Определение № 3315 от 17.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1151/2026 г.
ВКСIV гражданско отделение17.06.2026 г.докладчик Мария Христова
Диспозитив
ВРЪЩА касационната жалба на Б. Н. С., чрез адвокат Е. Г., срещу въззивното решение №3184/24.05.2025 г. по в.гр.д. №200/2024 г. на Софийски градски съд, с което са отхвърлени предявените от Б. Н. С. срещу „В.“ ООД искове, както следва: 1/ за сумата от 1 625 лв. – обезщетение за недопускане на работника до работа за периода от 01.10.2020 г. до 10.12.2020 г., на основание по чл. 213, ал. 2 КТ; 2/ за сумата от 1 260,25 лева, неправомерно удържана сума от дължимото трудово възнаграждение и преведена на 04.01.2021 г. по изпълнително дело № 1203/ 2016 г., на основание чл. 128, т. 2 КТ, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба – 19.03.2021 г. до изплащане на вземането; 3/ за сумата от 125,71 лева – неправомерно удържана сума за служебна униформа, представляваща допълнително трудово възнаграждение, на основание чл. 128, т. 2 КТ; 4/ за сумата от 44 лева – неправомерни удръжки от заплата за месец август и месец септември 2020 г., на основание чл. 128, т. 2 КТ, ведно със законната лихва върху нея, считано от подаване на исковата молба в съда – 19.03.2021 г. до изплащане на вземането; 5/ за сумата от 1 950 лева, представляваща незаплатено трудово възнаграждение за месеците юли, август и септември 2020 г., на основание чл. 128, т. 2 КТ. ПРЕКРАТЯВА производството гр.д. №1151/2026 г. на Върховен касационен съд, Четвърто гражданско отделение в посочените части. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението, пред друг тричленен състав на ВКС. След влизане в сила на определението, делото да се докладва за произнасяне по чл. 288 от ГПК. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е образувано по касационна жалба от Б. Н. С., чрез адвокат Е. Г., срещу въззивното решение № 3184/24.05.2025 г. по в.гр.д. №200/2024 г. на Софийски градски съд, с което са отхвърлени предявените от касатора срещу „В.“ ООД искове, както следва: 1/ за сумата от 1 625 лв. – обезщетение за недопускане на работника до работа за периода от 01.10.2020 г. до 10.12.2020 г., на основание чл. 213, ал. 2 КТ; 2/ за сумата от 1 260,25 лева, неправомерно удържана сума от дължимото трудово възнаграждение и преведена на 04.01.2021 г. по изпълнително дело № 1203/ 2016 г., на основание чл. 128, т. 2 КТ, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба – 19.03.2021 г. до изплащане на вземането; 3/ за сумата от 125,71 лева – неправомерно удържана сума за служебна униформа, представляваща допълнително трудово възнаграждение, на основание чл. 128, т. 2 КТ; 4/ за сумата от 5 715,37 лева, представляваща възнаграждение за извънреден труд за 575,8 часа за периода от 24.03.2018 г. до 30.09.2020 г., на основание чл. 150 от КТ, ведно със законната лихва върху нея, считано от подаване на исковата молба – 19.03.2021 г. до изплащане на вземането; 5/ за сумата от 44 лева – неправомерни удръжки от заплата за месец август и месец септември 2020 г., на основание чл. 128, т. 2 КТ, ведно със законната лихва върху нея, считано от подаване на исковата молба в съда – 19.03.2021 г. до изплащане на вземането; 6/ за сумата от 1 950 лева, представляваща незаплатено трудово възнаграждение за месеците юли, август и септември 2020 г., на основание чл. 128, т. 2 КТ. В жалбата са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и необоснованост. Насрещната страна „В.“ ООД не е депозирала писмен отговор. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима в частта срещу въззивното решение, постановено по иска за заплащане на сумата от 5 715,37 лева, представляваща възнаграждение за извънреден труд за 575,8 часа за периода от 24.03.2018 г. до 30.09.2020 г., на основание чл. 150 от КТ, ведно със законната лихва върху нея, считано от подаване на исковата молба – 19.03.2021 г. до изплащане на вземането. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Касационната жалба в частта срещу въззивното решение, постановено по исковете, както следва: 1/ за сумата от 1 625 лв. – обезщетение за недопускане на работника до работа за периода от 01.10.2020 г. до 10.12.2020 г., на основание по чл. 213, ал. 2 КТ; 2/ за сумата от 1 260,25 лева, неправомерно удържана сума от дължимото трудово възнаграждение и преведена на 04.01.2021 г. по изпълнително дело № 1203/ 2016 г., на основание чл. 128, т. 2 КТ, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба – 19.03.2021 г. до изплащане на вземането; 3/ за сумата от 125,71 лева – неправомерно удържана сума за служебна униформа, представляваща допълнително трудово възнаграждение, на основание чл. 128, т. 2 КТ; 4/ за сумата от 44 лева – неправомерни удръжки от заплата за месец август и месец септември 2020 г., на основание чл. 128, т. 2 КТ, ведно със законната лихва върху нея, считано от подаване на исковата молба в съда – 19.03.2021 г. до изплащане на вземането; 5/ за сумата от 1 950 лева, представляваща незаплатено трудово възнаграждение за месеците юли, август и септември 2020 г., на основание чл. 128, т. 2 КТ, е недопустима. Тези искове са граждански и оценяеми, за трудово възнаграждение и обезщетение по трудово правоотношение, с цена под 5 000лв., поради което и съобразно правилото на чл.280, ал. 3, т.3 от ГПК въззивното решение по същите е изключено от касационен контрол. Въззивното решение в тези части е окончателно и е влязло в сила в деня на постановяването му, поради което касационната жалба е недопустима и следва да бъде върната, а образуваното по нея производство – прекратено. Мотивиран от горното, съдът