Определение № 868 от 28.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2812/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 3600/05.12.2022 г. по гр.д. № 8910/2021 г., с което Софийски градски съд, потвърждавайки решение № 20098452/16.04.2021 г. по гр.д. № 37075/2020 г. на Софийски районен съд, е отхвърлил исковете на Ц. П. М. срещу УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД: · да признае за незаконно и отмени дисциплинарното уволнение със заповед № 36-4/15.06.2020 г. (чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ); · за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „санитар“ (чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ) и · за присъждане на сумата 3 900.00 лв. – обезщетение за оставане без работа за всеки месец в 6-месечния период след уволнението (чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ). Решението се обжалва от Ц. М. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по следните правни въпроси: 1. Длъжен ли е въззивният съд в решението си да се произнесе по предмета на делото, след като прецени и обсъди в мотивите си всички относими доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност? 2. Длъжен ли е въззивният съд да разпита свидетел, допуснат от първата инстанция, който не е бил разпитан, въпреки че определението за това не е било отменено, и са противоречиви показанията на разпитаните свидетели в установяване на релевантните обстоятелства? 3. Може ли въззивният съд, препращайки към мотивите на първата инстанция, да обоснове решението си на доказателства, събрани в дисциплинарното производство, това нарушава ли принципа по чл. 11 ГПК и каква е доказателствената сила на частния свидетелстващ документ, конкретно – на докладна записка на прекия ръководител на уволнения работник/служител, констатираща допуснати нарушения на трудовите задължения? 4. Изпълнил ли е работодателят задължението си по чл. 193 КТ, когато поисканите обяснения са за нарушения на трудовата дисциплина, описани в документ, за който работникът/служителят не знае? 5. Кога може да се счита, че заповедта по чл. 195 КТ е мотивирана в необходимата степен? 6. Кои са обстоятелствата, които трябва да съобрази работодателят, респ. съдът, за да прецени тежестта на нарушението и в частност, може ли да се приеме, че работникът/служителят е нарушил трудовите си задължения с деяние, извършено в извънработно време? Касаторът счита въпросите включени в предмета на обжалване – общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол, и твърди, че въззивният съд ги е решил в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – допълнителната по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Оплакванията по същество са, че решението е неправилно поради нарушения на материалния закон (чл. 193 КТ, чл. 189, чл. 195, ал. 1 КТ) и съществени процесуални нарушения (по чл. 266, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК). Претендира разноските по делото. Ответникът, ответник и по касация УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ АД, възразява, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, а решението е правилно. Претендира юрисконсултско възнаграждение за представителството пред настоящата инстанция. За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел, че с връчената на 16.06.2020 г. заповед № РД-36-4/15.06.2020 г. на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ работодателят е прекратил трудовото правоотношение с ищеца Ц. М. за длъжността „санитар“, налагайки наказанието дисциплинарно уволнение. Намерил е, че заповедта описва следните нарушения: През нощното дежурство на 01.05.2020 г. ищецът пие водка в стаята на санитарите. При встъпването на дневната смяна на санитарите, в интервала 7:15 ч. – 7:50 лв., той е във видимо неадекватно състояние. Обижда и отправя нецензурни думи към колегите си А. М. и М. А.. Помолен да напусне, отказва. А. М. изхвърля бутилката с алкохол и принудително изважда ищеца от стаята на санитарите, за да преустанови конфликтната ситуация, която пречи на другите да изпълняват служебните си задължения. По късно през същия ден, в интервала 11:00 ч. – 11:50 ч., при изпълнение на служебните си задължения санитарят А. М. е нападнат и бит в мазе на територията на болницата от ищеца, сина му и друг мъж. Побоят продължава пет минути. Нанасят множество удари и ритници по тялото и главата на бития санитар, които му причиняват множество контузно-охлузни рани и кървяща открита рана на главата. Вследствие на побоя на санитарят А. М. е издаден болничен лист и той е в отпуск по болест в периода 01.05. – 10.05.2020 г. Въззивният съд е развил мотиви защо приема, че работодателят е изпълнил задължението по чл. 193, ал. 1 КТ, което го задължава да разгледа по същество спора по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Намерил е, че деянията на ищеца, описани в заповедта, са доказани. Установяват ги частните свидетелстващи документи, съставени в дисциплинарното производство от прекия ръководител на санитарите и от санитарите, които са очевидци на случилото се при встъпването в дневна смяна и на видели уврежданията на бития санитар. Приел е, че верността на удостовереното в тях се подкрепя от болничния лист на А. М. и от неговите свидетелски показания – пред първата инстанция той е бил доведен от ответника и е разпитан. Обсъдил е неговите показания с показанията на свидетеля М.. Заключил е, че последните не ги опровергават. Първо, свидетелят М. е жената, с която ищецът живее на съпружески начала, т.е. нейните показания следва да бъдат обсъдени според евентуалната й заинтересованост от изхода на делото (чл. 172 ГПК). Второ, тя не е очевидец на случилото се. Изчаквала е в кола ищеца и сина му в околообедния период, в който те са се намирали в болницата. Въззивният съд е приел, че работодателят е спазил задължението по чл. 193, ал. 1 КТ (такова оплакване в исковата молба няма); деянията на ищеца, описани в заповедта, са доказани (документите, съставени от прекия ръководител и другите санитари в дисциплинарната процедура, се подкрепят от показанията на свидетеля А. М., не се опровергават от тези на свидетеля С. М. – жената, с която ищецът живее на съпружески начала и не е очевидец на релевантните факти); представляват нарушения на трудовата дисциплина и наказанието „дисциплинарно уволнение“ съответства на тяхната тежест. Въззивният съд е приел, че извършеното от ищеца на 01.05.2021 г. – употреба на алкохол по време на нощна смяна, обидното отношение към другите санитари, встъпващи в дневна смяна, предизвиканият конфликт след значителната употреба на алкохол, възпрепятстващ санитарите от дневната смяна спокойно да изпълняват служебните си задължения, преодолян само поради решителната намеса на санитаря А. М., нанесеният на последния побой на територията на болницата, с който причинява на последния множество телесни увреждания, възпрепятствали последния да изпълнява служебните си задължения в 10-дневния период на временна нетрудоспособност по болничния лист, представляват нарушения на трудовата дисциплина – по чл. 187, ал. 1, т. 2 и т. 10 КТ, и отчетени съвкупно, според общата им тежест, обуславят наложеното най-тежко дисциплинарно наказание. Настоящият състав не намира, че първият повдигнат въпрос обуславя решението в смисъла по чл. 280, ал. 1 ГПК, изяснен с ТР № 1/09.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС. Произнасяне по спора по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ има, а касаторът не изяснява какъв е пропускът на въззивния съд в задълженията по чл. 236, ал. 2 ГПК. Дори въпросът да се свърже с останалите повдигнати, общата предпоставка за допускане на касационния контрол не е налице. Причината е, че и по тях касационният контрол не следва да се допуска. Първо, въззивният съд не е констатирал противоречие в показанията на свидетелите. Той ги е обсъдил във взаимната им връзка, отчитайки заинтересоваността на свидетеля, доведен от ищеца, и това, че не изнася пред съда знание за релевантните факти. Изложеното изключва общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, доколкото начинът, по който въпросът е формулиран, изисква противоречие в свидетелските показания. Второ, първоинстанционният съд е допуснал разпит двама свидетели на ищеца в режим на довеждане. Протоколът от откритото съдебно заседание, в което свидетелите са били разпитани (по един на всяка от страните), удостоверява, че ищецът е довел само единия от допуснатите. След проведения разпит не е посочил уважителни причини за недовеждането на втория, нито е поискал делото да се отложи. Напротив, заявил е, че съдебното дирене пред първата инстанция трябва да приключи. При такова процесуално поведение законът (чл. 266, ал. 3 ГПК) не задължава въззивният съд да разпитва втори свидетел на ищеца. Такова задължение не следва и само поради пропуска на първостепенния съд да отмени определението за допускане на втория свидетел на ищеца (чл. 253, пр. 1 ГПК). Такава е практиката на Върховния касационен съд по чл. 266, ал. 3 ГПК. Настоящият състав я споделя, а по втория повдигнат въпрос не е налице и допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол. Третият повдигнат въпрос не е обуславящ. По начина, по който е формулиран, той съдържа оплакване, че въззивният съд, включително с препратка към мотивите на първоинстанционния съд (чл. 272 ГПК), е счел нарушенията на трудовата дисциплина за доказани само въз основа на докладната записка на прекия ръководител на ищеца, т.е. на частен свидетелстващ документ, като верността на засвидетелстваните със съставянето му факти е оспорена с обстоятелствената част на исковата молба по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ (с твърденията, че ищецът не е извършил нарушенията на трудовата дисциплина). Решението обаче съдържа необходимите мотиви за извършен от въззивния съд прецизен анализ на събраните доказателства. Дали приетото от въззивния съд действително се подкрепя от събраните доказателства, в настоящото производство не може да се провери. По реда на чл. 288 ГПК е недопустимо Върховният касационен съд да разглежда касационните оплаквания (т. 1 ТР № 1/09.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС). Изложеното изключва общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол. Четвъртият повдигнат въпрос също не е обуславящ в смисъла по чл. 280, ал. 1 ГПК. В исковата молба няма оплакване за допуснато нарушение по чл. 193, ал. 1 КТ. В своята практика Върховният касационен съд еднозначно приема, че съдът разглежда само заявените в исковата молба оплаквания за незаконност на уволнението. Това означава, че въззивният съд излишно е развивал мотиви, т.е. излишно е проверявал дали работодателят е спазил задължението по чл. 193, ал. 1 КТ. Петият повдигнат въпрос обуславя решението, доколкото в исковата молба е направено оплакване, че заповедта не съответства на изискванията по чл. 195 КТ, а в своята практика Върховният касационен съд, включително в тази, на която касаторът се позовава, изяснява какво е необходимото, законово съдържание на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Въззивното решение съответства на тази практика. Развитите мотиви са, че заповедта съдържа данни за нарушителя, пълно описание на нарушенията на трудовата дисциплина, наложеното дисциплинарно наказание и законния текст за това, т.е. да са спазени изискванията по чл. 195 КТ. По този въпрос е изключена допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Последният въпрос също не обуславя решението. За това е достатъчно да се посочи, че дори само нарушенията на трудовата дисциплина, които ищецът е извършил на 01.05.2020 г. до и към встъпване на санитарите от дневната смяна и с които последният въпрос не е свързан, са достатъчно тежки, за да обосноват законността на наложеното му наказание дисциплинарно уволнение. При този изход и на основание чл. 78, ал. 8, вр. ал. 3 ГПК касаторът дължи възнаграждение за представителството от юрисконсулт на ответника пред настоящата инстанция. Като съобрази ниската степен на правна сложност на делото, развитите в отговора на касационната жалба възражения по основанията за допускане на касационното обжалване и по касационните основания, настоящият състав остойностява труда на юрисконсулта в размер на сумата 300.00 лв. При тези мотиви, съдът