Определение № 2799 от 02.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1059/2025 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Елена бор“ ООД срещу въззивно решение № 612/19.11.2024 г. по в.гр.д. № 593/2024 г. на Великотърновския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 29/25.03.2024 г. по гр.д. № 254/2022 г. на Еленския районен съд в частта, с която „Елена бор“ ООД е осъдено да заплати на И. И. К. сумата 50 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на трудова злополука, настъпила на 14.06.2022 г., заедно със законната лихва върху тази сума от същата дата (14.06.2022 г.) до окончателно изплащане. Ответникът в касационното производство И. И. К. в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване. Касационната жалба е допустима, тъй като е обжалвано решение по въззивно дело, за което не е предвидено ограничение за касационно обжалване, жалбата е подадена в срок от страна по делото, която има право и интерес да обжалва и е редовна. В резултат на настъпила трудова злополука при почистване на дървообработваща машина е отрязана до китката дясната ръка на ищеца. Спорът във въззивното производство е за изключване на отговорността на ответника на основание чл.201, ал.1 КТ, евентуално за нейното намаляване поради съпричиняване на вредата от страна на пострадалия ищец на основание чл.201, ал.2 КТ, съответно за степента на съпричиняване. Въззивното производство е образувано по жалби и на двете страни. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел от правна страна следното: Ищецът е работил по трудово правоотношение с ответника на длъжността „машинен оператор дървообработване“. Злополуката е призната за трудова. Спорът е за приноса на ищеца в настъпване на трудовата злополука. Ответникът „Елена бор“ ООД основава възражението си за изключване на отговорността му на основание чл.201, ал.1 КТ на твърдението, че при настъпване на трудовата злополука ищецът е действал под влияние на употребен алкохол в значително количество с концентрация в кръвта от 1.39 промила, като е предприел почистването на работеща машина, което е правел и преди това, за което са му правени забележки, на което той не е обръщал внимание, като не е спазвал инструкциите за безопасна работа и е предприемал неразумни действия – бъркал при режещите елементи на машината. Въззивният съд е приел, че твърденията за нарушенията на техническите и технологичните правила от страна на ищеца не доказват дори предположение, че той е поставил ръката си в опасната зона на машината, защото е искал да бъде увредена или, макар да не целял увреждането й, му било безразлично дали ще възникне (практически невъзможна хипотеза). Силата на инстинкта за самосъхранение при човек в нормално психическо състояние няма как да допусне не само осъществяването на умисъл за подобно тежко увреждане с непоправими последици за цял живот, но дори и самия умисъл. Въззивният съд е разяснил смисъла на понятието груба небрежност и е приел, че всяко неспазване на строго предписани правила за безопасна работа с машина, предизвикваща източник на повишена опасност за здравето на работника (а в някои случаи и за живота) е поведение на груба небрежност, тъй като те са съобразени със здравия разум, почерпен от опита и закономерността на възможните и неизбежните явления на рисковете. Ищецът, познавайки вида машина, по причина, че е натрупал достатъчно опит и знание, което е доказано по делото, че почистването и е забранено / недопустимо да се извършва без да е преустановено напълно действието й (да е изключена от работен режим и в състояние на пълен покой) и без употреба на предвидените за това предпазни средства (четка, ръкавици, сгъстен въздух) е предприел почистването и при безогледно нарушение на изискванията на чл.126, т.2, т.5 и т.6 от КТ, чл.33, чл.34, ал.1, т.2 от ЗЗБУТ и чл.35 от Наредба № 6/25.05.2004 г. за осигуряване на здравословни условия на труд при механично обработване на дървесина. Въззивният съд е приел, че неадекватното насочване на ръката към опасната зона на машината не е непременно доказателство за умишлено самоувреждане. Въззивният съд е приел, че става въпрос за объркано (несмислено и некоординирано) действие, най-вероятно вследствие на все още непрестаналото отрицателно влияние на алкохола върху разсъдъчния самоконтрол на ищеца. Достатъчни за характеризирането на поведението на ищеца като груба небрежност са обстоятелствата, че предприема почистването с голи ръце, след като знае, че това не трябва да се прави, предупреден е от управителя на дружеството, както и от други работници “да не бърка с ръце по машините“, а да ползва въздух под налягане, лопати и метли и без да се убеди, че машината е в състояние на пълен покой и то на машина на друг работник. Въззивният съд е изложил съображения, че размерът на обезщетението следва да бъде 100 000 лева, който правилно е определен от първоинстанционния съд. Въззивният съд е приел, че каузалният принос на страните, без нито един от който не би настъпила злополуката, е равен – по 50 % Въззивният съд е изложил съображения, че в разглеждания случай работодателят не е изпълнил точно вмененото му от закона основно задължение по чл.127, ал.1, т.3 КТ. поведението на ищеца, което се характеризира като груба небрежност, налага да бъде приложена последицата на чл.201, ал.2 КТ.- да осигури на работника здравословни и безопасни условия на труд. Приносът на работодателя за настъпване на злополуката се изразява в това в това да не е спазвал изискването на чл.16, ал.1, т.6 от ЗЗБУТ – конкретно хипотеза на задължението му по чл.127, ал.1, т.3 КТ да осигури строг и ефективен контрол върху работата, доколкото твърди в отговора, че и преди работникът се е явявал в състояние след употреба на алкохол, недопустимо да работи, особено с машини - източник на повишена опасност за здравето, че и друг път е почиствал машините, когато са били в режим на работа и въпреки забележките, на които не е обръщал внимание.. По наличието на основания за допускане на касационно обжалване: Касационният жалбоподател иска да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение по въпроса: Употребата на алкохол и състоянието на алкохол в кръвта над 1.2 промила при работа с машини, които са източник на висок риск от увреждане, формира ли евентуален умисъл у работника за увреждането и към кой момент се формира субективното му отношение към деянието и към увреждането? Но не обосновава допълнително основание по чл.280, ал.1 или ал.2 ГПК, тъй като твърди противоречие с решение № 287/21.07.2023 г. по н.д. № 245/2023 г. на II н.о. на ВКС и решение № 60156/14.07.2021 г. по гр.д. 3156/2020 г. на III г.о.. Освен, че първото решение е по наказателно дело и в двете решения не са разгледани спорове по чл.200 КТ, нито са обсъждани въпроси по приложението на чл.200 и чл.201 КТ. Поради това не са налице основания за допускане на касационно обжалване по този въпрос. Касационно обжалване на въззивното решение следва да се допусне по уточнения от съда съгласно предвиденото в т.1 от ТР № 1 /2010 г. по тълк.д. № 1 /2009 г. на ОСГТК на ВКС материалноправен въпрос: Дали работодателят може да се освободи от отговорност за трудова злополука по чл.201, ал.1 от КТ, ако не бъде установено, че пострадалият работник е причинил умишлено увреждането, но е проявил груба небрежност и какво е значението на степените на съпричиняването, който се свежда до въпроса за основанието, при което работодателят се освобождава от отговорност за трудова злополука, респективно за това кога тази отговорност трябва да бъде намалена. Въпросът е свързан с доводи на касационния жалбоподател, че въззивният съд не се съобразил конкретните обстоятелства, посочени в жалбата (много висока концентрация на алкохол в кръвта - 1.39 промила – ищецът се явил на работа в нетрезво състояние след употреба на алкохол и продължил да пие през почивките; абсолютната безопасност на машината в покой при спазване на предписаните действия за почистване, поведението на работника, който в нетрезво състояние и въпреки забележките е нарушил правилата за почистването на машината; несъответно високия размер на обезщетението), които имат значение за освобождаването на работодателя от отговорност съгласно предвиденото в чл.201, ал.1 КТ, евентуално за точното определяне на степента на съпричиняване на вредоносния резултат и за определяне на съответното му обезщетение. Касационно обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК за проверка на съответствието на изводите на въззивния съд с посочените от жалбоподателя решение № 189/17.10.2019 г. по гр.д. № 1446/2019 г. на ВКС, IV г.о., решение № 348/11.10.2011 г. по гр.д. № 387/2010 г.на ВКС, IV г.о. и решение по гр.д. № 4417/2015 г. на ВКС, IV г.о. В първото посочено решение е прието, че съпричиняването при допусната груба небрежност има своите степени, които в съответствие с обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства, са критериите за намаляване на обезщетението. Във второто, което е първо по време, е прието, че в хипотезата на чл.201, ал.2 КТ, когато работникът с поведението си е допринесъл за настъпването на злополуката, съдът следва да изследва точно обективното съотношение на приноса на пострадалия, да установи в какво се изразява проявената груба небрежност и така да определи степента на съпричиняване, респ. размера, до който следва да бъде намалено дължимото от работодателя обезщетение. В третото решение, което е постановено по време между първото и второто посочени решения, също е прието сходно разрешение. Воден от изложеното съдът