Определение № 909 от 25.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4324/2025 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Средно училище /СУ/ „Св. Паисий Хилендарски“, [населено място], срещу решение №.203/5.08.25 по г.д.№.423/25 на ОС Шумен, с което е потвърдено реш.№.88/7.05.25 по г.д.№.860/24 на РС Велики Преслав за уважаване на предявените срещу касатора искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1-т.3 КТ. Ответната страна М. С. М.-Й. оспорва жалбата. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С обжалваното решение е прието за безспорно, че страните са били обвързани от безсрочно трудово правоотношение, като ищцата е работила на длъжност „учител, теоретична подготовка“; по силата на трудов договор №.РД07-59/11.09.23, сключен с Началника на РУО-Шумен, тя е приела да изпълнява длъжността „директор“ на ответното училище до заемането й въз основа на конкурс на основание чл.110 КТ и за горепосочения период й е било разрешено да ползва неплатен отпуск; със Заповед №.РД07-237/ 31.10.24 на Началника на РУО Шумен трудовото й правоотношение е било прекратено считано от 01.11.24 на основание чл.334 ал.1 КТ и тя е подала заявление до директора на училището с искане за прекратяване на неплатеният й отпуск като „учител теоретично обучение“ и връщането й на работа от 04.11.24; на 11.11.24 й е било връчено предизвестие за прекратяване на трудовия договор поради съкращение в щата и Заповед за уволнение №.216/11.11.24 от длъжност „учител теоретична подготовка“ на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ вр. с чл.326 ал.1 КТ и чл.29 от КТД с вписана причина „съкращаване на щата - 1 щатна бройка „учител теоретично обучение“ съгласно длъжностно щатно разписание, утвърдено със Заповед №.1238/12.09.23“, считано от 11.11.24г. - откогато и съгласно чл.335 ал.2 т.3 КТ трудовото й правоотношение е било прекратено. Намерено е, че в случая не е била спазена предварителната закрила по чл.333 ал.4 КТ. Според цитираната разпоредба когато това е предвидено в колективния трудов договор /КТД/, работодателят може да уволни работник или служител поради съкращаване на щата или при намаляване на обема на работата след предварителното съгласие на съответния синдикален орган в предприятието; в случая е установено /служебна бележка от 17.12.24г., издадена от Председателя на Сдружение на директорите в средното образование в Република България (СДСОРБ), Общинска секция–гр.В., служебна бележка от 16.12.24 и служебна бележка от 19.12.24, издадени от Председателя на СО към Синдикат на българските учители (СБУ) в СУ„Св. Паисий Хилендарски“/, че ищцата е била редовен член на синдикалната организация към СБУ в училището и е заплащала редовно месечен членски внос; същевременно съгласно чл.10 от КТД за системата на предучилищното и училищното образование №.Д01-415/28.12.23, сключен между МОН, Съюза на ръководителите в системата на народната просвета в България и СДСОРБ, от една страна в качеството на работодатели, и СБУ към Конфедерацията на независимите синдикати в България, Синдиката „Образование“ към Конфедерацията на труда „Подкрепа“ и Независимия учителски синдикат към Конфедерацията на независимите синдикати в България, от друга страна, в качеството на синдикати, при прекратяване на трудовите правоотношения по чл.328 ал.1 т.2 и т.3 КТ в рамките на утвърдената численост на персонала работодателят следва да прекрати трудовите правоотношения по чл.328 ал.1 т.2 и т.3 КТ с работници и служители - членове на синдикатите, страна по договора, само след предварително съгласие на съответната синдикална организация в образователната институция, а според чл.12 от КТД работодателите запазват работните места на правоспособни учители с безсрочни трудови договори за периода, за който са назначени за временно изпълняващи длъжността „директор“ на образователна институция, и не сключват трудови договори с външни лица за длъжности, за които има назначени учители, отговарящи на изискванията за заемане на съответните длъжности, с непълна норма преподавателска работа по съответните учебни предмети; при това положение М.Й. се е ползвала от защитата на чл.10 от КТД, а по делото не се представени доказателства за наличието на последващ КТД на това равнище, с който да е прекратено действието на представения по делото, както и такива, че са изпълнени изискванията на горепосочения текст. Съдът е приел за неоснователни оплакванията, че закрилата е била неприложима, тъй като работодателят не е бил уведомен и не са били представени доказателства, които да обосноват необходимост от прилагане на специална закрила при уволнението. Посочил е, че закрилата се прилага независимо дали работодателят е знаел за нея или не; същевременно липсват и каквито и да е данни, а и твърдения той да е изискал служителят да представи информация във връзка с наличието на закрила /по делото е установено, че предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение и заповедта за уволнение са от една и съща дата и са връчени на тази дата и на ищцата/. За неоснователно е намерено и оплакването,че ищцата не е конкретизирала дали претендира защита по чл.333 ал.3 КТ или чл.333 ал.4 КТ - отразено е, че в исковата молба изрично е посочено, че при прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е допуснал съществени нарушение на КТД в системата на предучилищното и училищното образование, като не е изискал и представил предварително съгласие за прекратяване трудовото правоотношение от съответната синдикална организация /липсва каквото и да е законово изискване за страните да квалифицират претенциите или възраженията си, още по-малко да сочат цифром правна квалификация; определяне правната квалификация на спора, обема на търсената защита, е дейност на съда, която се извежда въз основа на изложените в исковата молба обстоятелства и заявения петитум/. При това положение е преценено, че доколкото при издаването на процесната заповед не е изискано съгласие от съответната синдикална организация, чийто член е Й., за да бъде надлежно извършено съкращаването й, искът по чл.344 ал.1 т.1 КТ е основателен и следва да се уважи, като заповедта за уволнение се отмени само на това основание – без да се разглежда спорът по същество. Независимо от това съдът е разгледал спора и по същество. Посочил е, че съкращение на щата по смисъла на чл.328 ал.1 т.2 КТ означава премахване считано от един определен момент за вбъдеще на отделни бройки от утвърдения общ брой на работниците и служителите поради преустановяване на съответстващата им трудова функция; за да е законно, то трябва да е извършено от органа, който има право да извършва промени в щата, и да е реално; освен това е необходимо моментът на уволнението и на фактическото премахване на съответната трудова функция да съвпадат или пък уволнението да следва съкращаването на щата /защото едва с премахването на съответната трудова функция съществуването на трудовия договор става невъзможно/. В настоящия случай не е установено реално съкращаване в щата и то със щатното разписание, утвърдено с вписаната в заповедта за уволнение Заповед №.1238/12.09.23. По делото са представени щатно разписание, одобрено със заповед №.1238/12.09.23, и щатно разписание, считано от 16.09.24, като и по двете щатни разписания е предвидена една щатна бройка за длъжността „учител, теоретично обучение“, код по НКПД 23205006; не се установява за сочената длъжност да са съществували две или повече щатни бройки, които да са съкратени. Не налагат друг извод и представените от ответника извадка от платформата НЕИСПУО на списък по образец 1 относно педагогическия персонал на ответното дружество преди и след уволнението на ищцата-действително през учебните 2023/2024 и 2024/2025 длъжността „учител, теоретично обучение“ е изпълнявана от Д. Ш. (под №.44 от списъка), но това не означава, че бройките за съответната длъжност са били две. Бройката отново е била една, като това е бройката, заемана преди от М.Й., която към този момент е била назначена на длъжността „директор“ на училището до провеждането на конкурс /поради това и в последната графа на образец 1 е посочено срещу името й за длъжността "учител, теоретично обучение“, че е неактивна/. Не е представено щатно разписание, доказващо съкращаване на бройка за длъжността „учител, теоретично обучение“, основание за издаване на процесната заповед. Съдът не е споделил и твърдението, че ищцата, заемайки длъжността директор, сама била извършила практически съкращение, след като била назначила и друго лице на длъжност „учител теоретично обучение“ на постоянен трудов договор-при което била освободила себе си от същата длъжност. Посочил е, че обстоятелството, че друг служител е бил назначен на единствената бройка за длъжността „учител, теоретично обучение“, която към този момент не е била реално заета, тъй като заемащият я служител е изпълнявал длъжността „директор“, не налага извод че е имало две бройки за тази длъжност, едната от които да е съкратена със щатното разписание, утвърдено със Заповед №.1238/12.09.23. При това положение в разглежданата хипотеза не е установено надлежно съкращение в щата. От друга страна, дори да се приеме, че бройките за процесната длъжност са били две или повече /каквото обстоятелство не е установено/, то тогава, съгласно разпоредбата на чл.329 ал.1 КТ, работодателят е бил длъжен преди издаване на заповедта за уволнение да извърши подбор; в случая, обаче, нито са налице твърдения, нито са ангажирани доказателства за извършването на такъв. Относно оплакването, че ищцата се позовавала на действия, които самата тя извършила в качеството си на временно изпълняващ длъжността „директор“, като е черпела права от собственото си неправомерно поведение, е прието, че по делото не е установена неправомерност на действия, които да рефлектират върху законността на уволнението на соченото основание. Процесната заповед е издадена на основание, каквото не е установено да съществува и без да се съобрази закрилата по чл.333 ал.4 от КТ; в тежест на работодателя е да докаже законосъобразността на извършеното уволнение; такова доказване не е проведено и поради това правилно претенциите са уважени. Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК във връзка с въпросите: 1.“Длъжен ли е въззивният съд при постановяване на решението си да вземе предвид и да обсъди всички относими към изхода на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства?“ /реш.№.503/16.01.13 по г.д.№.168/12, ІV ГО, реш. №.222/27.03.18 по т.д.№.505/17, ІІ ТО/; 2.“Какво е съотношението между изявлението на работодателя за съкращаване на щата и останалите документи, които материализират трудовите правоотношения с работниците във връзка с новото длъжностно разписание след промените и дали изявлението на работодателя за съкращаване на щата е единственият факт, който поражда съкращаването на щата и по тази причина следва единствено то да бъде предмет на установяване в съдебните производства по исковете по чл.344 ал.1 т.1 КТ?“. Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение не са налице. Съгласно практиката на ВКС, в това число цитираната във връзка с първия въпрос, въззивният съд е длъжен да се произнесе по всички редовно заявени и поддържани от страните доводи и възражения и да обсъди в мотивите си правно релевантните им твърдения, от които зависи разрешаването на спора по делото-както и да постанови решението си въз основа на установените правнорелевантни факти, като обсъди в тяхната съвкупност и взаимна връзка всички своевременно представени допустими и относими към предмета на спора доказателства при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на производството. Съдът не се е отклонил от така установената практика. Обсъдени са всички доводи, повдигнати във въззивната жалба-в която е твърдяно, че съдът незаконосъобразно е приел, че не е налице реално съкращение в щата /предвид соченото, че сама ищцата практически без нарочна заповед се е съкратила, назначавайки на длъжността „учител теоретично обучение“ друго лице по постоянен трудов договор/, че не е налице нарушение на нормата на чл.333 ал.4 КТ, тъй като работодателят не е бил уведомен и не е била представена документация, която да обоснове необходимостта от прилагане на специална закрила при уволнение, а самата искова молба не е била уточнена /каква защита се претендира - по чл.333 ал.3 или чл.333 ал.4 КТ/, че е нарушена разпоредбата на чл.12 ал.1 КТД и невъзможността за възстановяване е в резултат на действията на самата ищца. Изложени са подробни съображения защо съдът намира тези оплаквания за неоснователни, като са обсъдени и съответните релевантни доказателства. Възражения, че представените от ищцата служебни бележки „за членство“ не удостоверяват членството й в синдикална организация, до подаване на касационната жалба не са били повдигани /приложените с исковата молба бележки не са били и оспорвани/, поради което и въззивната инстанция не е била длъжна да обсъжда такива. Несъгласието на касатора с изложените от съда мотиви не е основание за допускане на касационно обжалване, респективно в производството по чл.288 ГПК не може да се изследва въпроса правилно ли, въз основа на доказателствата по делото, въззивният съд е направил определени доказателствени изводи. Необосноваността и незаконосъобразността като пороци на въззивното решение са основание за обжалването му съгласно чл.281 т.3 ГПК и биха могли да бъде обсъждани едва при разглеждане на касационната жалба по същество-след евентуалното й допускане до касация предвид критериите на чл.280 ГПК, а не в настоящата фаза на селекция по тези критерии. С оглед на изложеното не е налице соченото основание на чл.280 ал.1 ГПК. Вторият въпрос не съставлява правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1, ТР №.1/09, ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въпросът, освен че така, както е зададен, не е бил предмет на изрично обсъждане от въззивната инстанция, няма и самостоятелно значение за изхода на спора. Това е така, защото съдът е приел, че уволнението е незаконосъобразно по няколко причини-на няколко основания, всяко от които поотделно обосновава отмяната му. Изрично е посочил, че не са спазени изискванията на закона както поради липса на предварително съгласие с оглед разпоредбата на чл.333 ал.4 КТ, така и поради липса на реално съкращение в щата и доколкото не е извършен подбор /ако се приеме, че щатните бройки са били две/. При това положение решаващите му изводи не са свързани само с поставения от касатора въпрос относно съкращението в щата, но и с недоказаност в процеса на спазване на изискванията на чл.333 ал.4 КТ и чл.329 КТ. Предвид изложеното поставените от касатора въпроси, които обвързват произнасянето на касационната инстанция в настоящото производство по селекция на жалбите съобразно разясненията в т.1, ТР №.1/09, ОСГТК, не съставляват годно общо основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК и могат да обусловят допускане на касационно обжалване на въззивното решение в някоя от хипотезите на тази разпоредба. С оглед всичко изложено по-горе, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,