Определение № 58 от 31.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4547/2021 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Изпълнителна дирекция по горите София, представлявана от изпълнителния директор М., чрез процесуалния представител главен юрисконсулт В. против въззивно решение № 263731 от 8.06.2021г. по в.гр.д. № 4007 по описа за 2020г. на Софийски градски съд, с което е частично отменено решение № 271796 от 12.11.2019г. по гр.д.№ 35411/2019г. на РС София в отхвърлителната част на иска по чл.344, ал., т.3 КТ и вместо това е постановено друго, като е присъдена допълнително на основание чл.225, ал.1 КТ и сумата от 646лв., обезщетение за оставане без работа, ведно със законната лихва от 20.06.2019г. и е изцяло потвърдено решението в останалата му част, в която са уважени предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ за признаване за незаконно уволнението на В. И. В., извършено на основание чл.325, ал.1, т.2 КТ, поради неявяване в срока по чл.345, ал.1 КТ на уволнения служител със заповед № К- 783 от 10.05.2019г. и нейната отмяна и за възстановяване на заеманата длъжност „директор на Регионална дирекция на горите Пазарджик“ и за присъждане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер на 11 492лв.,ведно със законната лихва, като са присъдени разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото: Въззивният съд е приел уволнението за незаконосъобразно с решаващ довод, че не е установено по несъмнен начин, че ищецът е узнал за влязлото в сила решение, с което отменено уволнението му и е възстановен на работа, преди 30.04.2019г. На посочената дата му е връчено уведомлението по чл.345, ал.1 КТ и от тази дата следва да се брои двуседмичният срок. Изчислен по този начин, при явяването му на работа на 10.05.2019г., той е спазен. В представеното към касационната жалба изложение, касаторът се позовава на нормата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по поставени въпроси, свързани с началният момент, от който тече двуседмичният срок за явяване на работа по чл.345, ал.1 КТ – от получаване на нарочното съобщение от районния съд или от друг момент, например когато чрез документ, входиран в съда от процесуален представител, или чрез писмено волеизявление до съда,или чрез подаване на молба за издаване на изпълнителен лист или чрез други действия, е налице признание за узнаване на влязлото в сила решение, с което е възстановен на работа? Позовава се на конкретна практика. Същите въпроси, касаторът поставя и на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от В. И. В., чрез процесуалния представител адвокат М., с който се оспорват нейната допустимост и основателност. Счита постановения въззивен акт за правилен, във връзка с което излага подробни доводи. Претендира направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 200лв., по списък, реалното извършване на които установява с представен договор за правна защита и съдействие от 18.10.2021г., в който е посочено, че договореното възнаграждение от 1 200лв.е заплатено в брой. Настоящият съдебен състав, пред вид постановеното ТР № 3 от 2.12.2021г., по т.д.№ 3/2019г. на ОСГК на ВКС, счита че не следва да се допуска касационно обжалване. Тълкувателното решение е постановено след като е констатирано, че в практиката противоречиво се разрешава поставения от касатора въпрос за началния момент, от който тече срока по чл.345, ал.1 КТ. С постановения акт, противоречието беше отстранено, като се прие, че „двуседмичният срок за явяване на работа по чл.345, ал.1 КТ започва да тече само от получаване от страна на работника или служителя на нарочно съобщение за възстановяване на работа, изпратено от разгледалият делото първоинстанционен съд. Ако не е получено съобщение, срокът започва да тече от деня, в който с явяване в предприятието или по друг начин работникът или служителя изяви пред работодателя желанието си да се върне на работата, на която е възстановен.“ В този смисъл е и постановеният от въззивния съд акт, поради което не е налице посоченото от касатора специално основание за допустимост. С оглед изхода от спора, направеното искане и на основание чл.78, ал.3 ГПК, в полза на ответната страна следва да се присъдят установените като реално направени разходи.Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Върховен касационен съд