Определение № 530 от 10.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4692/2021 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. К. А. срещу решение №292 от 12.08.2021г по гр.дело № 1181/2021г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено обжалвано от касатора решение № 260050/02.03.2021г., постановено по гр.д. №251/2019г. по описа на РС-Несебър. Първоинстанционният съд е разгледал трудов спор по два предявени иска. След като е изискал уточнание на исковата молба за отстаряване на противоречие между изложени обстоятелства и петитум, дадената от този съд квалификация по първия иск е по чл.344 ал.1 т.1 КТ. Искът е предявен от К. К. А. срещу работодателя „Крис Травел „ЕООД и е за отмяна на заповед №4/ от 28.02.2019г на управителя на дружеството ,с която заповед - според изложеното и в обстоятелствената част, незаконно се изменя и допълва Заповед № 1/11.06.2018г на същия управител Сочената като изменена и допълнена заповед №1 е за прекратяване на трудовия договор с ищеца и е била отменена с влязло в сила съдебно решение№222 от 11.12.2018г по гр.д № 810 /2018г на РС Несебър,постановено по иск на настояащия касатор с правно основание чл. 344 ,ал.1 т.1 КТ ,разгледан в това производство Ищецът е уточнил твърдението ,че понастощем иска от съда да отмени уволението му, извършено с втората издадена заповед №4/ от 28.02.2019г поради неговата незаконност, както и да го възстанови на заеманата преди уволнението длъжност – шофьор. Вторият иск съдът е квалифицирал по чл. 244, ал.1 т.2 КТ и е отхвърлил същия поради предявяването му едва с настоящата искова молба ,след давностния срок по чл.358, ал.1 т.2 КТ ,при направено възражение от ответника В подкрепа на тези мотиви е изтъкнато ТР №1/12.05.2015г на ОСГТК. В мотивите на първоинстанционното решение, което ищецът е обжалвал изцяло и въззивният съд изцяло е потвърдил, е прието че оспорваната с иска заповед №4/28.02.2019г. не волеизявлява уволнението на ищеца и няма тези последици Същата е била издадена по чл.346 от КТ съгласно посоченото в нея, като е незаконосъобразна Работодателят „Крис Травел“ незаконосъобразно е издал нова заповед за изменяване на отменена вече по съдебен ред с заповед за прекратяване на трудовото правоотношение ,след като с влязло в законна сила на 28.12.2018г .решение No 222/11.12.2018г. постановено по гр.д. No 810/2018г. по описа на РС-Несебър С иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ, Заповед № 1/11.06.2018г. е била отменена като незаконосъобразна. Тъй като няма как да се измени вече отменен по съдебен ред акт /Заповед №1/11.06.2018г./, то Заповед №4/28.02.2019 г. е незаконосъобразна и като такава подлежи на отмяна. С диспозитива, потвърден от въззивния съд, заповедта е отменена като незаконосъобразен акт, при въпроизвеждане на нейното съдържание. По оплакванията на ищеца като въззивен жалбоподател, че с диспозитива на решението районният съд е следвало за признае за незаконно уволнението му ,като извършено със Заповед №4/28.02.2019 г ,а не да я отменя без да посочи правото основание затова, въззивният съд е изтъкнал ,че в производството по приключилото дело работникът не е предявил претенция за възстановяване на работа по чл.344, ал.1, т.2 от КТ, като с исковата молба е сезирал съда само с искане по чл.344, ал.1, т.1 КТ, който иск е бил уважен. При уважаване на претенция по чл.344, ал.1, т.1 от КТ с отмяната на заповедта не се възстановява старото фактическо положение Трудовото правоотношение е било прекратено със заповед, която е породила правни последици преди процесната,като с отмяната на същата не е било възстановено съществувалото трудово правоотношение, поради липса на иск по чл. 344, ал.1, т.2 КТ в предходното съдебно производство. Така работникът не е възстановяван на работа по срочното си трудово правоотношение, за да се приеме, че към днешна дата може да бъде прекратено отново вече прекратено в предходен момент трудово правоотношение Изтъкнато е ,че към датата на издаване на Заповед №4/28.02.2019г. от управителя на ответното дружество страните по делото не са били в трудово правоотношение. Издадената заповед за изменение на отменена вече предходна заповед правилно е била отменена - като незаконосъобразна ,но претенциите на ищеца К. А. за възстановяване на работа и промяна на основанието на прекратяване на правоотношението от такова без предизвестие, с вписване на 30-дневно предизвестие, са неоснователни. Трудовото правоотношение възниква по силата на сключен трудов договор,респ. след възстановяване при уважен иск по чл. 344, ал.1, т.2 КТ, каквито хипотези в случая не са налице.Поради това вписване в трудовата книжка на исканото основание за прекратяване на трудовото правоотношение с 30-дневно предизвестие ,не би отразило действителното правно положение. Решението е обжалвано изцяло от ищеца с оплаквания за съществени процесуални нарушения и поради незаконосъобразност В изложение са формулирани 12 въпроса, касателно процесуалните задължения на съда да обоснове решението си ,като посочи кои факти счита за установени; задължението въззивният съд да се произнесе по всички осповнания в исковата молба ,по всички възражения, като изложи собствени мотиви; задължението да отмени диспозитива, който единствено формира СПН съгласно т.18 от ТР №1 /2001г ОСТК, когато е очевидно неправилен; задължението да се произнесе при сезиране за недобросъвестно действие на работодателя; задължението да се произнесе по всичко оспорено във въззивната жалба. Поставя се и въпрос допустимо ли е въззивната инстанция да препаща към мотивите на първата инстанция, освободена ли е от задължение да изложи собствени мотиви. По процесуалноправните въпроси се изтъква противоречие с тълкувателна практика на ВКС. Сочи се противоречие с практика на ВКС по въпроса за надлежното връчване на заповед ,за действията на трето лице ,което няма пълномощия, за прекратяване на трудов договор без предизвестие и за задължението на въззивния съд да се произнесе по оспорването; следвало ли е въззивният съд да разгледа Заповед №4 като самостоятелен акт и да реши спора по същество .По всички въпроси се сочи основание по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК ,като правен въпрос се посочва и очевидна неправилност на решението при така постановения диспозитив ,който според ищеца е следвало да има съдържание ,че заповедта се отменя на основание чл. 344, ал.1 т.1 КТ ,т.е като уволнителна. Отговор не е постъпил След преценка Върховен касационен съд, ІІІ гр. отделение счита ,че е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по служебен почин, съгласно т.1 от Тълкувателно решение №1 от 19.02.2010г по т.д №1/2009г на ОСГТК ,за да се провери вероятността обжалваното въззивно решение да е недопустимо постановено.Недопустимо е съдебно решение, постановено при липса на положителни и наличие на отрицателни процесуални предпоставки за правото на иск, както и при рагледан непреявен иск ,по който кртерии настоящата инстанция е длъжна да съобрази вероятната недопустимост във фазата по селектиране на касационните жалби. Основание за допускане до касационно обажалване по критерия на чл. 280, ал.1 т.1 ГПК се поддържа от касатора по свързано поставени въпроси ,касаещи различни аспекти на служебните задължения на съда, част от които въпроси формулирани самостоятелно за да се илюстрира конкретно кои искания, оспорвания, доводи и възражения на ищеца и въззивен жалбоподател не са произнесени в решението при така постановения негов диспозитив ,или са останали необсъдени. Касационните оплаквания,мотивирали поставянето на тези въпроси засягат рещаваща дейност на съда по същество и нейното обективиране, предмета и обхвата на съдебната проверка за законосъобразност в процесния трудов спор и при наличие на законовите предпоставки, при допуснато до касационно обжалване въззивно решение, ще бъдат разгледани при постановяване на решението по същество от настоящата инстанция. Водим от горното, Върховен касационен съд ,ІІІг.о.