Определение № 144 от 27.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 849/2011 г.

Производството е по реда на чл. 288, във вр. с чл. 250 ГПК. Образувано е по молба на от А. А. П. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Ю. П. от АК-П., с искане да се допълни определение № 52 от 17.01.2012 г. по гр.д. № 849/2011 г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение като съдът се произнесе и по предявените искове с правно основание чл. 220 КТ, чл. 222 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ, които освен исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ също са били предмет на касационната жалба. Ответникът по молбата ОУ”Г. Б.” [населено място] в писмен отговор я оспорва като неоснователна. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че молбата за допълване на постановеното определение по чл. 288 ГПК е основателна. С въззивното решение са отхвърлени предявените от ищцата искове за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, по които с определение № 52 от 17.01.2012 г. по гр.д. № 849/2011 г. ВКС, ІІІ г.о. не е допуснал касационното обжалване. Ищцата е предявила с тях в обективно съединение и искове по чл. 220 КТ с цена 423,60 лв., по чл. 222, ал. 1 КТ с цена 423,60 лв. и по чл. 224, ал. 1 КТ с цена 2 600 лв. С въззивното решение е уважен предявеният иск с правно основание чл. 222, ал. 1 КТ в размер на 392,11 лв., като първоинстанционното решение в останалата му част, с която са отхвърлени исковете по чл. 220 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 222, ал. 1 КТ за разликата до пълния предявен размер, е потвърдено. Касационното обжалване е ограничено само от един установен от законодателя формален критерий – цената на иска/чл. 280, ал. 2 ГПК/, и от реалните критерии за допускане на касационното обжалване, които се проверяват от ВКС – чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК в редакцията й, обнародвана в Д.В., бр. 100/21.12.2010 г., в сила от същата дата, въззивните решения, постановени по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. са изключени от обхвата на касационния контрол. В случая цената на всеки един от обективно съединените искове, с оглед разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК, възлиза на сумите, както следва: искът по чл. 220 КТ е с цена 423,60 лв., по чл. 222, ал. 1 КТ е с цена 423,60 лв. и по чл. 224, ал. 1 КТ е с цена 2 600 лв. Касационната жалба срещу въззивното решение е подадена на 24.03.2011 г., с вх. № 1886 и с оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК се явява процесуално недопустима. Съгласно § 25 от ПЗР на З./ДВ, бр. 100/2010 г./ висящите производства се довършват по досегашния ред. Висящо пред съответната инстанция обаче е онова производство, което е инициирано от правоимащия преди датата на влизане в сила на З.. В случая преди да бъде подадена касационна жалба висящо касационно производство не съществува, съответно няма как за него да се приложи стария ред. В случая касационната жалба е подадена на 24.03.2011 г. и към тази дата не е допустима на основание редакцията на чл. 280, ал. 2 ГПК, след измененията, направени със З./ДВ, бр. 100/21.12.2010 г./, тъй като цената на всеки един от предявените в обективно съединение искове с правно основание чл. 220, чл. 222, ал. 1 и чл. 224, ал. 1 КТ е в размер под 5 000 лв. и е изключена от касационния контрол. По изложените съображения, касационната жалба по отношение на тези искове е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството пред Върховния касационен съд бъде прекратено. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,