Определение № 5666 от 04.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3700/2024 г.

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по подадена от „БУЛМАРКЕТ РЕЙЛ КАРГО“ ЕООД, ЕИК 203336022, с адрес на управление: гр. Р., ул. „Т.“ № 100, Ц. „Б.“, ет. 6, офис 3, представлявано от управителя Д. Н., действащ чрез пълномощника си адвокат П. И. от Адвокатска колегия – Р., съдебен адрес: гр. Р., ул. „Х. А.“ № 31, ет. 2, касационна жалба против решение 1005/15.07.2024 г., постановено по в. гр. д. № 1208 по описа на 2024 г. на Окръжен съд – Пловдив, с което е потвърдено изцяло решение № 772/21.02.2024 г. по гр. д. № 6499/2022 г. на РС - Пловдив, ХV гр. с., с което дисциплинарното уволнение на К. Д. М. е признато за незаконно и е отменено, същият е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „локомотивен машинист“ и „Булмаркет рейл карго“ ЕООД е осъден да заплати на ищеца сумата от 1 952 лева обезщетение за оставането му без работа през периода 08.03.2022 г.- 08.04.2022 г.

В касационната жалба се твърди, че решението е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и е явно необосновано. Моли се същото да бъде отменено, а предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.

С жалбата е представено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което като основание за допускане на касационно обжалване се сочи основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Твърди се, че съдът се е произнесъл по определени въпроси, които са от значение за изхода на делото, но са решени в противоречие с практиката на ВКС, а именно:

1. Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички възражения, доводи и твърдения на страните, както и да обсъди всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и да изложи собствени мотиви по спора? Изразява се становище, че въззивната инстанция по този въпрос е действала в противоречие с разрешението, дадено в ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и Решение № 60287/16.02.2022 г. по гр. д. № 973/2021 г. 3 г. о.

2. Какъв е начинът, по който се индивидуализират трудовите функции на служителя, за изпълнението на които се е задължил? Кои трудови задължения са обект на дисциплинарна отговорност? Посочват се решение № 246 от 18.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1156/2020 г., IV г. о. и решение № 576 от 30.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 700/2010 г., IV г. о., ГК, в противоречие на които се твърди, че е действал въззивният съд.

3. Кое съдържание на заповедта по чл. 195 КТ подлежи на съдебен контрол, ако е налице липса на пълно съответствие между фактическото описание и правната квалификация на нарушението? Сочи се решение № 195 от 24.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 698/2009 г., III г. о., ГК, в противоречие на което се твърди, че е действал въззивният съд.

4. Следва ли съдът при преценка на събраните доказателства да съобрази научните, логическите и опитните правила?“ Твърди се, че отговорът на този въпрос е даден в противоречие с приетото в т. 3 от ТР № 2/2.07.2004 г. на ОСГК на ВКС и Решение № 305 от 27.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1110/2011 г., IV г. о., ГК.

5. Как следва да се прилага разпоредбата на чл. 179, ал. 1 ГПК, когато нарушенията на трудовата дисциплина са посочени в друг официален документ, към който препраща заповедта за дисциплинарно уволнение? Сочи се решение № 43 от 07.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2085/2017 г., IV г. о., ГК, в противоречие на което се твърди, че е действал въззивният съд.

Постъпил е отговор на касационната жалба от К. Д. М. от гр. Пловдив, ЖК „Т.“, бл. ***, вх. Б, ет. 8, ап. 29, действащ чрез пълномощника си адвокат А. М. Д., вписан в АК - Пловдив, със становище за неоснователност на касационната жалба. Молят въззивното решение да не бъде допуснато на касационно обжалване по въпросите и на основанията, въведени от касатора.

ВКС, ГК, състав на ІII гражданско отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

За да постанови решението си, Окръжен съд – Пловдив е приел, че производството по гр. д. № 6499/2022 г. РС – Пловдив е образувано по искова молба, подадена от К. Д. М. против „Булмаркет рейл карго“ ЕООД, с която са предявени обективно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и 3 от КТ. Приел е, че по делото не е налице спор относно това, че страните са били в трудово правоотношение, като въззиваемият е заемал длъжността „машинист локомотивен“, а също така и по отношение на основните факти, а именно, че на 05.02.2022 г. влак № 48130 е пристигнал от гара Капъ Куле, Р.Турция на гара Пловдив, в състав от шестнадесет вагона и локомотив № *. Към влака като първи локомотив е бил прикачен локомотив № *. В 5.21 часа на 06.02.2022г. влакът потеглил към гара Карлово, но преди тази гара предприел свободно, неконтролируемо движение назад, като достигнал скорост от 80 км/ч., с която преминал през гара Баня. Спрял в междугарието Баня - Долна Махала, като от влаковия локомотив се появили пламъци. Пламъците били потушени от пожарни автомобили от гр.Карлово. Причината влакът да потегли назад е наклонът от 17 градуса преди предупредителния светофар на гара Карлово и преди всичко липсата на необходимото работно налягане от 5 бара за задействане на спирачките, който проблем се дължал на това, че въздухопроводите между локомотив № * и първия вагон не били свързани или не били с отворени спирателни кранове. Според въззивния съд, видно от приетата по делото на ПдРС трудова характеристика за длъжността „машинист- локомотивен“, задължението по т. 1 от същата е формулирано по следния начин: „При изпълнение на задълженията си спазва изискванията на Наредба № 58 за правилата за техническа експлоатация в железопътния транспорт и други нормативни документи“. Също така в т. 6 е записано, че машинистът е длъжен да „извършва технически преглед на локомотива преди започване на работа и заминаване на път, като екипира същия с гориво, смазочни и други материали“, а съгласно т. 11 „при приемане на локомотива проверява цялостното му техническо състояние, наличността на инструментите и инвентара, наличността и състоянието на пломбите на апаратите, които трябва да бъдат пломбирани, отстранява откритите неизправности, а при невъзможност уведомява прекия си ръководител“. В писменото си обяснение, дадено в изпълнение на разпоредбата на чл. 193 от КТ К. М. е записал, че след като влакът е потеглил назад и след като е преминал през гара Баня, е видял че „двата крана на челната греда на вагона са затворени, като левият акерманов кран и ръкав са свързани /по посока на движението/ към локомотива“. Записано е също така, че към 7.25 часа влакът е спрял в района на спирка „Отдих“ и след като слезли от локомотивите, двамата с помощник машиниста Аргилашки видели, че кранът на локомотив * е отворен, а този на първия вагон е затворен. Обстоятелството, че въздухопроводът между локомотив * и първия вагон е бил свързан, но спирателния кран на вагона или/и на локомотива, както се сочи в окончателен доклад № 19/28.02.2022 г. на Районната разследваща комисия при НК “Железопътна инфраструктура“, е бил затворен, не се оспорва от страните. Според въззивния съд, безспорно е също така, че това е станало причина влакът да не бъде осигурен с необходимата спирачна маса. Съдът е отбелязал в мотивите си, че по първоинстанционното дело са налице две удостоверения за спирачна маса на влака - едното изготвено на 05.02.2022 г. на гара Капъ Куле, а другото от 06.02.2022 г., изготвено на гара Пловдив, като и в двете е отразено, че спирачната маса на влака надхвърля минимално необходимата. Съдът е отразил показанията на свидетеля С. Т., който работи в отдел „Безопасност“ в „Булмаркет рейл карго“ ЕООД, а именно, че преди потегляне на влака всеки един локомотивен машинист е длъжен да извърши визуална проверка на локомотива, като включително се увери, че той е правилно прикачен към влаковия състав, че въздухопроводите са свързани и спирателните им кранове са отворени. Съществен за спора по делото, според съда, е въпросът доколко сочените от свидетеля задължения са нормативно установени. Съгласно чл. 249, т. 1 от Правилата за движението на влаковете и маневрената работа в железопътния транспорт, издадени на основание чл. 7, ал.1 от цитираната в длъжностната характеристика на въззиваемия Наредба № 58 за правилата за техническа експлоатация, движение на влаковете и сигнализацията в железопътния транспорт, след прикачване на локомотива към състава на влака машинистът е длъжен да се убеди, че локомотивът е правилно прикачен към първия вагон на влака, че съединителните ръкави на главния въздухопровод между локомотива и влака са свързани и спирателните им кранове са отворени. В заповедта за налагане на дисциплинарното наказание „уволнение“ се сочи, че локомотивният машинист К. М. е нарушил именно тази разпоредба. Безспорно е обаче, според въззивния съд, че локомотив № * не е прикачен към влаковата композиция на гара Пловдив, на която М. е поел управлението му. Локомотивът е прикачен към влаковата композиция преди това от друга локомотивна бригада. При положение, че влакът е пристигнал безаварийно от гара Капъ Куле на гара Пловдив, то несъмнено при движението му по този маршрут спирателните кранове на въздухопроводите между локомотива и първия вагон са били отворени. В противен случай, както сочи и свидетеля Т., влакът би останал без спирачки. Според съда, годността на спирачките при пристигане на влака на гара Пловдив се потвърждава както от удостоверенията за спирачна маса от 05.02.2022 г. и 06.02.2022 г., така и от бордовия дневник на локомотива. Съдът е достигнал до извода, че от тези факти следва, че преди потегляне на влака от гара Пловдив неизвестно лице е затворило спирателния кран на първия вагон и/или и на локомотива. Според съда, от разпоредбата на чл. 249, т.1 от Правилата а движението на влаковете и маневрената работа в железопътния транспорт не може да се изведе задължение за машиниста, след всеки престой на влака на гара, преди потегляне да извърши външен оглед на локомотива и на въздухопроводите. Въззивният съд е цитирал разпоредбата на чл. 242, ал. 1 от Наредба № 58 от 2.08.2006 г. за правилата за техническата експлоатация, движението на влаковете и сигнализацията в железопътния транспорт, като е достигнал до извода, че доколкото извършването на тази проба не е било задължение на въззиваемия и доколкото станало ясно, че влакът е загубил спирачна маса след потеглянето му от гара Пловдив по причина на затворения кран на въздухопровода между локомотив *** и първия вагон, то извършването на въпросната проба не е от значение за правилното решаване на спора по делото. Въззивният съд е отбелязал, че приетите във въззивно производство разпечатки на снимки от камерите на локомотива също не обосновават извод за наличие на виновно неизпълнение от К. М. на трудовите му задължения, а що се отнася до задълженията по т.т. 6 и 11 от длъжностната му характеристика, то същите възпроизвеждат текста на чл. 16 от Инструкция за работа на машиниста на РССМ, издадена на основание чл.12 от Наредба № 58, като този текст не вменява изрично и ясно задължения за машиниста в повече от тези по чл. 249, т. 1 от Правилата за движението на влаковете и маневрената работа в железопътния транспорт. Съдът е отбелязал още, че в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание „уволнение“ не е посочено въззиваемият да е допуснал нарушение нито на задълженията му по т.т.6 и 11 от длъжностната характеристика, нито на чл. 16 от инструкцията. Съдът е приел, че обжалваното съдебно решение следва да бъде потвърдено изцяло.

По допускане на касационното обжалване настоящият състав на ВКС, III гражданско отделение, намира следното:

По отношение на поставените от касатора въпрос пети в изложението му по чл. 284, ал. 3 т. 1 ГПК, настоящата инстанция приема, че не е налице общата предпоставка за допускане на въззивното решение на касационно обжалване. Обжалваната заповед по чл. 195 КТ не се позовава на друг официален документ, към който същата препраща, поради което съдът изобщо не е разглеждал подобна хипотеза, респ. – въпросът не е от значение за изхода по конкретното дело и не е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му.

Настоящата касационна инстанция счита, че въпрос четвърти е имплицитно включен във въпрос първи като двата въпроса следва да се обединят в един и да се преформулират от касационната инстанция съобразно правомощията й, посочени в ТР №1/2010 на ОСГТК на ВКС, по следния начин: Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички възражения, доводи и твърдения на страните, както и да обсъди всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и да изложи собствени мотиви по спора, включително да съобрази научните, логическите и опитните правила?

По така уточнения при условията на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, процесуалноправен въпрос е налице както общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, така и допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на въззивното решение на касационно обжалване. Относно задължението на въззивният съд да изложи собствени мотиви и за задължението му да съобрази научните, логическите и опитните правила за оценка на доказателствата, е налице многобройна съдебна практика, включително и задължителна такава, като въззивното решение следва да се допусне на касационно обжалване по този въпрос за проверката му за съответствие с тази съдебна практика.

Що се отнася до поставените от касатора втори и трети въпрос, на същите ще бъде даден отговор при разглеждане на спора по същество.

С оглед изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение