Определение № 3153 от 19.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1305/2025 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Стомана Индъстри“ АД, чрез процесуален представител адв. Х. М. и по насрещна касационна жалба на Д. А. М., чрез процесуален представител адв. А. В. против различни части на решение № 333 от 31.10.2024г., постановено по в.гр.д. № 386/2024г. по описа на Окръжен съд – Перник. С обжалваното въззивно решение след частична ревизия на първоинстанционно решение № 272/26.03.2024г. постановено по гр.д. № 2408/2023г. по описа на Районен съд – Перник, на основание чл. 200, ал. 1 от КТ „Стомана Индъстри“ АД, ЕИК[ЕИК] е осъдено да заплати на Д. А. М. с ЕГН [ЕГН] сумата от 15000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в понесени болки и страдания от увреждане на здравето - счупване в дясно на горния край на тибията /голям пищял/, закрито, повърхностна травма на корема и повърхностна травма на долния край на гърба и таза, получено вследствие трудова злополука, настъпила на 16.11.2022г. при изпълнение на трудовите й задължения, ведно със законната лихва, считано от датата на трудовата злополука – 16.11.2022г. до окончателното плащане на сумата, като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 40000 лева. „Стомана Индъстри“ АД обжалва въззивното решение в частта, с която искът е уважен, а Д. А. М. – в частта, с която искът е отхвърлен. И в двете жалби се поддържат касационни основания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което се отправя искане същото да бъде допуснато до касационно обжалване и предявената искова претенция да бъде уважена съобразно принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД и намалено съобразно по-големия принос на пострадалото лице, съответно – обезщетението бъде присъдено до пълния предявен размер. Касационният жалбоподател „Стомана Индъстри“ АД поддържа, че въззивното решение е постановено при неправилно приложение на чл. 52 от ЗЗД. Счита, че както глобалният, така и присъденият размер на обезщетението са завишени, а определеният размер на намаляване на обезщетението, поради допусната груба небрежност е в занижен размер. Сочи, че съдът не е съобразил и обсъдил всички правнозначими факти, установени по делото, за да определи правилно обезщетението за причинени неимуществени вреди при отчитане на обективния характер на отговорността на работодателя по чл. 200 от КТ. Поддържа, че съдът не е съобразил установеното от експертното заключение, че получената травма и проведеното лечение са се отразили негативно на общото качество на живот у ищцата само за период от 3 месеца; периодът на възстановяване е в порядъка от 6-8 месеца; към момента болки не са налице, нито е налице усложнение в здравословното й състояние, а пика на болката е бил в момента на травмата, а след оперативното лечение е намаляла. Твърди, че злополуката е настъпила единствено и изключително в резултат грубата небрежност на работника и неправилно съдът е намалил отговорността на работодателя само с 50 % съпричиняване на злополуката. Позовава се, че неправилно съдът не е приспаднал от отговорността на работодателя на следващо място получените от ищцата суми във връзка с трудовата злополука и преодоляване на последиците от нея – изплатените от работодателя суми за разходи за лечение, както и размера на полученото застрахователно обезщетение от ищцата във връзка със злополуката. Така е допуснал нарушение на императивните норми на чл. 200, ал. 3 и ал. 4 от КТ, които е длъжен да прилага служебно. Отговор по тази жалба не е постъпил от насрещната страна. В насрещната си касационна жалба Д. А. М. поддържа, че съпричиняване в условията на груба небрежност е налице, когато работникът съзнателно е пренебрегнал установените технологични правила. Счита, че в случая груба небрежност е изключена поради това, че злополуката е настъпила на първия ден след като й е било възложено да изпълнява нова длъжност „кранист/ЕСДЦ/; била е в процес на обучение, без придружаващ я обучител и без подпис на ръководител в приетото по делото извлечение от инструктажна книга /чл. 13, ал. 7 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009г./. Тази обстановка изключва съзнателно нейно отношение към нарушаване на технологичните правила и правилата за безопасност, а формалното им нарушаване не е самостоятелно основание за отчитане на принос. Позовава се, че предвидената в чл. 201, ал. 2 от КТ форма на вина изисква да е допуснато пренебрегване на правилата за безопасност, с които обаче работникът следва да е запознат и да е обучен да спазва в практиката си. Така обосновава, че е погрешен изводът на въззивната инстанция за отчитане на принос при условията на груба небрежност, каквато няма проявена. Счита, че конкретно определената степен на съпричиняване е необоснована, прекомерна и несъответна на евентуалния действителен принос. При определяне на обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд не е отчел, че при извършения от вещото лице преглед година и два месеца след злополуката, при ищцата са налице функционални затруднения – леко накуцване, промяна на позата на тялото без прогноза за преодоляване на функционалния дефицит на колянната става, поради което състоянието е трайно. В отговор по тази жалба „Стомана Индъстри“ АД изразява становище за липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване, а евентуално за неоснователност. ЗК „Лев Инс“ АД – трето лице помагач на страната на ответника не изразява становище по жалбите. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната и насрещната касационни жалби са процесуално допустими – подадени са в сроковете по чл. 283 и чл. 287, ал. 2 вр. ал. 1 от ГПК, от процесуално легитимирана страни – ищец и ответник по делото с правен интерес от обжалване на съответна част от решението срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговарят на съдържателните изисквания на чл. 284 от ГПК. Към всяка е приложено изложение по чл. 280, ал. 1 от ГПК, с което са изпълнени условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК. За да пристъпи към разглеждане на заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, съобрази следното: Въззивният съд, препращайки към решението първоинстанционния съд по реда на чл. 272 от ГПК, е приел за установени следните факти: страните са били обвързани от валидно трудово правоотношение, възникнало на основание трудов договор № 16 от 08.02.2021г., по което ищцата е заемала при ответника длъжността „кранист – експедитор“ в Склад – Готова продукция. Със заповед от 10.11.2022г., поради производствена необходимост и на основание чл. 120 от КТ работодателят е разпоредил, считано от 14.11.2022г. до 30.11.2022г. ищцата да изпълнява длъжността „кранист“ в цех „ЕСДЦ“ /Електростоманодобивен цех/. Със същата заповед е разпоредено на ищцата да бъде проведен инструктаж по ОТБ, а на 11.11.2022г. й е връчена длъжностна характеристика на длъжността. От разпореждане № 43 от 05.12.2022 г. на длъжностно лице при ТП на НОИ, приел за установено, че около 10:30 часа на 16.11.2022г., при обучение през работно време, Д. А. М. се е качила по вертикалната стационарна стълба за влизане в крановата кабина в цех „ЕСДЦ“ на „Стомана Индъстри“ АД, [населено място] и преди разливочен кран № 22 да бъде паркиран на мястото за достъп до кабината, видяла приближаващия кран, като решила да скочи на крановата пътека, при което скачане е наранила десния си крак. При тези обстоятелства ищцата получила травматично увреждане, изразяващо се в закрито счупване на горния край на тибията /голям пищял/, повърхностна травма на корема и повърхностна травма на долния край на гърба и таза. Разпореждането на длъжностното лице при ТП на НОИ е влязло в сила на 23.12.2022г. Въз основа на приета медицинска документация и експертно заключение на СМЕ приел за установено, че медикобиологичният характер на счупването на горния край на тибията на дясна подбедрица, представлява трайно затруднение на движенията на десен долен крайник, за срок, повече от 30 дни, а повърхностната травма на корема, както и травмата на долния край на гърба и таза са причинили болка. Непосредствено след инцидента на ищцата е проведено оперативно лечение на счупванията на горния край на големия пищял на дясна подбедрица, изразяващо се в открито наместване на счупването и фиксиране на фрагментите с две плаки и винтове. Липсващата кост е заместена с лиофилизирана кост от Тъканна банка. Експертът е заключил, че е възможно увредите да са получени по механизма, описан в исковата молба. Относно търпените от ищцата болки и страдания вещото лице е посочило, че при нормално протичане на лечебния процес, без усложнения, периодът на възстановяване при получените от ищцата увреждания е около 6-8 месеца. През този период, ищцата е търпяла болки и страдания, като първите два месеца, болките са били с по-голям интензитет. При извършен преглед на ищцата на 18.01.2024г., вещото лице е установило наличие на два надлъжни оперативни белега от двете страни на дясна колянна става и подбедрица, съответно с дължини от вътрешната страна на дясно коляно 15 см и от външната страна на дясно коляно 13 см. Вещото лице е констатирало и дефицит в обема на движение на дясна колянна става при ищцата при изправяне на коляното от 5 градуса /невъзможност за пълно изправяне/ и ограничен обем движение на дясна колянна става при свиване от 120 градуса, при норма от 130 градуса, като в заключение е посочило, че получената травма и проведеното лечение са се отразили негативно на общото качество на живот у ищцата, тъй като за период от около 3 месеца е трябвало да се придвижва с помощни средства – патерици, което е затруднявало самостоятелното й придвижване и хигиенно битовото самообслужване. Също така около 20 дни след оперативното лечение, ищцата не е трябвало да мокри оперираният крайник, поради наличието на рана, което също е довело до затруднения в самообслужването. Възстановителният период е бил с продължителност от 134 дни и няма да бъде трайно излекувана, тъй като опорната функция на крака е възстановена, но поради пълната невъзможност за изправяне на коляното ще има промяна в походката, която има траен характер и няма да настъпи трайно излекуване, поради настъпилата промяна в самата става. Пикът на болката при ищцата е бил в момента на травмата, като болката е намаляла след оперативното лечение, при фиксиране на фрагментите. В рамките на 3-4 месеца болките би трябвало да са отзвучали. От събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Н. Н. /фактически съжителстващ с ищцата/, въззивният съд приел за установено, че непосредствено след инцидента, ищцата се е чувствала много зле. Изпитвала е силна болка, не е можела да става, нищо не е можела да прави, само лежала в продължение на три месеца и дори с патерици не е можела да се движи. Наред с това след изписването й не можела да се обслужва сама като основно свидетелят се грижел за ищцата, която се нуждаела от чужда помощ. Помагал й в храненето, къпането, водил я до тоалетна, като в продължение на 3 месеца тя изпитвала силни болки и не можела да става сама от леглото, изпитвала силни болки. Ищцата е ползвала помощни средства при придвижване – патерици в продължение на 7 месеца. Към днешна дата видимо куца и все още не може да ходи и стои, като емоционално също се е променила, станала по – страхлива от преди и изпитвала страх от всичко. От показанията на свидетеля Г. М. /бригадир в цех „ЕСДЦ“ при ответника/ приел за установено, че ищцата била преместена от малък на голям кран, като разликата между двата крана се изразява в товароносимостта и височината на крана. От колега знае, че към момента на злополуката ищцата е гонила крана в движение, след което е скочила. Ако не е била скочила, движещия се кран щял да я притисне между гредите. По правило, ищцата е трябвало да се обади по телефона на самия кранист, който се намира в кабината на крана, за да спре крана и да се качи. Това е следвало да стори в случай, че в крана има телефон, а при липса на телефон, да натисне звънеца, който звъни в кабината, при което позвъняване, намиращия се в кабината кранист ще спре крана, за да се качи. Ищцата е трябвало да изчака крана да спре и да отвори вратичката, за да изключи крана и да се качи. Към момента на злополуката, обучението на ищцата не е приключило, от началото на обучението са минали два или три дни, което е наложило тя да се качи в крана заедно със заместничката. Приел за установено от показанията на свидетелката Е. С., че в момента на инцидента е работела на кран 22 на разливочно поле в цех ЕСДЦ. Трябвало е да е обучаващ на ищцата, след като я представят след инструктаж в същия ден. Това е бил първият ден на ищцата при тях. Свидетелката е трябвало да си довърши работата, която се е състояла в това да затвори кофата с капак с помощта на крана, т.е. трябвало е да вземе капака с крана, който да премести до кота 0, за да затвори готовата кофа. В това време ищцата е тръгнала да се качва на крана, докато тя работи. В този момент не е било възможно да види ищцата, защото тя се е намирала зад гърба й. Свидетелката А. й се обадила по телефона и й казала, че е видяла ищцата да пада, на разстояние от около 2-3 метра от паркомястото. В хода на обучението на кранистите всички се обучавали за това, че не трябва да се качват на крана в движение. В случая ищцата е трябвало да отвори вратата на крана. От показанията на свидетелката Р. А. – възприела непосредствено инцидента, въззивният съд приел, че към момента на настъпване на злополуката на 22-ри кран работела св. С.. При разтоварването крана стоял известно време на едно място – за около минута – две, т.е. докато капака слезе долу и докато се спусне с крана. През това време ищцата, както стояла до 21-ви кран отишла до 22-ри кран и се качила на него. В същия момент св. Е. С. задвижила крана и тръгнала към 21-ви кран, при което ищцата скочила от крана на пътеката. Ако ищцата не била скочила от крана и бе останала на него, щяла да бъде смачкана от гредите, които държат цеха, тъй като крана се движел в хоризонтална линия. За да се стигне до крановете в цеха имало обща пътека за 21-ви и 22-ри кран, от която всички стигали до тях. След това се качвали в асансьор до площадката на крановете и оттам, всеки кран имал стълба в основата на самия кран, за да се стигне до вратичката. Тя била с монтиран изключвател – отвори ли се вратичката – крана спирал, като преди вратичката имало сигнализация чрез зелен бутон, който когато бъде натиснат подавал сигнал на този в кабината, че има човек, който чака при крана. В случая, ищцата не отворила вратичката, защото тъкмо се била качила на крана, когато последния тръгнал. Свидетелката е посочила, че ако ищцата е била отворила вратичката, крана е нямало да тръгне. След скачането от крана, ищцата останала в седнало положение на пътеката, при което, виждайки, че ищцата не става, свидетелката подала сигнал на св. С., която била на 22-ри кран. В момента, в който ищцата се е качила на крана, последният не е бил на позиция за качване, а е бил в позиция за разтоварване и именно това е правела св. С.. Свидетелката е заявила, че мястото, от което ищцата е скочила е било на височина около 2 метра. От застрахователна полица № 00088247/13062210000864, сключена между ЗК „Лев Инс“ АД и „Стомана Индъстри“ АД, с покритие от 00:00 часа на 01.07.2022г. до 24:00 часа на 30.06.2023г., приел, че застрахователното покритие обхваща имуществената отговорност на работодателя при смърт и увреждане на здравето на работниците и служителите, като за вреди от трудова злополука и професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайна неработоспособност над 50% или смърт на работника или служителя, застрахователят покрива имуществената отговорност на работодателя, независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им. В обясненията си дадени по реда на чл. 176, ал. 1 от ГПК ищцата заявила, че лично е получила сумата от 800 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение от ЗК „Лев Инс“ АД във връзка с процесната трудова злополука, както и сумата от 195 лева – разходи за лечение и възстановяване от инцидента от работодателя. Заявила е, че сумата от 5664 лева е била изплатена от „Стомана Индъстри“ на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ във връзка с извършената й операция. При тези факти, от правна страна въззивният съд обосновал правен извод, че искът е доказан по основание поради наличието на всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 200 от КТ. След съвкупна оценка на всички събрани по делото доказателства приел за справедлив определеният от първата инстанция размер на обезщетението в размер на 30000 лева. Отчел в тази връзка, че ищцата е понесла болки и страдания с голям интензитет при самия инцидент и след оперативното лечение; необходимостта от чужда помощ при самообслужване за период от около 3 месеца; настъпилата временна неработоспособност от 134 дни; обективните последици от травматичните увреждания към момента – ограничен обем движения на колянната става от 10 %, сочещо за невъзможност за пълно свиване на крака, невъзможност за пълно възстановяване на походката, нарушена опорна функция на тялото; останалите два трайни белега от проведеното оперативно лечение; изпитаните емоционален и психически дискомфорт от случилото се; че все още не се е възстановила напълно, а ще търпи неудобства и в бъдеще поради установения дефицит в обема на движение на дясна колянна става при изправяне на коляното от 5 градуса /невъзможност за пълно изправяне/ и ограничен обем движение на дясна колянна става при свиване от 120 градуса, при норма 130 градуса; продължава да накуцва, което й състояние няма да се промени. Съобразил възрастта на ищцата – на 43 години, като при съвкупната оценка на доказателствата приел, че тя ще продължава да търпи болки и неудобства при определени условия и обстоятелства за години напред, което неминуемо ще й създава неудобства, както при осъществявана трудова дейност, така и в бита и ежедневието й. Приел на следващо място, че към деня на настъпване на трудовата злополука на ищцата бил проведен начален инструктаж по безопасност и здраве при работа, което приел за установено от приложената служебна бележка от 08.02.2021г. На 14.11.2022г. на ищцата бил проведен и периодичен инструктаж, съгласно извадка от Книга за инструктаж, в която ищцата е положила подпис. Съобразил, че съгласно инструкции за безопасност за качване на разливочен кран, ищцата е следвало да се качи на крана при спрял механизъм, от северозападната страна при напълно спрял кран, като е била задължена да уведоми и краниста по посочения в инструкцията начин. Въпреки това ищцата е проявила груба небрежност качвайки се върху крана, в момент, в който е спрял за разтоварване, което качване не е и в интерес на преките й трудови задължения, произтичащи от длъжностната характеристика, с която също е била запозната. При това положение обосновал извод, че ищцата сама се е поставила в ситуация на повишен риск. При грубо нарушаване на основните правила за безопасност и въпреки проведения й инструктаж и запознаването с въведените от работодателя правила, ищцата се е качила на крана, в момент, в който разтоварва и престоява с оглед технологичният процес на работа, но не и при спрял механизъм на крана, без да уведоми намиращия се в крана кранист. Доколкото за работата на работник заемащ длъжността „кранист“ са проведени първоначален и периодичен инструктаж, то приел, че ищцата е можела да предвиди, че при качване на крана без да са спрели неговите механизми и без да уведоми намиращия се в крана кранист, могат да настъпят вредоносни последици за нея, които тя се е надявала, че няма да настъпят или че ще може да предотврати. Извел извод, че е допуснала груба небрежност – липса на елементарно внимание и пренебрегване на основни технологични правила и норми за безопасност като е допринесла за настъпване на вредоносния резултат. Отбелязал, че елементарната грижа по безопасност на работник изисква да не се качва на крана без той да е спрял да работи и да се качва само от обособените за това места, предвид специфичния процес на работа при ответника, тъй като съществува голям риск от нараняване. Извел извод за наличие на допусната груба небрежност от страна на пострадалата ищца, като степента на съпричиняване на вредоносния резултат определил на 50%, при което определеното обезщетение за неимуществени вреди приел, че следва на основание чл. 201, ал. 2 от КТ да се намали до 15 000 лева. За основателни приел доводите в жалбата на Д. М. за неправилно приспадане от първоинстанционния съд на сумата в размер на 800 лева, получено от нея обезщетение по застрахователен договор на ответното дружество с третото лице – помагач ЗК „Лев Инс“ АД. Развил съображения, че полученото обезщетение от застрахователя компенсира загубата на трудовото възнаграждение и следва да се приспадне от присъденото обезщетение за пропуснати ползи, причинени от трудовата злополука и изразяващи се в неполучено трудово възнаграждение. Отбелязал, че обезщетението за неимуществени вреди компенсира причинените болки и страдания, а за имуществени вреди – направени разходи, т.е. намаляване на имуществото на пострадалия. Получаването на двете обезщетения – по чл. 200 от КТ и обезщетение за временна неработоспособност отбелязал, че не води до неоснователно обогатяване, а до пълно и справедливо обезщетение на причинените видове вреди, поради което направил извод, че не е налице основание за приспадането им. Заключил, че първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, в която съдът е отхвърлил иска за сумата над 14200 лева до сумата от 15000 лева, а ответникът – осъден да заплати на ищцата допълнително сумата от 800 лева /получено застрахователно обезщетение/, представляваща разликата до определеното след приспадане на процента съпричиняване обезщетение в размер на 15000 лева. За сумата от 195.40 лева – заплатени от ищцата потребителски такси и ортеза за коляно и сумата от 5664.00 лева – преведена от ответника на болница „Пирогов“, във връзка с проведеното на ищцата оперативно лечение, приел, че същите са изплатени от ответника за претърпените от ищцата имуществени вреди, а в случая с предявения иск ищцата претендира присъждане на неимуществени вреди от процесната злополука, поради което извел извод, че не следва да се приспадат от определеното обезщетение. В този смисъл постановил и крайния си акт. Касаторът „Стомана Индъстри“ АД обосновава наличие на специални предпоставки за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК. Поставя в тази връзка като значими следните правни въпроси: 1/ За съдържанието и приложението на обществения критерий за справедливост по чл. 52 от ЗЗД при определяне размера на обезщетението по чл. 200 от КТ и критериите, които съдът следва да съобрази при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, причинени от трудова злополука? Твърди, че въпросът е решен от въззивния съд в противоречие с ППВС № 4/1968г. и с практиката на ВКС по чл. 290 от ГПК – Решение № 2/27.02.2017г. по гр.д. № 2303/2017г., III ГО; Решение № 226/30.01.2019г. по гр.д. № 756/2018г., III ГО; Решение № 50039/23.03.2023г. по гр.д. № 1941/2022г., III ГО. 2/ За задължението на въззивния съд съгласно чл. 271, чл. 272 вр. чл. 236, ал. 2 от ГПК да обсъди в мотивите на акта си всички възражения и доводи на страните и събрани доказателства? По въпроса твърди противоречие с Решение № 283/14.11.2014г. по гр.д. № 1609/2014г., IV ГО; Решение № 40/04.02.2015г. по гр.д. № 4297/2014г., IV ГО; Решение № 27/02.02.2015г. по гр.д. № 4265/2014г., IV ГО. 3/ Кои са критериите за намаляване на обезщетението ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука като е допуснал груба небрежност и за съответствието между действителния принос на пострадалия за настъпване на трудова злополука при допусната груба небрежност по смисъла на чл. 200, ал. 2 от КТ и определения от съда дял в съпричиняването на вредоносния резултат? Въпросът се поставя като решен в противоречие с решение № 291/11.07.2012г. по гр.д. № 951/2011г., IV ГО; Решение № 548/24.07.2012г. по гр.д. № 1490/2010г., IV ГО; Решение № 194/21.06.2011г. по гр.д. № 1248/2010г., III ГО; Решение № 290/18.11.2015г. по гр.д. № 15/2015г., IV ГО; Решение № 510/30.11.2010г. по гр.д. № 1923/2009г., IV ГО; Решение № 125/04.05.2016г. по гр.д. № 4417/2015г., IV ГО; Решение № 140/24.07.2013г. по гр.д. № 1328/2012г., III ГО; Решение № 291/11.07.2012г. по гр.д. № 951/2011г., IV ГО; Решение № 25/16.02.2016г. по гр.д. № 3233/2015г., III ГО; Определение № 411/25.04.2016г. по гр.д. № 1364/2016г., IV ГО. 4/ При определяне размера на дължимата от работодателя разлика съгласно чл. 200, ал. 3 от КТ следва ли и обезщетението за неимуществени вреди от трудова злополука да се намали с обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване? Въпросът се поставя като значим за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Насрещният касатор Д. А. М. поставя като значими следните правни въпроси: 1/ Относно критериите за намаляване на обезщетението по реда на чл. 201, ал. 2 от КТ ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука и критериите за квалифицирането на поведението му като груба небрежност? Въпросът се поставя като решен в противоречие с Решение № 1026/18.12.2009г. по гр.д. № 4001/2008г., I ГО; Решение № 348/11.10.2011г. по гр.д. № 387/2010г., IV ГО; Решение № 60185/29.10.2021г. по гр.д. № 3692/2020г., IV ГО; Решение № 60185/29.10.2021г. по гр.д. № 3692/2020г., IV ГО; Решение № 159 по гр.д. № 251/2017г., III ГО. 2/ Относно задълженията на въззивния съд да обсъди всички доказателства и защитни позиции на страните в рамките на обхвата на въззивната проверка по чл. 269 от ГПК. Твърди противоречие с Решение № 143/06.02.2017г. по т.д. № 2693/2017г., II ТО; Решение № 4/05.02.2016г. по т.д. № 3480/2014г., II ТО и Решение № 145/28.01.2021г. по т.д. № 2739/2019г., I ТО. 3/ Относно обстоятелствата, които следва да бъдат ценени от съда при решаване на въпроса за определяне на справедливо по размер обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на телесни повреди? По въпроси сочи ППВС № 4/1968г., Решение № 171/18.11.2016г. по т.д. № 2811/2015г., II ТО; Решение № 215/03.02.2017г. по т.д. № 2908/2015г., II ТО. По поставените въпроси, за да се произнесе по твърдението за наличие на приложно поле на касационния контрол в хипотезата по т. 1 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК, съдът съобрази следното: Не са налице основания за допускане на касационно обжалване по първите три въпроса в изложението на жалбоподателя „Стомана Индъстри“ АД. По тези въпроси не е налице специалният селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Въпросът дали дължимото обезщетение по чл. 200, ал. 3 от КТ следва да се намали с размера на получените от работника суми по сключен договор за застраховане на работниците и служителите удовлетворява изискванията на закона за допускане на касационно обжалване. Въпросът е извън обхвата на тълкувателно дело № 1/2023г. на ОСГК, образувано на основание чл. 292 от ГПК, за да даде отговор на въпроса длъжен ли съдът, когато присъжда обезщетение за търпени неимуществени вреди по чл. 200 от КТ да приспадне от неговия размер полученото от пострадалия обезщетение и/или пенсия по общественото осигуряване съгласно чл. 200, ал. 3 от КТ. В случая възражение за приспадане на получено от пострадалата обезщетение и/или пенсия от общественото осигуряване не е въведено в предмета на делото от ответника и въззивният съд не е решил такъв въпрос. Част от предмета на спора е заявено възражение за приспадане от размера на обезщетението по чл. 200 от КТ на получено от ищцата застрахователно обезщетение от ЗК „Лев Инс“ във връзка с покрит от работодателя застрахователен риск трудова злополука в размер на 800 лева; сума за разходи за лечение и възстановяване от злополуката, платена от работодателя на ищцата в размер на 195.40 лева и платена от работодателя на трето лице /болница Пирогов/ сума в размер на 5664 лева. Ето защо решението по тълкувателно дело № 1/2023г. на ОСГК няма да даде обвързващо тълкуване по релевантен правен въпрос, който да е обуславящ правилното решаване на спорните отношения между страните по настоящето дело. Не са налице предпоставките за спиране на настоящото производство, съобразно указанията дадени с ТР № 8/07.05.2014г. по тълк.д. № 8/2013г. на ОСГТК на ВКС. Даденото от въззивния съд решение на поставения правен въпрос противоречи на практиката на ВКС, намерила израз в Решение № 104/24.02.2025г. по гр.д. № 1512/2024г., IV ГО; Решение № 227/25.10.2016г. по гр.д. № 1405/2016г., IV ГО; Решение № 190/26.07.2013г. по гр.д. № 20/2013г., III ГО; Решение № 725/12.01.2011г. по гр.д. № 403/2010г., III ГО; Решение № 191/18.03.2010г. по гр.д. № 824/2009г., IV ГО; Решение № 41/5.03.2020г. по гр.д. № 2679/2019г., IV ГО и др. Касационно обжалване по касационната жалба на работодателя следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по въпроса: Подлежи ли на приспадане от дължимото обезщетение по чл. 200 от КТ размера на получените от работника/служителя суми по сключен от работодателя договор за застраховане на работниците и служителите? По насрещната касационна жалба на Д. А. М. са налице предпоставките на закона за допускане на касационно обжалване по трети въпрос. Въпросът е правен и даденото от въззивния съд решение него е обусловило решаващата правна воля на съда и изхода на правния спор. Това решение противоречи на цитираната от насрещния касатор и друга практика на ВС и на ВКС. Ето защо касационно обжалване по насрещната касационна жалба на Д. А. М. следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по въпроса: Какви са критериите за определяне на справедливо по размер обезщетение за неимуществени вреди в хипотеза на телесни повреди? Насрещният касационен жалбоподател Д. М. не дължи държавна такса на основание чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение