Определение № 3963 от 11.08.2025 г. на ВКС по гр. д. № 924/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Балканинвест“ ЕООД, чрез процесуалния представител на дружеството, срещу решение № 313 от 05.11.2024 г., постановено по в. гр. д. № 501/2024 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, II граждански състав, с което е потвърдено решение № 288 от 29.05.2024 г., постановено по гр. д. № 147/2024 г. по описа на Районен съд - Казанлък, IV граждански състав, с което са уважени предявените от С. Д. С. срещу „Балканинвест“ ЕООД искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ и уволнението ѝ, извършено със Заповед № 45/15.12.2023 г., е признато за незаконосъобразно и заповедта е отменена; ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност – „кондуктор електробус“, и са ѝ присъдени 2878,50 лв. - обезщетение за оставане пет месеца без работа поради незаконно уволнение, ведно със законната лихва, считано от 24.01.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.

В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Според касатора съдът не е обсъдил всички доводи и възражения на страните, както и не е извършил преценка на събраните доказателство поотделно и в съвкупност, поради което е достигнал до неправилния извод за основателност на исковете. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, приложено към касационната жалба, са формулирани следните два въпроса, във връзка с които се сочи основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК:

1. „Може ли съдът по свое усмотрение и преценка да определи дали работник с посочени в решение на ТЕЛК заболявания, може да изпълнява задълженията си по конкретна длъжност, ако в решението на ТЕЛК липсва изрично такова изявление?“ и

2. „В случай, че в решението си ТЕЛК посочва само противопоказаните условия на труд без да посочва конкретно дали работникът може или не може да изпълнява задълженията си по трудов договор на конкретната длъжност, допустимо ли е работодателят да преценява конкретните условия на труд като противопоказни за здравословното състояние на работника? В този случай допустими ли са свидетелски показания и становище от служба по трудова медицина за доказване съвместимостта на трудовите функции с предписаните с решение на ТЕЛК условия на труд?“.

Касаторът поддържа, че по въпросите липсва изрична нормативна уредба и съдебна практика, поради което същите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Ответникът по касационната жалба – С. Д. С., в писмен отговор, подаден чрез процесуалния ѝ представител, оспорва наличието на основания за допускане на касационния контрол, а по същество счита, че не са налице касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Прави искане за присъждане на разноски – адвокатско възнаграждение.

Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал.1 и 2 ГПК.

Въззивният съд е приел, че са предявени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ. На основание чл. 272 ГПК е препратил към изложените от първоинстанционния съд мотиви, като е приел, че установената от първата инстанция фактическа обстановка е правилна. Посочил е, че по делото е безспорно, че ищцата е работила по трудов договор в ответното дружество на длъжността „кондуктор електробус“ от 01.06.2022 г. до 17.12.2023 г., когато трудовото ѝ правоотношение е било прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ със Заповед № 45/15.12.2023 г., поради болест, довела до трайно намалена работоспособност, и по здравни противопоказания, дадени от ТЕЛК. Въззивният съд е констатирал, че от представеното по делото решение на ТЕЛК № 91261/15.04.2022 г. на УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ АД е видно, че на ищцата е била определена 50 % трайна неработоспособност за срок от две години, с водеща диагноза „нестабилна стенокардия“ и противопоказни условия на труд: психо-физ. пренапрежение“. С последващо експертно решение на ТЕЛК № 0379/14.09.2022 г., което е било издадено по искане на работодателя и с оглед длъжностната характеристика за длъжността на ищцата, трайната неработоспобност отново е била определена в същия процент и отново са били посочени противопоказни условия на труд: „психо-физ. пренапрежение“, като ТЕЛК е постановила, че: „В случай, че длъжността, която лицето заема, не включва такива условия на труд, то тя не е контраиндицирана за състоянието му.“

Въззивният съд е посочил, че фактическият състав на основанието за уволнение по чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ предполага наличието на следните кумулативни предпоставки: невъзможност на служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайно намалена работоспособност, или по здравни противопоказания въз основа на заключение на трудово-експертната лекарска комисия, в случай че при работодателя няма друга работа, подходяща за здравното състояние на работника или служителя или той не е съгласен да я заеме. Обяснил е, че невъзможността за изпълнение поради болест, довела до трайна неработоспособност /инвалидност/ означава на работника или служителя да е призната неработоспособност 50 и над 50 на сто, а невъзможността по здравни противопоказания - работникът или служителят да боледува от болест, която не е довела до неговата трайна неработоспособност, но го поставя в състояние на невъзможност да изпълнява точно определена работа по трудово правоотношение. Отбелязал е, че със заключението си по експертното решение в компетентността на ТЕЛК/НЕЛК е да посочи не само болестта, но и невъзможността работникът или служителят да изпълнява работата, на която е назначен. В конкретния случай е констатирал, че в експертното решение, издадено по искане на работодателя, не е било изрично посочено, че ищцата не е в състояние да изпълнява конкретната длъжност и доколкото липсват предписания за трудоустрояване и за преместване на работничката на друга подходяща за заболяването ѝ работа, то тя е могла да изпълнява възложената ѝ работа. Съдът се е аргументирал, че доколкото въпросът дали дадена длъжност е противопоказна за здравето на работника е медицински и е в компетентността на органите на медицинската експертиза на работоспособността, то работодателят няма право да прави собствени изводи за това, нито пък да ги поставя на последваща преценка от службата по трудова медицина. Съответно съдът е приел, че не може чрез гласни доказателства и извършена оценка на риска на работното място да се замести становището на ТЕЛК. Предвид изложеното като неоснователни и неотговарящи на закона и съдебната практика е отхвърлил възраженията на ответника – работодател, че с решението си ТЕЛК му е предоставил възможност да съобрази условията на труд със здравословното състояние на служителката и той бил формирал волята си съобразно поведението на ищцата на работното й място. Крайният извода на съда е, че работодателят не е доказал към датата на прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата да са били налице предпоставките на чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ. С оглед изложените съображения, е направил заключение, че трудовото правоотношение на ищцата е било незаконосъобразно прекратено в какъвто смисъл се е произнесъл и първоинстанционният съд.

Предвид основателността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ съдът е приел за основателни и исковете по т. 2 и т. 3 на чл. 344, ал.1 КТ.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС, ГК, състав на Четвърто гражданско отделение съобрази следното:

Допускането на касационно обжалване на въззивното решение предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК.

В настоящия случай, достъпът до касация по повдигнатите въпроси, които са свързани единствено с предявения иск по чл. 344, ал.1, т.1 КТ, не може да се осъществи на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно разясненията по т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ВКС, ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.

При поставянето на първия въпрос касаторът отъждествява преценката за законосъобразност при уволнение по чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ с преценката относно годността да се изпълнява работата поради медицински противопоказания. Последната въззивният съд не е осъществявал предвид наличието на влязло в сила ЕР на ТЕЛК, включително с оглед неговото конкретно съдържание. По поставените от касатора два въпроса, свързани с приложението на чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ е формирана трайна и еднопосочна практика, а създадената правна уредба е пълна, ясна и непротиворечива. Съгласно възприетите правни разрешения, от задължителния характер на решението на ТЕЛК и НЕЛК /чл. 113, ал. 3 от Закона за здравето/, както и от чл. 317 КТ следва, че медицинският въпрос дали конкретната длъжност е противопоказна за здравето на трудоустроения, не може да бъде поставян на последваща преценка нито от службите по трудова медицина или дружествата, ангажирани по договор с работодателя, нито от вещи лица в трудовия спор за законността на уволнението на основание чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ, тъй като преценката на ТЕЛК и НЕЛК не подлежи на инцидентна проверка за правилност от гражданския съд. /в т. см. Решение № 266 по гр. д. № 814/2009 г., ВКС, III г. о., Решение № 275 по гр. д. № 3049/2013 г., ВКС, IV г. о., Решение № 65 от 3.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1666/2018 г., III г. о., ГК, Решение №188 от 23.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 793/2017 г., III ГО, ГК, Решение № 252 от 21.01.2020 г. на ВКС по гр. д. № 566/2019 г., IV г. о., ГК /. Така даденото разрешение на поставените в разглеждания случай правни въпроси се споделя напълно и от настоящия състав. Касае за медицински въпроси, по които обвързващо се произнася компетентният здравен орган. В заключението на териториалната експертна лекарска комисия трябва не само да се определи болестта, довела до инвалидност, или съответните здравни противопоказания, но и в него изрично да се посочи, че това състояние на работника или служителя поражда неговата невъзможност да изпълнява точно определена работа по трудовото правоотношение, което липсващо съдържание /в случая по делото, безспорно като факт /не може да се определя нито от работодателя, нито от съда, респ. да се събират гласни доказателства за установяване съвместимостта на трудовите функции с предписаните с решение на ТЕЛК условия на труд.

Отговорът на въпросите не е от естество да промени извода, че към момента на уволнението в издаденото и влязло в сила ЕР на ТЕЛК липсва извод за невъзможност на работничката да изпълнява заеманата до момента длъжност, без която предпоставка упражняването на потестативното право на уволнение по реда на чл. 325, т.9 КТ е незаконосъобразно. Посочената практика изцяло е съобразена и кореспондира с изводите на въззивния съд, който е дал изричен отговор на релевираните от работодателя възражения, като е приел, че не отговаря на закона и на съдебната практика, твърдението му, че с решението си ТЕЛК му е предоставила възможност за преценка за съвместимостта на трудовите функции с предписаните с решението на ТЕЛК условия на труд. В мотивите на въззивното решение съдът изрично е посочил релевантната законова рамка, като е приел, че този въпрос е от компетентността единствено на медицинските органи - ТЕЛК и НЕЛК, чиито актове имат задължителен характер и не подлежат на инцидентна проверка за правилност от гражданския съд. Създадената по приложението на чл. 325, ал.1, т. 9 КТ съдебна практика, цитирана по-горе, споделена, както се посочи и от настоящия състав, изключва наличието на поддържаното основание за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Обстоятелството, че касаторът не е съгласен с извършената преценка на доказателствата, респективно с крайния решаващ извод на съда, който счита за неправилен, представлява довод за евентуално допуснати процесуални нарушения и за необоснованост на съдебния акт, които не са предмет на проверка от касационния съд в производството по чл. 288 ГПК.

В заключение, въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.

С оглед изхода на делото на ответницата по касационната жалба биха били дължими направените от нея разноски предвид направеното в депозирания отговор искане, но доколкото не са представени доказателства нито за уговаряне на адвокатско възнаграждение, нито за реалното му заплащане, то съобразно приетото в т. 1 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС разноски не следва да бъдат присъждани.

Воден от изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение