Определение № 417 от 20.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1440/2011 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Подадена е касационна жалба от [фирма] против решение № 896 от 5. 07. 2011 г. по в. гр. д. № 1078/2011 г. на Варненския окръжен съд в частта, с която е отменено решение № 379 от 7. 02. 2011 г. по гр. д. № 10935/2010 г. на Варненския районен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от А. Л. Н. срещу [фирма] искове по чл. 128 КТ – за сумата 3806900 лв. и по чл. 86 ЗЗД за сумата 913656 лв. и вместо това е постановено решение, с което посочените суми са присъдени. Излагат се съображения за неправилност на решението и се иска отмяната му и отхвърляне на исковете. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че са налице основанията на чл. 280, ал.1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по касационната жалба А. Л. Н. изразява становище за липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, както и за правилност на същото. Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното: Касационната жалба е допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице имащо право на жалба. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са посочени следните материалноправни въпроси: а/. когато между страните по трудово правоотношение е уговорено допълнително възнаграждение като процент от печалбата на работодателя и впоследствие работодателят бъде променен при запазване на трудовото правоотношение на основание чл. 123а КТ, въз основа на печалбата на кой от работодателите следва да се изчислява допълнителното възнаграждение дължимо за период следващ промяната на работодателя – с твърдение, че разглеждането на този въпрос ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото /чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК/; б/. отдаването под наем на материални активи /недвижим имот ведно с оборудване и други движими вещи/ представлява ли отдаване под наем на предприятието и обособена част от него по смисъла на чл. 123а КТ – с твърдение, че този въпрос е решен в противоречие с ТР № 2/2011 г. /чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/; в/. действителен ли е двустранен възмезден договор, който няма основание и има ли характер на трудов договор или допълнително споразумение към трудов договор споразумение, което не урежда отношения по предоставяне на работна сила – с твърдение, че този въпрос е решаван противоречиво от съдилищата /чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК/. По първия посочен въпрос - когато между страните по трудово правоотношение е уговорено допълнително възнаграждение като процент от печалбата на работодателя и след това работодателят бъде променен при запазване на трудовото правоотношение на основание чл. 123а КТ, въз основа на печалбата на кой от работодателите – стария или новия следва да се изчислява допълнителното възнаграждение, дължимо за период следващ промяната на работодателя – налице е предпоставката на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Този въпрос е включен в предмета на спора и е от значение за изхода на делото. Разглеждането му би допринесло за точното прилагане на нормата на чл. 123а КТ, тъй като би спомогнало за разкриване на точния смисъл на разпоредбата и правилното й тълкуване при подобни казуси. Разрешението в обжалваното въззивно решение по втория поставен въпрос не противоречи на указанията, дадени с ТР № 2/2011 г., доколкото в случая се касае за временна промяна в ползването на собствеността поради отдаване под наем на обособени части от предприятие /верига магазини с цялото оборудване и движими вещи/ и доколкото предмет на договор за наем могат да бъдат само вещи, но не и работна сила. По последния формулиран въпрос също не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Касае се за допълнително споразумение към трудов договор, с което се уговаря допълнително възнаграждение, а волята на страните по основните престации /предоставяне на работна сила срещу възнаграждение/ са включени в съдържанието на трудовия договор. Изводът на съда, че с допълнителното споразумение се променя основния трудов договор и че същото не е нищожно поради липса на основание не противоречи на правните изводи в цитираните и приложени от касатора съдебни решения. Поради наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението по един от поставените от касатора въпроси, на жалбоподателя-търговско дружество следва да бъде предоставена възможност да внесе държавна такса по чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа за държавните такси, дължима за разглеждане на касационната жалба, в размер на 94411, 12 лв. По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение