Определение № 520 от 08.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1054/2020 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 1428/03.12.2019 на Пловдивския окръжен съд по гр. д. № 2415/2019, с което частично е отменено решение № 3018/15.07.2019 на Пловдивския районен съд по гр. д. № 1306/2017, като е уважен предявеният иск по чл. 200 КТ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука в размер на 54.000 лева и обезщетение за имуществени вреди 3.039, 51 лв. Недоволен от решението е касаторът „Геострой 13“ ООД, гр. Пловдив, представляван от адв. В. Д. от ПАК, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправните въпроси за наличието на съответствие между действителния принос на пострадалия за настъпване на трудовата злополука, при допусната от него груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ и определения от съда процент на съпричиняване на вредоносния резултат и за критериите за намаляване на обезщетението, ако пострадалия е допринесъл за трудова злополука, като е допуснал груба небрежност, които (въпроси) са разрешени от в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и имат значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Позовава се на противоречива практика на ВКС, която прилага. Счита, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 2 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване, тъй като е очевидно неправилно. Ответникът по жалбата Е. И. К., представляван от адв. Ж. З. от СЗАК, я оспорва като счита, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, а по същество решението е правилно и не следва да се допуска касационното обжалване. Претендира направените за касационното производство разноски. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че предметът на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищецът е работил при ответника като „Общ работник“ от 12.08.2016 г. до 14.12.2017 г., считано от която дата трудовото му правоотношение е било прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 9 от КТ – поради невъзможност на работника да извършва възложената му работа поради болест, довела до 50% инвалидност и липса на подходяща длъжност в щата на дружеството, на която да бъде преместен. Ищецът е претърпял трудова злополука, при която на 28.09.2016 г. около 15.30 часа по време на демонтаж на рамково скеле на строителен обект ищецът е преминал от външната страна на скелето, но в един момент е получил изтръпване на крака, при което е загубил равновесие и е паднал, като се е опитал да се хване за скелето, но не е успял и е паднал на земята от около 4 метра – като в резултат от сблъсъка с терена, при падането е получил закрита субтрохантерна фрактура на дясна бедрена кост, открита фрактура на дясната ръка на типично място, фрактура на долния край на пубиса вдясно и фрактура на олекрана вдясно. По делото са разпитани множество свидетели, които са дали противоречиви показния (относно падането, обезопасяването на скелето с метални стълби, предоставяне на предпазни средства, проведен инструктаж от техническия ръководител на обекта) и е приета експертиза по здравословни и безопасни условия на труд, която установява, че на ищеца е проведен начален инструктаж при постъпване на работа, както и ежедневен инструктаж в деня на злополуката. Не се установява работодателят да е предоставил на работника предпазни средства, задължително изисквани при височинна работа – каска, работно облекло и обувки, осигурителен колан. Причини за настъпване на злополуката са неспазването на инструкцията за монтаж, експлоатация и демонтаж на скеле – лицата, които извършват тези дейности да са снабдени с необходимите инструменти и да ползват при работа защитни средства – ръкавици, обувки, колани. Падането е станало по причини, че работникът не е имал сочените предпазни средства и предприемайки слизане по елементите на скелето, а не по наличната стълба, е паднал от него. Нарушени са няколко разпоредби от Наредба № 7/1999 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд и при използване на работно оборудване на МТСП и МЗ, както и Наредба №2/2004 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи на МТСП и МРРБ (качването и слизането по строително скеле да се извършва единствено по стълби, обезопасени с парапети, както и площадките на всяко ниво, до което слиза стълба на скелето, да се обезопасят с парапети от три страни). Прието е, че работодателят е допуснал работа по скеле, което не е снабдено с нормативно и технически изискващите се обезопасителни парапети, а от друга – че е допуснал работници да осъществяват височинна работа, без да им предаде защитни средства, изискуеми по наредбите за безопасни условия на труд. Техническият ръководител, макар и провел инструктаж за деня, не е осъществявал ефективен контрол по спазване на изискванията за безопасност на труда, включително и да ги отстрани от работа при сериозна опасност за живота и здравето им. В съдебно заседание експертът е пояснил, че в случая работникът е преминавал между нивата на скелето, като се е прехвърлял на ръце, хванал се е за диагонал, който по принцип не е стабилно закрепен към скелето, а се държи на едно „ухо“, то се е откопчало и работникът е паднал. Сочи и че работодателят е занижил взискателността си към безопасните условия на труд и е допускал работниците да не ги спазват, както и не им е осигурявал необходимите предпазни средства. По отношение на настъпилите увреждания въззивният съд е приел, че ищецът е претърпял болки и страдания, като е постъпвал за лечение в периода 28.09-14.10.2016 г. за следните фрактури, получени от височинно падане – субтрохантерна фрактура, закрито - политравматизацие. Фрактура субтрохантерика феморис декстра. Фрактура ради декстра ин локо типико интраартикуларис. Фрактура рамус инфериор ос пубис декстра. Фрактура олекрани декстра /епикриза от „УМБАЛ Свети Георги“ АД/. Извършена е операция на 01.10.2016 г., като е поставен гипс и външен фискатор. В периода 14-16.11.2016 г. отново е постъпил за лечение поради зачервяване на китката около външния фиксатор, като на 28.03.2017 г. е извършена нова операция по отстраняване на фиксиращо устройство. Провеждано е рехабилитационно лечение в МБАЛ „Пловдив“ АД поради ограничен обем на движенията и болков синдром. Изписан е с подобрение. Подобно лечение е проведено и в периода 05-12.05.2017 г. Видно от медицинската документация са издавани протоколи за временна неработоспособност – за 180 дни, считано до 26.03.2017 г. и болнични листове за временна неработоспособност за периода 27.03.2017-25.05.2017 г. От приложената справка от НОИ е ползвал болнични до 23.09.2017 г., включително. С решение на ТЕЛК на ищеца е определена 50% загуба на работоспособността за срок от две години – до 01.12.2019 г., като комисията е приела причинна връзка с трудовата злополука, за уврежданията от която е определен най-висок процент неработоспособност (40%). Съгласно приетата по делото съдебно-медицинска експертиза при злополуката ищецът е получил три фрактури, които са довели до трайно затрудняване на движенията на десния долен крайник, както и трайно затруднения на движенията на десния горен крайник. Според експертизата по решение на ТЕЛК оздравителния процес не е приключил, като е определен процент неработоспособност за срок до 01.12.2019 г. За всяка от трите фрактури нормалният оздравителен процес трае до няколко месеца, като най-дългият период е от 3 до 6 месеца. В случая две месеца след операцията започват болки в дясна тазобедрена става, което е наложило извършване на две кинезитерапии. В съдебно заседание експертът е заявил, че в случая пациентът е страдал и от остеопороза и от коксартроза, които заболявания са дали отражение на възстановителния процес и са го затруднили. Експертът не може за установи дали възпаленията около външните фиксатори са резултат от неспазване на препоръките за хигиена или по друга причина. Съгласно показанията на съпругата на ищеца (преценени по реда на чл. 172 ГПК) е прието, че след като приемането му в болница е бил стресиран и в недобро състояние; 17 дни му е била придружител в болницата като придружител, тъй като състоянието му е било тежко - изпитвал силни болки и някой трябвало да го обслужва; шест месеца е бил изцяло на легло и не можел сам да излиза; можел да стои единствено седнал или легнал, като в момента се придвижва с помощта на „канадка“, защото походката му е нестабилна и има скъсяване на крайник; пострадалата ръка я движи, но само доколкото да се обслужва с нея и не може да извършва физическа работа. Въззивният съд е приел, че основна причина на настъпване на процесната трудова злополука е неизпълнението от страна на работодателя на редица нормативно вменени му задължения, свързани както с непълно обезопасяване на скелето, на което е станала злополуката – липсата на первази и защитна лента, така и с допускане до работа по него на необучени лица, които не притежават знания и умения за безопасна височинна работа, непровеждане на ежедневния инструктаж за безопасна работа по демонтаж на скеле, както и най-вече – допускане до работа на лица без предпазни средства – обезопасителни колани, специални обувки и ръкавици и каски. Успоредно с това не е осигурен непосредствения контрол на технически ръководител на обекта при демонтажа на скелето. От свидетелските показания е прието за установено, че както процесния ден, така и предходни дни, пострадалият се е придвижвал по скелето като се е катерил и спускал по него, без да ползва предвидените стълби за това, въпреки, че такива категорично е имало (съгласно показанията на последните трима свидетели). От книгата за инструктаж е прието за установено, че ищецът е бил инструктиран за работа на скеле, което категорично изключва възможността за подобен начин на придвижване, поради което независимо от многобройните пропуски на работодателя, довели до настъпване на злополуката, е отчетено и поведението на работника, който е пренебрегнал основното правило за безопасност – при преминаване от едно на друго ниво на скелето да ползва предвидените за това стълби. Това негово участие в причините за настъпване на злополуката, въззивният съд е определил на 10%, тъй като този работник не е бил назначен на длъжност, която да предвижда знания и умения за височинна работа, не е преминал през специализирано обучение, не е положил изпит за да докаже знанията и уменията си за работа, не е бил снабден с предпазни средства, работната му среда не е била обезопасена. Следователно съдът е достигнал до извод, че независимо от самоволното му поведение, приносът на ищеца в настъпване на злополуката е минимален. По отношение на оплакването, че е налице неизпълнение на указанията на лекарите за оздравителния процес, което е довело до удължаването му и незадоволителното му протичане, съдът е приел, че не се установява пострадалият да е имал подобно поведение, а причините за това според вещото лице биха могли да бъдат различни, като само една от тях е неспазване на хигиена. Прието е, че не се установява виновно поведение от страна на пострадалия, което да е довело до удължаване на оздравителния процес, а по-дългият от обичайния оздравителен процес се дължи на обективното му състояние, наличието на предходни заболявания, но не и на неспазване на дадени лекарски препоръки за продължаване на лечението (в какъвто смисъл са констатациите на вещото лице). В решението на ТЕЛК е прието, че определеният процент на неработоспособност е във връзка с трудовата злополука, а наличието на други, предхождащи заболявания само обосновават завишение на определения процент, но не и изцяло. При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, въззивният съд е взел предвид наличието на травми от злополуката са довели до продължителна невъзможност лицето да упражнява труд, както и обстоятелството, че подобни травми биха могли да бъдат възстановени за период до максимум шест месеца, но в случая е получено усложнение и пострадалият работник все още не е възстановен предвид ЕР на ТЕЛК - 50% неработоспособност за срок от две години. Отчетени са извършените няколко операции на лицето – едната непосредствено след инцидента, а втората няколко дни след това, като след няколко месеца е извършвана и операция по отстраняване на фиксиращите устройства, както и продължителността на оздравителния период (близо година); проведените два курса за рехабилитация, както и обстоятелството, че и към момента лицето не е възстановило в пълен обем движенията на пострадалите горен и долен крайник, както и изпитваните силни болки за времето на болничния престой, както и факта и че към настоящия момент здравето на лицето не е възстановено и не е установена каква е перспективата за пълно възстановяване. Предвид изложеното въззивният съд е определил, че справедливото обезщетение за претърпените от трудовата злополука неимуществени вреди е в размер на 60.000 лв., което на основание чл. 201, ал. 2 КТ следва да се намали с определения процент на съпричиняване – 10%, т.е. да се присъди сумата в размер на 54.000 лв., а размерът на присъденото обезщетение за имуществените вреди (за заплатените фискиращи средства) е намален с процента на съпричиняване на 3.039, 51 лв. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, макар повдигнатите въпроси да обуславят изхода на делото, те не са разрешени в противоречие с установената практика на ВКС. При трудовата злополука обезщетението може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за увреждането си, като е допуснал груба небрежност. Съзнаваната небрежност (самонадеяността) в наказателното право и грубата небрежност в гражданското право са несъотносими. Небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел - поведението на определена категория лица (добрия стопанин) с оглед естеството на дейността и условията за извършването й. Грубата небрежност не се отличава по форма (според субективното отношение към увреждането), а по степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел - грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. При трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение технологичните правила и на правилата за безопасност. Всяко съпричиняване обаче не може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от работодателя. Намаляване на отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност - липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност. Неспазването на правилата за безопасност е нарушение на трудовата дисциплина, като в зависимост от вида на нарушените правила нарушението може да бъде толкова тежко, че да обоснове дисциплинарно уволнение, но груба небрежност е налице и когато неспазването на правилата за безопасност не е най-тежкото нарушение на трудовата дисциплина, тъй като и съпричиняването при допусната груба небрежност има своите степени (степен на съпричиняване). Степента се определя от обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства, които представляват и критериите за намаляване на обезщетението. Грубата небрежност на пострадалия е предпоставка за компенсация на вините, но критерий при определяне на процента на съпричиняване е конкретният принос на увредения. Поради това, колкото повече едно лице е допринесло за настъпването на вредата, толкова по-голямо трябва да е неговото участие в обезщетяването й. При този изход на делото на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение