Определение № 616 от 09.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1556/2014 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [община] срещу решение №803 от 29.11.2013г по гр.дело № 933/2013г. на Русенски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 26.06.2013 на Русенски районен съд, за отмяна на наложено дисциплинарно наказание предупреждение за уволнение на Й. Д. К., медицинка сестра в звено „Здравни кабинети в ДГ и училища” към общинската администрация. Прието е, че от изтъкнатите в заповедта три нарушения, условието на чл. 195 КТ е изпълнено по отношение на едно от тях, което по тежест не съответства на наложеното наказание. В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се посочва противоречие с практиката на ВКС(решение № 167 от 14.05.2013г по д.№1102/2012г ІV г.о) по въпроса следва ли да бъдат съобразявани (съгласно чл. 189 ал.1 КТ) характерът и важността на неизпълненото трудово задължение ,възможните вредни последици, когато се касае за касае до отговорности в сферата на здравеопазването. Следващ въпрос е дали липсата на данни за нарушение на конкретни задължения по длъжностна характеристика е основание да се приеме, че заповедта за налагане на наказание е в нарушение на чл. 195 ал.1 КТ. Сочи основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, въпросът е разрешен в противоречие с реш. № 45 от 2010г по гр.д № 344/2009 ІІІ г.о на ВКС. Постъпил е отговор от ответницата Й. Д. К., оспорва се наличието на посочените основания за допускане до обжалване, по въпроса за преценката съгласно чл.189 ал.1 КТ и чл.195 КТ. В случая проверяващите органи не са констатирали нарушения, а са дали препоръки. Те са били изпълнени, работодателят не е отчел това и няма основание за наказание, във връзка с оборудването на специалния шкаф за спешна медицинска помощ включително. Повдигат се фактически, а не правни въпроси. Въззивният съд се е съобразил с трайната практика по прилагането на чл. 195 КТ. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че е налице основание за допускане на решението до касационно обжалване по първия от поставените въпроси .Въпросът за съдържанието на длъжностната характеристика не решаващо съображение въззивния съд да прецени, че в една част заповедта не отговаря на изискванията за мотивирано посочване на конкретно нарушение от съдържателна страна. Въпросът за относимите към тежестта на нарушението обстоятелства, когато се касае за нарушение, допуснато от лице с възложени отговорности в сферата на здравеопазването – в случая констатирано несъответствие с конкретни нормативни изисквания към състоянието и подредбата на училищен здравен кабинет при обезпечеността му с медикаменти и достъпа до тях, е от кръга въпроси, намирал принципно, обобщаващо разрешение в практиката на ВКС кои обстоятелства да бъдат задължително преценявани от съда съгласно чл. 189 ал.1 КТ. Част от тази практика е цитираното от защитата решение № 167 от 14.05.2013г по д.№1102/2012г ІV г.о ( също така и решения №101/2010 гр.д№4035/2008г ІVг.о и реш.№911/2010 по гр.д.№3679/2008 ІV г.о на Върховен касационен съд ,постановени по чл. 290 ГПК ) В случая по делото, дължимата от съда проверка за съответствие по чл. 189 ал.1 КТ е налагала при конкретните факти да се отговори на въпроса за тежестта на нарушението с оглед изтъкнатата в практиката на ВКС специфика на възложената работа, което въззивният съд не е обсъдил. Поради това Върховен касационен съд приема съображенията по основанието на 280 ал.1 т.1 от ГПК по първия формулиран въпрос и с оглед гореизложеното