Определение № 448 от 26.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1558/2011 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Обединена българска банка АД [населено място],представлявана от главния изпълнителен директор В. и изпълнителния директор Т.,чрез процесуалния представител юрисконсулт М. против въззивно решение № 404 от 21.07.2011г. по в.гр.д. № 504 по описа за 2011г. на Плевенски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 30.03.2011г. по гр.д. № 1509/2001г.на Плевенски районен съд, като са уважени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 от КТ, отхвърлен е иска с правно основание чл.224 ал.1 от КТ и са присъдени следващите се разноски. Като основание за допустимост на подадената касационна жалба се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по поставения въпрос - за задължението на съда да обсъди ангажираните доказателства в съвкупност и нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по поставен въпрос във връзка с приложението на чл.193 ал.1 от КТ относно начина,по който работодателят следва да изпълни задължението си - преди да наложи дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения.Въпросите се поставят във връзка с твърдението на касатора, че съдът не е съобразил наличните доказателства, сочещи,че ищцата е дала писмени обяснения на 1.12.00г. и че извършеното нарушение е установено с уведомление № 240-0009 от 16.01.2001г.и докладна записка № 240-0010 от 16.01.2001г.на главния контрольор на дирекция”Вътрешен контрол”. Позовава се на три решения на ВКС,от които две са без задължителен характер и едно е постановено по реда на чл.290 от ГПК,в което е посочено, че за да е спазено изискването на чл.193 от КТ е достатъчно –изискването и даването на обясненията да предхожда налагането на дисциплинарното наказание/да са дадени след откриване на нарушението и преди налагане на наказанието/. Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна,с който се оспорват нейните допустимост и основателност.Претендира направените разноски пред касационната инстанция за адвокатско възнаграждение в размер на 100 лв. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.За да се произнесе по допустимостта й до касационно разглеждане, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното: Становището си за основателност на исковите претенции, въззивният състав е мотивирал с нарушение на императивните изисквания на чл.193 от КТ,защото нито по настоящето дело,нито по приложените наказателни дела - се съдържат писмени обяснения,дадени от ищцата/а работодателят не е твърдял и не е установил,че устно я е изслушал/ и с факта,че с влезли в сила присъди по две дела/н.о.х.д.№ 495/07г.и н.о.х.д.№ 1585/09г.на ПРС/- ищцата е била оправдана по повдигнатите й обвинения за присвояване в качеството й на длъжностно лице. При така постановения съдебен акт,поставеният въпрос във връзка с начина на изпълнение на задължението по чл.193 от КТ - е от значение за изхода на спора,защото е свързан с решаващите мотиви на съда.Същият обаче не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото,защото вече е разрешен с постановени по реда на чл.290 от ГПК решения/например № 165 от 25.10.11г.по гр.д.№ 359/10г.на ІІІг.о.на ВКС, № 448 от 16.11.11г.по гр.д. №1510/10г.на ІV г.о.на ВКС, №1687/09г. по гр.д.№ 301/09г.на ІІІ г.о.,по гр.д.№ 1917/10г.на ІV г.о.на ВКС/,в който смисъл е и представеното от касатора решение.В тях е прието,че законът не предвижда изискване за формално иницииране на дисциплинарно производство, нито специална форма,на която следва да отговоря отправената от работодателя покана до работника за даване на обяснения. Необходимостта - изслушването на работника или запознаването с писмените му обяснения – да е преди налагане на дисциплинарното наказание е установена в закона с две цели: 1.за да се съберат повече данни във връзка с констатираното нарушение и да се подпомогне преценката на работодателя,който трябва да съобрази всички обстоятелства/включително и субективното отношение на работника/преди да реши какво наказание да му наложи и 2.за да се осигури средство за защита на подлежащия на наказание работник,който не разполага с друго такова. В конкретния случай –видно от исковата молба,още с нея –ищцата е оспорила спазването на процедурата по чл.193 от КТ,като е твърдяла,че обяснения във връзка с посоченото в заповедта за уволнение нарушение- не са й искани.Доказателствената тежест за установяване на това обстоятелство е била върху работодателя,а по делото той не е представил и не са налични никакви доказателства,от които да се направи извод,че е изпълнил задължението си - преди да наложи дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения. Изложените твърдения в касационната жалба за наличие на писмени обяснения на ищцата от 1.12.00г.са голословни,защото такива по делото няма/и това вече е било отбелязано от долните инстанции в изложените от тях мотиви/.По делото е налично удостоверение № 211-419 от 8.03.11г., подписано от служител на настоящия касатор,за това,че трудовото досие на ищцата,която е уволнена пред месец април 2001г.-не се съхранява в банката и по всяка вероятност- това е причината,то да не е по делото. Дори и да се приеме,че са налице обяснения на ищцата от 1.12.00г.,то те са ирелевантни,защото - видно от заповедта за уволнение, в нея е посочено,че нарушението е констатирано при извършена от 6.12.00г.до 13.12.00г.извънредна проверка.Евентуалните обяснения /от 1.12.00г./,които са преди датата на констатиране на нарушението - не могат да обосноват спазване на процедурата по чл.193 от КТ. По втория поставен въпрос от касатора - за задължението на съда да обсъди всички ангажирани по делото доказателства –също не следва да се допуска касационно обжалване,защото той не е от значение за изхода на спора и не е разрешен от възизвния съд в противоречие с практиката на ВКС/както се твърди в жалбата/.Същият не е годно общо основание за допустимост,с оглед нормата на чл.193 ал.2 от КТ,съгласно която – в хипотеза, когато работодателят предварително не е изслушал работника или служителя или не е приел писмените му обяснения – съда няма задължение да обсъжда всички ангажирани по делото доказателства,тъй като не следва да се произнася по съществото на спора. С оглед направеното искане,изхода на делото и на основание чл.78 ал.3 от ГПК – в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени направените от нея разноски пред касационната инстанция,които съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 28.10.2011г. възлизат на 100лв.за адвокатско възнаграждение. Мотивиран от гореизложеното,Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение