Определение № 2625 от 22.05.2025 г. на ВКС по д. № 525/2025 г.

Производството е по чл.135, ал.5 АПК. Образувано е по спор между Административен съд-Пловдив и Районен съд-Самоков за това кой е компетентен да се произнесе по жалба на В. Н. Л. от [населено място] срещу решение № 1892, взето на заседание на Общински съвет-Самоков, проведено на 23.02.2023 г., протокол № 46, с което е отказано предоставяне за възстановяване на наследниците на Д. Г. Л. на конкретно посочени в решението общински недвижими имоти, намиращи се в [населено място], [община]. Спорът е повдигнат с определение № 66 от 03.02.2025 г. на РС-Самоков. Районният съд е проследил начина, по който се е достигнало до този спор: Жалбата на В. Л. е била подадена до АС-София област и по нея е образувано адм. д. № 670/2023 г., като с определение № 685/29.05.2023 г. производството е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на АС-Пловдив. Съдът е приел, че с оглед разпоредбата на чл.133, ал.1 АПК местно компетентен да разгледа делото е АС-Пловдив, предвид постоянния адрес на жалбоподателката, която твърди, че е адресат на обжалвания административен акт. Пред АС-Пловдив по жалбата е образувано адм. д. № 1393/2023 г. С определение № 1441/07.06.2023 г. състав на този съд е приел, че жалбата подлежи на разглеждане от РС по местонахождение на недвижимите имоти, предмет на оспорения отказ. Производството е прекратено и делото е изпратено на ВАС за определяне на съд, който да разгледа жалбата. С определение № 31 от 17.10.2023 г. по дело № 23/2023 г. на смесен 5-членен състав на ВКС и ВАС е оставен без разглеждане спорът за подсъдност, повдигнат с определение № 1441/07.06.2023 г. по адм. д. № 1393/2023 г. на АС-Пловдив и делото е върнато на АС-Пловдив за извършване на процесуални действия съгласно мотивите на определението. Прието е, че спор за подведомственост, който следва да се разреши от смесен състав на ВКС и ВАС, би възникнал само след като общият съд реши, че делото не му е подсъдно и повдигне спор за това. След връщане на делото в АС-Пловдив с определение № 2460/20.10.2023 г. съдът е прекратил производството и е изпратил делото по подсъдност на РС-Самоков. Приел е, че оспореното решение на ОС-Самоков има белезите на индивидуален административен акт по чл.45ж, ал.2 ППЗСПЗЗ, за оспорването на който е въведено изключение от общата родова и местна подсъдност, предвидени в чл.132, ал.1 и чл.133, ал.1 АПК и предвид местонахождението на недвижимите имоти, предмет на оспорения отказ, делото се явява подсъдно на РС-Самоков. С определение № 66 от 03.02.2025 г. на РС-Самоков е повдигнат спор за подсъдност пред смесен петчленен състав на ВКС и ВАС. Прието е, че делото не му е родово подсъдно и той не е компетентен да се произнесе по съществото на жалбата, тъй като тя подлежи на разглеждане от административен, а не от граждански съд. Прието е, че обжалваното решение на Общински съвет-Самоков е прието на основание чл.21, ал.1, т.8 от ЗМСМА и чл.8, ал.1 ЗОС по докладна записка за предоставяне на наследниците на Д. Г. Л. на проектни имоти №№ 23039.6.500 и 23039.6.501, находящи се в землището на [населено място], [община]. Конкретната процедура по възстановяване на собствеността е регламентирана в Глава трета от ППЗСПЗЗ. По силата на чл.45ж, ал.1 от този правилник ОСЗ представя до кмета на общината мотивирано искане в случаите по § 27, ал.2 ПЗР ЗИД ЗСПЗЗ /обн., ДВ, бр. 62/2010 г., доп. бр. 61/2016 г., в сила от 05.08.2016 г./, а съгласно чл.45ж, ал.2 ППЗСПЗЗ Общинският съвет се произнася на първото си заседание след постъпване на искането по ал.1 с решение за предоставяне на имотите в изпълнение на задължението си по § 27, ал.2 ПЗР ЗИД ЗСПЗЗ. Съгласно цитираните разпоредби, общинските съвети предоставят земи от общинския поземлен фонд, включително и пасища и мери по чл.19 ЗСПЗЗ, когато ОСЗ е признала право на възстановяване на собствеността върху земеделска земя в съществуващи или възстановими стари реални граници или когато се налага изпълнение на съдебни решения за признато право на собственост или обезщетяване на собствениците, чиято собственост не може да бъде възстановена. Решението на общинския съвет е елемент и съставна част от административната процедура, уредена в чл.45ж ППЗСПЗЗ. След постановяване на това решение ОСЗ постановява решение по чл.45ж, ал.3 ППЗСПЗЗ за възстановяване на правото на собственост, придружено със скица на имота. Именно това решение на ОСЗ завършва процедурата по чл.45ж ППЗСПЗЗ и има конститутивен характер за правото на собственост върху земеделските земи, поради което е индивидуален административен акт, който попада в приложното поле на § 19, ал.1 ЗИД на АПК / ДВ, бр.39/2011 г., изм. бр.58/2017 г., регламентиращ компетентността на районния съд. Предхождащото го решение на общинския съвет по чл.45ж, ал.2 ППЗСПЗЗ не е крайният акт, а е част от производството по издаване на акта на ОСЗ. Това решение представлява административен акт по разпореждане с общинско имущество, който акт общинският съвет извършва в изпълнение на правомощие, предоставено му от закон – чл.21, ал.1, т.8 ЗМСМА. Поради това и тъй като гражданският съд не е компетентен да преценява законосъобразността на актовете на местно самоуправление, независимо че те касаят земеделска земя, съгласно чл.45, ал.3 ЗМСМА, оспорването на този акт е по реда на АПК и пред съответния административен съд. В този смисъл е определение № 28/ 29.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 8/2022 г., 5-членен с-в и цитираната в него многобройна практика. Настоящият смесен петчленен състав на ВКС и ВАС по чл.135, ал.5 АПК приема, че компетентен да се произнесе по жалбата на В. Н. Л. срещу решение № 1892, взето на заседание на Общински съвет-Самомков, проведено на 23.02.2023 г., протокол № 46, е Административен съд-Пловдив. Обжалва се решение на Общински съвет-Самоков, с което на основание чл.21, ал.1, т.8 ЗМСМА и чл.8, ал.1 ЗОС е отказано да се предоставят за възстановяване на наследниците на Д. Г. Л. два общински недвижими имота в землището на [населено място]. Макар това решение да е съставна част от процедурата по чл.45ж ППЗСПЗЗ, то е решение по управление на общинска собственост и не представлява отказ за издаване на индивидуален административен акт по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ по смисъла на § 19 ПЗР на АПК (И.. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г.)