Определение № 4161 от 18.09.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4981/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 7512/09.10.2024 година, подадена от „Опал-Т“ ООД [населено място] против решение № 470/25.07.2024 година на Окръжен съд Враца, ІІ-ри въззивен граждански състав, постановено по гр. д. № 52/2024 година. С обжалваното решение на Окръжен съд Враца е отменено първоинстанционното решение № 748/11.12.2023 година на Районен съд Враца, VІІІ-ми състав, постановено по гр. д. № 616/2023 година, като при това са отхвърлени предявените от „Опал-Т“ ООД [населено място] против И. И. Ц. иск с правно основание чл. 203, ал .2, пр.1 от КТ във връзка чл. 45 от ЗЗД за сумата 59 805.28 лева–главница, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в пълния им размер, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.03.2023 година до окончателното й плащане и иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД за сумата 11 030.75 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 14.05.2021 година до 08.03.2023 година. В подадената от „Опал-Т“ ООД [населено място] касационна жалба се твърди, че решението на Окръжен съд Враца е постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано, като е поискано същото да бъде отменено и да се постанови друго, с което предявените против И. И. Ц. искове да бъдат уважени до пълните претендирани размер. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК дружеството твърди, че са налице предвидените в разпоредбата на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК предпоставки за допускане на обжалваното решение до касационен контрол. Ответницата по касационната жалба И. И. Ц. е подала отговор на същата с вх. № 9273/16.12.2024 година, с който е изразила становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 470/25.07.2024 година на Окръжен съд Враца, ІІ-ри въззивен граждански състав, постановено по гр. д. № 52/2024 година и такова не трябва да се допуска, а ако бъде допуснато жалбата се оспорва като неоснователна, с искане за оставянето й без уважение и потвърждаване на атакуваното с нея въззивно решение. „Опал-Т“ ООД [населено място] е бил уведомен за обжалваното решение на 10.09.2024 година, а подадената от него касационна жалба е с вх. № 7512/09.10.2024 година. Поради е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима. Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателите в подаденото от тях изложения на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното: Съставът на Окръжен съд Враца е изложил съображения, че между страните не се спорело, че са били в трудово правоотношение по силата на трудов договор № 007/07.07.2014 година., както и че И. И. Ц. била изпълнявала длъжността „Специалист с контролни функции, търговия”. Съгласно приложеното допълнително споразумение към трудовия договор, сключено на 01.01.2017 година, мястото на изпълнение на длъжността на Ц. било в отдел „Администрация“ на дружеството. По делото била приложена длъжностна характеристика, от която било видно, че основната характеристика на работата на длъжността „Специалист с контролни функции, търговия“ била да контролира движението на стоково-материалните ценности в предприятието, да следи наличностите и да осъществява контрол върху работата на персонала. Посочени били и следните основни задължения: да осъществява контрол върху работата на персонала; да организира и отговаря за дейността на фирмата; да следи за правилното съхраняване на стоково-материалните ценности; да информира ръководството на предприятието за възникнали проблеми и нередности; да спазва правилника за вътрешния трудов ред, правилата за здравословни и безопасни условия на труд, правилата за противопожарна безопасност; да участва в извършването на инвентаризации в склада; да следи за правилната обработка на въведените данни от компютърната програма; да предава получени по електронна поща съобщения и изпраща отговори при строго спазване на установените от работодателя правила. В длъжностната характеристика било посочено, че при изпълнение на длъжността се носела отговорност за качеството на извършваната работа, материална отговорност във връзка с опазването на повереното имущество, отговорност за поверената техника и отговорност за спазване правилата за противопожарна безопасност, санитарно-хигиенните норми и правила. Пред въззивната инстанция било приложено личното трудово досие на И. И. Ц., от което се потвърждавали посочените обстоятелства. Представени били и поименно щатно разписание и длъжностно щатно разписание за 2021 година, от които било видно, че в склада за строителни материали, находящ се в [населено място], [улица], освен Ц., са били назначени още продавач-консултант, водач мотокар и електромонтьор. С молба от 07.05.2021 година Ц. била поискала трудовото й правоотношение да бъде прекратено на основание чл. 325, т. 1 от КТ, а в случай, че молбата й не бъдела приета-същата да се считала за едномесечно предизвестие по чл. 326, ал. 1 от КТ. Със заповед № 3/09.06.2021 година на управителя на „Опал-Т“ ООД [населено място] трудовото правоотношение било прекратено на основание чл. 326, ал. 1 от КТ въз основа на отправеното от Ц. писмено предизвестие. Заповедта била връчена на И. И. Ц. на 05.08.2021 година. Със заповед № 4/05.07.2021 година на управителя на дружеството било наредено да се извърши ревизия на касата на Склад за строителни материали от назначена комисия. На 13.07.2021 г. комисията била изготвила доклад, от който било видно, че в изпълнение на посочената заповед била извършена ревизия на касата на Склад за строителни материали при „Опал-Т“ ООД [населено място] за периода 01.01.2021 година–14.05.2021 година. Проверени били всички приходни и разходни документи на касата, движението на паричните средства по банковата сметка на дружеството, хронологията на сметка „Каса Склад“–осчетоводяването на приходите и разходите на касата, както и заприходените в касата суми, дейността на И. И. Ц.. Комисията била констатирала несъответствие между събраните и отчетените от касата парични средства; несъответствие между отчетените/заприходените от каса парични средства и внесените такива по банковата сметка; извършеното на 14.05.2021 година с приходен касов ордер предаване от Ц. на управителя на дружеството на сумата 6796.05 лева., представляваща намираща се у нея неотчетена касова наличност; наличие на осчетоводена липса в касата, за която били отговаряла И. Ц. в размер на 59 805.28 лева. По делото били събрани гласни доказателства чрез разпит пред първоинстанционния съд и преразпит във въззивната инстанция на свидетелките Л. Г. и А. Б.. Пред първоинстанционният съд била разпитана и свидетелката Ц. П.. И трите свидетелки установявали, че в склада на „Опал-Т“ ООД [населено място] се съхранявали строителни материали, като в част от него било отделено помещение, разделено на две части, в които имало бюра, компютри, машини за тониране. Там било било работното място на Ц. и на касиерите. От показанията на свидетелката Л. Г. се установяването, че била работила в „Опал-94“ ООД [населено място], която се занимавала със строителство, а Ц. била работела в „Опал-Т“ ООД [населено място], което се занимавало с търговия. Нужните на първото дружество материали за строителството били вземани от второто дружество. Според свидетелката Г., всеки ден имало заявки за строителни материали, които били давани на Ц.. Впечатленията на свидетелката били, че И. И. Ц. била отговаряла за склада, но не знаела какви са били конкретните й трудови задължения. Свидетелката посочвала, че като работник в механизацията била осигурявала на И. И. Ц. автомобили за разнос, като парите от разноса също били отчитани на нея. Според показанията на свидетелката Г., „Опал-Т“ ООД [населено място] било продавало и на външни клиенти, които са били обслужвани по същия начин, имало било плащания в брой и получаване на пари в брой, имало било и плащания па банков път, но те били много по-малко. Свидетелката установявала, че в склада било имало компютри, които са били използвали да се видели наличностите и да се изпишели, като с тези компютри била работела и Ц.. В склада била работела и Ц. П., като двете с Ц. били имали отделни компютри. Според свидетелката, и двете били пускали документи и били приемали пари. В показанията си свидетелката твърдяла, че не била виждала шкафове, в които да се съхранявали средствата от оборота, но било имало кутийка за пари, в която всеки бил слагал и вземал парите на склада. Посочва, че била чувала за случаи, в които Ц. търсела пари, тъй като наличностите не били достатъчни, за да плати доставките, и в тези случаи била ходела при управителя на дружеството Т., по свидетелката не знаела за какво били разговаряли. Сочела също, че била виждала много пъти управителят да ходи в склада, но не го била виждала да бърка в кутията с парите. Свидетелката Г. посочвала, че впечатленията й били до 12.08.2020 година, когато била напуснала работа. При разпита й пред районния съд свидетелката Г. била заявила, че не знаела какви са били конкретните задължения на И. И. Ц.. При преразпита й пред въззивната инстанция заявявала, че Ц. била ръководител-отговорник на „Опал-Т“ ООД [населено място]-ръководела била персонала и била упражнявала контролни функции, като работниците, касиерката и шофьора са били на нейно подчинение. Според свидетелката, всички заявки са давани на Ц. като пряк ръководител и тя ги била одобрявала, отговаряла била за разноса, за шофьорите и за външните клиенти. При натоварването на стоката била проверявала дали заявките били изпълнени точно. Свидетелката не знаела дали била отговаряла за фактурите, които били издавани от продавач-консултантите. Според Г., продавач-консултантите в края на работния ден били отчитали парите на И. И. Ц., а шофьорите след разноса също били отчитали парите на нея. Свидетелката заявявала, че не знаела каква е била организацията на работа след 2020 година. Свидетелката А. Б. заявявала, че била работила като хигиенист във фирма „Опал-94“ [населено място] в сграда, която била различна от тази на фирма „Опал-Т“ ООД [населено място] но познава И. И. Ц., тъй като били имали обща работа, свързана с опразването на един склад и преместването на материалите в склада на Ц., а освен това била пазарувала лично в склада Свидетелката установявал, че при пазаруването си била контактувала с Ц., която била казвала на работника какво да изнесе, а парите била давала на нея. Според показанията на свидетелката Б., и И. И. Ц. и касиерката били имали компютри, а там, където двете били седели била виждала и каса зад гърба на Ц.. Свидетелката заявявала, че била виждала управителят да ходи в склада, но не била виждала при тези посещения да се вадят пари. При преразпита й пред въззивния съд свидетелката Б. отново потвърждавала, че била работила в различни сгради с Ц., но допълвала, че била имала контакти с нея, тъй като закупуваните материали от „Опал-Т“ ООД [населено място] са били връщани в „Опал-94“ ООД [населено място] и свидетелката била съставяла протоколи за движението на тези материали, като заедно с Ц. били преглеждали стоката и били отмятали. Според свидетелката, контролът върху движението на стоката бил осъществяван именно от И. И. Ц.. Считала, че Ц. била началник на всички работещи в склада и била казвала на всеки къде да отида и какво да прави. Разпитаната пред първоинстанционния съд свидетелка Ц. П., която била работила като продавач-консултант в склада на „Опал-Т“ ООД [населено място] от 2020 година до средата на 2021 година, посочвала, че трудовите й задължения били свързани с подреждане и продажба на стоки и чистене на склада. Сочела също, че И. И. Ц. не била имала отделно помещение в склада, а имала само бюро в помещението, в което били и другите. Считала, че била имала друг офис в административната сграда, тъй като била казвала, че отива там. Свидетелката П. заявявала, че продавачи са били тя и още една колежка, като парите от продажбите били слагали в чекмеджета на бюрата си, а вечер ги били предавали заедно с фактурите на управителя на дружеството Т.. Според свидетелката, началник им бил Т., а не И. И. Ц.. Последната се била занимавала с изготвяне на оферти към клиенти, заявки за стоки, правела била сравнителни таблици, търсела била цени. Свидетелката посочвала, че от „Опал-94“ ООД [населено място] били идвали техници и били заявявали материали, при което били издавани фактури от „Опал-Т“ ООД [населено място] на „Опал-94“ ООД [населено място]. Според свидетелката П., когато тя била давала материалите, била подписвала и фактурите. Не била виждала управителят да носи пари в брой за закупуване на стоки. Когато бил идвал ги бил карал да пререждат стоки, за почистят, а вечер бил вземал оборота. Пред първоинстанционният съд била допусната и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение не било оспорено от страните и било прието от съда. От същото се установявало, че извършените продажби в брой за периода 01.01.2021 година-14.05.2021 година били в размер на 205 000.15 лева която сума съответствала на излъчените отчети от ЕКАФП в търговския обект, съгласно получена информация от портала за електронни услуги на ЦУ на НАП. За същия период били извършени разходи в брой в размер на 138 613.04 лева, в т. ч.–17 054.30 лева–платени в брой задължения към доставчици, 3066.36 лева–изплатени заплати на П. П. и 118 492.38 лева–внесени парични средства по банкова сметка на „Опал-Т“ ООД [населено място]. Към 01.01.2021 година касовата наличност била в размер на 214.22 лева, а към 14.05.2021 година следвало да е 66 601.33 лева, от които Ц. предала на Т. Т. 6796.05 лева с приходен касов ордер, осчетоводен на същата дата. Въз основа на доклада за извършена проверка била осчетоводена липса в касата в размер на 59 805.28 лева. В табличен вид вещото лице било описало отчетените продажби в брой, извършените разходи в брой за плащане на задължения към доставчици, заплати на работници и служители, внесените парични средства в банковата сметка и салдото, т. е. касовата наличност, която следвало да бъде налична към съответната дата. Вещото лице посочвало, че не можело да се произнесе от кого били отклонени тези парични средства. В заключението било констатирано, че съгласно представените първични счетоводни документи, осчетоводени по счетоводна сметка 501-2 „Каса в левове”, аналитична партида „Склад”, Ц. нямало подписвани документи за теглени и неотчетени от нея суми. Постъпленията били единствено от продажби в брой. И. И. Ц. нямало подписвани разходни касови ордери или други документи за изтеглени от нея суми, поради което вещото лице не можело да се произнесе кое лице физически било извършило разходи в брой. Според заключението, паричните средства на дружеството намалявали с отчетената липса и имало промяна в актива на дружеството от парични средства във вземания по липси и начети, за които нямало гаранция, че ще бъдат събрани. При извършената проверка в счетоводството на дружеството на вещото лице не била предоставена касова книга, която да била водена в периода от 07.07.2014 година до 09.06.2021 година Вещото лице било констатирало, че И. Ц. не била изпълнява длъжността „касиер“ и в дружеството не били съставяни официални документи за приемане и предаване на каса. Отчетността на касата била организирана по аналитичната счетоводна сметка 501-2 „Каса в левове–Склад”, по която били отчитани в хронологичен ред движенията на парични средства в търговския обект. Доколкото в производство се поддържало, че И. И. Ц. била имала както качеството на отчетник, така и качеството на лице, което упражнявало непосредствен контрол върху други работници с отчетнически функции, конкретизацията на исковата претенция била от съществено значение за определянето на правилната правна квалификация на иска и по-конкретно дали се претендирала пълна имуществена отговорност на Ц. като отчетник на основание чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ или като служител на „Опал-Т“ ООД [населено място] на основание чл. 203, ал. 2 от КТ, а оттам–и за разпределяне на доказателствената тежест. В първата хипотеза отчетникът носел пълна имуществена отговорност за липси, т. е. за вреди с неизяснен произход, като в тежест на работодателят било да докаже отчетническите функции на работника или служителя и получаването на паричните средства и стоково-материалните ценности от същия, а причинната връзка между липсата и действията или бездействията на работника или служителя се презумирала от закона и в тежест на последния било да я обори като докаже, че не бил причинил щетата. Във втората хипотеза отговорността на работника или служителя не била задължително обвързана с изискване за изпълнение на отчетнически функции, а пълната имуществена отговорност се носела за вреда, която била причинена умишлено или в резултат на престъпление или не при или по повод изпълнението на трудовите задължения. Отговорността се определяла от гражданския закон и доказателствената тежест се носела от ищеца-работодател. С оглед направеното от „Опал-Т“ ООД [населено място] пред въззивната инстанция уточнение, че отговорността на И. И. Ц. произтичала от неосъществяването на достатъчен контрол върху работниците и евентуалното умишлено допускане на отчетените липса, въззивният съдебен състав приемал, че правната квалификация на предявения иск била чл. 203, ал .2, пр.1 от КТ във връзка с чл. 45 от ЗЗД. За да възникнела тази имуществена отговорност на работника или служителя, трябвало да бъдат установени следните материални предпоставки (юридически факти): 1) работникът или служителят да бил полагал труд по действително трудово правоотношение през периода, през който били причинени имуществени вреди на работодателя; 2) имуществена вреда, изразяваща се в претърпени от работодателя загуби и/или пропуснати ползи; 3) умишлено противоправно поведение на работника или служителя, вследствие на което било настъпило увреждането на имуществени права на работодателя; 4) причинно-следствена връзка между противоправното поведение на работника или служителя и причинените вреди, т. е. претърпените от работодателя загуби и/или пропуснати ползи да били закономерна, естествена последица от умишленото противоправно деяние, извършено от работника или служителя. Всички обективни и субективни материални предпоставки (юридически факти), обуславящи възникването на пълната имуществена отговорност на работника или служителя по чл. 203, ал. 2 от КТ, във връзка с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД следвало да бъдат установени чрез пълно и главно доказване от работодателя по правилата, предписани в чл. 154, ал. 1 от ГПК. Тази доказателствена тежест била указана на страните с изменения пред въззивната инстанция доклад. Въззивният съд намирал, че в конкретния случай било установено по безспорен начин наличието на първата предпоставка от така очертания фактически състав, а именно–че в процесния период страните са били в действително трудово правоотношение. От събраните по делото доказателства се установявало, че И. И. Ц. била заемала длъжността „Специалист с контролни функции, търговия“, за чието изпълнение с длъжностната характеристика и с оглед естеството на самата трудова дейност са й били вменени задължения, свързани основно с контрол на движението на стоково-материалните ценности в предприятието, следене на наличностите и контрол върху работата на персонала. От събраните по делото доказателства се установявало, че след като Ц. бола подала молба за напускане и след датата на прекратяване на трудовото й правоотношение по заповед на управителя на „Опал-Т“ ООД [населено място] била извършена ревизия, при която била констатирана липса в касата в размер на 59 805.28 лева. Несъответствието в касовата наличност в посочения размер било потвърдено и от заключението на допуснатата и изслушаната пред първоинстанционния съд съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение не било оспорено от страните. Доколкото паричните средства на дружеството били намалели с отчетената липса и било налице промяна в актива му, въззивният съд приемал, че била доказана и втората предпоставка, а именно-настъпила имуществена вреда. Освен това въззивният съдебен състав намирал, че само тези обстоятелства не били достатъчни, за да бъдело прието, че било налице основание за ангажиране имуществената отговорност на И. И. Ц., тъй като не било проведено доказване на останалите посочени по-горе предпоставки. При констатирани липси се носела пълна имуществена отговорност по чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ, която обаче била приложима само за работници или служители, изпълняващи отчетнически трудови функции, свързани със събиране, съхраняване, разходване или отчитане на финансови и материални ценности, с които те пряко боравели. В този случай вредата за работодателя била причинена по небрежност. Както било посочено, в случая се поддържало, че Ц. била изпълнявала отчетнически функции, но работодателят заявявал, че не ангажирал нейната отговорност в това качество, а в качеството й на лице с ръководни функции, което било следвало да упражнява непосредствен контрол върху други работници, в т. ч. и такива с отчетнически функции. Лицата с ръководни функции не носели отговорност за липси по чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ, независимо, че били имали досег до липсващите ценности, тъй като те не са им били пряко връчени за управление и пазене във връзка с изпълнение на трудовите задължения. Тези лица носели ограничена имуществена отговорност по чл. 206, ал. 2 от КТ при допусната небрежност и пълна имуществена отговорност по чл. 203, ал. 2 от КТ при извършени умишлени действия, увреждащи или подпомагащи увреждането на работодателя. В случая „Опал-Т“ ООД [населено място] основавало претенцията си за ангажиране на пълната имуществена отговорност на И. И. Ц. именно на ръководните и контролни функции, които била следвало да изпълнява по длъжностна характеристика, като твърдяло, че същата била извършила умишлени действия, които били довели до увреждането му. Нито в исковата молба, нито в депозираната пред въззивната инстанция уточнителна молба обаче се сочели конкретните умишлени действия, които били довели до вредоносния резултат. Единственото конкретно посочване било проявено бездействие от И. И. Ц., изразяващо се в неупражнен контрол върху работата на останалите работници/служители. Както било посочено, според представената длъжностна характеристика, И. И. Ц. била имала за свое основно задължение да контролира движението на стоково-материалните ценности в предприятието и да следи наличностите. В случая не се установявало вредата да била произлязла от липсата на такива ценности (в частност–липса на строителни материали, които са били съхранявани и продавани в склада на „Опал-Т“ ООД [населено място]), а от липса на парични средства като разлика между наличните парични средства в касата и паричните средства, които следвало да има съобразно регистрираните продажби и извършените разходи в брой. В длъжностната характеристика на И. И. Ц. обаче липсвали разписани задължения във връзка с контрол на движението на паричните потоци. Имало общо разписано задължение за осъществяване контрол върху работата на персонала, но същото следвало да бъде разглеждано във връзка с останалите й задължения, свързани с организиране дейността на дружеството, правилното съхраняване на стоково-материалните ценности, участието в инвентаризации на склада и други. Не можело да се приеме, че това общо формулирано задължение включвало и конкретно задължение за счетоводен контрол върху работата на продавач-консултантите. Свидетелите на „Опал-Т“ ООД [населено място] твърдели, че продавач-консултантите били отчитали парите на И. И. Ц., но въззивният съд намирал, че в тази част показанията им не можели да бъдат приети за достоверни, тъй като свидетелката Г. била напуснала през 2020 година и показанията й били неотносими към периода на извършената ревизия, а свидетелката Б. била работила на друго място и в друго дружество и впечатленията й се отнасяли единствено до движението на строителните материали. Освен това показанията на тези свидетелки противоречали на показанията на свидетелката Ц. П., която в рамките на релевантния период била работила при „Опал-Т“ ООД [населено място] като продавач-консултант, и заявявала, че парите от продажбите са били отчитани на управителя на дружеството в края на работния ден. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установявало, че постъпленията на парични средства са били единствено от продажби в брой и нямало подписвани разходни касови ордери или други документи от Ц. за изтеглени от нея суми, поради което вещото лице не можело да се произнесе кое лице физически било извършило разходи в брой. Не била водена касова книга, не били съставяни и официални документи за приемане и предаване на каса. Поради това, въззивният съдебен състав намирал, че не било доказано умишлено поведение на И. И. Ц., от което като пряка и непосредствена последица да били настъпили имуществените вреди за работодателя. Неорганизирането на счетоводната отчетност и финансова дисциплина в дружеството не можело да бъде вменено във вина на И. И. Ц., тъй като видно от длъжностната характеристика тя не била имала подобни трудови задължения. С оглед на това въззивният съдебен състав намирал, че предявеният осъдителен иск за сумата 59 805.28 лева бил недоказан и следвало да бъде отхвърлен изцяло. С оглед изхода на спора по този иск, неоснователен се явявал и акцесорния иск за присъждане на обезщетение за забава в размер на 11 030.75 лева. С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК „Опал-Т“ ООД [населено място] е поискало въззивното решение на Окръжен съд Враца да бъде допуснато до касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, а именно поради очевидна неправилност. Във връзка с това са изложени твърдения, че касаторът счита обжалваното решение за очевидно неправилно. Очевидната неправилност била налице, когато с обжалвания правораздавателен акт, законът бил приложен в неговия обратен, т. е. противоположен смисъл или била приложена несъществуваща или отменена правна норма, или при произнасянето си съдът бил допуснал явна необоснованост на съдебния акт, вследствие на грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички случаи, за да бил очевиден подобен порок, то това следвало да се установява в самия акт, без да е необходим допълнителен анализ и нова преценка на събраните по делото доказателства за приетите като установени факти. При очевидната неправилност на решението тя била дотолкова съществена, че да можела да бъде констатирана от съда само при прочита на решението, дори без да било необходимо запознаване и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност била квалифицирана форма на неправилност, която предполагала видимо тежко нарушение на закона—материален или процесуален, или явна необоснованост. Съгласно трайно установената съдебна практика отчетникът носел отговорност за причинените на работодателя му вреди, когато тези вреди били резултат на негови действия или бездействия и било налице причинно-следствена връзка. Причинната връзка вредата и поведението на отчетника се презумирали от закона и не подлежали на доказване от работодателя (решение № 47/07.03.2019 година, постановено по гр. д. № 1464/2018 година по описа на BKC, ГК, III г. о.). Отчетникът можел да обори тази презумпция като докажел, че вредата не се дължала на негово виновно поведение и той не бил могъл да я предотврати дори при полагането на дължимата грижа. В т. 5 на ППBC № 7/17.04.1981 година по rp. д. № 7/l980 година било прието, че когато отчетникът бил допуснал непозволено поведение, с което бил съпричинил (а в случая пряко причинил) резултата, той носел имуществена отговорност. Пълната отговорност се ангажирала на основание чл. 203, ал. 2 от КТ по реда на гражданския закон когато бъдело установено, че отчетника бил съпричастен по някакъв начин към непозволеното увреждане. В случая вредите били причинени умишлено, тоест в хипотезата на чл. 203, ал. 2, пр. 1 от КТ във връзка с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД. Затова и размера на отговорността се определял по правилата на чл. 51, ал. 1 от ЗЗД—за всички вреди, които били пряка и непосредствена последица от увреждането. Законодателят с разпоредбата на чл. 126, т. 8 от КТ вменявал на отчетника полагането на грижа по-голяма от обикновената за опазване имуществото на работодателя-да пази грижливо имуществото, което му било поверено или с което бил в досег при изпълнение на възложената му работа, както и да пестял суровините, материалите, енергията, паричните и другите средства, които му се предоставяли за изпълнение на трудовите задължения (така решение № 247/30.06.2015 година, постановено по гр. д. № 970/2015 година по описа на BKC, ГК, IV г. о.). Претендираните от „Опал-Т“ ООД [населено място] суми от И. И. Ц. представлявали именно обезщетение по чл. 51, ал. 1 от ЗЗД за причинените от нея вреди, които били пряка и непосредствена последица от извършеното лично от нея увреждане, което с действията и/или бездействията си умишлено била причинила на дружеството в качеството му на нейн работодател. Безспорно по делото било установено качеството на „отчетник“ на Ц.—това личало както от приетата от съда длъжностна характеристика на същата, така и от показанията на разпитаните свидетели. Установило се, че Ц. е била пряко отговорна за работата на останалите материално-отговорни лица и именно като такъв отговорник носела отчетническа отговорност за липси. Цялото проведено от „Опал-Т“ ООД [населено място] доказване било именно в тази посока, а именно, че претендираната главница в размер на 59 805.28 лева представлява причинени от Ц. на „Опал-Т“ ООД [населено място] в качеството му на нейн работодател липси! Същото било отразено и в приетия по делото доклад от 13.07.2021 година на назначената със заповед № 4/05.07.2021 година комисия за извършване на ревизия на касата на магазин/Склад за строителни материали при „Опал-Т“ ООД [населено място] за периода 01.01.2021 година—14.05.2021 година. На следващо място от събраните по делото писмени доказателства, между които и длъжностна характеристика на Ц., както и показанията на свидетелите, било безспорно установено, че Ц. била отговаряла за действията/бездействията на пряко подчинения й персонал, подробно изброен в приетите по делото длъжностно щатно разписание и поименно щатно разписание на „Опал-Т“ ООД [населено място] за периода 01.01.2021 година—31.12.2021 година. Именно в това си качество била допуснала наличието на процесните липси—отново чрез свои действия и/или бездействия, не осъществявайки в достатъчна степен вменения й с длъжностната характеристика контрол или пълната липса на такъв за определен/и период/и от време. При това положение, неправилни били мотивите на въззивния съд, че Ц. нямала качеството „отчетник“, само поради факта, че била отговаряла за останалите работници. Необосновани били и съжденията на въззивния съд, че, след като в длъжностната характеристика на Ц. не било изрично записано, че отговаря за парични ценности, а само за материално-стокови, и при условие, че процесната липса имала финансово изражение, то не можело да се приеме, че по отношение на Ц. бил налице умисъл за причиняването й. „Опал-Т“ ООД [населено място] било съгласно с изводите на Окръжен съд Враца, че работничката евентуално следвало да отговаря по реда на чл. 206 от КТ—в качеството си единствено и само на ръководител и за небрежност. След като по делото било безспорно установено, че Ц. била отговаряла за работата на останалите служители, които пряко били боравили с и с материални, и с парични ценности, то естествено, логично и правно обосновано било правото на работодателя да търсел отговорност именно от техния пряк ръководител, който умишлено (с пряк или евентуален умисъл) бил допуснал с действията или бездействията си наличието на процесните липси. Неизпълнението на задълженията от длъжностната характеристика на Ц., от които били произлезли доказани вреди в особено голям размер за работодателя не можело да се характеризира като обикновена небрежност. в каквато посока били констатациите на въззивния съд. Освен това, видно от приетата без възражения съдебно-счетоводна експертиза по делото, процесните липси били констатирани именно по партидата на И. И. Ц.. В обжалваното решение бил отразен и фактът. че последната била предала на ръка на работодателя неосчетоводена сума. Тези факти, които били изцяло в подкрепа на твърденията на „Опал-Т“ ООД [населено място] за наличието на качеството „ответник“ у Ц.. отново будели недоумение относно противните правни изводи на съда. Освен това, съгласно решение № 142/28.074.2017 година, постановено по гр. д. № 1945/2016 година по описа на ВКС, ГК, г. о., установяването на липси можело да бъде извършено и чрез експертиза в хода на съдебното производство, която да извършела цялостна проверка за движението на активите и пасивите въз основа на счетоводните документи, които са били съставени преди и към момента на причиняване на вредата или нейното откриване, от които пряко можело да бъде установено несъответствие между документираното и фактическото състояние на имуществото на дружеството към релевантния момент от работата на работника/служителя. Така размерът на установената от ревизията финансова липса бил намерила изражение и в заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза и независимо, че Ц. не била присъствала на самата ревизия, то, съгласно цитираната по-горе практика на BKC, установяването на липсата можело да бъде извършено и хода на самото съдебно производство чрез експертиза, както дружеството било направило. И след като били няколко на брой лицата, носещи отговорност по реда на чл. 203 и чл. 207, ал. 2 от КТ, то, както правилно бил цитирал в решението си въззивният съд практика на BKC, работодателят можел да прецени от кого да търси отчетническа отговорност за липси. Оттам нататък служителят/работникът, ако считал, че не от него или не само от него следвало да се търси тази отговорност, имало процесуалната възможност да привлече трето лице, което считало, че следвало да отговаря, като помагач. Нещо, което не било сторено от И. И. Ц.. Така изложените твърдения, чрез които „Опал-Т“ ООД [населено място] иска да обоснове наличието на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, са идентични с твърденията на дружеството с касационната му жалба за неправилност на въззивното решение и които се сочат като касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Поначало неправилността на съдебното решение представлява основание за касационно обжалване на въззивното решение. Както е посочено и в ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГК на ВКС наличието на такава се преценява от съда не във фазата на допускане на касационното обжалване, а след това, в производството по чл. 290 и следващите от ГПК, след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства както поотделно така и в тяхната взаимовръзка. Поради това предвидената като основание за допускане на касационното обжалване очевидна неправилност не се припокрива изцяло с неправилността на съдебното решение, като основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК. Невъзможността за извършване на проверка на решаващите изводи на въззивния съд в производството по чл. 288 от ГПК налага проверката за наличието или не на очевидна неправилност на решението, като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, да се извършва, без да се прави проверка на действително съществуващите пороци на съдебния акт, само въз основа на мотивите на същия и наличната в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК обосновка в тази насока. В конкретния случай твърденията за очевидна неправилност на обжалваното решение се припокриват с твърденията в касационната жалба за допуснати от съда нарушения при установяване на фактите и неправилно приложение на материалния закон, които от своя страна са довели до неправилен извод по съществото на спора. Тези твърдения обаче са такива обосноваващи основания за касационно обжалване по смисъла на чл. 281, т. 3 от ГПК и не могат да бъдат проверени, без да се извърши проверка на решаващата дейност на въззивния съд. Затова те не могат да обосноват предвиденото в чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване. Проверката на тези изводи на съдилищата по същество налага да се извърши преценка на това дали същите са изградени въз основа на представените по делото доказателства, след съвкупното обсъждане на същите въз основа на направените от страните твърдения и възражения, като се прецени и начина на формиране на волята на решаващия съд. Това обаче може да бъде направено едва в производството по чл. 290 от ГПК, но не и в това по чл. 288 от ГПК. Изложените от „Опал-Т“ ООД [населено място] твърдения не сочат на неправилно приложение на императивна на разпоредба от страна на въззивния съд, нито пък на това, че същият е приложил закона в неговия обратен, противоположен смисъл, нито пък, че спорът е разрешен въз основа на несъществуващ или отменен закон или на това, че въззивното решение е явно необосновано поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Именно при такива основания може да бъде прието, че е налице хипотезата на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК. В останалите случаи на неправилност на въззивното решение, същото може да бъде допуснато до касационно обжалване на някое от предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1-т. 3 от ГПК основания за това. Предвид на това не е налице основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване на решението на Окръжен съд Враца. Поради това не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК за допускането на касационно обжалване на решение № 470/25.07.2024 година на Окръжен съд Враца, ІІ-ри въззивен граждански състав, постановено по гр. д. № 52/2024 година по подадената против него от „Опал-Т“ ООД [населено място] касационна жалба с вх. № 7512/09.10.2024 година, поради което такова не трябва да се допуска. С оглед изхода на делото „Опал-Т“ ООД [населено място] ще трябва да заплати на адвокат М. Г. от АК Враца сумата от 3660.00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА, за касационната инстанция. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение