Определение № 110 от 23.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4166/2021 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба от В. Д. К., чрез адвокат Т. Т., срещу въззивното решение на Хасковски окръжен съд №66/07.07.2021г. по в.г.д.№361/2021г. В жалбата са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното решение поради противоречие с материалния закон и допуснати процесуални нарушения. Насрещната страна Общинско предприятие „Спорт, отдих и туризъм“, [населено място] с писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 от ГПК, чрез адвокат Т. В., оспорва жалбата. Твърди, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, тъй като формулираните материалноправни въпроси касаят правилността и обосноваността на обжалваното въззивно решение, а не са въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. В условие на евентуалност, изразява становище за неоснователност на жалбата. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Въззивният съд е потвърдил решението на първостепенния Районен съд Хасково, с което са отхвърлени предявените от В. Д. К. срещу Общинско предприятие „Спорт, отдих и туризъм“, [населено място] искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението, извършено със Заповед №3/03.09.2020г., издадена от Кмета на [община], на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „Касиер – счетоводител“. За да постанови този резултат, съдът е приел, че по делото са надлежно установени следните обстоятелства: 1/ страните са били в трудово правоотношение от 13.03.2006г., като ищцата е заемала длъжността „касиер - счетоводител“ с място на работа Общинско предприятие „Почивно дело“ – Хасково. 2/ През месец август 2020г. в [община] е била предприета реорганизация, с която Общинско предприятие „Туристически информационен център“ е било влято в Общинско предприятие „Спорт и отдих“. Приемащото предприятие, с ново наименование „Спорт, отдих и туризъм“, [населено място], е ответник в производството. 3/ С решението за преобразуване е приет правилник за дейността и устройството на ОП „Спорт, отдих и туризъм“ и е отменен правилника на ОП „Спорт и отдих“. В правилника се съдържа препращане към разпоредбата на чл.123 от КТ относно уреждане на трудовите правоотношения с работниците и служителите. 4/ На основание чл.14 т.1 и чл.15, ал.3 и ал.4 от Правилника е изготвено и ново щатно разписание на ОП „Спорт, отдих и туризъм“, [населено място], считано от 01.09.2020г., в което се предвижда по една бройка за длъжностите „счетоводител – касиер“, „главен счетоводител“ и „служител човешки ресурси“. 5/ В щатното разписание на ОП „Туристически информационен център“ е съществувала една щатна бройка за длъжността „счетоводител – касиер“, а в ОП „Спорт и отдих“ – две щатни бройки за длъжността „касиер-счетоводител“. След вливането длъжността „счетоводител – касиер“ е била заета от две лица – ищцата В. К. и И. П.. Длъжността „служител човешки ресурси“ е била заета от М. С.. 6/ След влизане в сила на новото щатно разписание е издадена Заповед №1502/02.09.2020г. на Кмета на [община] за определяне на комисия за извършване на подбор между лицата заемащи длъжността „счетоводител – касиер“ и за определяне на критериите, по които той да бъде извършен. 7/ С Протокол №1/02.09.2020г. комисията по подбора по чл.329 от КТ е определила критериите за извършването му, а с Протокол №2/03.09.2020г. го е извършила. 8/ Въз основа на същия е издадена и атакуваната Заповед №3/03.09.2020г. на Кмета на [община] за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата В. Д. К., на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ. 9/ От заключението по допуснатата пред РС – Хасково съдебно – счетоводна експертиза, прието като обективно, компетентно дадено и не оспорено от страните по делото, се установява, че след приемане на новото щатно разписание от 01.09.2020г. трудовите задължения на ищцата, заемала длъжността „касиер – счетоводител“ се изпълняват от две лица: И. П. /“счетоводител – касиер/ и М. С. /“служител човешки ресурси“/. Към двете длъжности са включени и нови, основни и съществени трудови функции, които ги различават от старата. Установено е, че длъжността „служител човешки ресурси и ТРЗ“ има основни трудови задължения, свързани със създаването, съхранението и актуализирането на трудовите досиета – обработване на заявления за назначаване на работа и повишаване, отговорност за запитвания за назначения по трудов договор и др. Длъжностната характеристика включва задължения, които са съпоставими с тези на длъжността „касиер – счетоводител“, както следва: изготвяне на удостоверения и служебни бележки по изплатените от касата възнаграждения и обезщетения, подготвяне на договори, сметки и декларации за изплащане на хонорари, регистриране на болнични листи от работниците и служителите и представянето им в НОИ. Специфични за длъжността „служител човешки ресурси и ТРЗ“ са задълженията по водене на присъствена форма, съставяне на ведомости за заплати, водене на входящ и изходящ регистър и на заповедна книга, отговарянето за текущия инструктаж на персонала по ЗЗБУТ и отговаряне за архива на предприятието. Въз основа на тези данни съдът е приел за установено, че функциите на длъжността „счетоводител – касиер“ имат ясно изразен характер на финансови такива, а именно: за съхранение на получените парични средства и ценни книжа; воденето, съхранението и проверката на касовата наличност; обработката и изготвянето на финансово – счетоводни документи, внасянето ежедневно на сумите постъпили в касата на общинското предприятие и др. Установил е и различия по отношение изискванията за заемането им, както следва: за „счетоводител – касиер“ се изисква образование със степен бакалавър в професионално направление „Икономика“, професионална област „Стопански науки“ и професионален опит най-малко 3 години като счетоводител; за „служител човешки ресурси“ се изисква образование в област „Публична администрация“ и няма изискване за професионален опит. Съдът е установил значителното сходство в дейностите, част от длъжностните характеристики на двете длъжности, както и факта че част от тях са изпълнявани от ищцата до вливането на предприятията и приемането на новото щатно разписание. В заключението е констатирана неточност при поставяне на точките при извършване на подбора, изразяващи се в неправилно определяне на трудовия стаж на И. П., които са коригирани в размери, както следва: 37,8 за ищцата В. Д. К. и 46 за И. М. П.. Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът е направил извод, че по делото са установени наличието на трудово правоотношение между страните и прекратяването му с атакуваната заповед, на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ. Приел е, че издадената заповед съдържа посочване на правното и фактическото основание за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата – чл.328, ал.1, т.2 от КТ, поради съкращаване на щата. Приел е, че по делото е надлежно установено реалното съкращаване на щата, след извършеното вливане на общинските предприятия, тъй като е налице намаляване на броя длъжности с идентични трудови функции и поради трансформация на една длъжност в такава с нови трудови функции. Съдът е посочил, че основния спорен по делото въпрос е за законосъобразното извършване на подбора по чл.329 от КТ и по-конкретно дали в него са участвали всички лица, които е следвало да бъдат привлечени. Във връзка с въведените възражения, въззивният съд е изложил мотиви, че при определяне кръга на лицата, които следва да участват в подбора, водещи са не наименованието на заеманите от тях длъжности, нито дори сходствата, а различията в съществените им трудови функции, които са определящи и поставят ясно разграничение между тях. С оглед на това е направил извод, че от представените по делото доказателства се установява, че в длъжностната характеристика за длъжността „служител човешки ресурси и ТРЗ“ има специфични за нея трудови задължения, независимо че част от функциите са сходни с тези на заеманата от ищцата длъжност „касиер-счетоводител“. Тези различия, както и различията в отговорностите и изискванията за заемането им, са обусловили извода за липса на основание лицето М. С. да участва в подбора за длъжността „счетоводител – касиер“ в новото щатно разписание на ОП „Спорт, отдих и туризъм“. Въззивният съд е намерил за неоснователно и възражението за неправилност на подбора и извършването му при субективно определена система за оценяване на участниците. Изложил е, че при съдебният контрол на извършената от работодателя преценка кой от служителите има по-висока квалификация и работи по-добре, съдът проверява дали са спазени законовите критерии по чл.329 от КТ, а именно: оценка на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. Посочил е, че тези критерии са определени императивно /по-висока квалификация и по-добра работа на участващите в подбора лица/, като работодателят няма право да излиза извън тези рамки, но може да въведе допълнителни показатели, които са в границите на законовите критерии за подбора. В тази връзка съдът е направил извод, че в конкретния случай работодателят е съобразил спецификите на дейността си и работата извършвана от сравняваните служители, след което е определил относителна тежест на всеки един показател в рамките на тези критерии. Посочил е, че дори след математическата корекция на определените на двете служителки точки за професионален опит ищцата е с по-нисък резултат от този на другия служител – И. П.. По изложените съображения и с оглед липсата на други нарушения, съдът е направил извод, че неправилното точкуване не опорочава подбора като цяло. За неоснователно е приел и възражението за нищожност на Правилника за дейността и устройството на ОП „Спорт, отдих и туризъм“ поради препращане в него към несъществуващ в правния мир устройствен акт, тъй като се касае за техническа грешка, същият е основан на закона и неточното му посочване не дава отражение върху същественото съдържание на правилника. Още повече, че са предприети действия по отстраняване на грешката от Общински съвет – Хасково. По тези съображения съдът е намерил предявените искове за неоснователни. Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване по следните правни въпроси: 1/ Налице ли е реално съкращение на щата, когато функциите на съкратеното лице се разпределят между други лица и реално е налице повишение на щата вместо намаление; 2/ Следва ли да се извърши подбор между всички лица изпълняващи работните функции на ищцата без значение наименованието на длъжностите. Следва ли освен за длъжността „счетоводител-касиер“, да се проведе и конкурс за длъжността „човешки ресурси и ТРЗ“, като се изхожда от факта, че ищцата отговаря на изискванията и за двете длъжности и е извършвала и двете длъжности като трудови задължения и фактически извършена работа на заеманата от нея длъжност „касиер – счетоводител“; 3/ Основание ли е факта, че ищцата е по-квалифицирана и до момента е носила по-висока отговорност и е изпълнявала специализирана длъжност, като същевременно и изпълнявала същите функции залегнали в новата длъжност, да не се провежда конкурс, доколкото ищцата е на практика прекалено квалифицирана за тази нова длъжност? 4/ Основание ли е да се приеме, че въвеждането на изискване за образование, което не е нормативно определено „Публична администрация“, е предпоставка за непровеждане на подбор, като се отчете факта, че ищцата е изпълнявала същите трудови задължения за длъжността „човешки ресурси и ТРЗ“, преди обособяването на тази длъжност. Като се отчете факта, че изведеното образование е в по-висока степен адекватно или специфично, свързано със задълженията за тази нова длъжност. Като се отчете и факта, че въпреки въвеждане на изискване за образование „Публична администрация“ се търси направление „ИКОНОМИКА“, каквото образование има ищцата. 5/ Налице ли е реално съкращаване на щата, когато трудовите функции извършвани реално от ищцата са изведени в нова длъжност, като същите по съществото си не са различни, а само са детайлизирани като съдържание в длъжностната характеристика? 6/ Следва ли да се проведе подбор и за двете длъжности „счетоводител-касиер“ и „човешки ресурси и ТРЗ“, доколкото преди обособяването на тези две длъжности, ищцата е изпълнявала реално като трудови задължения и работа двете, докато е заемала длъжността „касиер – счетоводител“. Като се отчете факта, че ново разкритите длъжности се поверяват на служители работещи в предприятието. Твърди се, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Искането е основано на хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Касационното обжалване се претендира да бъде допуснато и на основание чл.280, ал.2 от ГПК, поради очевидна неправилност на решението. Съставът на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване: За да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, е необходимо по поставените обуславящи въпроси да е налице необходимост от тълкуване на неясна, противоречива или липсваща правна норма, поради липса на практика на ВКС или при установена такава, която следва да бъде изменена поради промяна в законодателството или в обществените отношения. Точното приложение на закона и развитието на правото е основание за допускане на касационно обжалване, когато тълкуването има за цел да осигури разглеждането и решаването на делата според точния смисъл на закона. В този смисъл са и разясненията дадени в ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Първият формулиран от касатора въпрос е свързан с предмета на делото и е от значение за крайния му изход, но в изложението на касационните основания не са посочени никакви съображения по отношение на значението му за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Атакуваният съдебен акт е постановен в съответствие с формираната практика по приложение на разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, според която „съкращаване на щата” по смисъла на посочената норма е налице и в случаите на т. нар. „трансформиране” на длъжности. Формираната съдебна практика е ясна и не са налице основание за изменението ѝ поради изменение на закона или на обществените отношения. Останалите въпроси от втори до шести са свързани с предмета на делото и са от значение за крайния му изход, но са обосновани с оплакванията за неправилност на обжалваното въззивно решение и несъгласие с изводите на съда, което съгласно трайно установената съдебна практика по чл.288 от ГПК не е основание за допускане на касационно обжалване. По отношение на тези въпроси не е налице и допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, тъй като в изложението на касационните основания не са посочени никакви съображения по отношение на значението им за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а атакуваният съдебен акт е постановен в съответствие с формираната практика по чл.344, ал.1, т.2 и чл.329 от КТ, която е ясна и не са налице основания за изменението ѝ поради изменение на закона или на обществените отношения. Съгласно трайно установената практика на ВКС, очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК, е съдебно решение, засегнато от особено тежък порок, който може да бъде констатиран без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол, проверка за правилност на акта. Такъв би бил прилагането на отменен закон, прилагане на закон в противоречие с неговия смисъл, нарушение на основни съдопроизводствени правила или изводи на съда, които са в грубо противоречие с правилата на формалната логика. В конкретния случай въззивното решение е мотивирано и обосновано. От него не може да се обоснове извод за явно нарушение на закона или необоснованост на мотивите при отхвърляне на предявените искове за отмяна на извършеното уволнение на ищцата по реда на чл.328, ал.1, т.2 от КТ поради съкращаване на щата и за възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност. При постановяването му съдът не се е отклонил от формираната задължителна съдебна практика по приложение на посочената разпоредба. На основание чл.78 от ГПК и направеното искане В. Д. К. следва да бъде осъдена да заплати на ОП „Спорт, отдих и туризъм“ сумата от 600лв., представляваща направените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение,