Определение № 3002 от 11.06.2025 г. на ВКС по д. № 1651/2025 г.

Производството е по чл. 135, ал. 5 АПК. Районен съд – Провадия е повдигнал препирня за подсъдност с Административен съд – Варна за определяне на съд, компетентен да разгледа жалбата на К. П. Г. срещу решение № 167 от 27.06.2024 г. по протокол № 11 на Общински съвет – Провадия, с което на основание чл. 21, ал.1, т. 8 ЗМСМА, вр. с § 27, ал. 2, т. 3 от ПЗР на ЗИД ЗСПЗЗ и с чл. 45ж ППЗСПЗЗ на наследниците на С. Н. Н., между които е и жалбоподателката, се предоставят земеделски земи от общинския поземлен фонд на Провадия по чл. 19 ЗСПЗЗ. Съставът по чл. 135, ал. 5 АПК, за да се произнесе, взе предвид следното: С определение № 8461 от 23.08.2024 г. по адм. д. № 1842/2024 г. Административен съд – Варна е прекратил образуваното пред него дело по жалбата на К. П. Г. срещу решение № 167 от 27.06.2024 г. по протокол № 11 на Общински съвет – Провадия и го е изпратил по компетентност на Районния съд – Провадия. Мотивите на административния съд са, че по правилото на § 19 от ПЗР на ЗИД АПК /ДВ, бр. 102/2022 г./ индивидуалните административни актове по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ и отказите за издаването им, с изключение на тези, издадени от министъра на земеделието и храните, могат да се обжалват пред районния съд по местонахождение на имота по реда на АПК. Съдът е приел, че оспореното решение на Общински съвет – Провадия има белезите на индивидуален административен акт по чл. 45ж, ал. 2 ППЗСПЗЗ, поради което жалбата следва да се разгледа от Районен съд – Провадия. С определение № 366 от 14.04.2025 г. по гр. д. № 1118/2024 г. Районен съд – Провадия е повдигнал препирня за подсъдност, като е приел, че обжалваното решение е елемент от цялостната административна процедура, уредена в чл. 45ж ППЗСПЗЗ, вр. с чл. 27 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, но крайният акт, с който приключва производството е решение Общинската служба по земеделие по чл. 45ж, ал. 3 ППЗСПЗЗ за възстановяване правото на собственост. Именно последното има конститутивен характер и съставлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, чието обжалване обуславя родовата подсъдност на гражданския съд на основание разпоредбата на § 19, ал. 1, изр. 1 от ПЗР на ЗИДАПК. Решението на Общинския съвет по чл. 45ж, ал. 2 ППЗСПЗЗ няма характеристиките на индивидуален административен акт, поради което оспорването на акта е по реда на АПК пред съответния административен съд. Настоящият петчленен състав на съдии от Върховния касационен съд и Върховния административен съд приема, че спорът е подсъден на Административен съд – Варна, по следните съображения: Съгласно посочените разпоредби на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ общинските съвети предоставят земи от общинския поземлен фонд, включително пасища и мери по чл. 19 ЗСПЗЗ, когато ОСЗ е признала право на възстановяване на собствеността върху земеделска земя в съществуващи или възстановими стари реални граници или когато се налага изпълнение на съдебни решения за признато право на собственост или обезщетяване на собствениците, чиято собственост не може да бъде възстановена. Решението на общинския съвет е елемент и съставна част от административната процедура, уредена в чл. 45ж ППЗСПЗЗ. След постановяване на това решение, общинската служба по земеделие постановява решение по чл. 45ж, ал. 3 ППЗСПЗЗ за възстановяване правото на собственост, придружено със скица на имота. Именно това последно решение на общинската служба по земеделие завършва процедурата по чл. 45ж ППЗСПЗЗ и има конститутивен характер за правото на собственост върху земеделските земи, поради което е индивидуален административен акт, който попада в приложното поле на § 19, ал. 1 от ПЗР на ЗИДАПК, регламентиращ компетентността на районния съд. Предхождащото го решение на общинския съвет по чл. 45ж, ал. 2 ППЗСПЗЗ се приема в изпълнение на правомощията му, предоставени с нормата на чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА и попада в приложното поле на чл. 21, ал. 5 АПК. Поради това и тъй като гражданският съд не е компетентен да преценява законосъобразността на актове на органите на местно самоуправление, независимо че се отнасят за земеделска земя, съгласно чл. 45, ал. 3 ЗМСМА оспорването на този акт е по реда на АПК и пред съответния административен съд. В този смисъл са и мотивите на т. 10 от ТП № 2/2014 г. на ОСГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, мотивите на ТР № 5/2007 г. на ВАС, както и практиката, формирана от смесени петчленни състави на ВКС и ВАС, а именно определение № 28 от 29.07.2022 г. по гр. д. № 8/2022 г., определение № 16 от 10.06.2022 г. по гр. д. № 13/2022 г., определение № 9 от 20.02.2020 г. по гр. д. № 46/2019 г., определение № 89 от 14.11.2018 г. по гр. д. № 80/2018 г. и др. Воден от изложеното, настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд на Република България