Определение № 3327 от 25.06.2025 г. на ВКС по д. № 2117/2025 г.

Производството е по чл. 135, ал. 5 от АПК. Образувано е по спор за подсъдност повдигнат от Районен съд – Пловдив между него и Административен съд – Пловдив относно компетентния съд, който следва да разгледа подадена от И. Д. К. жалба против мълчалив отказ на Общински съвет – Р. по чл. 45ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ да се произнесе по мотивирано искане на началника на Общинска служба „Земеделие“ – Р. за предоставяне на земеделска земя от общинския поземлен фонд по реда на чл. 27, ал. 2, т. 3 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ за довършване на процедурата по неприключило производство по обезщетяване на наследниците на Д. И. К. със земеделска земя от общинския поземлен фонд, касаещо признат, но невъзстановен имот. С определение № 4716 от 22.05.2025г. състав на Административен съд – Пловдив прекратил на основание чл. 135, ал. 2 от АПК образуваното пред него производство по адм.д. № 1032/2025г. с описания предмет и изпратил делото за разглеждане на Районен съд – Пловдив като приел, че предмет на оспорване е мълчалив отказ на Общински съвет – Р. по искане на началника на ОСЗ – Р., който има белезите на индивидуален административен акт по чл. 45ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ. Съгласно § 19, ал. 1 от ЗИДАПК, Обн. ДВ, бр. 39/20.05.2011г., индивидуалните административни актове по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ и отказите за издаването им, с изключение на тези издадени от министъра на земеделието, могат да се обжалват пред районния съд по местонахождение на имота по реда на АПК, поради което обосновал, че заявеното оспорване е функционално неподсъдно на АС – Пловдив. На това основание прекратил образуваното пред него производство и изпратил делото по подсъдност на РС – Пловдив. С определение № 7186 от 02.06.2025г. състав на РС – Пловдив прекратил образуваното пред него производство по гр.д. № 9994/2025г. и на основание чл. 135, ал. 5 от АПК и повдигнал спор за подсъдност за определяне на компетентния съд за разглеждане на подадената жалба. Изложил съображения, че съгласно чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА вр. § 27, ал. 2, т. 3 от ПЗР на ЗСПЗЗ вр. чл. 45ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ решението на общинския съвет за предоставяне на земи от общинския поземлен фонд е елемент и съставна част от административната процедура по чл. 45ж от ППЗСПЗЗ. Въз основа на него ОСЗ постановява решение по чл. 45ж, ал. 3 от ППЗСПЗЗ за възстановяване на правото на собственост, придружено със скица на имота. Това последно решение на ОСЗ завършва процедурата по чл. 45ж от ППЗСПЗЗ, има конститутивен характер за правото на собственост върху земеделските земи, поради което, както и отказът за издаването му е индивидуален административен акт, който попада в приложното поле на § 19, ал. 1 от ЗИДАПК /Обн., ДВ, бр. 39 от 2011г./, уреждащ компетентността на районния съд. Посочил, че предхождащото го решение на общинския съвет по чл. 45ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ се приема в изпълнение на правомощията му, предоставени с нормата на чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА. Тъй като гражданският съд не е компетентен да преценява законосъобразността на актовете на органите на местно самоуправление, независимо че се отнасят до земеделски земи съгласно чл. 45, ал. 3 от ЗМСМА приел, че оспорването на този акт е по реда на АПК пред съответния административен съд. Така обосновал, че не е компетентен да разгледа подадената жалба. Сезираният петчленен състав на съдии от Върховен касационен съд и Върховен административен съд, като взе предвид обстоятелствата изложени в жалбата, приема, че делото е подсъдно на Административен съд – Пловдив. С предявеното пред административния съд оспорване, Общински съвет – Р. в упражняване на правомощието си по чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА е постановил мълчалив отказ по предоставяне на земеделска земя по реда на § 27, ал. 2, т. 3 от ЗИДЗСПЗЗ. Решението, както и мълчаливият отказ на общинския съвет подлежи на обжалване като индивидуален административен акт по силата на общата разпоредба на чл. 45, ал. 3 от ЗМСМА и по аргумент от разпоредбите на чл. 45ж, ал. 2 и ал. 3 от ППЗСПЗЗ, които предвиждат неговото връчване по реда на АПК и предпоставят произнасяне на общинската служба по земеделие след влизането му в сила. За да се определи кой съд следва да разгледа жалбата срещу решението, респ. мълчаливият отказ на общинския съвет, следва да се изходи от процедурата, в рамките на която е взето това решение/мълчалив отказ. Съгласно § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ /ДВ, бр. 61 от 2016г./ общинските съвети предоставят земи от общинския поземлен фонд, включително пасища и мери по чл. 19, при наличие на едно от следните условия: установяване на границите на земеделските имоти, за които е издадено решение на общинската служба по земеделие за признаване на правото на възстановяване на собствеността в съществуващи или възстановими стари реални граници; изпълнение на съдебни решения за признато право на собственост или обезщетяване на собствениците, чиято собственост не може да бъде възстановена. Това решение е част от производството по чл. 45ж от ППЗСПЗЗ. След влизане в сила на решението на Общинския съвет, Общинската служба по земеделие на основание чл. 45ж, ал. 3 от ППЗСПЗЗ постановява решение за възстановяване на правото на собственост, придружено със скица на имота. С последното завършва процедурата по възстановяване на собствеността, то има конститутивен характер и подлежи на обжалване по чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ пред районния съд по местонахождението на имота по реда на АПК съгласно § 19, ал. 1 от ЗИД АПК /ДВ, бр. 39/2011г./. Предхождащото го решение на Общинския съвет не е краен акт, а е част от производството по издаване на индивидуалния административен акт на общинската служба по земеделие. От тук следва, че решението на общинския съвет по чл. 45ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ не е индивидуален административен акт по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. Поради това спрямо него не е приложима разпоредбата на § 19, ал. 1 от ЗИД АПК, обосноваваща компетентност на районния съд. Ето защо, по предявеното оспорване следва да се произнесе Административния съд, чиято компетентност спрямо актовете на общинския съвет произтича от разпоредбите на чл. 45, ал. 3 и чл. 11 от ЗМСМА. По същия начин са разрешени идентични спорове за подсъдност в определения, както следва: № 3002/11.06.2025г. по ч.гр.д. № 1651/2025г.; определение № 88/08.11.2018г. по гр.д. № 71/2018г.; определение № 59/14.11.2019г. по гр.д. № 35/2019г.; определение № 25/29.09.2016г. по гр.д. № 19/2016г.; определение № 53/02.12.2013г. по гр.д. № 34/2013г. и др. на петчленни състави на ВКС и ВАС. Ето защо, компетентен да разгледа и се произнесе по допустимостта, редовността и основателността на подадената от И. Д. К. жалба против мълчалив отказ на Общински съвет – Р. по чл. 45ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ е Административен съд – Пловдив. По изложените съображения настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд на Република България