Определение № 869 от 28.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4576/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 3168/15.06.2023 г. по гр.д. № 4505/2022 г., с което Софийски градски съд, потвърждавайки решението от 28.02.2022 г. по гр.д. № 44348/2021 г. на Софийски районен съд, е отхвърлил исковете на Ж. М. М. срещу „Боил-БТ“ ООД, както следва: · да признае за незаконно и отмени уволнението, извършено със заповед № 3/29.06.2021 г. (чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ); · за възстановяване на заеманата длъжност „обща и електро поддръжка“ (чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ) и · за присъждане на сумата 10 200 лв. – обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в периода 01.07.2021 г. – 01.01.2022 г. (чл. 344, ал. 1, т. 1, вр. чл. 225, ал. 1 КТ). Решението се обжалва от Ж. М. с искане да бъде допуснато до касационен контрол по следните правни въпроси: 1. Как следва да бъде извършен анализ на показанията на две групи свидетели, когато същите излагат различни данни по релевантните факти, и следва ли да бъдат съпоставени свидетелските показания едни с други, но и със събраните писмени доказателства, включително какви са задълженията на съда, когато разпитаните свидетели са заинтересувани от изхода на делото в смисъла по чл. 172 ГПК? 2. Какви са изискванията към работодателя в изпълнение на задължението по чл. 193 КТ и необходимо ли е работникът/служителят да е поканен да даде обяснения за всяко нарушение на трудовата дисциплина преди да бъде санкциониран за системно неизпълнение на своите задължения? 3. Длъжен ли е работодателят, спазвайки принципа за добросъвестност по чл. 8 КТ, не само да приеме обясненията на работника/служителя, но и да обсъди и прецени дадените обяснение преди да наложи дисциплинарното наказание? 4. Представлява ли „злоупотреба с доверието на работодателя и злепоставяне на предприятието“ в смисъла по чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ отправянето на критики към организацията на работа в телефонен разговор между работника/служителя и прекия му ръководител? Касаторът счита въпросите обуславящи решението – общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол, и твърди, че въззивният съд ги е решил в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – допълнителната по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По същество се оплаква, че решението е неправилно като постановено в съществено нарушение на задължението за обсъждане на доказателствата по релевантните факти (чл. 12, вр. чл. 236, ал. 2 ГПК), и в нарушение чл. 193 КТ и чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ. Претендира разноски. Ответникът „Боил-БТ“ ООД, ответник и по касация, възразява, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, а решението е правилно. Претендира разноски. За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел, че ищецът е заемал длъжността „обща и електро поддръжка“ по безсрочно трудово правоотношение. Според трудовия договор, той е изпълнявал задълженията си в „УниКредит Булбанк“ АД – [населено място]. Според длъжностната характеристика, основните му трудови задължения са за ежедневен контрол и поддръжка на изправността на електрическата инсталация и оборудване; отговаря за превенция и неизправности и/или в случай на възникването на такива осигурява тяхното отстраняване; отговаря за безопасната експлоатация на ел.уреди, вкл. асансьорите и за тяхната техническа изправност; спазване на банковата тайна и одобрените вътрешнобанкови правила. Трудовото правоотношение е прекратено от работодателя на поради „дисциплинарно уволнение“, наложено със заповед № 3/29.06.2021 г., връчена на 30.06.2021 г. (чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ). В заповедта са описани няколко групи дисциплинарни нарушения: системно явяване на работа в нетрезво състояние и неприемлив външен вид, констатирано в протоколи от 5-ти и 21.05.2021 г., включително след стартиране на дисциплинарната процедура - при работна среща с ищеца на 16.05.2021 г.; системно позвъняване на колеги в извънработно време в опит за дискутиране на теми, свързани с уронване престижа на банката, като ищецът е използвал обидни епитети и квалификации, както и нарушаване на конфиденциалността на банката чрез разкриване на трудовото възнаграждение на ищеца пред колеги; позвъняване на ръководител вечерта на 20.05.2021 г., както и явяване в нетрезво състояние на 21.05.2021 г. Работодателят е подвел така установените нарушения на трудовата дисциплина под нормата на чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 187, ал. 1, т. 2 и чл. 126, т. 2 КТ; чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 187, ал. 1, т. 5 и чл. 126, ал. 6 КТ; чл. 190, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, т. 10 КТ и чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ. С писмо от 10.06.2021 г. от ищеца са били поискани писмени обяснения във връзка с извършени дисциплинарни нарушения, изразяващи се в системно неявяване на работа в нетрезво състояние и неприемлив външен вид; системно позвъняване на колеги в извънработно време в опит за дискутиране на теми, свързани с уронване престижа на банката, използвайки обидни епитети и квалификации, както и нарушаване конфиденциалността на банката чрез разкриване на трудовото възнаграждение пред колеги. В писмото е посочено, че на 20.05.2021 г. около 21.30 ч. ищецът е позвънил на И. Б. – старши мениджър Отдел строителство мениджмънт и е отправил обидни реплики и квалификации, които уронват доброто име на банката, и е разпространявал поверителна информация. След проверка се констатирало, че през м. май ищецът се е обадил на четирима колеги. В писмото е изложено също, че на 21.05.2021 г. ищецът се е явил в състояние, което не му позволява да изпълнява задълженията си, и е бил изпратен в отпуск. Направен е извод, че в последните 20 дни ищецът е тормозил психически колеги от екипа си и същевременно сериозно е застрашил живота си, пред вид задълженията му за работа с ел.уреди и ел.табла, по които протича високоволтов ток. Ищецът писмено е оспорил пред работодателя тези нарушения. Отрекъл е да е бил на работа в нетрезво състояние, включително такова да е било състоянието му при телефонния разговор с Б.. Заявил е също, да е узнал, че сутринта на 21.05.2021 г. Б. е разпоредил уволнението му. След това е бил подложен на постоянен натиск от Г., непосредствения си ръководител, и от Ц., друг колега. Въззивният съд е приел, че от ищеца не са искани обяснения за явяване в нетрезво състояние на 16.05.2021 г., поради което работодателят не е следвало да го наказва за това нарушение на трудовата дисциплина. За другите нарушения обаче въззивният съд е приел, че от ищеца надлежно са поискани обяснения по реда на чл. 193 КТ. Това е така, защото в писмото те са били описани по ясен и разбираем начин, а не бива да се приема, че непосочването на всички необходими елементи на изпълнителното деяние от обективна и субективна страна лишава ищецът от възможност да се защити в дисциплинарното и в съдебното производство. Точно такава е и практиката на Върховния касационен съд, цитирана във въззивното решение. Тя не е в противоречие с тази, на която касаторът се позовава. Макар вторият и третият повдигнати въпроси да обуславят решението, съответствието му с практиката е достатъчно да изключи допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол. След това въззивният съд е извършил прецизен анализ на събраните доказателства в установяване на релевантните факти. Приел е, че за явяването на ищеца в нетрезво състояние са съставени представените протоколи от 5-ти и 21.05.2021 г. Техните съставители са разпитани по делото – свидетелите Г. (прекият ръководител на ищеца) и Ц. (колега в неговия екип). И двамата са дали показания, че през м. май, според Г. над 10 пъти, а според Ц. – поне 4-5 пъти, са констатирали, че на работното си място ищецът лъха на алкохол и е във видимо нетрезво състояние, със забавени реакции и невъзможност да комуникира ясно. Въззивният съд е приел, че макар и служители на ответника, техните показания не се опровергават от тези на свидетелите С. и Михайлова, доведени от ищеца. Показанията на първия са твърде общи. Той е изпълнявал различна трудова дейност – поддръжка отоплителни и климатични системи, в период на въведени мерки от работодателя, ограничаващи престоя и струпването на работници през този период на пандемия от вируса Ковид-19. Михайлова е съпруга на ищеца. Тя няма преки впечатления какво е състоянието на съпруга й през работно време, а от друга страна – е в най-висока степен заинтересувана от изхода на делото (чл. 172 ГПК). Въззивният съд е заключил, че през м. май 2021 г. ищецът системно се е явявал на работното си място след употреба на алкохол (нарушение по чл. 190, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, т. 2 КТ), а това означава, че системно е нарушавал и правилата за здравословни и безопасни условия на труд, работейки в такова състояние с ел.уреди и високоволтов ток и поставяйки в сериозна опасност своето здраве (чл. 190, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, т. 5 КТ). При тези мотиви на въззивния съд следва да се приеме, че извършеният от съда анализ на събраните доказателства съответства на практиката на Върховния касационен съд по чл. 172 и по чл. 236, ал. 2 ГПК. Това изключва обуславящия характер на първия и на последния повдигнати от касатора въпроси. Дори да се приеме, че при развитите в решението мотиви въззивният съд е нарушил задълженията по чл. 172 и по чл. 236, ал. 2 ГПК, изяснени в практиката на Върховния касационен съд, и в противоречие с нея е намерил, че с проведените от ищеца телефонни разговори с колеги в извънработно време представляват „злоупотреба с доверието на работодателя и уронване на доброто име на предприятието“ в смисъла по чл. 187, т. 8 КТ, респ. по чл. 190, ал. 1, т. 4, пр. 1 КТ, другите нарушения на трудовата дисциплина, които въззивният съд е приел за системно извършвани от ищеца, са достатъчно тежки, за да обусловят обективно извода за законност на наложеното от работодателя най-тежко дисциплинарно наказание със заповедта за уволнение № 3/29.06.2021 г. При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на касатора следва да се поставят разноските, направени от ответника пред настоящата инстанция. Те се изразяват в уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение. При тези мотиви, съдът