Определение № 582 от 14.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1534/2010 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Д. Е. К. – Бояджиева чрез адв. Е. Й. против въззивно решение от 12.05.2010 г., постановено по гр.д. № 10275/2009 г. от С. градски съд. Излага доводи за противоречие с материалния закон, съществени и необоснованост. Насрещната страна не е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: С обжалваното решение, като е потвърдено това на първостепенния С. районен съд, са отхвърлени исковете на Д. К. – Бояджиева против Н. музикално училище „Л. Пиепков” - София по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ. Съдът е установил, че от 04.11.2008 г. работодателят е въвел допълнително изискване за образование за длъжността „помощник-директор по учебно-творческата и художествената дейност”, а именно притежаване на висше образование – бакалавър или магистър, специалност „инструменталист”. Д. К.-Бояджиева не притежава такова образование, поради което и заповедта, с която е уволнена е законосъобразна. Поставените въпроси дали е допустимо чрез немотивирана промяна на длъжностната характеристика да се заобикаля забраната на чл. 118 КТ е ирелевантен за постановения резултат, защото е ясно и няма съмнение, че условията за необходимо образование или професионална квалификация за изпълняваната работа /хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ/, както и изискванията за изпълнение на длъжността /хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ/, могат да бъдат променяни от работодателя с оглед конкретните му нужди и точно за тези случаи са предвидени и цитираните законови разпоредби за прекратяване на трудовия договор от работодателя с предизвестие. Представените от касатора Р-1300-2005-ІІІ ГО ВКС и Р-754-200-ІІІ ГО ВС нямат нищо общо с хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 6 КК, а разглеждат случаи на едностранно изменение от работодателя на трудовата функция и на срока на договора. Възможността работодателят да промени условията за образование или професионална квалификация за изпълняваната работа е предвидена от закона, така че, ясно е, че възползването на работодателя от тази възможност, само по себе си не съставлява злоупотреба с право по смисъла на чл. 8, ал. 1 КТ, както последователно е приемано в теорията и съдебната практика, поради което повдигнатия в тази връзка правен въпрос, не е основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, с която хипотеза явно се обосновава касатора в случая. Въпросът дали може длъжностната характеристика да се променя, без да се променят функциите и задълженията на работника или служителя е явно положителен относно образование, професионална квалификация и изисквания за изпълнение на длъжността, като в представените от касатора съдебни решения няма прието нещо различно, нито се налага допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК при ясен законов текст и непротиворечива съдебна практика. Не е налице противоречиво разрешаване с Р-715-2005-ІІІ ГО ВКС, в което е разгледан случай, когато работодателят е възложил нови трудови функции на длъжността, от което има и нови изисквания за заемането й. От това не значи, че не е възможно и допустимо изискванията за образование и квалификация да се променят с оглед нуждите на работодателя и без промяна в трудовите функции. Въпросите какво конкретно означава изискването на чл. 127, ал.1, т. 1 КТ за осигуряване на работа, определена при възникване на трудовото правоотношение и пряко управление и методическо ръководство по смисъла на чл. 13 ЗЗРК, са общо теоретично поставени. Не е ясна каква е връзката с обжалваното въззивно решение, нито каква е обосновката на касатора за наличие на някой от допълнителните условия от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. Другите съдебни решения, цитати от които са възпроизведени в изложението на касатора нямат връзка с поставените от него въпроси, а и с мотивите на въззивния съд да постанови обжалваното съдебно решение. В р-1121-2007-ІІІ ГО ВКС е посочено, че от заповедта трябва да е ясно в какво се състои промяната в образователните изисквания и, че работодателят може с оглед нуждите на извършваната работа да промени тези изисквания, но във всеки конкретен случай трябва да установи в какво се изразяват тези промени. Във въззивното решение не е прието нещо различно. За страните е ясно, включително и от подробните мотиви на заповедта за уволнение какви са измененията в образованието за длъжността помощник директор по учебнотворческата дейност и на какво основание е уволнена Бояджиева. Решение № 1627-2003-ІІ ГО ВКС разглежда хипотеза, при която още при сключване на трудовия договор изискванията за образование за съответната длъжност са били други, докато в случая, каквато е и хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, измененията са настъпили в последствие, при вече висящо трудово правоотношение, което дава основание на работодателя да прекрати трудовия договор. В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване. Мотивиран от горното, съдът