Определение № 3908 от 04.08.2025 г. на ВКС по гр. д. № 784/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищеца К. Й. Т. срещу въззивно решение № 926 от 04.11.2024 год., постановено по в. гр. дело № 1432/2024 год. по описа на Окръжен съд – Бургас, с което, като е потвърдено решение № 83 от 13.08.2024 год., постановено по гр. дело № 154/2024 год. по описа на Районен съд – Средец, са отхвърлени предявените от К. Й. Т. срещу Община Средец искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищеца, извършено със заповед № 352 от 07.02.2024 год. на кмета на Община Средец, за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „шофьор“ в Други дейности по икономиката при Община Средец и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5 741.40 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат на незаконното уволнение за периода от 07.02.2024 год. до 07.08.2024 год., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт /чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК/ и са спазени срокът по чл. 283 ГПК и всички останали предпоставки за редовност на жалбата. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Основните доводи са, че въззивният съд бил установил неправилно фактическата обстановка по делото и в противоречие с чл. 172 ГПК и чл. 236 ГПК не бил обсъдил поотделно и в съвкупност събраните доказателства. Уволнението на ищеца било извършено на основание съкращаване на щата. Представена била преписката по извършване на подбор, като ищецът бил оспорил своевременно извършеното оценяване с протокола от 07.02.2024 год. с твърденията, че същото е необективно и приетите оценки по отделните показатели не се основават на действителните качества на оценяваните работници. Оценката на ищеца била занижена и не съответствала на нивото на изпълнение на трудовите му задължения. Липсали доказателства, удостоверяващи нивото на квалификация на работниците, които били оценявани. Неправилно въззивният съд бил приел, че е налице реално съкращаване на щата и че са спазени законоустановените изисквания, свързани със задължението на работодателя да извърши подбор. Преценката доколко извършеният от работодателя подбор по чл. 329, ал. 1 КТ е съобразен с въведените от закона критерии за квалификация и ниво на справяне с възложената работа подлежала на съдебен контрол. Съдът следвало да провери обективното съответствие на оценката по приетите от работодателя показатели с действителните качества на работника; включени ли са в подбора всички необходими участници; приложени ли са законовите критерии и основават ли се приетите оценки по отделните показатели на обективно проявените професионални качества и подготовка на работника за възложената му работа. Преценката по какви критерии да бъде извършен подборът, с оглед спецификите на работата, била от компетентността на работодателя и не подлежала на съдебен контрол, освен в случаите на въведен довод за злоупотреба с право. В настоящия случай била налице злоупотреба с права от страна на работодателя /каквито твърдения били изложени в исковата молба/. Разликата в поставените точки на работниците, участвали в подбора, била основно по критерия „Умения за работа в екип“. Този критерий бил субективен и изцяло неотносим към изпълнението на задълженията на ищеца, тъй като трудовата му дейност не била колективна – задълженията на длъжността „шофьор“ се изпълнявали самостоятелно. По критерия „Професионална квалификация и компетентност“, подточка „Образование“, служителите се оценявали не по реално притежаваната от тях степен, а само по факта дали тази степен съответства на описаното като задължително изискване по длъжностната характеристика. Работодателят не бил извършил реално оценяване на квалификацията на служителите по смисъла на чл. 329 КТ и законовият критерий не бил приложен. Работодателят не бил коментирал, че ищецът бил участвал в обучения през 2014 год. и бил придобил допълнителна квалификация. Отделно от това комисията била извършила подбор между тримата служители по 6 от 7-те посочени критерии в Инструкцията за осъществяване на подбор по чл. 329, ал. 1 КТ, като оценка по подкритерия „Технологична дисциплина“ не била поставена. Приложеният по делото протокол от 07.02.2024 год. не представлявал достатъчно доказателство, че подборът бил извършен законосъобразно, доколкото същият представлявал частен свидетелстващ документ и след като не бил подписан от работника нямал доказателствена сила срещу него /чл. 180 ГПК/. В този смисъл отразените в протокола обстоятелства подлежали на пълно и главно доказване от страна на работодателя. Последният не бил ангажирал доказателства относно поставените оценки по подкритериите „образование“ и „трудов стаж“, в т.ч. такива, удостоверяващи образованието, квалификацията и трудовия стаж на другите двама служители. Въззивният съд не бил изследвал дали поставените оценки съответстват на квалификацията на работниците. Образованието, квалификацията и трудовия стаж били обективни факти, които при оспорване се установявали със съответните документи. В протокола за подбор нямало точно и ясно словесно обяснение защо на съответния служител е поставена съответната оценка. По делото не било установено защо ищецът не притежава необходимите задълбоченост в работата и качество на изпълнение. Неправилно въззивният съд бил приел, че е налице съвместяване на две длъжности от втория определен за съкращаване служител и управляване на автомобила от лице на друга длъжност. След уволнението на ищеца и до момента длъжността му се изпълнявала от друго лице – Й. И., на длъжност „охранител“, други дейности по селско и горско стопанство. Вторият, определен за освобождаване служител, не бил преустановил работа, независимо, че му било връчено предизвестие за прекратяване на трудовия му договор. Нещо повече, той бил назначен на друга длъжност със задача да съвместява и длъжността „шофьор“, поради което съкращаването на щата било фиктивно. Допуснато било и нарушение на нормата на чл. 272 ГПК, тъй като възможността при потвърждаване на първоинстанционното решение да се препрати към мотивите на първата инстанция, не освобождавала въззивния съд от задължението да изгради свои фактически и правни изводи за съществуването на спорното право и да обсъди възраженията и доводите на страните. В изложението на касатора по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК като общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване са формулирани следните правни въпроси, уточнени, така както е изяснено в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 год. на ВКС по тълк.дело № 1/2009 год., ОСГТК: 1/ Длъжен ли е съдът да изследва съответствието на поставените оценки от работодателя в процедурата по подбора с действително проявените професионални качества и квалификация на работника? 2/ Следва ли образованието и трудовия стаж на работниците, участвали в подбора, да се преценява въз основа на писмени доказателства – документи за задършено образование, допълнителна квалификация и извлечения от трудови книжки? 3/ При въведен довод за нарушение на чл. 329, ал. 1 КТ, изразяващо се в липса на обективна преценка на образованието и трудовите качества на уволнения служител, работодателят следва ли да установи по пътя на пълно главно доказване фактите и обстоятелствата, имащи отношение към извършването на подбора и неговата законност или е достатъчно доказателство по делото да бъде представен протокол от комисията по подбор? Решаващият съд задължен ли е извърши съдебен контрол именно на извършения подбор на база на представените пред него доказателства, а не евентуално представени такива пред комисията за подбор? Длъжен ли е работодателят да посочи конкретни факти и обстоятелства относно квалификацията и работата на уволнения работник и останалите лица, заемащи съответната длъжност? Непосочването на такива конкретни факти и обстоятелства води ли до невъзможност за съда да извърши реална преценка по критериите за подбор съгласно чл. 329 КТ? 4/ Налице ли е реално съкращаване в щата, когато трудовите функции на съкратената длъжност системно са били възлагани за изпълнение на друг работник, който формално заема друга длъжност, но изпълнява трудовите функции на съкратената длъжност? 5/ Как следва да се обсъждат от съда свидетелските показания, как се преценяват противоречиви показания на две групи свидетели и следва ли съдът да отчете евентуалната заинтересованост на свидетел в хипотезата на чл. 172 ГПК? Необходимо ли е да бъде извършен анализ при противоречие в показанията на свидетелите и по какъв начин? 6/ Нормата на чл. 272 ГПК, даваща възможност на въззивната инстанция да препрати към мотивите на първоинстанционния съд, освобождава ли съда да изложи собствени мотиви при своята решаваща функция и липсата на такива възпрепятстват ли проверката на решението на въззивната инстанция за неговота обоснованост и правилност? Касаторът навежда допълнителни основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК, като поддържа, че тези въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, в т.ч. задължителната такаса /цитирана в изложението/, а също така са и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Навежда се и основанието за допускане на касационно основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност. Ответникът по касационната жалба Община Средец „Софийска вода“ АД счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а въззивното решение е правилно. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за установено, че ищецът е бил назначен с трудов договор № 994 от 09.11.2011 год. на длъжността „шофьор“ в Община Средец при първоначално месечно трудово възнаграждение от 413 лв. Впоследствие трудовото му възнаграждение било многократно увеличавано. С допълнително споразумение № 1919 от 13.11.2023 год. трудовото му възнаграждение било определено в размер на 900 лв. Със заповед № 352 от 07.02.2024 год. на кмета на Община Средец трудовото правоотношение с ищеца било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – съкращаване на щата, след проведен подбор между лицата, назначени на същата длъжност. На основание чл. 220, ал. 1 КТ на ищеца било изплатено едно брутно трудово възнаграждение, поради неспазване на предизвестието. В кметството на Община Средец била създадена синдикална организация на КНСБ, като бил сключен колективен трудов договор от 03.10.2022 год., със срок на действие – две години от датата на сключването му. Синдикалната организация дала предварително съгласие за съкращаване на две щатни бройки – „шофьор“ в „Други дейности по икономиката“. Със заповед № 348 от 07.02.2024 год. кметът на общината утвърдил ново щатно разписание във връзка със съкращаването на две щатни бройки „шофьор“. Издадена била инструкция за осъществяване на подбор по чл. 329, ал.1 КТ, утвърдена от кмета на общината, в която били посочени точните цели и обхват на инструкцията, критериите за оценка, последователност на действията на комисията и отговорност на членовете на комисията. С протокол от 07.02.2024 год. назначената комисия извършила подбор, като съставила и таблица за извършване на подбор, в която по избраните критерии фигурирали трите лица, изпълняващи длъжността „шофьор“, като по отношение на отделните критерии за всяко едно от тях били поставени дадените от комисията точки. Въз основа на направения подбор комисията предложила на кмета да бъдат освободени класираните с най-малък брой точки служители, а именно К. Й. Т. /ищецът/, оценен с 48 точки и Б. К. Ц., оценен с 50 точки. При оценяването било взето предвид становището на прекия ръководител на служителите, като критериите за оценяване, посочени в заповедта, включвали образование, трудов стаж, технически умения, качество на работата, умения за работа в екип и трудова дисциплина. Според приложената таблица, дадените на тримата шофьори точки в графата образование били равни – 10 точки. По отношение на трудовия стаж на К. Г. били дадени 15 точки, на ищеца – 10 точки, а на Б. Ц. – 5 точки. По технически умения и тримата служители били оценени с по 8 точки. Същото се отнасяло и за трудовата дисциплина по отношение на която те били получили по 10 точки. По отношение на качеството на работа и уменията за работа в екип съществувало разминаване при точкуването – К. Г. и Б. Ц. били получили по 8 точки, а ищецът – 6 точки. Досежно уменията за работа в екип К. Г. бил получил 8 точки, а Б. Ц. – 9 точки, а ищецът – 4 точки. Взето било мнението на прекия ръководител на лицата заемащи длъжността „шофьор“. Въз основа на показанията на свидетеля Гърков /назначен със заповед на кмета от 02.01.2024 год. като заместник кмет, отговарящ за защита от бедствия, сигурност и транспорт, поради което ресорът по транспорт е пряко подчинен на свидетеля/ – участник в комисията по подбор, въззивният съд е приел за установено, че по критерия умения за работа в екип ищецът е получил най-ниската оценка, тъй като същият не бил достатъчно контактен поради това, че бил пряко подчинен на предишния кмет. Неглежирал поставените му задачи и не поддържал поверения му автомобил в изрядно състояние по отношение на чистота и външен вид. Въз основа на показанията на свидетеля И. Ж. /кмет на Община Средец в периода от 2011 год. до 2023 год./, е приел за установено, че свидетелят познавал ищеца от друго предприятие, като същият бил дисциплиниран, чистосърдечен и много добър. Свидетелят не можел да даде оценка на всеки един от тримата шофьори, тъй като и тримата изпълнявали добре задълженията си, ползвал се бил от услугите на всеки един от шофьорите при работата си като кмет, но в крайна сметка дал най-голяма тежест по отношение на ищеца, поради обстоятелството, че той не само бил шофьор на кмета, но и шофьор на общинска администрация. Като е препратил към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл. 272 ГПК и се е позовал на Тълкувателно решение № 3 от 16.01.2012 год. на ВКС по тълк.дело № 3/2011 год., ОСГК и решение №22 от 04.02.2019 год. на ВКС по гр. дело №2644/2018 год., ІV г.о., ГК, въззивният съд е приел от правна страна, че преценката на работодателя по чл. 329, ал. 1 КТ – кой от работниците и служителите има по-висока квалификация и работи по-добре, подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, при упражняването на който съдът проверява основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл. 329, ал. 1 КТ на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. Право на работодателя е да определи кой от работниците, заемащи съответната длъжност, работи по-добре и има по-висока квалификация и това не противоречи на приетото в тълкувателното решение, тъй като всеки отделен случай е различен, а въведените в чл. 329, ал. 1 КТ критерии целят оставянето на работа на тези работници които имат по-висока квалификация и работят по-добре. Работодателят не е длъжен да остави на работа по-високо квалифицирания от съпоставените работници. Той може да уволни и по-квалифицирания работник, ако останалите работници работят по-добре, защото е решил да отдаде по-голямо значение на критерия „качество на изпълнение на работата. Предмет на съдебна проверка е въпросът за законосъобразното упражняване на правото на подбор, т.е. правилното приложение на критериите, установени в разпоредбата на чл. 329, ал. 1 КТ. Въззивният съд е счел за неоснователни оплакванията във въззивната жалба на ищеца за това, че посочените критерии за подбор са несъответни и това е довело до незаконосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение. Посочил е, че единствените задължителни критерии са тези по чл. 329, ал. 1 КТ, а всички останали критерии за оценка са прерогатив на работодателя. Поради това не е споделил довода на ищеца, че способността за работа в екип е неотносим към естеството на изпълняваната от него дейност. Оценяването при извършения подбор е станало при точно спазване на утвърдената инструкция за подбора и дадените точки в табличен вид представляват резултат от работата на назначената комисия при участие на заместник кмета Гърков, юриста на общината и младши експерт, които обективно са оценили по дадените критерии работата на всяко едно от лицата, между които е извършен подбор. За неоснователно е прието оплакването на ищеца, че предложения за уволнение Б. Ц., класиран с 50 точки, на когото е връчено предизвестие на 7.02.2024 год. за уволнение, не е бил реално уволнен, а с допълнително споразумение от 01.03.2024 год. същият е назначен на длъжността „специалист в дирекция СМДТ“, като в т. 9 от споразумението е посочено – да изпълнява длъжността шофьор при необходимост. Този служител не бил преназначен отново на длъжността шофьор, а заемал друга длъжност, различна от първоначално заеманата. Това, че съществувала възможност за съвместяване на шофьорска длъжност не означавало, че същият е назначен за шофьор. По твърдение на работодателя и други лица изпълнявали временно и при необходимост шофьорски функции. Също така е счел, че твърдението на ищеца, че управлявания от него автомобил към момента се обслужва и управлява само и единствено от назначения „шофьор на общината“ Й. И., е неподкрепено от данните по делото – напротив, посочил е, че от представените писмени доказателства се установява, че Й. И. е бил назначен на 31.05.2021 год. на длъжността „охранител“ и до момента заемал тази длъжност. В обобщение е формирал извода, че не е установено съкратената длъжност на ищеца да е заета от друго лице. На следващо място въззивният съд е отрекъл да е налице злоупотреба с право от страна на работодателя, тъй като по делото не е установено, че чрез законово допустими средства работодателят се е домогвал до прекратяване на трудовото правоотношението с ищеца. Счел е, че предвидените в КТ изисквания са спазени. С тези мотиви въззивният съд е потвърдено първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ. Допускането на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 год. на ВКС по тълк.дело № 1/2009 год., ОСГТК, правният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Според приетото в т. 4 от посоченото Тълкувателно решение, основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е налице, когато разглеждането от ВКС на правен въпрос, който е от значение за изхода по конкретно дело, разрешен във въззивното решение, допринася за промяна на създадената поради неточното тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, както и когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното делото, разрешен в обжалваното решение, като касационният съд не е задължен да го изведе от изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК или от касационната жалба, а може само да го утотни и конкретизира. Настоящият съдебен състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение, поради следните съображения: Четвъртият повдигнат въпрос, който е свързан с реалното съкращаване на щата, каквото според касатора не е извършено, е от значение за изхода от спора, но същият не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в цитираното в изложението решение № 17 от 31.01.2013 год. на ВКС по гр. дело № 1168/2012 год., ІV г. о., ГК, както и в решение № 75 от 27.03.2012 год. на ВКС по гр. дело № 924/2011 год., III г. о., ГК, решение № 184 от 02.06.2011 год. на ВКС по гр. дело № 803/2010 год., IV г. о., ГК, решение № 168 от 10.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5342/2013 г., IV г. о., ГК, решение № 404 от 06.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1968/2013 г., IV г. о., ГК, др., според която съкращаване на щата има тогава, когато престава да съществува трудовата функция за съответната длъжност, защото изпълнението й е разпределено между други назначени отпреди това служители или защото отпада изцяло, тъй като не е необходима на работодателя. Съкращаването на щата е реално, когато служителите, изпълняващи трудовата функция, намаляват в резултат на промяната на щата. Съкращаване на щата има и когато трудовите функция на една длъжност са разпределени за изпълнение на служители с различна длъжностна характеристика; когато трудовата функция е престанала да съществува като съществено съдържание на отделната длъжност. Въззивният съд е приел, че е уволнението е законосъобразно, тъй като е налице реално съкращаване на щата, доколкото е доказано, че служителят Й. И. е назначен на 31.05.2021 год. на длъжността „охранител и до момента заема тази длъжност, т.е счел е, че посоченият служител е изпълнявал функциите на заеманата от него длъжност, а служителят Б. Ц. е бил преназначен на друга длъжност /специалист в дирекция СМДТ/, различна от първоначално заеманата /шофьор/, като му е било възложено да изпълнява длъжността „шофьор“ само при необходимост. В решение № 334 от 19.12.2013 год. на ВКС по гр. дело № 1241/2012 год., ІV г.о., ГК, на което се позовава касаторът е прието, че не е налице реално съкращаване на щата, когато трудовите функции на съкратената длъжност системно са били възлагани за изпълнение на друг работник, който формално заема друга длъжност, но изпълнява трудовите функции на съкратената длъжност. Установеното по посоченото дело временно цялостно възлагане на трудовата функция на друг работник, който я изпълнява като съществено съдържание на работата си, вместо функциите на формално заеманата от него длъжност, различава фактически разгледания от ВКС спор от разрешения с процесното въззивно решение, което изключва релевираното от касатора допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Въпросите по т. 1 и т. 3 от изложението, които са свързани с приложението на чл. 329, ал. 1 КТ и касаят обхвата на съдебния контрол по установените в закона критерии, доказателствената тежест за установяване извършването на подбора и неговата законност, доказателствената сила на протокола на комисията за подбор, са от значение за изхода от спора, но не е налице допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3 от 16.01.2012 год. на ВКС по тълк. д. № 3/2011 год., ОСГК, преценката на работодателя по чл. 329, ал. 1 КТ – кой от работниците и служителите има по-висока квалификация и работи по-добре подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, при упражняването на който съдът проверява основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл. 329, ал. 1 КТ на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. В мотивите на тълкувателното решение е прието, че решението на работодателя относно преценката на показателите за критериите по чл. 329, ал. 1 КТ може да бъде обективирано в различни негови актове – решение, разпореждане, резолюция, заповед и др., чиято конкретна форма е въпрос на вътрешна организация в съответното предприятие или учреждение. Критериите по чл. 329, ал. 1 КТ имат обективни признаци и тяхното спазване е начина за упражняване на правото на подбор и правото на уволнение, което при спор се преценява от съда. Когато преценката е обективирана в писмен документ, същият представлява писмено доказателство и при оспорване от уволнения работник или служител истинността на отразените в него обстоятелства подлежи на пълно доказване от работодателя чрез разпит на свидетели или прилагането на други доказателствени средства, с оглед установяване на действителните качества на участвалите в подбора. Формата на извършване на подбора е въпрос на работодателска преценка. Доказването му при оспорване, както на неговото извършване, така и на останалите въпроси – включването в подбора на всички необходими участници, прилагането на законовите критерии, обективното съответствие на оценката по отделните показатели с действителните професионални качества и квалификация работника или служителя с оглед на възложената работа, е допустимо с всички доказателствени средства. В този смисъл са и цитираните от касатора решение № 289 от 03.02.2016 год. на ВКС по гр. дело № 2564/2015 год., ІІІ г. о., ГК, решение № 273 от 04.06.2012 год. на ВКС по гр. дело № 1566/2010 год., ІV г. о., ГК, в които е прието, че протоколът за подбор не е достатъчно доказателство за отразените в него обстоятелства при оспорване от ищеца на констатациите на работодателя за квалификация и ниво на изпълнение на работата на служителите, между които е извършен подбора. Протоколът за подбор, като частен свидетелстващ документ, съгласно чл. 180 ГПК установява, че съдържащите се в него изявления са направени от подписалите ги лица, но няма доказателствена сила за истинността на отразените в него обстоятелства. В съответствие с даденото разрешение в тълкувателното решение въззивният съд е приел, че с оглед изложените от ищеца твърдения за незаконност на уволнението, очертаващи основанието на предявения иск, предмет на съдебна проверка е законосъобразното упражняване на подбора от работодателя /който е бил задължителен, след като трудовата функция се е изпълнявала от повече от едно лице/ по критериите, посочени кумулативно в чл. 329, ал. 1 КТ – квалификация и ниво на изпълнение на работата, както и че протоколът на назначената комисия за подбор е оспорен от ищеца и в тежест на ответника е да докаже обосноваността на оценките по чл. 329, ал. 1 КТ. Счел е, че работодателят е приложил установените в закона критерии – да извърши преценка кои от участващите в подбора работят по-добре и имат по-висока квалификация, както и че конкретните релевантни факти и обстоятелства, които са били в основата на формиране на оспорените от ищеца оценки, са установени въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, поради което може да се направи извод, че заключението в протокола, че ищецът е с най-нисък комплексен резултат е в съответствие с притежаваната от него квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа /т.е. съдебният контрол дали работодателят е спазил чл. 329, ал. 1 КТ не е извършен единствено въз основа на протокола за подбор/. Наличието на установена съдебна практика по поставените въпроси по т. 1, 3 и 4 от изложението, изключва приложното поле на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, което освен това касаторът не е и обосновал – не е посочил кои норми са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по тълкуването им, нито коя съдебна практика е неправилна или остаряла и се нуждае от осъвременяване, нито се е позовал на настъпили изменения в законодателството или обществените условия. Вторият формулиран от касатора, който е свързан с това дали образованието и трудовия стаж на служителите, участвали в подбора, следва да се преценява само въз основа на писмени доказателства, няма обуславящо значение за изхода от спора и в този смисъл не осъществява общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради следните съображения: В решение № 265 от 14.01.2016 год. на ВКС по гр. дело № 421/2015 год., III г. о., ГК, е прието, че точното прилагане на закона, към което е насочен съдебния контрол за законосъобразност на подбора, обхваща проверка на всички приети от работодателя и оспорени от работника или служителя оценки по показателите във връзка с прилагането на чл. 329 КТ. В случая ищецът е оспорил оценяването по показател „образование“, относим към критерия квалификация /подготовка/, единствено с довода, че не са били оценени от работодателя участията му в обучения през 2014 год. и придобитата от него допълнителна квалификация през 2014 год. Обстоятелствата, че според издадената от работодателя инструкция за осъществяване на подбор този показател се преценява съобразно изискването в длъжностната характеристика за длъжността „шофьор“, както и че всички участващи в подбора служители притежават необходимото средно образование, не са били спорни по делото. Критериите за оценка са посочени общо в разпоредбата на чл. 329, ал. 1 КТ, без да се определя тяхната тежест. Преценката по кои показатели да бъде извършен подборът за всяка специфична дейност е предоставена изцяло на работодателя и не може да бъде контролирана от съда. Съдът може да проверява само обективното съответствие на оценката по приетите от работодателя показатели с действителните качества на работника. Работникът или служителят може да притежава качества и умения, които работодателят не цени или не счита за полезни за ефективното изпълнение на възложената работа. Доказването на такива качества е без значение за законността на подбора, ако съществуването им не е включено от самия работодател сред показателите за подбор. Поради това и работодателят няма задължение при извършване на подбор да използва като показател допълнителната квалификация на работника или служителя. Това може да стане единствено по негова преценка /в този смисъл решение № 52 от 06.03.2015 год. на ВКС по гр. дело № 3627/2014 год., ІV г. о., ГК, решение № 137 от 19.07.2019 год. на ВКС по гр. дело № 3037/2018 год., ІІІ г. о., ГК/. Отговорът на въпроса за доказването на професионалния опит на съпоставените служители в структурата на работодателя няма самостоятелно значение за решаващия извод за законосъобразност на подбора. При приетата от въззивния съд фактическа обстановка и твърденията на ищеца, че трудовия му стаж при ответника е около 12 години, оценката му по показателя „трудов стаж“ не би могла да е по-висока от поставената му от комисията по подбор – 10 точки, а занижаването на оценката на служителя, получил 15 точки, по утвърдената скала, не би повлияло на крайния резултат на подбора. Въпросите по т. 5 и 6 от изложението, които са свързани със задълженията на въззивния съд при обсъждането и преценката на гласните доказателства и излагането на собствени мотиви, не могат да послужат като общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е анализирал фактите и доказателствата по делото и в зависимост от тяхната преценка се е произнесъл по исковете, с които е бил сезиран. Предвид съвпадането на собствените му фактически и правни изводи с тези на първоинстанционния съд е препратил по реда на чл. 272 ГПК към мотивите на първоинстанционното решение, като е изложил и съображения по релевираните във въззивната жалба на ищеца оплаквания за неправилност на решението, както и такива за обосноваността на оценките по чл. 329, ал. 1 КТ. Действително в частта относно преценката на свидетелските показания мотивите на въззивното решение са кратки, но отразяват извършването на самостоятелна правораздавателна дейност. Поради това поставените от касатора въпроси не са обуславящи за изхода от спора. Аргумент за несъответствието на тези въпроси с общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК е и обстоятелството, че в мотивите към обжалваното решение не се съдържат данни за констатирано противоречие в показанията на разпитаните в първоинстанционното производство свидетели. Въззивният съд подробно ги е възпроизвел и съответно ги е взел предвид при формиране на решаващите си изводи. Несъгласието на касатора с интерпретацията на събраните гласни доказателства представлява оплакване за необоснованост на въззивното решение, което подлежи на проверка съгласно чл. 281, т. 3 ГПК едва след допускане на касационно обжалване. Очевидната неправилност на постановените от въззивните съдилища решения по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, въведена от законодателя като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване /ЗИДГПК, обн., ДВ бр. 86/2017 год./, не е тъждествена с неправилността, произтичаща от предвидените в чл. 281, т. 3 ГПК основания за касационно обжалване. За да е очевидно неправилно, въззивното решение трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационнен контрол по чл. 290, ал. 2 ГПК проверка за обоснованост, съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона – материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от касационния съд само ако въззивното решение бъде допуснато до касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. В разглеждания случай не се установяват хипотезите на квалифицирана форма на неправилност, тъй като въззивно решение не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито изводите на съда са явно необосновани с оглед правилата на формалната логика. Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд