Решение № 127 от 18.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1099/2012 г.

Решение № 127 от 18.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1099/2012 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Любка Богданова Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена чрез пълномощника адвокат Т. В. срещу въззивно решение № 466 от 11.07.2012 г. по гр. дело № 619/2012 г. на Русенския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 715 от 13.04.2012 г. по гр. д. № 263/2012 г. на Русенския районен съд в частта, с която е уважен предявеният от Г. Г. П. срещу [фирма], [населено място] иск за признаване за незаконно и отмяна дисциплинарно уволнение, извършено със заповед № 948/17.10.2011 г. на управителя на дружеството. С определение № 194 от 15.02.2013 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване по обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос - допустимо ли е част от реквизитите в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 195, ал. 1 КТ да се съдържат в уведомлението на работодателя до работника или служителя по чл. 193, ал. 1 КТ. Обжалването е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. На поставения материалноправен въпрос е дадено разрешение в постановено по реда на чл. 290 ГПК решение № 122 от 27.05.2013 г. по гр. д. № 975/2012 г. на ВКС, III г. о. Прието е, че съобразно съдебната практика на Върховния касационен съд, установена по реда на чл. 290 ГПК с решение по гр. д. № 1208/2009 г., IV г. о.; решение по гр. д. № 388/2011 г., III г. о.; решение по гр. д. № 410/2009 г., IV г. о.; решение по гр. д. № 264/2009 г., III г. о.; решение по гр. д. № 38/2009 г., IV г. о., дисциплинарните нарушения могат да бъдат индивидуализирани и в друг акт на работодателя, посочен в заповедта за уволнение, съдържанието на който е станало достояние на наказаното лице, т. е. заповедта за уволнение е мотивирана по см. на чл. 195, ал. 1 ГПК, когато препраща към друг конкретен акт изготвен от работодателя, в който е посочено нарушението, мястото, времето и обстоятелствата при които е извършено. Задължението по чл. 195, ал. 1 КТ за мотивиране на заповедта за уволнение е въведено с оглед изискванията на чл. 189, ал. 2 КТ за еднократност на наказанието; с оглед съобразяване сроковете по чл. 194 КТ и за възможността на наказания работник да се защити в хода на съдебното производство по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Отговорът на поставения материалноправен въпрос се възприема от настоящия съдебен състав, който по подадената от [фирма], [населено място] касационна жалба намира следното: За да потвърди решението на първоинстанционния съд, с което е отменена като незаконосъобразна заповед № 948 от 17.10.2011 г. на управителя на дружеството за дисциплинарно уволнение, Русенският окръжен съд е приел, че тя е незаконосъобразна, тъй като не съдържа реквизитите на чл. 195, ал. 1 КТ- липса на фактически обстоятелства и няма посочен период, в който са извършени нарушенията, което прави невъзможен съдебния контрол при оспорване на уволнението. В касационната жалба са развити оплаквания, че въззивното решение е незаконосъобразно и необосновано. Излагат се съображения за неправилност на извода на съда, че заповедта не е мотивирана съобразно изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ, поради непосочване на времето на дисциплинарното нарушение по чл. 190, ал. 1, т. 1 КТ свързано с нарушаване режима на работното време, въпреки че по този признак заповедта била конкретизирана в поисканите от работника обяснения по чл. 193, ал. 1 КТ. Ответницата Г. Г. П. не е изразила становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на III г. о., като провери правилността на обжалваното решение и на основание чл. 290, ал. 2 ГПК намира същото за неправилно. Безспорно е по делото, че страните са били в трудовоправни отношения, като ищцата е заемала длъжността "шивач, мъжко/дамско облекло" в дружеството. Трудовият й договор е прекратен със заповед № 948 от 17.10.2011 г. на управителя на дружеството, с която е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл. 190, ал. 1, т. 1 вр. чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ за три закъснения или преждевременни напускания на работа. Преди налагане на дисциплинарното наказание работодателят е отправил до ищцата покана, с която я е уведомил, че е образувано дисциплинарно производство за извършените от нея дисциплинарни нарушения - закъснения и преждевременни напускания от работа на 7.10.2011 г. - три часа закъснение сутринта от 8.00 ч. до 11.15 ч.; на 13.10.2011 г. три часа преждевременно излизане от работа от 14.00 ч. до 17.00 ч.; на 14.10.2011 г. два часа закъснение за работа от 8.00 ч. до 10.00 ч. Поканата е връчена на ищцата, като в същата е отразено, че следва да даде обяснения за закъсненията и преждевременните напускания на работа/ или да представи документи, удостоверяващи уважителни причини за отсъствията. На 17.10.2011 г. ищцата е дала писмени обяснения, че закъснението на 14.10.2011 г. е по семейни причини, за което не е предупредила работодателя, а за останалите отсъствия искала разрешение от бригадирката В. От показанията на свидетелката В. Д. К. - организатор производство в дружеството се установява, че същата е имала пряк поглед върху работата на ищцата, като през м. октомври три - четири пъти се случила същата да закъснява или напуска преждевременно работа. Закъснявала с по три часа без да предупреди, напускала работа три - четири пъти, с по 2-3 часа преди края на работното време, за което не е представила доказателства, че е имала уважителни причини. При тези данни съдът не е имал основание да приеме, че заповедта за дисциплинарно уволнение не е мотивирана съгласно изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ. В противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд, според която заповедта е мотивирана, и когато част от реквизитите по чл. 195, ал. 1 КТ се съдържат в друг документ, посочен в заповедта, който е доведен до знанието на работника по-рано или най-късно заедно със самата заповед. В случая съдът неправилно е приел, че при издаване на заповедта за дисциплинарно уволнение работодателят не е спазил разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ, т. е. че заповедта е немотивирана, тъй като не съдържа всички определени от закона реквизити. Работодателят е поискал писмени обяснения от ищцата в рамките на започнало дисциплинарно производство по повод решаване на дисциплинарната отговорност и налагане на дисциплинарно наказание за извършено нарушение на трудовата дисциплина от ищцата. Обясненията са поискани преди връчване на заповедта за дисциплинарно уволнение, като ищцата е била запозната със съществените елементи на допуснатото дисциплинарно нарушение, индивидуализирано по своите обективни и субективни признаци с посочване на времето на извършване на нарушенията, продължителността на закъснението и преждевременното напускане на работа. Задължението по чл. 193, ал. 1 КТ е съществен елемент от дисциплинарната процедура по налагане на дисциплинарното наказание. Когато то е изпълнено от работодателя, обстоятелството, че заповедта не препраща към поканата, с която са поискани обяснения от ищцата, които са част от дисциплинарната процедура, не води до немотивираност на същата, тъй като в рамките на това производство същата е била уведомена за времето през което е извършила трите нарушения и тяхната продължителност. Правото на защита на ищцата не е било нарушено, поради което не може да се приеме, че е била поставена в положение на изненада спрямо нарушението, за което е наказана. Дисциплинарното наказание е наложено в срока по чл. 194, ал. 1 КТ и е доказано по основание от разпита на свидетелката В. Д. К. - пряк ръководител на ищцата. Последната не е установила уважителни причини за преждевременното напускане на работа за повече от един час на 13.10.2011 г., нито за закъсненията повече от един час на 7.10.2011 г. и 14.10.2011 г. Наложеното наказание е съразмерно на тежестта на дисциплинарното нарушение. Налице е повторяемост на извършените нарушения- закъснения и преждевременно напускане на работа. Тези нарушения се свеждат до частично непредоставяне на дължимото по трудовото правоотношение- поставяне на разположение на работодателя през работното време. В рамките на месец октомври 2011 г. ищцата трикратно е нарушила режима на работното време. Това обосновава законност на заповедта, като издадена в съответствие с разпоредбата на чл. 189 КТ. От изложеното следва, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, поради което ще следва да се отмени и да се постанови друго по съществото на спора, съобразно отговора на поставения въпрос и мотивите на настоящото решение. На жалбоподателя следва да се присъдят направените разноски за касационното производство в размер на 550 лв. - адвокатско възнаграждение, за което е направено искане. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на III г. о.