Определение № 276 от 14.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4885/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Обжалвано е решение от 21.07.2021г. по гр.д.№244/2021г. на ОС Кюстиндил, с което са уважени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. Жалбоподателят- „Изамет 05“ ЕООД, чрез процесуалния си представител поддържа, че с решението е даден отговор на правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значени за точното приложение на закона и развитие на правото. Поддържа също така, че решението е очевидно неправилно и моли да се допусне касационно обжалване. Ответникът- С. К. У., чрез процесуалния си представител поддържа, че не са налице предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: Касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е отменил уволнението на С. У., наложено със заповед № 191/03.06.2020 г., за нарушения по чл.187, ал.1, т.8 КТ, възстановил го е на заеманата преди уволнението длъжност – „директор организация“ в „Изамет 05‘ ЕООД и ответното дружество е осъдено да му заплати сумата в размер на 11 657, 82 лв., представляваща обезщетение за времето, през коет е останал без работа в едно със законната лихва. Установено е, а и между страните не е спорно, че по силата на трудов договор от 29.05.2007г., ищецът е бил назначен на длъжност „директор организация“. От приложената по делото длъжностна характеристика се установява, че част от задълженията на служителя са да получава заявки за транспортиране на асансьори по обекти, на база на пристигнали заявки, да извършва проверка в склада дали съответните асансьори са произведени, да проверява дали има изменения при производството на заявените асансьори, да участва в комплектоване на асансьора, да следи за товаренето на стоката, да поддържа контакт с монтажниците във връзка с товара, който трябва да получат и да изпълнява и други конкретно възложени задачи, свързани с дейността на предприятието. Установено е, че със заповед № 43/01.09.2012г. на ищеца У. e възложено да изпълнява и задълженията „шофьор лекотоварен автомобил“, като при нужда управлява МПС собственост на дружеството „Изамет транс“ за доставка на материални и други консумативи за нуждите на въззивното дружество, а със заповед № 03/31.01.2013г. му е наредено да заеме длъжност „организатор производство“ да изпълнява задълженията на организатор експедиция товаро разтоварна и спедиторска дейност“ да получава заявки за транспортиране на асансьори по обекти, на база пристигнали заявки да извършва проверка в склада дали съответните асансьори са произведени, следи за товаренето на стоката, отговаря за изрядността на документацията, свързана с получаването и изпращането на стоки и материали, изпълнява и други конкретно възложени задачи, свързани с дейността на предприятието. Съдът е констатирал, че в заповед № 191/03.06.2020г.,с която е наложено най-тежкото наказание-уволнение, са посочени следните нарушения: В периода от началото на м.май 2020г. до датата на издаване на заповедта 03.06.2020г., при условия на незаконно установяване на фактическа власт в територията на предприятието от страна на „Делга гард“ ООД се е поставил в тяхна услуга, като свой работодател и е изпълнявал техни указания, като се е явявал на работа в договореното с „Изамет 05“ ЕООД работно място и работно време, но е предоставял труда си в полза на посочения от „Делта гард“ ООД лица, като им е предоставял данни относно клиентите на дружеството и цялата служебна информация, с която разполага, и която представлява търговска и фирмена тайна, като е насочвал клиентите да сключват договори не с работодателя му,а с посочени от „Изамет 05“ ООД лица и е съдействал за това. В качеството на „Директор администрация“ е агитирал и давал указания на работници и служители да предоставят труда си в полза на посочени от „Делта гард“ ООД лица, като включително им е разпространявал неверни данни относно прекратяване функциите на управителя, представляващ работодател, с което е целял работниците и служителите да бъдат лоялни към посочени от охранителите лица, които нямат качеството работодател. В периода от 26.05.2020г. до 02.06.2020г. е приел възнаграждение в размер на 200 лева, изплатено на ръка от служител на „Делта гард“ ООД, за това, че е изпълнявал техни указания и е работил за посочените от това дружество лица в посочения в т.1 период, е агитирал работниците и служителите на „Изамет 05 “ ЕООД да приемат възнаграждение в размер на 200 лева, изплатено им на ръка от служител на „Делта гард“ ООД за лоялност към посоченото дружество и посочени от него лица.На 30.05.2020г. при извършени в сградите на „Изамет 05 “ ЕООД действия по ДП № 128/2019г. по описа на СО – СП, пр. пр. № 1456/2019г., представляваща претърсване и изземване, се е явил като представител на дружеството, без да бъде упълномощен за това, в извънработно време и не е докладвал на работодателя си относно извършените от него и в негово присъствие и участие действия, като е подписал протокол за извършените действия, екземпляр от който е получил, но не е представил. На 25.06.2020г. е предал на „Инфинити пропърти“ ООД асансьорни компонентни, собственост на „Изамет 05“ ЕООД, за което е съставен приемо – предавателен протокол № 177 от същата дата, без да са му давани указания за това от страна на работодателя, на 01.06.2020г.е предал на „Хидролифт“ ООД асансьорни компонентни собственост на „Изамет 05 “ ЕООД, за което е съставен приемо – предавателен протокол № 183 от същата дата, без да са му давани указания за това от страна на работодателя, на 02.06.2020г. е предал на „Крика 1981“ ЕООД асансьорни компонентни собственост на „Изамет 05“ ЕООД, за което е съставен приемо – предавателен протокол № 184 от същата дата, без да са му давани указания за това от страна на работодателя. Констатирно е, че в Заповед № 191/03.06.2020г. е посочено, че на 26.05.2020г. упълномощеният от работодателя адвокат Г. заедно с П. З. - Б. са връчили покана на служителя, с която му е даден седмодневен срок за даване на обяснения, относно извършени към тази дата нарушения, но последният е отказал да я получи, при което същите са го поканили устно, за което е изготвен и подписан протокол на същата дата, а на 02.06.2020г. тези лица са се явили на работното място и са осъществили среща със С. У., за да приемат евентуално изготвени писмени обяснения, но такива той не е представил. Установено е, че на ищеца е връчена нова покана с която са определили 24 часов срок за даване на обяснения относно горепосочените нарушения, извършени към 02.06.2020г., но същият е отказал да получи и втората покана. Съдът е счел, че е издадена заповед притежава законоустановеното минимално съдържание – посочен е нарушителят, описани нарушенията, време на извършване в какво се изразяват те, конкретизирани са като период от време, място и начин, законният текст въз основа на който се налага. Съдът е приел, че е спазена процедура по искане на обяснения, т.е обясненията са поискани от упълномощен от работодателя служител сръководни функции, а ищецът е отказал получаване на покана за даване на обяснения, хипотеза, в която според чл.193, ал.3 КТ не настъпва предвидената в чл.193, ал.2 КТ правна последица. Съдът е изложил съображения за това, че при налагане на дисциплинарно наказание във всички случаи се преценява извършенотонарушение съобразно изискванията на чл.189 ал.1 от КТ, като определящи за преценката насъразмерността на наказанието освен характера на нарушението са последиците от конкретното неизпълнение на трудовите задължения и поведението на работника, а преценката за тежестта на извършеното нарушение следва да се основава на всички относими обстоятелства като тежест на неизпълненото задължение по трудовото правоотношение, настъпили неблагоприятни последици за работодателя или трети лица, обстоятелства, при които е извършено нарушението, субективното отношение на извършителя, цялостното му поведение при полагането на труд .Прието е обаче, че в случая налагането на дисциплинарното наказание уволнение е незаконосъобразно поради това, че от работодателят не са доказани всички обстоятелства във връзка с които, описаните в заповедта действия да бъдат определени, като злоупотребас доверието наработодателя и или разпространяване на поверителни сведения за работодателя. Съдът е приел, че на фона на създадена извънредна ситуация, дължаща се на „завладяване от трети лица на дружеството“ по делото не са събрани доказателства управителят на дружеството, във връзка с така създалата се ситуация – какви напътствия и заповеди е отправил до наетите работници и служители, в частност до ищеца, поради което не може да се направи извод относно действия бездействия, които да бъдат определени, като злоупотреба сдоверието на работодателя. Прието е, че по делото има данни, че представителите на дружество, което е охранявало предприятието, не са допускали определени работници до работните им места в предприятието, което обаче не е свързано с действия на ищеца У.– липсват доказателства, че именно той е препятствал достъпа на други работници и служители, нито че е получавал някакви парични средства от посочения трети за спора правен субект, както и да е предоставял данни относно клиенти на дружеството на представителите на този правен субект, както и цялата служебна информация, с която разполага и представлява служебна и фирмена тайна, да е насочвал клиенти за сключване на договори с този правен субект, да е наставлявал работници да предоставят труда си именно в полза на посочени от „Делта гард“ ООД лица, както и да е разпространявал неверни данни относно прекратяване функциите на управителя. Съдът е приел, че от показанията на разпитаните свидетели не става ясно кой е осигурил достъпа до работните помещения на фирмата-ответник по иска на трети лица, имали ли са те непосредствен контакт с работници и служители и достъп до служебни помещения и документация, контролира ли са трудовата дисциплина и парични поток, както и производството в предприятието. Съдът е взел предвид свидетелските показания, според които дружеството е осъществявало дейност през м.май, м.юни и юли 2020г., както че именно У. е служителят даващ на шофьори задачи във връзка с осъществяване на превоз на готова продукция, но такива действия според представени по делото заповеди послединят е осъществявал и в предходен период, в това число и управление на автомобили за извършване превоз на продукция. Съдът при тези данни е приел, че не е осъществено дисциплинарно нарушение представляващо злоупотреба с доверието на работодателя или разпространение на поверителна информация, изразяващо се в участие в претърсване, за което работодателят не е уведомен. Според въззивния съд работодателя не доказал служителят да е нарушил свои трудови задължения, като е злоупотребил с доверието на работодателя или е разпространил неверни сведения за работодателя, поради което е отменил уволнението като незаконосъобразно и е уважил и предявените искове с правно основание чл.344, ал.1 т.2 КТ и по чл.344,ал.1 т.3, вр. с чл.225, ал.1 КТ за възстановяване на заеманата от ищеца преди уволнението длъжност, както и за заплащане наобезщетение за времето на оставането му без работа следствие на уволнението. В изложението си по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпри от значение за спора: длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички относими към спора доказателства, надлежно приобщени по делото и за да е налице злоупотреба с доверието на работодателя необходимо и задължително условие ли е да е установено извличането на материална облага за служителя или негов близък. Поддържа, че са налице основаниия по чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване, както и че решението е очевидно неправилно. Настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване по така поставените въпроси и на соченото основание. В съответствие с практиката на ВКС въззивният съд е извършил самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първата инстанция доказателствен материал, и по свое вътрешно убеждение и съгласно разпореденото в закона е направил своите фактически и правни изводи, за да достигне до свое собствено решение, което намира отражение и в мотивите на съдебния му акт. В смисъла на изложеното е константната практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 от ГПК /решение № 643/12.10.2010 г. по гр. дело № 1246/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 346/25.11.2011 г. по гр. дело № 1387/2010 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 194/18.06.2013 г. по гр. дело № 1100/2012 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и др./. Според практиката на ВКС хипотезата на чл. 187, ал. 1, т. 8 КТ включва три отделни състава: 1.злоупотреба с доверието на предприятието, 2.уронване на доброто име на предприятието и 3.разпространяване на поверителни за предприятието сведения. Приета се, че злоупотреба с доверието на работодателя е налице, когато работникът или служителят, възползвайки се от служебното си положение, е извършил преднамерени действия, с цел извличане на имотна облага за себе си или за трето лице, доброто име на предприятието е нарушение, с което работодателят е злепоставен от работника или служителя пред трети лица и това се отразява или е възможно да се отрази неблагоприятно на конкркуретнтноспособността, ефективността и авторитета на предприятието, както и че поверителни за предприятието сведения са само обявените за такива с надлежен акт – нормативен, административен, договор между работник и работодател, заповед на работодателя, а съобщаването им от работника или служителя е нарушение, когато са доведени до знание на субекти, на които работникът или служителят не е имал право да ги съобщи. Посочва се, че се съобразяват се и последиците от допуснатото нарушение и доколко тези последици са повлияли или могат да повлияят върху дейността на работодателя, доколко от неизпълнението им за работодателя биха могли да настъпят неблагоприятни последици /в този смисъл решение № 694/2010 г. по гр. д. № 280/2009 г. на ІV ГО на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК/. В съотвествие с тази практика и като е обсъдил всички събрани по делото доказателства съдът е достигнал до извод, че в случая ищецът не е извършил нарушение по чл.187, ал.1, т.8 КТ. Така установената практика не е неправилна, поради което не се налага да бъде коригирана като бъде допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Решението не е и очевидно неправилно. Очевидната неправилност визира пороци на съдебния акт от кръга на тези по чл. 281, т. 3 ГПК, като чрез термина ,,очевидна” се характеризира степента на проявление – квалифициран, особено тежък порок. Терминът обозначава състояние, при което неправилността е проявена по начин, че може да бъде констатирана от касационния съд, без да се налага извършването на анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, на принципите на гражданския процес или необоснованост. Неправилността следва да произтича от допуснати от съда нарушения на приложима за конкретния спор императивна материалноправна норма, довели до несъвместим със закона резултат – поради разрешение, дадено в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл, нарушение на основните начала на гражданския процес и явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. С оглед на изложените съображения решението не е и очевидно неправилно, тъй като съдът е приложил точно закона и се е съобразил с трайно установената практика на ВКС относима към дисциплинарната отговорност на работника и служителя. На основание чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателят следва да заплати на ответника сумата 1800 лева разноски за процесуално представителство пред ВКС. Воден от горното, съдът