Определение № 269 от 18.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1644/2019 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2-ро ГПК Образувано е по частна жалба вх.№ 2248/07.03.2019 г. на Т. С. И., чрез адв. С. С., срещу определение № 129 от 15.02.2019 г. на ВКС, IV -то г.о., по гр.д. № 4070/2018 г. в частта, с която касационната му жалба срещу решение № 1318 от 12.07.2018 г. на Варненския окръжен съд по гр.д. № 1351/2018 г.,е оставена без разглеждане в частта по иска с основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за натрупана до подаването на исковата молба лихва. върху претендираното трудово възнаграждение, в размер на 1567, 07 щ.д С жалбата се иска отмяна на определението като неправилно. Поддържа се, че претенцията за лихва е акцесорна спрямо вземането за неизплатено трудово възнаграждение,поради което спрямо иска за лихва ВКС не е следвало да прилага ограничението по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за цена и да оставя жалбата без разглеждане. Щом въззивното решение подлежи на касационно обжалване в частта по иска за главното вземане, то подлежи на касация и в частта за акцесорното вземане. В подкрепа на доводите се цитира практика на ВКС- определение № 408 0т 13.11.2018 г. на ВКС, III-то г.о., по гр.д. № 3614/2018 г. От ответниците в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор. Частната жалба е основателна. Видно от исковата молба, ищецът е претендирал лихва в размер на 1665.89 щ.д. от забавата до подаване на исковата молба, общо върху сбора на вземанията за неизплатено трудово възнаграждение и за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 18880.83 щ.д. В обжалвания акт, след като е приел ,че ищецът е предявил в условия на обективно съединяване искове по чл. 224, ал. 1 КТ за обезщетение за неизплатен годишен отпуск в размер на 1120 щ.д. и иск по чл. 128, т. 2 КТ за неизплатено трудово възнаграждение в размер на 17760, 83 щ. д., както и акцесорен иск за лихва по чл. 86, ал.1 ЗЗД върху вземането по чл. 224, ал.1 КТ натрупана до подаване на исковата молба в размер на 1665.89 щ.д., на основание чл. 280, ал.3, т. 3 ГПК е оставил без разглеждане касационната жалба срещу въззивното решение в частта по главния иск за обезщетение за неизползвн отпуск, както и по обусловения от него иск за лихва, заради цената. В тази част, относно иска на основание чл. 224, ал. 1 КТ за обезщетение и лихвата върху това обезщетение, определението е законосъобразно, но лихвата върху вземането по чл. 224, ал.1 КТ не е в размер на 1665.89 щ.д., както е възприето в мотивите и в диспозитива на обжалваното определение. Претендираната като натрупана до подаването на исковата молба лихва върху вземането по чл. 224, ал. 1 КТ е в размер на 98.82 щ.д.По вземането за неизплатено трудово възнаграждение, възлизащо общо на 17760, 83 щ.д., претендираната лихва за съответния период е в размер на 1567,07 щ.д. Исковете за главниците са обективно съединени, поради което и акцесорните искове за лихва върху всяка от тези главници са в същото обективно съединяване. Ето защо определението следва да се отмени в частта за размера от 1567,07 щ.д. ,за която част от исковата претенция - натрупана до подаването на исковата молба лихва, касационната жалба не следва да бъде оставяна без разглеждане. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на III-то г.о.