Определение № 2218 от 29.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 935/2026 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба на Българска агенция по безопасност на храните /БАБХ/, представлявана от изпълнителния директор К. А. М., чрез адвокат Б. С. от АК-София, срещу решение № 382/03.12.2025 г. по в.гр.д.№ 889/2025 г. на Окръжен съд Хасково, с което се потвърждава решение № 194/01.08.2025 г. по гр.д.№ 75/2025 г. на Районен съд Свиленград и са уважени исковете на П. А. К. против БАБХ, за признаване за незаконно и отмяна на уволнението му със Заповед № ОТОС-103/27.11.2024 г. на Изп.директор, за възстановяване на заеманата от него преди уволнението длъжност „Главен специалист“ в отдел „Растителна защита“ в Областна дирекция по безопасност на храните - гр.Хасково, при БАБХ, както и за заплащане на сумата 4360 лева, представляваща обезщетение по чл.225, ал.1 КТ, за оставане без работа поради незаконното уволнение, в периода от 27.11.2024 г. до 27.01.2025 г., ведно със законната лихва, считано от 27.01.2025 г. до изплащане на сумата и са присъдени разноски по делото от 1000 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост, а в изложение към нея се поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1, т.3 и ал.2, пр.3 ГПК по въпросите: 1.„Длъжен ли е въззивният съд да обсъди при постановяване на решението си всички събрани по делото доказателства, заедно и поотделно, както и да отговори на всички доводи и възражения на страните, свързани с твърденията им?“ 2.„Длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото и да направи своите фактически и правни изводи по съществото на спора, като изготви собствени мотиви?“ 3.„Чия е тежестта за опровергаване на презумпцията за добросъвестност по чл.8, ал.2 КТ при упражняване от работодателя на правата и задълженията му, произтичащи от трудово правоотношение?“ 4.„За успешното опровергаване на оборимата законова презумпция, включително и тази по чл.8, ал.2 КТ, необходимо ли е да са представени категорични и непротиворечиви доказателства – преки и косвени?“ 5.„По какъв начин и кой следва да докаже, че е налице злоупотреба с право, работодателят не е упражнявал добросъвестно правата си при прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.325, ал.1, т.12 КТ?“ 6.„Какви са законовите предпоставки при упражняване от страна на работодателя на правото на уволнение на основание чл.325, ал.1, т.12 КТ?“ 7.„В кои случаи трябва да бъде извършен подбор по чл.329, ал.1 КТ и може ли хипотезите в тази правна норма да се прилагат разширително?“ 8.„Необходимо ли е да се извършва подбор по чл.329, ал.1 КТ при упражняване от страна на работодателя на правото на уволнение на основание чл.325, ал.1, т.12 КТ?“ Според касатора, въпросите са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, а тези по т.3, 4, 5, 7 и 8 са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като по отношение на тях няма ясно и точно разрешение в съществуващата практика на Върховния касационен съд. От П. А. К., чрез адвокат П. К. от АК – Хасково, е подаден писмен отговор, в който оспорва доводите в касационната жалба, като счита, че са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване и претендира разноските по делото. За да постанови решението, въззивният съд е приел, че ищецът е заемал длъжността „Главен специалист“ в отдел „Растителна защита“ в ОДБХ Хасково при БАБХ по трудово правоотношение, прекратено със Заповед № ОТОС-103/27.11.2024 г. на Изп.директор, на основание чл.325, ал.1, т.12 КТ - поради определянето на длъжността за заемане от държавен служител, считано от 27.11.2024 г., на която дата тя е била връчена. Съдът е установил, че по длъжностно разписание на ОДБХ-Хасково до 27.11.2024 г. са предвидени 15 щатни бройки, които са били намалени на 12 със заповед от 26.11.2024 г. на изп.директор, като е предвидено преобразуване на трите щатни бройки и заемането им от държавен служител по длъжностното разписание на ОДБХ-Велико Търново, с ново наименование на заеманата длъжност - „Инспектор“ в отдел „Растителна защита“„Здравеопазване на животните“ и „Контрол на храните“. Въззивният съд приема за ирелевантно дали наименованието на длъжността е променено и дали уволненият отговаря на изискванията за заемане на длъжността по служебно правоотношение. Според мотивите на съда, за законосъобразното упражняване на правото на уволнение по чл.325, ал.1, т.12 КТ, преобразуваните длъжности за заемане от трудово към служебно правоотношение е необходимо да са с идентични функции, а при съпоставка на длъжностите „Специалист“ в ОДБХ-Хасково и „Инспектор“ в ОДБХ-Велико Търново, основните им трудови функции са различни, поради което за работодателя е възникнало задължение за подбор по чл.329, ал.1 КТ, който не е извършен и води до извод за незаконност на уволнението. При тези мотиви на въззивния съд не е налице поддържаното основание за „очевидна неправилност“ на решението по чл.280 ал.2 ГПК, тъй като липсват нарушения на основните начала в гражданския процес, възприети и утвърдени в съдебната практика на Върховния съд и Върховния касационен съд, във връзка с решаване на трудови спорове и законосъобразност на извършено от работодателя уволнение по чл.325, ал.1, т.12 КТ. Мотивите на въззивното решение съдържат конкретната преценка на съда за установените фактически обстоятелства и приложението на закона към тях, поради което липсва явна необоснованост - нарушение на правилата на формалната логика или превратно прилагане на материалния и процесуалния закон, за да се приеме, че е налице основание за допускане на решението до касация поради очевидна неправилност по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, засягаща търсената от страните защита. Настоящият състав на Върховния касационен съд, намира че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следното: Процесуалноправните въпроси по т.1 и т.2 в изложението на касатора обуславят изхода на делото, но не са разрешени в противоречие със съдебната практика на ВКС, относно правомощията на въззивната инстанция и задълженията на съда да разреши възникналия правен спор, след като обсъди всички събрани доказателства, доводите и възраженията на страните, относими към предмета на делото, като условие за правилността на съдебното решение, съгласно изискванията на чл.235 ГПК. Последователно в практиката на ВКС – решение № 298 от 28.04.2010 г. по гр.д. № 3973/2008 г., ІV г.о., решение № 392 от 10.01.2012 г. по гр.д.№ 891/2010 г., І г.о., решение № 228 от 01.10.2014 г. по гр.д.№ 1060/2014 г., I г.о., решение № 115 от 30.04.2013 г. по т.д.№ 805/2011 г., II т.о., решение № 63 от 17.07.2015 г. по т.д.№ 674/2014 г., II т.о. и др,, се прилагат постановките на ТР № 1/2001 г. по тълк. дело № 1/2000 г. на ОСГК, т.19, че при разглеждане на делото във въззивното производство, съдът прави свои фактически и правни изводи по съществото на спора като достига до свое собствено решение, извършвайки в същата последователност действията, които би следвало да извърши първоинстанционния съд. В случая, въззивният съд е обсъдил всички събрани доказателства и доводите на двете страни по свое вътрешно убеждение, в рамките на твърдените факти, въз основа на които е достигнал до крайния извод за незаконосъобразност на уволнителната заповед. В съответствие с установената практика на Върховния касационен съд, че когато е издаден валиден административен акт, който определя заеманата до този момент длъжност по трудово правоотношение да бъде заемана в бъдеще по служебно правоотношение, съдът е извършил съпоставка на длъжностите „Специалист“ в ОДБХ-Хасково и „Инспектор“ в ОДБХ-Велико Търново, тъй като промяната е извършена въз основа на Заповед СОС-198/26.11.2024 г. на Изп.директор на БАБХ и е достигнал до извод, че не е осъществен фактическия състав по чл.325, ал.1, т.12 КТ, тъй като основните им трудови функции са различни. Изводите са достатъчно ясни, след като въззивната инстанция е препратила към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл.272 ГПК, че единствената предпоставка за прекратяване на трудовото правоотношение на това основание е определянето на една или няколко щатни длъжности да бъдат изпълнявани в бъдеще по служебно правоотношение, въз основа на административен акт. В този смисъл, не може да се приеме, че оплакванията за необсъждане на наведените доводи и възражения във въззивната жалба, обосновават допускане на касационно обжалване на решението поради противоречие със съдебната практика на ВКС. Въпросите по т.3, т.4 и т.5, във връзка с презумпцията за добросъвестност по чл.8, ал.2 КТ са изцяло неотносими, тъй като уважаването на иска за отмяна на уволнението не е мотивирано с установена по делото злоупотреба с право от страна на работодателя. Видно от обстоятелствената част на исковата молба, оспорване на уволнението не се основава на злоупотреба с права на работодателя и съдът не е обсъждал това възражение, тъй като не е било въведено в предмета на делото. Следователно, поставените въпроси по приложението на чл.8, ал.2 КТ нямат обуславящо значение и не покриват изискванията за относим правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК, като общо основание за допускане на касационно обжалване, съгласно указанията на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, т.1. Поставените въпроси по т.6 и 7 в изложението на касатора обуславят изхода на делото и мотивите на съда, но не са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, формирана с решение № 50195/23.11.2022 г. по гр.д.№ 4534/2021г., III г.о., решение № 88/22.04.2016 г. по гр.д.№ 4574/2015г., IV г.о. и решение № 160 от 01.06.2016 г. по гр.д.№ 222/2016г., IV г.о., в които се приема, че единствената предпоставка за възникване на правото на уволнение по чл.325, ал.1, т.12 КТ е длъжността да е определена за заемане от държавен служител. Според въззивния съд, обаче, не е налице хипотезата на чл.325, ал.1, т.12 КТ, тъй като същественото в случая е дали са запазени основните трудови функции при преобразуване на длъжността за заемане от държавен служител, но от представените длъжностни характеристики на заемащите длъжностите „Специалист“ в ОДБХ-Хасково и „Инспектор“ в ОДБХ-Велико Търново е видно, че те са коренно различни. Тези изводи не са в противоречие с практиката на ВКС, доколкото въззивният съд е приел, че данните по делото сочат реално съкращаване на заеманата от ищеца щатна длъжност, а не за трансформирането й със запазване изцяло или на част от основните трудови функции. При валидно издаден административен акт, обаче, който определя длъжността заемана по трудово правоотношение до този момент, да бъде заемана от държавен служител с изцяло променени трудови функции на съществуващата длъжност, не е в хипотезата на чл.325, ал.1, т.12 КТ. В практиката на ВКС е изяснено, че законосъобразното прекратяване на трудовия договор по чл.325, ал.1, т.12 КТ изисква длъжността, която е заемана по трудово правоотношение и в бъдеще ще се заема по служебно правоотношение, да запази основните си, характеризиращи я трудови функции, независимо дали получава нови или губи част от старите функции. Когато основните, присъщи на съответната длъжност трудови функции са изцяло премахнати, с оглед естеството на изпълняваната работа, то налице е уволнителното основание по чл.328, ал.1, т.2 КТ, но не и това по чл.325, ал.1, т.12 КТ. При съкращаване на щата не съществува никакво съмнение, че работодателят е длъжен да извърши подбор и това личи недвусмислено от разпоредбата на чл.329, ал.1 КТ – решение № 231/12.06.2013 г. по гр.д.№ 1353/2013 г., IV г.о. и определение № 3787/29.11.2023 г. по гр.д.№ 1842/2023 г., IV г.о. Предвид изложените съображения, конкретен отговор на въпросите по т.7 и т.8 се дава в съдебната практика на ВКС, формирана в цитираното решение № 231 от 12.06.2013 г. по гр.д.№ 1353/2013 г., IV г.о. и решение № 343 от 10.05.2001 г. по гр.д.№ 1355/2000 г., ІІІ г.о., в които се приема, че задължението за извършване на подбор е последица от фактическите състави в същата разпоредба (чл.329, ал.1 КТ), чието изброяване е изчерпателно. В този смисъл, поставените въпроси не обуславят допускане на касационно обжалване в приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. След като е установена съдебна практика от Върховния касационен съд и е съобразена от въззивния съд, не може да се приеме, че обжалваното решение противоречи на съдебната практика на ВКС, а при липсата на доводи за необходимостта тя да бъде изменена или осъвременена, поради промяната в законодателството или обществените отношения, не е налице приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Когато се твърди, че правната уредба е непълна или противоречива и липсва съдебна практика по определен въпрос, е необходимо да се изложат съображения в какво се състои непълнотата, неяснотата или противоречието на конкретните правни норми, чието тълкуване се иска. В изложението на касатора липсват аргументи в посочения смисъл, поради което не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. От П. А. К., чрез адвокат П. К. от АК – Хасково, са поискани разноски за адвокатска защита пред настоящата инстанция на основание чл.78, ал.3 ГПК, които с оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени, съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 06.02.2026 г., за сумата 1500 лева, които съдът служебно превалутира от лева в евро, на основание чл.12 и чл.13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение