Определение № 3846 от 07.08.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3774/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 6864/17.07.2023 година, подадена от С. В. И., срещу решение № 255/30.06.2023 година на Окръжен съд Русе, втори състав, постановено по гр. д. № 311/2023 година. С обжалваното въззивно решение съставът на Окръжен съд Русе е потвърдил първоинстанционното решение № 360/22.03.2023 година на Районен съд Русе, ІV-ти граждански състав, постановено по гр. д. № 3826/2022 година, с което са отхвърлени предявените от С. В. И. срещу „Авини“ ЕООД [населено място] искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, последният във връзка с чл. 225, ал. 1 от ГПК за признаване за незаконно и за отмяната като такова на уволнението му извършено със заповед № 47/27.05.2022 година на Управителя на „Авини“ ЕООД [населено място], на основание чл. 188, т. 3, във връзка с чл. 190, ал. 1,т. 2 от КТ, както и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „обслужващ бензиностанция и газстанция“, като дружеството бъде осъдено да му заплати сумата от 5418.12 лева, представляваща обезщетение за остане без работа вследствие на незаконното уволнение, заедно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното плащане. В подадената от С. В. И. касационна жалба се излагат доводи за това, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените от касатора срещу „Авини“ ЕООД [населено място] искове, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, последният във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ да бъдат уважени. В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Русе по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Ответникът по подадената касационна жалба „Авини“ ЕООД [населено място] е подал отговор с вх. № 7800/18.09.2023 година, с който е изразил становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 255/30.06.2023 година на Окръжен съд Русе, втори състав, постановено по гр. д. № 311/2023 година и такова не трябва да се допуска, а ако бъде допуснато жалбата се оспорва като неоснователна като се иска да бъде оставена без уважение, а оспорваното с нея решение да бъде потвърдено. С. В. И. е бил уведомен за обжалваното решение на 07.07.2023 година, а подадената от него срещу същото касационна жалба е с вх. № 6864/17.07.2023 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима. Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното: При постановяване на решението си съставът на Окръжен съд Русе е посочил, предмет на производството били обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ. Не се спорело, че С. В. И. и „Авини“ ЕООД [населено място] били в трудово правоотношение по силата на трудов договор от 02.08.2021 година, сключен на основание чл. 67, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 70 от КТ. На И. било възложено, считано от 04.08.2021 година, да изпълнява длъжността „обслужващ бензиностанция и газстанция“, с място на работа-обект на дружеството в [населено място], бензиностанция ОМВ, съгласно връчената му длъжностна характеристика, при месечно възнаграждение от 710.00 лева. Със заповед № 47/27.05.2022 година. работодателят прекратил трудовото правоотношение на И. на основание чл. 188, т. 3, във връзка с чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ–поради наложено наказание „уволнение“, за това, че в течение на два последователни работни дни–21.05.2022 година и 23.05.2022 година, когато следвало да бъде на работа по предварително утвърден график, той не се бил явил на работното си място, без уважителна причина. В проведеното от работодателя дисциплинарно производство С. В. И. потвърдил, че на посочените дати следвало да бъде на работа, съгласно утвърдения график, но не се бил явил и не бил уведомил за това прекия си ръководител-свидетелката Р. или управителя на дружеството. Като причина за неявяването си на работа бил посочил влошено здравословно състояние, заради което бил посетил и личния си лекар, но не бил представил болничен лист в подкрепа на твърденията за наличие на уважителна причина за отсъствието си. При тези установени факти, въз основа на ангажираните по делото доказателства, първоинстанционният съд бил отхвърлил предявените искове. Въззивният съд намирал, че установените от първоинстанционният съд фактически положения били обосновани от съвкупната преценка на събрания доказателствен материал и направените въз основа на тях правни изводи били законосъобразни и правилни, поради което и на основание чл. 272 от ГПК се споделяли от въззивната инстанция и последната, като препращала към мотивите на първоинстанционното решение, считала, че същото следвало да бъде потвърдено по изложените в него съображения. Правилно първоинстанционният съд бил приел, че изискванията по отношение на провеждане на дисциплинарното производство били спазени, като не били допуснати нарушения, а били налице всички предпоставки, за да бъдела ангажирана дисциплинарната отговорност на С. В. И.. В хода на първоинстанционното производство не били допуснати нарушения нито на материалния закон, нито на процесуалните правила, а първоинстанционното решение било постановено след обстоен анализ на обилната доказателствена съвкупност, от която по безспорен начин се установявало извършеното от И. нарушение на трудовата дисциплина и законосъобразното налагане на съответстващото му дисциплинарно наказание. Предпоставка за търсене на дисциплинарна отговорност от работника/служителя било виновното неизпълнение на задълженията на последния по индивидуалното му трудово правоотношение. Отговорността се реализирала чрез налагане на предвидено в закона дисциплинарно наказание, при провеждане на строго формално дисциплинарно производство. Последното включвало уведомяване на работника/служителя за започване на производството, изслушване или приемане на обясненията му по повод констатираното дисциплинарно нарушение, събиране и оценка на посочените доказателства. В конкретния случай работодателят бил спазил предписаната от закона процедура, спазен бил срокът за налагане на дисциплинарното наказание-не по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не по-късно от 1 година от извършването му. Затова, с мотивирана заповед № 47/27.05.2022 година, в която бил посочен нарушителят, нарушението на трудовата дисциплина, изразяващо се в неявяване на работа в течение на два последователни работни дни и посочване на същите-21.05.2022 година и 23.05.2022 година, работодателят бил наложил дисциплинарното наказание по чл. 188, т. 3 от КТ-уволнение. Неоснователни били възраженията, поддържани и в съдебно заседание от С. В. И., че в производството следвало да участват съдебни заседатели и прокурор, както и за приложимост на разпоредбите на НК и НПК. Производството по обжалване на наложено дисциплинарно наказание, в случая-уволнение, било трудов спор и било уредено с нормите на КТ и ГПК, в чл. 310 и следващите. Производството било бързо, предвидени били по-кратки срокове за неговото развитие и приключване със съдебен акт, но тъй като липсвало наказателноправно отношение между страните по делото, то било изключено приложението на НПК и НК С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК С. В. И. е поискал въззивното решение на Окръжен съд Русе да бъде допуснато до касационно обжалване по въпросите за това законно ли е дисциплинарното наказание „уволнение“ за това, че работникът или служителят не се е явил на работа повече от два дни, при положение, че той се бил явил на работа на втория ден и бил представил документ за това, че е бил болен?, както и за това допустимо ли е на работника или служителя да бъде наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ преди да му бъдат налагани другите наказания, описани в КТ? Нито първият, нито вторият от така поставените въпроси обуславят допускането на въззивното решение на Окръжен съд Русе до касационно обжалване. Съгласно т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГТК на ВКС касаторът е задължен както да формулира правен въпрос, който да послужи като общо основание за допускане на исканото касационно обжалване, но и да обоснове наличието на някои от допълнителните основания за това по чл. 280, ал. 1, т. 1-т. 3 от ГПК. В случая самият С. В. И. не твърди наличието на някое от допълнителните основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, а се позовава на това по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Посоченото допълнително основание за допускане на обжалването е посочено само като законова разпоредба, без да бъдат изложени конкретни твърдения факти и обстоятелства, от които да може да бъде направен извод, че допускането на касационното обжалване по посочените от И. въпроси би било от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Затова не може да бъде направен извод, че е налице предвиденото в чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК допълнително основание за допускане на касационното обжалване, което е достатъчно такова да не се допуска. Освен това следва да се има предвид, че разпоредбите на КТ относно налагането на дисциплинарните наказания не предвиждат поредност за налагането им, в смисъл да се налага първо най-лекото от тях като впоследствие последователно се върви към най-тежкото такова, а именно „дисциплинарно уволнение“. Преценката за вида на налаганото дисциплинарно наказание е предоставена на работодателя, който трябва да определи същото при спазване на разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от КТ. Затова е възможно на работника или служителя да бъде наложено най-тежкото дисциплинарно наказание и без преди това да са му били налагани други наказания. Затова вторият от поставените от С. В. И. въпроси няма характера и на общ въпрос, който да обоснове допускането на касационното обжалване. Това се отнася и до първия от въпросите, който освен всички друго не съответства и на установената по делото фактическа обстановка. Самият касатор е посочил, че бил представил амбулаторен лист за това, че се е явил на преглед, но не и болничен такъв за разрешен отпуск поради временна нетрудоспособност, тъй като такъв не можел да бъде издаден със задна дата. За да послужи като общо основание за допускане на касационното обжалване поставеният от касатора въпрос трябва да се основава на установените с въззивното право факти и на извършеното въз основа на тях прилагане на закона. Недопустимо е касационното обжалване да бъде допускано по правни въпроси, които не се основават на обжалваното въззивно решение и не са във връзка с приетото в него. Направените от С. В. И. в изложението му по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК твърдения, че уволнението му било резултат от арогантното, надменно и грубо отношение на управителя на „Авини“ ЕООД [населено място], както спрямо касатора, така и спрямо другите служители и на това, че с течение на времето И. бил видял и разбрал за редица нередности в дружеството представляват твърдения за обстоятелства, които могат да обусловят евентуална незаконосъобразност на уволнението, но не представляват правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК. Затова същите не подлежат на разглеждане на настоящия етап от производството. Предвид на изложеното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 255/30.06.2023 година на Окръжен съд Русе, втори състав, постановено по гр. д. № 311/2023 година, по подадената срещу него от С. В. И., касационна жалба с вх. № 6864/17.07.2023 година и такова не трябва да се допуска. С оглед изхода на делото С. В. И. ще трябва да заплати на „Авини“ ЕООД [населено място] сумата от 980.00 лева, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение