Определение № 433 от 21.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7748/2013 г.

ВКСIII гражданско отделение21.03.2014 г.докладчик Диана Хитова

Диспозитив

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 26.07.2013 г. по гр.д.№ 433/ 2013 г. на Кюстендилски окръжен съд. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по чл.288 вр.чл.280 ал.1 т.2 ГПК. Образувано е по касационна жалба от ОП „О.”-гр.К., представлявано от директора Е. Й. и процесуален представител Г. Л., старши юрисконсулт на [община], срещу решение от 26.07.2013 г. по гр.д.№ 433/ 2013 г. на Кюстендилския окръжен съд. Ответникът по касационната жалба М. В. С., в писмен отговор, подаден чрез пълномощника му адв.Т. П., я оспорва.Претендира разноски. По допускането на касационно обжалване на въззивното решение, настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното: Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна, която има правен интерес от предприетото процесуално действие и е допустима, тъй като предмет на обжалване е решение по неоценяеми искове, а оценяемият иск е обусловен. С обжалваното решение е отменено решение № 278/ 29.05.2013 г. по гр.д.№ 293/ 2013 г. на Кюстендилския районен съд в частта, с която искът предявен въз основа на чл.344 ал.1 т.3 вр.чл.225 ал.1 КТ е отхвърлен за разликата над уважената част от 1546,02 лв. до претендирания размер от 2 188,80 лв., като е постановено уважаването му за още 642,78 лв., представляващи обезщетение за времето, през което ответникът по касационната жалба е останал без работа за периода 16.05.2013 г.-07.07.2013 г. и е потвърдено в останалите части. С тях са уважени предявените срещу касатора искове по чл.344 ал.1 т.1-т.3 КТ, като уволнението, извършено със заповед № 22/04.01.2013 г. на директора на ОП „Охрана”-гр.К., на основание чл.328 ал.1 т.1 КТ- поради закриване на предприятието, е признато за незаконно и същата е отменена, работникът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „охранител” в ОП „Охрана”-гр.К. и е уважен частично предявеният иск по чл.225 ал.1 КТ за сумата 1546,02 лв., за времето през което е останал без работа в периода 07.01.2013 г.-15.05.2013 г.,ведно със законната лихва от 06.03.2013 г. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че закриване на предприятието, като основание за прекратяване на трудовото правоотношение е налице, когато е взето решение от компетентен орган за закриването и дейността му се преустановява напълно в бъдеще, но в случая не е изпълнено второто условие. Дейността е продължена под друга организационна форма – чрез новосъздаденото общинско предприятие „Управление на общински имоти”. Налице е прехвърляне на дейност от едно предприятие на друго по смисъла на чл. 123 ал.1 т.7 КТ. Поради това трудовите правоотношения с работниците от закритото предприятие не се прекратяват, а преминават към новото предприятие.Намерил е за неоснователен довода, че със закриването на предприятието се преустановява дейността му и трудовите правоотношения се явяват ненужни, тъй като в решението на Общинския съвет е одобрен числен състав на новосъздаденото предприятие. Въззивният съд е уважил изцяло иска по чл.225 ал.1 КТ, тъй като към момента на постановяване на решението е изтекъл максималният установен от закона шестмесечен срок за обезщетяване на работника. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.2 ГПК. Твърди, че обжалваното решение противоречи на решение № 125/ 27.02.2009 г. по гр.д.№ 121/ 2008 г. на Апелативен съд-София, ГО, ІV състав, което прилага. Намира, че са налице различия в тълкуването на едни и същи разпоредби на КТ и ГПК, които налагат уеднаквяване на практиката по реда на касационния контрол. Настоящият състав на ВКС, ІІІ г.о. счита, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. За да бъде селектирана касационната жалба, касаторът следва да обоснове наличието на общо и допълнително основание за допускане на касационно обжалване. Общото основание е извеждането на правен въпрос, обусловящ правните изводи на въззивния съд, които са от значение за изхода на делото и са включени в неговия предмет. В случая дори не е направен и опит за формулиране на такъв .Твърдението за различия в тълкуването и прилагането на разпоредби от ГПК и КТ, които не са конкретизирани, не представлява поставяне на правен въпрос. Не е обосновано и допълнително основание - проявлението на правния въпрос в някоя от хипотезите по чл. 280 ал.1 ГПК. Наличието на допълнително основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК касаторът трябва да докаже, като приложи влезли в сила решения и изложи подробна аргументация относно различията на дадените разрешения по поставения от него въпрос в съдебната практика и в обжалваното решение. В случая такава аргументация липсва.Следва да се отбележи и че приложеното решение е неотносимо към настоящия случай, в него се разглежда иск по чл.213 КТ, при различна фактология и след като са отхвърлени с друго влязло в сила решение исковете, предявени от ищеца въз основа на чл. 344 КТ ал.1 т.1-т.3 КТ. Необосноваването на общо и допълнително основание води до недопускане на обжалваното решение до касационен контрол. Ответникът по касационната жалба е претендирал разноски за това производство, но не е представил доказателства, че такива са сторени, поради което искането му не може да бъде уважено. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,

Цитирани разпоредби

11