Определение № 1307 от 20.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3049/2013 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат И. като процесуален представител на А. Ц. Д. от гр.В.Т. срещу въззивното решение на Великотърновския окръжен съд /ВТОС/ от 13.ІІІ.2013г. по в.гр.д. № 178/2013г. Ответникът по касационната жалба [фирма] В.Т. в отговора си по реда на чл.287 ал.1 от ГПК чрез процесуалния си представител юрк.Н. е заел становище за нейната недопустимост, тъй като не отговаря на чл.284 ал.2 ГПК – изискването за приподписването й предполага наличието на поне два подписа, а в случая жалбата е подписана само от процесуалния представител, и тъй като обективно съединеният с исковете по чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ иск за присъждане на обезщетение по чл.225 ал.1 КТ е с размер под 5000лв., евентуално за недопускане на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима. Неоснователни са възраженията на ответника по касация в тази насока. Касационната жалба е подадена и подписана от адвокат И. като процесуален представител на А. Цв.Н., а не лично от последния, само в какъвто случай съобразно изискванията на чл.284 ал.1 т.5 и ал.2 ГПК жалбата следва да бъде подписана от двамата. Не е налице в случая и хипотезата по чл.280 ал.2 ГПК с оглед акцесорният характер на иска по чл.344 ал.1 т.3 във вр. с чл.225 ал.1 КТ по отношение на иска по чл.344 ал.1 т.1 КТ, предмет също на спора по настоящото дело. По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното: С атакуваното решение ВТОС е отменил решението на ВТРС от 02.І.2013г. по гр.д. № 4332/2012г. и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил предявените от А. Цв.Д. срещу [фирма] искове с пправно основание чл.344 ал.1 т.1 – 3 КТ. За да постанови решението, въззивният съд е приел, че уволнението на ищеца от длъжността „работник поддръжка сгради” на основание чл.325 ал.1 т.9 КТ е законно. Длъжността е противопоказна за здравословното състояние на Д.. Чл.317 КТ в случая е неприложим, тъй като заеманата от ищеца длъжност не е включена в списъка за трудоустрояване по посочената разпоредба. Разпоредбата не е приложима и тъй като от доказателствата по делото се установява, че заеманата длъжност не съответства на предписанията на ТЕЛК в т.14. Съдът е счел, че преценка в тази насока по същество следва да бъде направена, въпреки приетото в задължителната практика на ВКС, обективирана в решение № 266/24.ІІІ.2010г. по гр.д. № 814/2009г. ІІІ ГО, с оглед констатирано от него противоречие между заключението на ТЕЛК в т.3 на решението му, според която в длъжностната характеристика на ищеца не са визирани противопоказни условия на труд над пределно допустимите норми, и в т.14, според която противопоказни условия на труд са тежка обща физическа работа и опасност от травматизъм. Освен това е липсвала и друга подходяща за трудоустрояване на ищеца работа при ответника съобразно изискването на чл.325 ал.1 т.9 КТ. В изложението на А. Цв.Д. по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи, че въззивният съд се произнесъл по въпросите: 1. може ли съдът да ревизира мотивите и предписанията на здравния орган – ТЕЛК, обективиран в т.3 на решението му от 02.VІІІ.2012г., относно възможността на работника да изпълнява досегашната си работа – в противоречие с решението на ВКС по гр.д. № 814/2009г. ІІІ ГО; 2. как ще се осъществи контрол за законосъобразност на уволнението, след като заповедта страда от порок – липса на мотиви и конкретни причини за спазване на нормата на чл.325 ал.1 т.9 КТ, предвид констатацията на въззивния съд, че в заповедта не са посочени причини за прекратяването на трудовия договор. ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение само по първия поставен от касатора правен въпрос, обусловил изхода на спора, разрешен от въззивния съд в противоречие със сочената от касатора задължителна практика. По втория въпрос касационно обжалване не следва да бъде допускано, тъй като по него въззивният съд не се е произнесъл с оглед извода, че трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.325 ал.1 т.9 КТ, в какъвто смисъл е и твърдението на ищеца в исковата му молба. За касационното обжалване касаторът не дължи държавна такса. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,