрои работника/служителя, но ако не разполага с такава възможност, той е длъжен да прекрати трудовия договор. Работодателят не може да изтъква липсата на подходяща работа, когато сам е създал това положение. Въззивното решение е изцяло съобразено с тази трайна практика и не й противоречи. Не е общо основание по смисъла на чл.280 ГПК и третият въпрос по изложението. Същият не е правно разрешен и не обуславя решаващите изводи, тъй като съдът е приел, че предвид числения състав при раотодателя нормата на чл.315 КТ е неприложима, работодателят не е имал задължение да определя ежегодно работни места, подходящи за трудоустрояване от 4 до 10 процента от общия брой на работниците и служителите в зависимост от икономическата си дейност, нито е имал задължение да организира своята дейност по начин, че да съответства на нуждите от трудоустрояване. В законоустановените срокове не е бил и релевиран от ищеца довод, че работодателят сам се е поставил в невъзможност да предложи пододяща работа. Изложеното е достатъчно, за да се обоснове извод за липса на основание за допускане на касационното обжалване. Въпреки това следва да се посочи, че и поддържаното допълнително основание по чл.280 т.3 ГПК, както към този въпрос, така и към първите два въпроса, не е налице. Конкретни съображения в подкрепа на това основание касаторът не е посочил, нито се е позовал на съдебна практика, формирана при неточно приложение на закона или на съдебна практика, която не е вече актуална с оглед промяна на законодателство /в този смисъл са разясненията в ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, т. 4/. В приложението липсват и доводи за непълнота, неяснота или противоречие на конкретни правни норми, които страната е задължена да посочи, когато се позовава на липсата на съдебна практика. Изложил е единствено несъгласието си с фактическите и правни изводи на съда и оплакването си за неправилност и необоснованост на решението, които са ирелевантни за тази фаза на производството. На следващо място по приложението на чл.315 и чл.325 т.9 КТ има трана и последователна съдебна практика, която по разбиране на настоящия състав не се нуждае от промяна или осъвременяване. Необосноваването в приложението на основанието по чл. 280, ал. 1, т. т. 3 ГПК има за правна последица недопускане на касационно обжалване на въззивното решение по формулираните правни въпроси. Не е налице и поддържаното основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. В случая поддържаното основание очевидна неправилност се мотивира от касатора основно с доводите по касационната жалба за необоснованост на решението и допуснати от съда процесуални нарушения, състоящи се в необсъждане на всички релевантни обстоятелства и формиране на грешни според касатора крайни изводи. Тези оплаквания представляват касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК и не обосновават очевидна неправилност на решението. Същевременно при служебно извършената проверка ВКС констатира, че въззивното решение не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Предвид изложеното не са налице предпоставките за допускане на въззивното решение до касационно обжалване с оглед на посочените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК основания. Съобразно изхода на делото разноски за настоящото производство на касатора не се следват, но същият следва да заплати на ответната страна сторените и удостоверени в производството такива в размер 500лв. С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,