Определение № 16 от 10.06.2022 г. на ВКС по д. № 13/2022 г.
ВКС10.06.2022 г.докладчик Веска Райчева
Диспозитив
КОМПЕТЕНТЕН да разгледа жалба вх. № 2675/21.03.2022г. на М. Т. Т. против мълчалив отказ на Общински съвет - Царево, обл.Бургас да се произнесе по чл.45ж, ал.2 ППЗСПЗЗ е Административен съд - Бургас. ИЗПРАЩА делото по компетентност на Административен съд - Бургас. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл.135, ал.4 АПК. Образувано е по повдигнат спор за подсъдност между Административен съд - Бургас и Районен съд - Царево относно компетентността им за произнасяне по постъпила жалба против мълчалив отказ на Общински съвет - Царево, обл.Бургас. Настоящият съдебен състав на ВКС и ВАС, за да се произнесе по повдигнатия спор за подсъдност, съобрази следното: С жалба вх. № 2675/21.03.2022г. до Административен съд – Бургас М. Т. Т. е поискал да бъде отменен мълчаливия отказ на Общински съвет – Царево по заявление №92-01-332/26.05.2021г. за предоставяне на земеделска земя за обезщетяване на собственици от общинския поземлен фонд. С определение от 10.05.2022г. по адм.д.№458/2022г. Административен съд -Бургас е изпратил образуваното пред него административно дело за разглеждане по подсъдност на Районен съд - Царево. Приел е, че жалбата е подсъдна на Районен съд - Царево на основание пар.19,ал.1 от Закона за изменение и допълнение на АПК, според текста на който индивидуалните административни актове по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ и отказите за издаването им /с изключение на издадените от министъра на земеделието, храните и горите/, се обжалват пред районния съд по местонахождение на имота по реда на АПК. Районен съд - Царево, намирайки, че не е компетентен да се произнесе по подадената жалба срещу мълчаливия отказ на Общинския съвет по чл.45ж,ал.2 ППЗСПЗЗ, е постановил определение от 18.05.2022г. по гр.д.№179/2022г., с което е прекратил производството по делото и е повдигнал спор за подсъдност. Мотивите на съда са, че мълчаливият отказ се отнася до постановяване на решение на Общинския съвет в изпълнение на задължението му по пар.27, ал.2 ПЗР на ЗИД ЗСПЗЗ /ДВ, бр. 62 от 2010 г./, с която последният не се произнася като краен акт, а същото е елемент от фактическия състав на процедурата по издаване на решение за възстановяване право на собственост от Общинска служба земеделие, поради което подлежи на обжалване като индивидуален административен акт по аргумент от разпоредбите на чл.45ж, ал.2 и 3 ППЗСПЗЗ. РС Царево е приел, че обжалваният мълчалив отказ на Общинския съвет не е от категорията актове, за които нормата на пар.19, ал.1 ЗИД АПК /ДВ, бр. 39 от 20.05.2011 г./ предвижда обжалваемост пред районния съд. Настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд с оглед данните по делото счита, че компетентен да се произнася по жалби срещу мълчалив отказ на Общинския съвет да постанови решение за предоставянето на земи от общинския поземлен фонд в изпълнение на задължението си по пар.27, ал.2 ПЗР на ЗИД ЗСПЗЗ, /обн. ДВ, бр. 62/2010 г., доп. ДВ, бр. 61/2016 г./, е съответният административен съд /чл.128 ал.1 т.1, чл.132 ал.1 АПК/. В този смисъл са и дадените разрешения в определение № 64 /08.12.2015г. по гр.д.№33/2015г., определение №88 /08.11.2018г. по гр.д.№71/2018г., определение №59/ 14.11.2019г. по гр.д.№35/2019г. и др. на петчленни състави на ВКС и ВАС. Процедурата по възстановяване на собствеността по пар.27 ПЗР ЗИД ЗСПЗЗ е уредена в чл.45ж ППЗСПЗЗ и разпоредбата на ал.2 от същия текст предвижда, че Общинският съвет се произнася с решение на първото си заседание след постъпване на искането за предоставяне на общински земи за обезщетяване на собственици, чиято земеделска собственост не може да бъде възстановена, в изпълнение на задължението си по пар.27, ал.2 ПЗР ЗИД ЗСПЗЗ/ДВ, бр. 62 от 2010 г./. Така постановеното решение е в изпълнение правомощията на органа по чл.21, ал.1, т.8 ЗМСМА и с него не се възстановява право на собственост по ЗСПЗЗ. Едва след влизане в сила на това решение Общинската служба по земеделие приключва процедурата с издаване на решение за възстановяване право на собственост, което ще може да бъде обжалвано по реда на пар.19, ал.1 ЗИД АПК /чл.45ж, ал.3 ППЗСПЗЗ/. Ето защо делото следва да се изпрати на Административен съд Бургас, който е компетентен да разгледа и се произнесе по допустимостта, редовността и основателността на подадената от М. Т. Т. жалба против мълчалив отказ на Общински съвет - Царево, обл.Бургас да се произнесе по чл.45ж, ал.2 ППЗСПЗЗ. Воден от горното и на основание чл.135, ал.4 АПК, настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд
Цитирани разпоредби
8- чл. 45, ал. 2 ППЗСПЗЗ
- чл. 132, ал. 1 АПК
- чл. 135, ал. 4 АПК
- чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА
- чл. 45 ППЗСПЗЗ
- чл. 45, ал. 3 ППЗСПЗЗ
- чл. 128, ал. 1, т. 1
- чл. 45, ал. 2