Определение № 1387 от 24.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3008/2024 г.

Производството е с правно основание чл.288 ГПК. Образувано е въз основа на подадената от „Летище София“ ЕАД [населено място], представлявана от изпълнителния директор Д., чрез процесуалния представител адвокат В. касационна жалба против въззивно решение № 2418 от 22.04.2024г. по в.гр.д.№ 12040/2023г. на Софийски градски съд, с което изцяло е потвърдено решение № 11082 от 27.06.2023г. по гр.д. № 14056/2022г. на Районен съд София като е прогласена за недействителна на основание чл.74, л.4 КТ клаузата на чл.3 от трудов договор № 22 от 9.12.2021г., сключен между З. К.-К. и„Летище София“ ЕАД в частта, с която е предвиден срок за изпитване от шест месеца в полза на работодателя, уважени са предявените искове за признаване за незаконно и отмяна на уволнение, извършено със заповед № 87 от 21.01.2022г. на изпълнителния директор, с която е прекратено трудовото й правоотношение на основание чл.71, ал.1 КТ, възстановена е на заеманата длъжност „ръководител отдел по икономически анализи и прогнози“ и й е присъдено обезщетение, на основание чл.225, ал.1 КТ, за оставяне без работа поради незаконно уволнение за периода от 21.01.2022г. до 21.07.2022г. в размер на 19 785лв., ведно със законната лихва от 17.03.2022г. и са присъдени разноски. Касационната жалба срещу въззивния акт е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следното: За да постанови акта си, въззивният съд е приел за установено следното: Между страните е бил сключен трудов договор със срок за изпитване с № 111 на 4.06.2018г. С допълнително споразумение № 454 от 17.05.2019г.,сключено между ищцата и „Летище София“ЕАД, страните са се съгласили длъжността на ищцата да се промени от „оперативен счетоводител“ на „ръководител отдел по икономически анализи и прогнози“в Дирекция „Финанси“, отдел „Финансово и управленско счетоводство“, при запазване на вида на договора: със срок за изпитване от шест месеца. С допълнително споразумение от 6.12.2019г. страните са приели, че считано от 1.12.2019г. договорът вече е за неопределено време. Ищцата е получила длъжностна характеристика на 23.05.2019г. В трудовата й книжка за периода 20.04.2021г. – 13.12.2021г.като работодател е вписан „Соф Кънект“. С него трудовото й правоотношение е прекратено на основание чл.325, ал.1 КТ на 13.12.2021г. На същата дата е сключила трудов договор с „Летище София“ЕАД, за същата длъжност „ръководител отдел по икономически анализи и прогнози“, в Дирекция „Финанси“, отдел „Финансово и управленско счетоводство“, с № 22 от 9.12.2021г., който отново е сключен със срок за изпитване. Същият е прекратен със сега обжалваната заповед № 87 на 21.01.2022г., на основание чл.71, ал.1 КТ. Установено е, че след прекратяване на трудовото й правоотношение ищцата не е работила при друг работодател. Въззивният съд е приел, че след като работодателят /върху който е доказателствената тежест/ не е установил липса на идентичност между длъжността, която е с идентично наименование „ръководител отдел по икономически анализи и прогнози“, в идентичен отдел и дирекция в сключения трудов договор със срок за изпитване с № 111 на 4.06.2018г., след изменението на реда на чл.119 КТ с допълнително споразумение № 454 от 17.05.2019г., и по трудовия договор № 22 от 9.12.2021г., то клаузата в договор № 22 от 9.12.2021г. за срок за изпитване е недействителна, поради установената в чл.70, ал.5 КТ еднократност и изключителност на подобна клауза. След като работодателят вече е имал възможността да изпита годността на служителя и да приеме, че той е способен да изпълнява възложената му работа, трансформирайки договора му в такъв за неопределено време, нов договор за изпиване, за същата трудова функция не може да се сключва. Въззивният съд е приел за установено, че именно ответникът е работодателят и по двата договора, независимо че по първия трудов договор той е заместен от концесионер, като това заместване е настъпило след изтичане на договора за изпитване. Решаващите му мотиви са, че преценката за идентичност на трудовите функции се извършва с оглед естеството на възложената работа, а в случая работодателят не е установил че през 2021г.на ищцата е възложена работа, различна от възложената със споразумението от 2019г. Обстоятелството, че с концесионният договор от 2020г. част от извършваните от ответника дейности са преминали към трето лице, което по споразумението от 2019г. е заместило ответника по реда на чл.123а КТ като работодател на ищцата, само потвърждава извода, че предметът на дейност на ответника през 2021г. е бил по-ограничен в сравнение с този през 2019г. Не е установено този предмет на дейност да е бил разширен или променен по начин, че да включва нови или съществено различни функция. Въз основа на изложеното, въззивният съд е приел за основателни и останалите взаимно обусловен искове. Касаторът се позова на основанието за допустимост по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следните въпроси: 1. Реорганизацията на „Летище София“ЕАД по силата на концесионния договор, с който част от неговите дейности и функции, са възложени на трето лице, релевантна ли е за определяне на „Летище София“ ЕАД като различно предприятие, в контекста на ограничението по чл.70, ал.5 КТ?, 2. Релевантна ли е реорганизацията на дружеството по чл.123а КТ за определянето му като различно предприятие преди и след същата, с оглед ограничението по чл.70, ал.5 КТ?, 3. Следва ли въззивният съд при разместване на тежестта на доказване – на етапа на въззивното производство – да укаже на страните за същото и да им предостави възможност да представят доказателства в тази връзка?, 4. Представлява ли съществено процесуално нарушение разместването от въззивния съд на тежестта на доказване, без същия по силата на служебното начало да е указал на страните за разместването и да им е предоставил възможност допълнително да представят доказателства? и 5. Как следва да се тълкува понятието „предприятие“, по смисъла на чл.70, ал.5 КТ – работодател, по смисъла на §1, т.1 ДР на КТ, предприятие“, по смисъла на §1, т.2 ДР на КТ или предприятие“, по смисъла на чл.15, ал.1 и ал.2 ТЗ, във връзка с разпоредбата на чл.123 а КТ или нещо друго? Касаторът се позовава и на основанието за допустимост по чл.280, ал.2 ГПК – очевидна неправилност, която обосновава с липсата на направено от въззивния съд разграничение на понятията „работодател“ и „предприятие“, липсата на задълбочен анализ на осъществената реорганизация на „Летище София“ЕАД, както и липса на формиран извод във връзка с направеното възражение за недобросъвестност на ищцата, изразяваща се в подписване – без възражение - на втория договор за изпитване. Оспорва и идентичността на функциите по двата договора. Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от З. К.-К., чрез процесуалния представител адвокат Г., с който се оспорват нейната допустимост и основателност. Претендира направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 640лв., реалното извършване на които установява с представен договор за правна защита и съдействие от 26.07.2024г./вж.стр.30/, в т.ІІІ от който сумата е посочена като платена „в брой, при сключване на договора“. Настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване не следва да бъде допуснато, защото поставените от касатора въпроси не са от значение за изхода на спора и не отговарят на изискванията за надлежно общо основание за допустимост, съобразно разясненията, дадени в т.1 от ТР по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Отделно не е налице и специалното основание по чл.280, ал.2 ГПК. Съгласно установената съдебна практика /например решение по гр.д.№ /2020г.на І г.о. на ВКС/ - терминът „очевидна“ от посоченото основание „очевидна неправилност“ характеризира степента на проявление на съответния порок – изисква се той да е квалифициран, т.е. особено тежък порок. Не се изследва дали порокът на съдебния акт е явен за всички, а се изисква – „неправилността да е проявена по начин, че да може да бъде констатирана от съда, без да се налага извършването на анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, на принципите на гражданския процес или необоснованост. Неправилността следва да произтича от допуснати от съда нарушения на приложима за конкретния спор императивна материално-правна норма, довели до несъвместим със закона резултат - поради разрешение, дадено в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл; нарушения на основните начала на гражданския процес и явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика“, а в конкретния случай, съобразно гореизложените мотиви на въззивния съд - подобни изводи не могат да бъдат изведени. Съгласно т.1 от ТР по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС – поставеният от касатора материално правен или процесуално правен въпрос следва „да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства“. В случая – никой от конкретно поставените въпроси не е от значение за изхода на спора по следните съображения: Първите два въпроса, касаещи реорганизацията на „Летище София“ ЕАД по силата на сключен концесионен договор, освен че са свързани с възприетата от въззивния съд конкретна фактическа обстановка и изискват преценка на ангажираните по делото обстоятелства, още са и без значение за изхода на спора. Това е така, защото ответната страна не е направила своевременно възражение за липса на идентичност на работодателите, с които са сключени двата договора с ищцата със срок за изпитване, с правно основание чл.70 КТ. /Това възражение за първи път е направено във въззивната жалба, а единственото своевременно направено възражение от ответника с отговора на исковата молба, е за недобросъвестно поведение на ищцата, пред вид обстоятелството, че вторият по ред договор със срок за изпиване е сключен по нейно искане./ С оглед факта, че по делото не е прието за спорно обстоятелството за идентичност на работодателя и по двата сключени с ищцата трудови договора със срок за изпитване / с № 111 на 4.06.2018г. и с № 22 от 9.12.2021г./ ирелевантни се явяват и поставените въпроси с №№ 3 и 4 от касатора, които съдържат условие – за направено от въззивният съд разместване на тежестта на доказване, което не съответства на приетото от съда. Разместване на тежестта на доказване няма, доколкото по трудовите дела тя е на работодателя. Без значение за изхода на спора е и последният поставен въпрос, доколкото отговорът му се съдържа в закона /цитираните норми определят съдържанието на посочените от касатора понятия/, а приложимото за настоящия спор, касаещ законността на уволнение – правно основание - чл.344 КТ посочва като надлежен ответник работодателя. С огледи изхода на спора, направеното искане, на основание чл.78, ал.3 ГПК и при липса на направено възражение за прекомерност, в полза на ответната страна следва да се присъдят установените като реално направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 640лв. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение