Определение № 50834 от 16.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 971/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. Щ. Т. – лично и като представляващ „ОРГАНИКА ФОРУМ ГРУП” ЕООД, чрез адв. Н. Б., против въззивно решение № 321/17.11.2021 г., постановено по в. гр. д. № 609/2021 г. на Окръжен съд - Русе, в частта, с която е потвърдено решение № 260053/10.06.2021 г. по гр. д. № 663/2020 г. на Районен съд - Бяла, с което са уважени предявените от С. П. К. искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225 КТ против „ОРГАНИКА ФОРУМ ГРУП” ЕООД и иска по чл. 213, ал. 2 КТ против солидарно отговорните „ОРГАНИКА ФОРУМ ГРУП” ЕООД и Г. Щ. Т.. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му и отхвърляне на предявените искове. В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване, касаторите се позовават бланкетно на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 ГПК ,както и на основанието по чл.280, ал. 2, предл. трето ГПК. Сочат, че решението е постановено в противоречие с приетото в решение № 1732/30.11.2001 г. по гр. д. № 2766/2000 г. на ВКС, III г. о., решение № 108/25.06.2020 г. по гр. д. № 1538/2019 г. на ВКС, IV г. о., решение № 210/20.11.2020 г. по гр. д. № 3846/2019 г. на ВКС, IV г. о., както и решение № 33/09.04.2020 г. по т. д. № 693/2019 г. на ВКС, I т. о.,без да поставят въпрос. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна по касационната жалба С. П. К., подаден чрез адв. Св. К., в който излага съображения, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на решението, а по същество същото е правилно и законосъобразно. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на ІV гражданско отделение, за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от надлежни страни с правен интерес да обжалват постановения съдебен акт, срещу въззивно решение, което е с допустим предмет на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК, поради което е процесуално допустима. С решението предмет на касационното производство е потвърдено решение № 260053/10.06.2021 г. по гр. д. № 663/2020 г. на Районен съд - Бяла в частите му, с които е отменено като незаконно уволнението на С. П. К., извършено със заповед № 12/15.09.2020 г. на управителя на „ОРГАНИКА ФОРУМ ГРУП“ ЕООД, на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, дружеството е осъдено да заплати на С. П. К. обезщетение за времето, през което е останала без работа поради признатото за незаконно уволнение в брутен размер на 12 066 лв. за периода от 15.09.2020 г. до 15.03.2021 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 17.11.2020 г. до окончателното изплащане на сумата и „ОРГАНИКА ФОРУМ ГРУП“ ЕООД и Г. Щ. Т. са осъдени да заплатят солидарно на С. П. К. обезщетение за незаконно недопускане до работа в размер на 6033 лв., за периода от 10.06.2020 г. до 10.09.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 23.09.2020 г. до окончателното изплащане на сумата. По делото е установено, че ищцата С. П. К. е била в трудовоправни отношения с дружеството „ОРГАНИКА ФОРУМ ГРУП“ ЕООД въз основа на трудов договор от 07.05.2019 г., като е била назначена на длъжност „технически сътрудник” с място на работа в базата на дружеството в село Батишница, общ. Две могили, обл. Русе, ул. "Дунав" 2А. Същата е ползвала отпуск по болест от 13.04.2020 г. до 09.06.2020 г. и след изтичането му се е явила на работа на 10.06.2020 г., изявявайки готовност да престира труд по трудовото правоотношение, при което неправомерно не е била допусната до работа, като не й е бил осигурен достъп до работното място. На основание чл. 193, ал. 1 КТ на 16.07.2020 г. на ищцата била изпратена покана по „ЕКОНТ” за даване на обяснения относно констатираната от работодателя самоотлъчка за периода от 10.06.2020 г. до 15.07.2020 г. На 20.07.2020 г. С. П. К. е получила искането за даване на обяснения – лично и не е предоставила такива. На ищцата било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и трудовото й правоотношение е било прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, вр. с чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ със заповед от 15.09.2020 г. поради неявяване на служителя на работа в продължение на 26 последователни работни дни в периода от 10.06.2020 г. до 15.07.2020 г. Заповедта за наложеното дисциплинарно наказание „уволнение“ е била изпратена по „ЕКОНТ“на 05.10.2020 г. за връчването й, като пратката е върната като непотърсена на 12.10.2020 г. На 16.10.2020г. при справка в НАП ищцата С. К. установила, че трудовият й договор е бил прекратен. Въззивният съд е приел, че атакуваната заповед за уволнение е незаконосъобразна, тъй като работодателят не е ангажирал доказателства съобразно дадените в доклада на първоинстанционния съд указания в подкрепа на твърдението си, че в процесния период ищцата не се е явила на работа. По иска по чл. 213, ал. 2 КТ е изложил, че за да се ангажира отговорността на работодателя и на виновното длъжностно лице е достатъчно работникът или служителят дори и еднократно да е посетил предприятието, изявявайки готовност да изпълнява трудовите си задължения, а да не е допуснат от тези лица на работното си място. В случая категорично е установено от гласните доказателства, че ищцата не е имала достъп до работното си място поради смяна на ключа. Допускането на касационното обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт и по отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Въззивното решение е валидно и допустимо и не е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Очевидната неправилност е отделно, самостоятелно и независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК основание за допускане на касационно обжалване, въведено от законодателя в стремежа му да облекчи достъпа до касация на порочните въззивни актове. При твърдения за "очевидна неправилност", съдът преценява съответствието на фактическите и правни изводи в обжалваното решение с основните начала на гражданския процес, утвърдени в съдебната практика на Върховния съд и Върховния касационен съд. Когато констатира нарушаване на правилата на формалната логика при тълкуването и прилагането на закона, нарушение на императивна правна норма или основни принципи, засягащи търсената от страните защита и съдействие, Върховният касационен съд следва да допусне касационно обжалване в изпълнение на конституционно вменените му задължения да осъществява върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1- 3 ГПК. Постановеното решение не е необосновано, нито е налице нарушение на материалния закон или съществено нарушение на съдопроизводствените правила - чл. 281, т. 3 ГПК. Мотивите на съдебния акт са дали отговор на твърденията и възраженията на страните, обсъдени са доказателствата, изложени са фактически и правни изводи. Мотивите са вътрешно безпротиворечиви и изчерпват очертания предмет на доказване. Не е налице противоречие между доказателствата и установените факти, поради което въззивното решение не е очевидно неправилно и не следва да бъде допуснато до касационен контрол. Сочените твърдения не визират тежки пороци на съдебното решение, а единствено отразяват несъгласието на касаторите с формираните от съда изводи относно основателността на иска. Не са налице и сочените от касаторите основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 ГПК, тъй като във връзка с тях не са формулирали въпрос с предвиденото в процесуалния закон значение. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес, касаторът е длъжен да посочи въпрос. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране, тъй като формулираният въпрос определя рамките, в които ВКС е длъжен да селектира касационните жалби. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора. Липсата на поставен въпрос с предвиденото в процесуалния закон значение е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване. Съобразно гореизложеното липсват основания за допускане на касационно обжалване. При този изход на спора разноски се следват на ответната страна по касационната жалба. Такива са поискани с отговора на касационната жалба, но не са представени доказателства за извършването им, поради което настоящият състав не присъжда разноски на С. П. К.. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.