Определение № 3175 от 24.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1877/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК Делото е образувано по повод касационна жалба срещу решение № 479 от 30.01.2023 г. по в.гр. д. № 5090/2022 г. на ГС- София, с което предявените искове по чл. 344 КТ са отхвърлени. Жалбоподателят К. Н., чрез процесуалния си представител, излага съображения за допустимост на касационното обжалване и за неправилност на въззивното решение. Ответникът в производството „Таяран Джет“ ЕАД, чрез процесуалните си представители, поддържа, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване. Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., като направи преценка за наличие на предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното: Установено е, че по силата на трудов договор ищецът е заемал длъжността „пилот“ в ответното дружество, считано от 13.06.2018 г. Констатирано е, че със заповед № 2020 – 09 – 01П/03.09.2020 г., издадена от изпълнителния директор на ответното дружество, на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл. 188, т. 3 КТ, като на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ е прекратено трудовото му правоотношение без предизвестие. Установено е, че в процесната заповед е посочено, че в периода от 29.06.2020 г. до 02.09.2020 г. ищецът не се е явил на работа в основната база, посочена в чл. 2 от трудовия договор – [населено място], [улица], летище София, като същевременно работодателят не е определил място на изпълнение на трудовите задължения, различно от основната база на служителя, което представлява нарушение на трудовата дисциплина по см. на чл. 187, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ – неявяване на работа в течение на два и повече последователни работни дни. Прието е, че на 18.08.2020 г. е изпратено искане за представяне на обяснения от работника относно неявяването му на работа, считано от 29.06.2020 г., като му е даден двудневен срок да представи писмени обяснения или в рамките на същия срок да уведоми работодателя дали желае да бъде изслушан устно. Установено е, че искането е изпратено чрез „Еконт Експрес“ ЕООД на 18.08.2020 г. до официалния адрес на пребиваване в Република България - [населено място], [улица], ет.7, ап. 14. Въззивният съд е посочил, че в представения по делото трудов договор на ищеца не е посочен адрес за кореспонденция, то адресът, посочен в удостоверението за пребиваване на граждани на ЕС, издадено на 05.11.2019 г., поради което е адресът, на който следва да се връчват книжа на пребиваващите в страната чужденци /арг. от чл. 53 ГПК/. По делото е приобщено писмо с изх. № 16502/30.09.2021 г. от „Еконт Експрес“ ЕООД, в което е посочено, че пратката с товарителница № 7092694/18.08.2020 г. – София, съдържаща искането по чл. 193 КТ, е върната в цялост поради отсъствие на получателя на датата, на която е посетен адреса – 19.08.2020 г. в 10,45 ч. По делото е била назначена СТЕ, в която вещото лице е констатирало, че искането за даване на обяснения от ищеца е изпратено на 31.08.2020 г. от работодателя от електронната поща [електронна поща] до електронна поща [електронна поща] /служебен имейл на ищеца/ и до електронна поща [електронна поща] /личен имейл на ищеца/. В заключението на СТЕ е констатирано, че на 02.09.2020 г. е изпратен имейл от личната електронна поща на ищеца [електронна поща] до електронна поща [електронна поща], [електронна поща] и осс@tayaranjet.com сканирано копие на медицински сертификат, издаден от италианската служба по гражданска авиация на 02.09.2020 г. Въззивният съд посочва, че твърдяното нарушение е установено от признанието на ищеца, съдържащо се в исковата молба, в която посочва, че през процесния период не се е намирал на уговореното в трудовия договор място на работа - основната база /офисът на работодателя, находящ се в [населено място], [улица], Летище София/. Според въззивният съд обстоятелството, че ищецът не е бил на работа в периода от 29.06.2020 г. до 02.09.2020 г. се установява и от показанията на св. П., който заявява, че през лятото на 2020 г. е бил всеки работен ден в офиса на ответното дружество в [населено място], в сградата на А., като през това време не е виждал ищеца в офиса. За да постанови своето решение въззивният съд е приел, че е осъществено посоченото в заповедта нарушение, поради което е отхвърлил предявените искове с правно основание чл.344, ал.1,т.-3 КТ. В изложението си по чл.284, ал.3 ГПК К. Н.,чрез процесуалния си представител, поставя за разглеждане въпроси от значение за спора: с достигане на писменото заявление за искане за даване на обяснения за нарушение на трудовата дисциплина на посочения от работника или служителя адрес ли работодателят изпълнява задълженията си по чл. 193, ал.1 КТ, намира ли приложение чл. 53 ГПК относно връчването на съдебни книжа на пребиваващи в страната чужденци и при изпращане на изявления между страните по трудово правоотношение чрез пощенска/куриерска услуга, кои обстоятелства трябва да бъдат установени за да се прием, че процедурата по налагане на дисциплинарно наказание е спазена и е налице извършеното дисциплинарно нарушение, следва ли въззивният съд да изложи съображения и да даде отговор по всички доводи и възражения на страните. Посочена е практика на ВКС по приложението на чл. 235 ГПК и по чл. 344 КТ. Настоящият състав намира, че не следва да бъде допуснато касационното обжалване по поставените за разглеждане въпроси и на сочените основания. По въпроса с достигане на писменото заявление за искане за даване на обяснения за нарушение на трудовата дисциплина на посочения от работника или служителя адрес работодателят изпълнява ли задълженията си по чл. 193, ал.1 КТ, въззивното решение е постановено в съответствие с посочената и от самия жалбоподател казуална практика на ВКС обективирана и в решение по гр.д. № 985/2011 г. на IV – г.о., където е прието, че съгласно разпоредбата на чл. 193, ал. 3 КТ, разпоредбата на чл. 193, ал. 2 КТ не се прилага, когато обясненията на работника или служителя не са били изслушани или дадени по негова вина. Приема се, че такова виновно поведение на работника или служителя, препятстващо събирането на обяснения (писмени или устни) от него, несъмнено е налице, когато до знанието му е достигнало отправеното искане (писмено или устно) на работодателя за даване на обяснения в разумен срок, но въпреки това работникът или служителят, без извинителна причина, в рамките на предоставения му срок не се яви, за да бъде изслушан от работодателя, или не му предостави писмените си обяснения. Уточнено е, че виновно поведение на работника или служителя по смисъла на чл. 193, ал. 3 от КТ, обаче е налице и тогава, когато по какъвто и да било начин, без извинителна причина, той не приеме или се постави в невъзможност да получи писменото искане на работодателя за даване на обяснения, като например: откаже да го приеме, когато то му се връчва лично; откаже да получи или не предприеме действия за получаване на пощенската пратка, съдържаща писменото искане на работодателя, макар пощата да е удостоверила доставянето й на адреса, посочен от работника или служителя; промени или отсъства от този адрес, без да уведоми работодателя си за това и пр. В настоящия случай е констатирано, че на работникът е изпратено искане за даване на обяснения по реда на чл. 193 КТ чрез куриер(която пратка е върната като непотърсена), както и на служебната електронна поща и лична електронна поща(от която ищецът е на 02.09.2020 г. е изпратил сканирано копие на медицински сертификат, издаден от италианската служба по гражданска авиация). По изложените съображения не е налице основание за допускане на касационно обжалване по този въпрос. Не следва да бъде допуснато касационно обжалване и по въпроса намира ли приложение чл. 53 ГПК относно връчването на съдебни книжа на пребиваващи в страната чужденци и при изпращане на изявления между страните по трудово правоотношение чрез пощенска/куриерска услуга. Въззивното решение е постановено в съответствие с посочената и от самия жалбоподател казуална практика на ВКС обективирана и в решение по гр.д. № 3778/2020 г. на III – г.о, в което е прието, че за да е надлежно връчването по пощата, не е необходимо то да е извършено лично на получателя. Посочва се, че редовно е и всяко друго връчване,което е допустимо съобразно общите правила, уредени в чл.46 и чл.47,във вр.с чл.41 ал.3 ГПК/отм./, сега чл.42 и чл.44 ГПК, както и съобразно специалния закон – чл.36 от Закона за пощенските услуги, доколкото трудовото право е материално право и посочените процесуални разпоредби от ГПК следва да бъдат приложени съответно.. Формулираните въпроси: кои обстоятелства трябва да бъдат установени за да се прием, че процедурата по налагане на дисциплинарно наказание е спазена и е налице извършеното дисциплинарно нарушение и следва ли въззивният съд да изложи съображения и да даде отговор по всички доводи и възражения на страните засягат приложението разпоредбата на чл.235, ал. 2 ГПК, която вменява задължението за съда да основе решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и закона и на чл. 236, ал. 2 ГПК, задължаващ съда за изложи мотиви, в които да посочи исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата и правните изводи на страните. Касационният съд, с приетото ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС по въпросите на въззивното обжалване дава пълен отговор на тези въпроси, като е посочил, че евентуалното неизпълнение на вменените на съда задължения по постановяване на законосъобразен и обоснован съдебен акт по съществото на спора съставляват нарушения на процесуалните правила и при съобразяване със същите въззивният съдът е обсъдил всички доводи и възражения на страните, обусловили изводите му за неоснователност на предявените искове по чл.344, ал.,т.1-3 КТ. На ответника по жалба с оглед разпоредбата на чл.78,ал.3 и чл.80 ГПК не следва да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция, тъй като не са представени доказателства за реално направени такива. Предвид изложените съображения, съдът