Определение № 2249 от 29.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 66/2026 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. С. М., подадена чрез адв. С. Ч.-Н., срещу решение № 5455 от 26.08.2025 г. по в. гр. дело № 4821/2025 г. на Софийски градски съд. С него е отменено решение от 13.12.2024 г. по гр. д. № 3006/2024 г. на Софийски районен съд, с което са уважени предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ на И. С. М. за признаване за незаконно и отмяна на неговото дисциплинарно уволнение, предприето на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ със заповед от 27.11.2023 г. на работодателя, както и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност в ДП „РВД София и обезщетение, като вместо това така предявените искове са отхвърлени.

Прието е за установено по делото, че между страните в настоящото производство е възникнало трудово правоотношение по силата на трудов договор, като ищецът е заемал длъжността „експерт вътрешна сигурност“ в направление „Техническа дейност“ дирекция „Информационни системи“ при ответника. Това правоотношение е прекратено от работодателя на 27.11.2023г. със Заповед за прекратяване на трудов договор на основание чл.330, ал. 2, т. 6 КТ.

За да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли исковете, въззивният съд е приел, че видно от Заповед № 23000047/27.11.2023 г. ответникът е наложил най-тежкото дисциплинарно наказание за следните извършени от ищеца нарушения: 1/ не е спазил и отработил седмичната норма на продължителност на работното време с променливи граници, регламентирана в чл. 42, ал. 1 и л.45, ал. 3 и 4 от ПВТР в ДП РВД за периодите на следните работни седмици: 05-09 юни 2023 г., 12-16 юни 2023 г, 19-23 юни 2023 г., 26-29 юни 2023 г., 10-14 юли 2023 г., 31 юли-04 август 2023 г., 07-11 август 2023 г., 14-18 август 2023 г., 21-25 август 2023 г., 28 август-01 септември 2023 г., 04-08 септември 2023 г., 11-15 септември 2023 г.; 2/ както и в посочените периоди не е спазил времето на задължителното присъствие установено в чл. 45, ал. 2 от ПВТР за следните работни дни: за месец юни - 5,7, 8,13,14,15,20,21,23 и 26; за месец юли -10,11,12,14 и 31; за месец август - 3,7, 9,10,11,15,16,17,18,22,24,25 и 28; за месец септември - 4,8, 12 и 14; 3/ като на датите 17,18 и 25 август 2023 г. са налице три закъснения и преждевременни напускания на работа в един календарен месец, всяко от които не по-малко от 1 час от времето на задължителното присъствие.". Посочено е, че законосъобразността на уволнението се преценява единствено по отношение на нарушенията, за които са изискани обясненията на служителя – тези по пункт 1 и 2 от заповедта.

От приетите по делото доказателства съдът е установил, че изложените в заповедта мотиви за налагане на дисциплинарното наказание са достатъчни, за да удовлетворят изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ. Посочено е, че както в искането на обяснения, така и в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е достатъчно нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника начин, включително и чрез позоваването на известни на работника обстоятелства и документи. В процесната заповед е посочено конкретно за кои седмици не е спазена седмичната норма за отработване на часовете, като е посочено и в кои конкретни дни служителят не е спазил периода на задължително присъствие. Посочено е така също, че същата се издава по повод получена информация от началника на отдел „Сигурност и защита“ за резултатите от извършена проверка в системата за контрол на достъпа до ДП „РВД”. Наред с това в заповедта се съдържа позоваване и на дадените от И. М. обяснения, в които е заявил, че за посочения период е бил на процедури във връзка със здравословното му състояние. По този начин Заповед № 23000047/27.11.2023 г. препраща към обяснения на служителя, те стават част от нея. Инстанцията по същество е приела, че след като е регламентирана рамката, указваща времето през която служителят трябва да присъства на работното си място и седмичният брой часове, които следва да отработва, и доколкото в заповедта изрично е посочено, че не е отработил седмичната норма и не е спазил задължителното присъствие за конкретно посочените дни, в този случай не е необходимо да бъде посочвани по-точни данни за продължителността. По делото е представено ЕР на ТЕЛК №91790 от 27.06.2023 г., от което се установява, че ищецът страда от „хронична исхемична болест на сърцето, неуточнена“, с призната трайно намалена работоспособност. Исхемичната болест на сърцето е болест, при която предварителната закрила е задължителна, предвид изричната разпоредба на чл. 1, ал. 1, т. 3 от Наредба № 5 за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 КТ. От представените по делото писмени доказателства е прието за установено, че преди уволнението ответникът е получил предварително разрешение от Инспекцията по труда да уволни дисциплинарно ищеца и то за поведението, посочено в уволнителната заповед, чл.333, ал.2 КТ е бил спазен, поради което съдът е приел,че закрилата на ищеца е преодоляна. В случая работодателят е въвел т.нар. променливо работно време съгласно чл.139 ал.2 КТ, а времето, през което служителите е трябвало задължително да бъдат на работа в предприятието, е от 09:30 до 12:00 часа и от 13:00 до 16:00 часа, съгласно приет ПВТРП. Съгласно този правилник, присъственото време се регистрира персонално за всеки работник или служител посредством служебен пропуск чрез Системата за контрол на достъпа в ДП на РВД, като регистрацията се извършва при преминаване на контролни точки. Представени и приети са ежеседмични справки за периода 01.06.2023 г. – 30.09.2023 г. за ищеца съобразно базата данни на ДП РВД. От данните в отчетите ,се установява, че за седмицата 05-09 юни 2023 г. отчетеното работно време за ищеца е 19 часа и 35 минути; 12-16 юни 2023 г. – 24 часа и 54 минути; 19-23 юни 2023 г. – 28 часа и 58 минути; 26-29 юни 2023 г.-17 часа и 03 минути; 10-14 юли 2023 г.-21 часа и 09 минути; 31 юли-04 август 2023 г.-26 часа и 47 минути; 07-11 август 2023 г.-22 часа и 10 минути; 14-18 август 2023 г.- 22 часа и 43 минути; 21-25 август 2023 г.- 25 часа и 03 минути, 28 август-01 септември 2023 г.- 29 часа и 43 минути, 04-08 септември 2023 г.- 21 часа и 43 минути; 11-14 септември – 20 часа и 35 минути. По делото е приета СТЕ.След извършена справка в системата за регистрирания на ищеца вещото лице дава заключение, че приложените по делото данни, описани в доказателствата към отговора на исковата молба и становището от 21.06.2024 г., към което са приложени ежеседмичните справки, съответстват на извършената справка в системата за мониторинги и контрол на достъпа в ответната страна. Тази устатновеност по спорните факти е довела до извод, че ищецът не е изпълнил задължението си за седмичната норма на работните часове за посочените в уволнителната заповед седмици, както и че не е спазил периода на задължителното присъствие в посочените в уволнителната заповед дни.За седмиците 05-09 юни 2023 г. и 26-29 юни 2023 отчетеното за ищеца работно време е по- малко и от половината от задължителната седмична норма,налице е и трайно неспазване на задължителното присъствие в работни дни ,за което не са изтъкнати и установени оправдателни причини Въззивният съд посочва,че наложеното дисциплинарно наказание „уволнение“ е съответно на тежестта на извършените от ищеца нарушения предвид заеманата от ищеца към момента на уволнение отговорна длъжност в държавно предприятие,в чийто предмет на дейност влизат значими функции като управление на въздушното движение и др. функции, уредени в чл. 53 ЗГВ ,в частност и за постигане на безопасност.

В касационната жалба касаторът оспорва решаващите изводи на съда, като заявява, че въззивният съд едностранчиво и непълно е възприел и обсъдил, както приетите по делото писмени доказателства, така и възраженията и доводите на страната. В изложението към жалбата касаторът се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване. В хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК са повдигнати следните въпроси:

1. „Допустимо ли е уволнителната заповед да съдържа факти и обстоятелства, за които на работника не са искани обяснения и следва ли съдът да разгледа трудовия спор по същество, ако по делото е установено, че за едно от изброените в заповедта нарушения не е поискано от работника обяснение на основание чл. 193, ал. 1 КТ? От значение ли е за законността на дисциплинарното наказание за неспазване на работното време в искането за обяснения работодателят да посочи конкретните часове, за които твърди неспазване на работното време?“;

2. „Спазени ли са изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ за мотивиране на заповед за дисциплинарно уволнение, наложено за неспазване на работното време и задължително присъствие в определени часове, ако в заповедта не са посочени конкретни часове и следва ли от описаното в заповедта да става ясно кои дни ищецът е закъснявал за работа и в кои дни е напускал по рано работното си място, както и неспазената конкретна седмична норма?“;

3. „Законосъобразна ли е заповед за уволнение, съобразно критериите на чл.195, ал.1 КТ, ако в заповедта се препраща към частни документи, които не са връчени на ищеца към момента на искане на писмени обяснения и към момента на връчване на заповедта за уволнение?“;

4. „Когато работодателят е поискал мнението на ТЕЛК по чл. 333, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ, но в полученото в отговор мнението на ТЕЛК е посочено само Наредба 5, смята ли се, че предварителната закрила досежно чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ е преодоляна? При липсващо мнение на ТЕЛК относно някое от основанията за закрила по чл. 333, ал.1 КТ, независимо от разрешението Инспекцията по труда, преодоляна ли е закрилата на служителя за основанието, на което ТЕЛК не е предоставил мнение?“;

5. „Следва ли съдът да обсъди всички възражения и доводи на страните и да направи преценка на всички доказателства в съвкупността им?“;

По първия и втория въпрос се изтъква противоречие с решение №109/2018г по гр.д №3323/2017г на 4-то г.о на ВКС ,по втория въпрос се сочи формираната в множестно решения на ВКС парктика да се сочат индивидуализирещите белези на нарушенията ,по третия въпрос се сочи противоречие с решение №136/2015г по гр.д №6554/2014г, 4-то г.о,по четвъртия въпрос противоречието е с решения по гр.д№2605/2020г и гр.д №2569/2015г на 4-го г.о на ВКС

В хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК са повдигнати следните въпроси:

1. „Когато работодателят е поискал мнението на ТЕЛК по чл.333, ал.1, т.2 и т.3 КТ, какво следва да е съдържанието на мнението на ТЕЛК?“;

2. „Законосъобразно ли е дисциплинарно уволнение за неспазване на работното време, основаващо се на справки от Система за контрол на достъпа при работодателя, които са представени в съдебния процес, но не са предоставени на ищеца нито с искането за даване на писмени обяснения, нито при връчване на заповедта за уволнение?“.

Ответникът по жалбата Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение“, чрез гл.юрк. Д. С., моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение, поради липса на законово предвидените съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставки. Претендира разноски.

След преценка на изложените обстоятелства, Върховен касационен съд, III г. о., счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.

Допускането на касационно обжалване на въззивно решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК и т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС предпоставя произнасяне от въззивния съд по правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е обусловил правните изводи в решението,като следва да се обоснове и някое от специалните основания на нормата.

Въпроси от т. 1 до т. 3 включително касаят изисквания към заповедта за дисциплинарно уволнение,чието нарушаване е достатъчно за отмяна на уволнението като незаконосъобразно. По въпроса за приложението на чл. 193, ал. 1 КТ е налице трайно установена практика на ВКС,с която обжалваното решение с съобразено.Всяко дисциплинарно нарушение е основание за търсене на отговорност с налагане на дисциплинарно наказание, включително при тяхна съвкупност,при множество нарушения,работодателят може да приложи дисциплинарна санкция,предвидена в КТ.При посочени в заповедта отделни нарушения различни по характер ,или едни и същи нарушения на трудовата дисциплина извършени в различно време, предварителните действия с оглед изискванията и целите на чл. 193 ал.1 КТ се преценяват по отделно за всяко от посочените нарушения(решение №53/2017по гр.д 2943/2016г на 3-то г.о и цитираната в него практика на ВКС ) Поради това, когато процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ за едно ,или част от тези нарушения не е спазена,това не влече последите на чл.193, ал.2,предл последно КТ при преценка за законосъобразност по останалите нарушения, за които обяснения са били поискани,дадени и взети предвид от работодателя при наложеното наказание. Тогава съдът следва да разгледа спора за тези нарушения,а не да отменя уволнението на формално основание.В същата насока са и разясненията в решение № 160/2024 г. по гр. д. № 2401/2023 г., 3-то гр. отделение на ВКС,на които се е подзовал въззивния съд. Не следва обратното от обобщаващите насоки, дадени в отговор на правен въпрос в решение №109/2018г по гр.д № 3323/2017г ,4-то на ВКС, както необосновано се поддържа от защитата. При преценка на законността на дисциплинарното уволнение съдът извежда вида на дисциплинарното нарушение от неговите обективни признаци, посочени в мотивите на заповедта за уволнение и преценява дали събраните по делото доказателства установяват фактическият състав на визираното в мотивите нарушение.Във всички случаи на оспорено пред съда дисциплинарно наказание съдът следва да преценява дали има съответствие между извършеното дисциплинарно нарушение и наложеното наказание, според посочените в закона критерии /Решение № 1440 от 03.10.2005 г. на ВКС по гр.д. № 974/2003 г., III г. о./, като в случай като разглеждания се изключват тези посочени в заповедта нарушения, за които чл.193, ал.1 КТ не е спазен. В процесния случай такава преценка е надлежно извършена от съдебния състав.По въпросите свързани с чл. 195, ал. 1 КТ следва да се посочи, че разпоредбата предвижда точно определени изисквания към съдържанието на заповедта за дисциплинарно наказание. Съдът следи за задължителните реквизити и липсата само на един от тях е достатъчна,за да се приеме, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е незаконосъобразна, тъй като правната норма на чл. 195, ал. 1 КТ е императивна /Решение № 372 от 17.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3731/2013 г., 4-го г.о ВКС ./ Предвид конкретното съдържание на процесната уволнителна заповед проверката на съда за наличието им е осъществена в насоките,указани в практиката на ВКС. По отношение на индивидуализиращите признаци на нарушението е отчетено, че работодателят е потърсил дисциплинарна отговорност не за това, че в конкретен ден и час служителят не е на работа, а за неотработени норми на продължителност на работното време ,въведени с ПВТР, а отделно и за неспазване времето /нормата/ на задължително присъствие на посочени конкретно дати през месеците юни- септември 2023г, при което часовият диапазон също е бил разписан в посочените вътрешни правила. Съображенията при какви условия и изисквания в практиката на ВКС се допуска заповедта по чл.195 КТ да се мотивира с препращане към друг документ,с чието съдържание работникът следва да е запознат,не обосновават необходимото обуславящо за изводите на съда значение по поставения в т.3 от изложението въпрос,тъй в заповедта на работодателя е налице позоваване на конретни разпоредби от Правилика за вътрешния трудов ред в предприятието, който правилник е известен на ищеца М., изпълнявал длъжността ”експерт охрана” и служител с 15 години стаж в същото. Нарушението на трудовата дисциплина в този случай е посочено по разбираем за работника начин,включително и чрез позоваването на известни на работника обстоятелства и документи ,както е изтъкнал и Софийски градски съд, освен това обясненията на служителя, посочени в самата сочат последния да е бил бил наясно за периода, за който се изискват обяснения и за кои нарушения се отнасят. Отговорът на въпроса поставен в т.4 от изложението във връзка с мотивиране мнението на ТЕЛК произтича от решение № 219 от 28.04.2011 г. по гр.д. № 1821/2009 г. на ІV ГО на ВКС, според което е достатъчно работодателят да поиска мнението на ТЕЛК и да го изпрати на Инспекцията по труда такова,каквото го е получил,за да изпълни задължението си. Мотивиране на мнението съобразно чл.4, ал.2 от Наредба № 5/1987 г. извършва ТЕЛК.Настоящият състав на ВКС споделя тази установена практика на ВКС по въпроса какво е значението на мнението на ТЕЛК при уволнение на работници и служители, ползващи се със закрила по чл.333, ал.1 от КТ,същото разрешение се застъпва и в изтъкваната от касатора съдебна практика (решение №60092/2021г по гр.д № 2605/2020г на 4-то г.о, ВКС) Работодателят не може да контролира дали мнението на ТЕЛК е мотивирано, а е достатъчно да го изиска предварително и препрати на Инспекцията по труда.По отношение на релевантните факти от въззивния съд е отчетено, че след прегледа на представената документация (включително мнение на ТЕЛК)от Инспекцията по труда се дава предварително разрешение съгласно чл.333, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение Освен това, мотиви за мнението на компетентните здравни органи специално за хипотеза на трудоустрояване не би могло да се очакват ,след като длъжността на която ищецът е упражнявал труд не е била противопоказна за неговото здравословно състояние, освидетелствано с ЕР на ТЕЛК, нито е имало предписание на здравните органи служителят да упражнява труд при намалено за него работно време на тази длъжност .При получено разрешение от Инспекцията, съответстващо на искането, придружено с предварителното мнение на ТЕЛК в случаите по чл.333,ал.2 КТ, закрилата по чл.333, ал.1 КТ е преодоляна когато основанието за уволнение кореспондира с разрешението за отделния случай. При тези предпоставки са формирани решаващите изводи на въззивния съд.Предвид гореизложеното, не следва да се допуска касационно обжалване, по който и да е било от така посочените въпроси.

Формулираният по основанието на чл.280,ал. 1, т. 1 ГПК процесуалноправен въпрос в т.5 от изложението има обуславящо за правилността на решението значение, тъй като засяга принципа на правото на защита в процеса и задълженията на въззивния съд като втора инстанция, но на поставения процесуалноправен въпрос Софийски градски съд не е дал разрешение в противоречие с установената практика на ВКС, доразвита с приемането на Тълкувателно решение № 1/2013 г на ОСГТК и множество решения на състави на ГК и ТК на ВКС. Формираната практика на ВКС отстоява, че съобразно изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК въззивният съд е длъжен да обсъди съвкупно всички доказателства по делото и доводите на страните, както и всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Въззивният състав не се е отклонил от застъпеното в практиката на ВКС разрешение на въпроса, като не е налице твърдяното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. На посоченото основание в практиката на ВКС е допускано касационно обжалване, за да се даде отговор на така поставени процесуалноправни въпроси, когато въззивният съд явно не е обсъдил довод или възражение от решаващо значение, не и когато съображения на страната какво следва да се приеме за установено,или да се вземе предвид като решаващо,не се възприемат от съда с мотивирано изтъкване на обстоятелства и съображения, изключващи претендирани от страната доказателствени изводи и правни последици.

Необосновано се явява и наведеното твърдение за наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по поставените два въпроса, които нямат претендираното правно съдържание и не са обуславящи за правните изводи на съда по решението,предвид вече изложените съображения по свързания въпрос в т.4 от първия раздел от изложението ,както и предвид това, че неспазването на работното време е нарушение, за доказвне на което работодателят не е ограничен в доказателствените средства, нито в Кодекса на труда е предвидена предварителна процедура за предявяване на доказателствата, с които при оспорване на уволнението,това нарушение ще се доказва от работодателя. Не са поставени въпроси ,отговорът на които да допринесе за промяна на създадена поради неточно тълкуване на закона съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването ѝ с оглед изменения в законодателството и обществените условия, респ. при непълни, неясни или противоречиви закони, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена (т. 4 от ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС).

При този изход на делото следва да бъдат присъдени поисканите от ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.Сумата следва да се присъди в евро.

Предвид гореизложеното, ВКС, състав на III г. о.